МОТИВИ
към Решение № /28.06.18 г. по АНД № 332/18 г. по описа на ИРС
Производството по делото е
образувано по постъпило постановление на РП И. с предложение за освобождаване от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК на С.Б.Д., ЕГН **********, А.К.Д.,
ЕГН **********, Л.Е.И., ЕГН ********** и
Я.М.И., ЕГН **********, за извършено престъпление по чл.191 ал.2 вр. с чл. 20
ал.2 вр. с ал. 1 от НК от всеки един от тях, изразяващо се в това, че в това,
че през месец февруари 2017 г. в гр. И., обл. С., в частен дом на ул. „И.“ №
37, като пълнолетни лица, в съучастие помежду си, като съизвършители са
улеснили непълнолетно лице от мъжки пол – Е.А. И. – на 16 години и лице от
женски пол, което не е навършило 16 годишна възраст – В.М.Д. – на 14 години, да заживеят
съпружески без да са сключили граждански брак.
В съдебно заседанеи РП И. не
изпраща представител и не заявява становище по депозираното постановление.
От обвиняемите при редовно
призоваване в съдебно заседание се
явяват С.Д. и А.Д., като не оспорват изложените в постановлението фактически
обстоятелства, като обв. Д. дава кратки обяснения по повдигнатото му в хода ДП
обвинение. Обвиняемите Л.И. и Я.И. не се явяват в съдебно заседание.
Въз основа на събраните в хода на
досъдебното производство и прочетени и приобщени по реда на НПК доказателства и
доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемите С.Д. и А.Д. *** са
съпрузи и дядо и
баба на непълнолетната В. М.Д. – р. на 25.02.2003 г., а Л.И. и Я.И. *** са
съпрузи и дядо и баба на непълнолетния Е.А. И. – р. на 01.10.2001 г. Родителите на В. Д. – свидетелите Н.
Миролюбова и М. Д., се разделили близо година след раждането на В., като
оставили същата на грижите на родителите на свидетеля М. Д. – обвиняемите С. Д. и А. Д.. Свидетелите Б. С. и А.И., са
родители на св. Е. И., които малко след раждането му се разделили, оставяйки го
за отглеждане и възпитание на обвиняемите Л.И. и Я.И./родители на св. А. И./.
През 2016 г. свидетелите
В. М.Д. и Е.А. И. се запознали, харесали се и
започнали да се срещат. Те учели в едно училище. Месец февруари на 2017 г., двамата взели
решение да заживеят като семейство. Ето защо, св. И. завел св. Д., в дома на своите
баба и дядо с които живеел, находящ се в гр. И., на ул. „И.“ № 37 и двамата им заявили
своето намерение да живеят заедно. Непосредствено след проведения с тях разговор,
обв. Л.И. и Я.И. се свързали с бабата и дядото на св. Д. – обвиняемите С. Д. и
А. Д.. При срещата на четиримата обвиняеми, те постигнали съгласие да не пречат
на внуците си да живеят заедно в дома на обвиняемите Ив.. Четиримата
уговорили годежа им и свидетелите
Д. и Е. И. се оженили по ромските обичаи през месец юли 2017 г., заживявайки още през месец
февруари 2017 г. съвместно в къщата на бабата и дядото на непълнолетния И.,***.
През 2018 г., от съвместното съжителство на двамата непълнолетни се родило и
дете.
От момента, в който В. и Е.и заживели в дома на обвиняемите Л.И. и Я.И., последните дали съгласието си двамата да заживеят на семейни начала,
въпреки, че внукът им бил едва 16 годишен, като им предоставили стая, в която да
живеят самостоятелно
и им помагали финансово.
По идентичен начин, обвиняемите С.Д.
и А.Д., подкрепили решението на ненавършилата пълнолетие своя внучка – св. В. Д.,
да заживее фактически с Евгени, като участвали в организирането на годежа на
децата и ги насърчили заживеят заедно на семейни начала.
Така изложената фактическа
обстановка се установява от събраните в наказателното производство гласни и
писмени доказателства, които са непротиворечиви, взаимно се допълват и
кореспондират помежду си. Фактическите си констатации съдът направи след анализ
на доказателствата по делото, събрани в
хода на досъдебното производство приобщени
към доказателствения материал по делото по предвидения в НПК ред –
показанията на свидетелите Е. И., В.Д., Б. С., А. И., П. С.в, Н. М.М. Д. , справки
за криминална проявеност, справки за съдимост, заверен препис от решение № 188/01.12.2008 г. по
гр. дело № 463/08 г. по описа на ИРС. Посочените доказателства по несъмнен начин установяват приетата
за установена и изложена по – горе фактическа обстановка по делото.
Обвиняемата С.Б.Д. е родена на *** ***, българска гражданка, с
основно образование, омъжена, работеща, неосъждана.
Обвиняемият А.К.Д. е роден на ***
***, български гражданин, с основно образование, женен, безработен, неосъждан.
Обвиняемата Л.Е.И. е родена на ***
***, българска гражданка, с начално образование, омъжена, безработна,
неосъждана.
