Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1794 21.12.2009г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд наказателен състав
На десети декември две хиляди и девета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Мариета Бушандрова
Съдебни заседатели:
Секретаря: Илияна Георгиева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Бушандрова
наказателно дело административен характер № 1984 по описа за 2009 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е
образувано по повод жалба от Р.Й.М., ЕГН: ********* против наказателно постановление №03.2-325/08.05.2009г., издадено от Директора на РИОКОЗ-гр. Бургас, с което на основание чл. 294 от Закона за лекарствените продукти в
хуманната медицина (ЗЛПХМ) на жалбоподателката е наложено наказание глоба, в
размер на 1 000 лева, за нарушение на чл. 219, ал.2 и чл. 220, ал.1 от ЗЛПХМ,
както и на чл.17, ал.1 от Приложение №9 и чл.20, ал.1, т.1 от Наредба №28 на МЗ
(ДВ бр. 109/08).
С жалбата се моли съдът да постанови решение, с
което Наказателното постановление да бъде отменено, като неправилно и
незаконосъобразно.
Жалбата изхожда от
легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на
горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в законоустановения срок,
предвиден в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Предвид на това съдът намира жалбата за
процесуално допустима.
В съдебно заседание пред
настоящия съд, жалбоподателката, редовно призована, се явява лично, заедно с
надлежно упълномощен защитник-адв. К. Ангажират доказателства.
Процесуалният
представител на ответната страна оспорва жалбата като неоснователна и моли съда
да постанови решение, с което да потвърди наказателното постановление, като
правилно и законосъобразно. Не ангажират нови доказателства.
Бургаският районен съд,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 17.03.2009г. била
извършена проверка от д-р М.С.В., на длъжност ст. инспектор в отдел „КНОС” към
Дирекция Здравен контрол към РИОКОЗ Бургас в аптека в гр. Б., ж.к. „ ”, бл. . Проверката установила, че Р.М., в
качеството и на ръководител на аптеката, не осъществявала контрол на работата в
нея, като допуснала съхранението на лекарствен продукт, посочен в Приложение №9
към чл.17, ал.1 от Наредба №28 в шкаф без заключване. Нивалин ампули 2 бр. x 1ml/ 2,5mg o,25℅ разтвор били съхранявани
в чекмедже, а не в шкаф със секретно заключване, в приемното помещение на
аптеката.
На същата дата, 17.03.2009г., срещу жалбоподателката бил изготвен АУАН, който и
бил предявен лично. Към момента на предявяването, от страна
на жалбоподателката не били направени възражения. Същият АУАН е бил съставен в
съответствие с формалните изисквания на чл.42 ал.1 от ЗАНН.
По образуваната административнонаказателна преписка е издадено
обжалваното наказателно постановление. Административнонаказващият орган,
сезиран с преписката по акта е намерил отразената в него фактическа обстановка
за доказана и е наложил на нарушителя административно наказание глоба, в размер на 1 000 лева. По делото е разпитана актосъставителката д-р М.С.В., като показанията и кореспондират с констатациите обективирани в
акта и в обстоятелствената част на наказателното постановление.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Съдът намира, че при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да накърняват правото
на защита на жалбоподателката до степен даваща основание на съда да отмени оспореното НП само на
това основание, без да разглежда спора по същество.
Съдът не споделя възраженията на жалбоподателката,
подкрепени от защитника и в съдебно заседание, относно факта, че на същата не е
била дадена възможност при предявяване на акта да направи възражения тъй като
видно от подписа на жалбоподателката, акта е бил предявен и подписан лично от
нея и същата е имала възможност да направи своите възражения, още повече и в
акта има ясно и изрично посочена такава графа. Относно твърденията на
жалбоподателката, че лекарството е било за лична употреба, за което в съдебно
заседание е разпитана свидетелката Инджова, съдът намира, че не може да
кредитира показанията на последната, тъй като от тях не би могъл да се направи
извод, дали действително въпросното лекарство е било в общото чекмедже. Видно
от показанията и, свидетелката Инджова не е имала непосредствени възприятия
относно този факт. Лекарството Нивалин е силно действащо, отровно лекарство,
предназначено за употреба в хуманната медицина и съгласно Наредба №28 на МЗ се
изисква отделното му съхранение, в отделен шкаф, със секретно заключване,
свързан със СОТ, като до този шкаф следва да има достъп единствено управителя
на аптеката. Тези мерки, имайки предвид състава на лекарството Нивалин, са с
оглед осигуряване безопасността в аптеката. Твърдението, че лекарството е било
за лична употреба, съдът възприема като защитна теза, с цел избягване на
административно наказателна отговорност от страна на жалбоподателката, тъй като
същата като управител на аптека носи преди всичко останало отговорност относно осигуряването
на правилното съхранение и безопасност при продажба на лекарствените продукти в
аптеката.
Съгласно разпоредбите на чл.219, ал.2 и чл. 220,
ал.1 от ЗЛПХМ, посочени като нарушени в АУАН и в НП, „Аптеката е здравно
заведение, в което се извършват следните дейности: съхраняване, приготвяне,
опаковане, контролиране, даване на консултации, отпускане по лекарско и без
лекарско предписание на разрешени за употреба в Република България лекарствени
продукти, на медицински изделия, на диетични храни за специални медицински цели
и храни за кърмачета и преходни храни, както и хранителни добавки, козметични и
санитарно-хигиенни средства по списък, определен от министъра на
здравеопазването и тези дейности се извършват от магистър-фармацевт”. Според
санкционната норма на чл. 294 от ЗЛПХМ, „Който наруши разпоредбите на този
закон или наредбите по прилагането му, извън случаите по чл. 281 - 293, се
наказва с глоба от 1000 до 3000 лв., а при повторно извършване на същото
нарушение - с глоба от 3000 до 5000 лв.”, а именно чл.17, ал.1 от Приложение №9
и чл.20, ал.1, т.1 от Наредба №28 на МЗ (ДВ бр. 109/08).
В случая определеното от наказващият орган административното наказание В „глоба” е в минималния, предвиден от законодателя размер – 1 000 лв. и същото е съобразено с изискванията на чл.27
от ЗАНН.
С оглед на гореизложеното, съдът направи крайния си извод, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.63, ал.1, предл. 1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №03.2-325/08.05.2009г., издадено от
Директора на РИОКОЗ-гр. Бургас, против Р.Й.М., ЕГН: **********, с което на
основание чл. 294 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина
(ЗЛПХМ) на жалбоподателката е наложено наказание глоба, в размер на 1 000 лева,
за нарушение на чл. 219, ал.2 и чл. 220, ал.1 от ЗЛПХМ, както и на чл.17, ал.1
от Приложение №9 и чл.20, ал.1, т.1 от Наредба №28 на МЗ (ДВ бр. 109/08).
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд гр. Бургас, в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Илияна Георгиева