РЕШЕНИЕ
№
гр.Червен бряг 12.11.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Червенобрежки районен съд, в публичното заседание
на десети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ
при секретаря Елеонора Йотова,
като разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№ 310 по описа за 2018
година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 от ГПК
вр. с чл.415 от ГПК
Пред съда е представена искова молба от взискателя – ***, с ***, седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Г. Х.Б., чрез Л.Я.Г.срещу Н.Й.Н., с ЕГН **********, с адрес ***, ***, длъжник по ЧГр.д. № 139 по описа на ЧРС за 2018 г. за установяване на претендираните вземания и се потвърди издадената заповед за изпълнение по ЧГр.д. № 139 по описа на ЧРС за 2018 г., за сумата от 3547.97 лв. /три хиляди петстотин четиридесет и седем лева и деветдесет и седем стотинки/ – главница, сумата от 449.49 лв. /четиристотин четиридесет и девет лева и четиридесет и девет стотинки/ лихва за периода 01.11.2014г. до 07.11.2017г., както и законова лихва върху дължимата главница от датата на подаване на заявлението /15.11.2017г./ до окончателното изплащане на задълженията, както и направените разноски в заповедното производство в размер на 79.95 лв. /седемдесет и девет лева деветдесет и пет стотинки/ платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв.
Твърди се, че Н.Й.Н., като собственик на
топлоснабден имот- ***, находящ се в ***, ***е потребител на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на §190 от ДР на Закона за енергетиката. Твърди се, че
съгласно §1, т.2 а/Нова- ДВ, бр. 34 от 2012 г. в сила от 17.07.2012 г./Обн. ДВ.
Изм. ДВ. Бр. 35 от 3 май 2011 г., изм. Дв. Бр. 47 от 21 юни 2011 г., изм. ДВ.
бр. 38 от 18 май 2012 г., изм. И доп. ДВ. Бр. 54 от 17 юли 2012 г., изм. ДВ.
Чл. 82 от 26 октомври 2012 г., бр. 15 от 15.02.2013 г., в сила от 01.01.2014
г., доп. Бр. 20 от 28.02.2013 г., в сила от 28.02.2013 г., бр. 23 от 08.03.2013
г., в сила 08.03.2013 г., изм. И доп. , бр. 59 от 05.07.2013 г., в сила от
05.07.2013 г., изм. Бр. 66 от 26.07.2013 г., в сила от 26.07.2013 г./ „Битов
клиент“ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия
с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Твърди се, че
потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ е физическо
лице-собственик или ползвател на имота, което
използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване за домакинството си. Твърди се, че съгласно чл. 150, ал.
1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известие Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна
енергия от *** на потребители за битови нужди в ***,
които се изготвят от *** и се одобряват от държавната
комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Твърди се, че същите
влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един
местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие
и потребителите на топлинна енергия, без
да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Твърди се, че
с тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между
потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди
се, че ответникът не е упражнявал правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ/ чл. 106а,
ал.3 ЗЕЕЕ/ и спрямо него са влезли в
сила ОУ за продажба на топлинна енергия от *** на потребители за битови нужди в ***, одобрени с
Решение № ОУ -002/07.01.2008 г. на ДКЕВР публикувани във в-к „Дневник“ на 14.01.2008
г. в сила от 13.02.2008 г. и ОУ за продажба на топлинна енергия от *** на потребители за
битови нужди в ***, одобрени с Решение ОУ -02/03.02.2014 г. на ДКЕВР публикувано
във в-к „24 часа“ и в-к „19 минути“ в сила от 14.03.2014 г. Твърди се, че в
раздел VІІ от ОУ- „Заплащане на ТЕ“, чл. 32, ал. 1 /чл. 33 от ОУ-02/03.02.2014
г./ е определен редът и срокът, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответникът/
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди се, че в този смисъл
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера,
посочен ежемесечно получаваните фактури, е най –късно до края на месеца,
следващ месеца на доставката на ТЕ.