Обвиняемият Я.М.И. е роден на ***
***, български гражданин, с основно образование, женен, работещ, неосъждан.
Въз основа на така установеното
от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Поведението на всеки един от
четиримата обвиняеми поотделно осъществява от обуктивна и субективна страна на състава на престъплението по чл. 191, ал. 2 НК, тъй като те,
съвместно /в съучастие/ са улеснили внуците си да заживеят заедно,
като съпрузи.
Съгласно разпоредбата на чл. 191, ал. 2 НК пълнолетно лице, което склони
или улесни непълнолетно лице от мъжки пол и лице от женски пол, което не е
навършило 16-годишна възраст, да заживеят съпружески, без да са сключили брак,
се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация. Този състав от
обективна страна предполага освен лицето от женски пол да не е навършило 16
годишна възраст, но и лицето от мъжки пол, с което първото заживява
съпружески, да е непълнолетно. Деянието по чл.191 ал.1 от НК е декриминализирано от законодателя, по
отношене на фактическия
съжителник от мъжки пол, в случаите, когато той е непълнолетен, доколкото
същия не би могъл в достатъчна степен да формира съзнание за противоправното си
поведение, включващо заживяване на съпружески начала с лице от женски пол. И
двете лица не са достигнали физическа и социална зрялост, която е необходима за
да могат самостоятелно да вземат решение за създаване на семейство. Затова
субекти на това престъпление са единствено пълнолетни лица - обичайно
родителите или други близки роднини на съжителниците, които биха могли да въздействат
върху поведението на децата за осъществяване на противоправния резултат.
Съставът на престъплението предвижда две изпълнителни деяния: склоняване
и улесняване.
Склоняването представлява повлияване върху лицата, които съжителстват
съпружески, мотивирането им към това тяхно поведение, т.е. се касае за
психическо въздействие. Докато второто изпълнително деяние – улесняване включва
фактически действия по създаване на подходящи условия за осъществяване на това
съжителство например чрез осигуряване на парични средства или жилищни
помещения, в които да бъде осъществено то. В настоящия случай бе установено, че
обв. Л.И. и обв.
Я.И. са предоставили част от жилището, където внукът им да живее с Валентина Д., а обв. С.Д. и А.Д., като не са се противопоставила на това съжителство, доброволно са допуснали тяхната внучка да заживее с Евгени И. в неговия дом, които
действия на всеки един от обвиняемите, представляват именно
улесняване на семейното съжителство.
Несъмнено установен от обективна
страна се явява и престъпния резултат на състава на престъплението по чл.191
ал.2 от НК, тъй като от месец февруари
2017 г. ненавършилия пълнолетие Е.и ненавършилата 16 годишна възраст В. са във
фактическо съпружеско съжителство.
Престъплението е съставомерно
и от субективна страна - всеки един от обвиняемите е съзнавал възрастта на
децата, и е искал те да заживеят съпружески, улеснявайки посоченото фактическо положение. Дейнието е осъществено от четиримата в съучастие, къто
съизвършители, като действията на всеки от тях, при общност на умисъла са били
насочени към създаване на условия на непълнолетните
да съжителстват в дома на Л. И. и Я. И. ***.
Ирелевантно е
обстоятелството, че това заживяване е в съответствие с установените ромски
традиции, към
което етническо малцинство, принадлежат обвиняемите, доколкото действието на
наказателния закон се разпростира и по отношение на тях, в качеството им на
български граждани, а незнанието на правната норма не изключва съставомерността
на тяхното поведение.
Съставомерността на деянието от
обекивна и субективна страна, предопределя и признаването на обвиняемите за
виновни по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.191 ал.2 от НК.
Същевременно, съдът намира, че са налице предпоставките за освобождаването на
всеки един от тях от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание “глоба” по реда на чл.78а ал.1 от НК - за това престъплението
предвиденото от закона наказание лишаване от свобода е до три години,
обвиняемите са пълнолетни, неосъждани, не са освобождаван от наказателна
отгворност по реда на раздел IV на глава 8 от НК, няма настъпили съставомерни
имуществени вреди от деянието. При индивидуализацията на следващото се на всеки
един от обвиняемите административно наказание “глоба”, съдът не отчете
отегчаващи отговорността обстоятелства, касаещи степента на обществена опасност
на осъщественото деяние или дееца. Същевременно, като смегчаващи отговорността
обстоятелства касаещи личната степен на обществена опасност на всеки един от тях
бяха преценени липсата на лоши характеристични данни. Като смегчаващо
отговорността обстоятелство касаещо степента на обществена опасност на
деянието, съдът прецени липсата на несъставомерни вредни последици от
престъплението. Ето защо и като съобрази имотното състояние на обвиняемите, които
не притежават движимо на значителна стойност имущество, обв. А. Д. и Я. И.,***,
като вторият от тях реализира доходи надхвърлящи незначително размера на МРЗ за
страната, а останалите обвиняеми не реализират такива, счита че на всеки от тях
следва да бъде наложено наказание при превес на смегчаващите отговорността
обстоятелства в минималния предвиден в закона размер, а именно - 1000 лв.
Намира, че така определения
размер на наказанието, би изиграл както превантивна роля спрямо обвиняемите,
така и върху останалите членове на обществото и в частност на представителите
на ромската общност, в която те преимуществено осъществяват социалните си
контакти.
В този смисъл съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