Твърди се, че с изтичане на последния ден от месеца ответникът е изпаднал в
забава за тази сума и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е начислявана законна
лихва върху задължението. Твърди се, че с приетите ОУ с Решение № ОУ-02/ 03.02.2014
г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. са регламентирани освен права така и
съответните задължения на битовите клиенти, а именно в чл. 33, ал. 1 от ОУ – „Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.
1 в 30-дневен срок от датата на
получаването им на интернет страницата на Продавача“. Твърди се още, че в
предвид цитираната разпоредба *** за отоплителен сезон 2014 г. ежемесечно
удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ
за месец февруари до м. август включително /месеците касаещи процесния период/
в присъствието на Нотариус, като са съставени констативни протоколи,
удостоверяващи явяването на Нотариус и извършените действия по публикуване на
данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп до
индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на Дружеството, който
достъп се осъществява чрез официалната уеб-страница на ***. Твърди се, че ответникът е използвал доставяната
от дружеството топлинна енергия през процесния период и не е погасил
задължението си. Твърди се още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.112г, ал.
1 ЗЕЕЕ /чл. 139, б от ЗЕ/ сградата–етажна собственост, в която се намира
топлоснабденият имот е сключила договор за извършване на услугата „Дялово
разпределение на топлинна енергия“ с ***. Твърди се, че
на основание чл. 139 от ЗЕ, разпределението на топлинна енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по
чл. 139а от с.з. Твърди се, че съгласно чл. 155, ал. 1, т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ
за топлоснабдения имот са начислявани от ищцовото дружество по прогнозни
месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни
сметки от фирмата извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в
сградата на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение. Иска се от съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че
вземането по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение №
94/09.02.2018 г., издадена по ЧГр.д. № 139 по описа на ЧРС
за 2018 г., за сумата от 3547.97 лв. /три хиляди петстотин четиридесет и седем лева
и деветдесет и седем стотинки/ – главница, 449.49 лв. /четиристотин
четиридесет и девет лева и четиридесет и девет стотинки/ лихва за забава за периода
01.11.2014 г. до 07.11.2017 г., както и законова лихва върху дължимата
главница от датата на подаване на заявлението /15.11. 2017 г./ до
окончателното изплащане на задълженията, както и направените разноски в заповедното
производство в размер на 79.95 лв. /седемдесет
и девет лева деветдесет и пет стотинки/ платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв. се дължат.
С исковата
молба са представени: Извлечение от сметки по месеци за процесния период за ***
към м. ноември 2017 г.; Договор между СЕС и фирма *** за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия; У-е за
актуално състояние на ***; У-е за актуално състояние на ***; пълномощно; ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от *** на
потребители в ***; заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК; молба –декларация за откриване на партида; Извлечение от сметки за дялово
разпределение на топлинна енергия за ***; данъчна фактура за процесния период –
ф-ра № **********/31.07.2015 г.; ф-ра № **********/31.07.2016 г.; ф-ра №
**********/31.07.2017 г. и изравнение изразено във ф-ра № **********/30.09.2014
г.; Протокол от Общо събрание на собствениците на етажната собственост за избор
на фирма за дялово разпределение, както и приложен към него списък на етажната
собственост; декларация за имот от СО, Общински приходи – Възраждане, служебна
бележка за изплатени адвокатски възнаграждения и документ за внесена държавна
такса по сметка на РС – Червен бряг за образуване на гражданско дело, както и
материалите по ЧГр.д.№ 139 по описа на ЧРС за 2018 г. В производството по делото по искане на
ищеца и на основание чл.219, ал.1 от ГПК е привлечено трето лице помагач на
страната на ищеца – ***, с ***, представлявано
от М.С..
ИЩЕЦА – ***, редовно призован процесуалният
представител не се явява. В писмена молба поддържа иска. Позовава се на писмени
доказателства.
ОТВЕТНИКА – редовно призован не се явява в
съдебно заседание. В представения по делото отговор на исковата молба навежда
подробни доводи за неоснователност на
претенцията, намиращи своите основания в Директива 93813/Е на Съвета на Европа,
относно неравноправните клаузи в потребителските договори, както и доводи за
недопускане на исканите експертизи като ирелевантни по предмета на спора. Не
правят доказателствени искания.
Трето лице помагач на страната на ищеца – ***, с ***, представлявано от М.С., редовно призован
не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по иска.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение
съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:
Предявеният иск е допустим и следва да
бъде разгледан.
От приложеният като доказателство по
делото: Извлечение от сметки по месеци за процесния период за абонатен ***г.;
Договор между СЕС и фирма *** за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия; У-е за актуално състояние на ***; У-е за
актуално състояние на ***; пълномощно; ОУ за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от *** на потребители в ***; заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК; молба –декларация за откриване на
партида; Извлечение от сметки за дялово разпределение на топлинна енергия за ***;
данъчна фактура за процесния период – ф-ра № **********/31.07.2015 г.; ф-ра №
**********/31.07.2016 г.; ф-ра № **********/31.07.2017 г. и изравнение изразено
във ф-ра № **********/30.09.2014 г.; Протокол от Общо събрание на собствениците
на етажната собственост за избор на фирма за дялово разпределение, както и
приложен към него списък на етажната собственост; декларация за имот от СО,
Общински приходи – Възраждане, служебна бележка за изплатени адвокатски
възнаграждения и документ за внесена държавна такса по сметка на РС – Червен
бряг за образуване на гражданско дело, както и материалите по ЧГр.д.№ 139 по описа на ЧРС за 2018 г., се установява активната
и пасивната легитимация на страните.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА :
Ищецът, чрез процесуалния си представител ***твърди, че се е намирал
в облигационни правоотношения с ответника, като потребител на топлинна енергия
за битови нужди съгласно действащото за процесния период законодателство в областта на енергетиката, а
ЗЕ, по смисъла на § 1,т.42 от ДР на Закона за енергетиката. Съгласно 150, ал. 1
от ЗЕ и ОУ *** е изпълнил задължението си за доставка на топлинна енергия за
периода от 01.11.2014 г. до 07.11.2017 г. Съгласно Раздел VІІ от ОУ ”Заплащане
на ТЕ”, чл. 32, ал. 1 е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ са
длъжни да заплатят месечните дължими суми за ТЕ, ответника е следвало да
заплати стойността на топл. енергия и дължими сума за извършения принос на тази
енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по утвърдените от ДКЕВР цени
на снабдяване и на разпределение, в 30 дневен срок, след изтичане на периода за
който се отнасят. От своя страна ответника за периода от 01.11.2014 г. до 07.11.2017 г. не е
изпълнил това си задължение, не е заплатил ползвана електрическа енергия, като задължението възлиза на сума в размер на 3547.97 лв. /три хиляди петстотин четиридесет и седем лева и
деветдесет и седем стотинки/ – главница, 449.49 лв. /четиристотин
четиридесет и девет лева и четиридесет и девет стотинки/ лихва за забава за периода
01.11.2014 г. до 07.11.2017 г., както и законната лихва от 15.11.2017 г. до изплащане на вземането.
Съдът, след преценка доводите
на ищеца и представените по делото доказателства, приема за установено следното:
От фактическа страна:
По делото са приети и приложени като
доказателства – Извлечение
от сметки по месеци за процесния период за абонатен ***г.; Договор между СЕС и
фирма *** за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия; У-е за актуално състояние на ***; У-е за актуално състояние
на ***; пълномощно; ОУ за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от *** на потребители в ***; заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК; молба –декларация за
откриване на партида; Извлечение от сметки за дялово разпределение на топлинна
енергия за ***; данъчна фактура за процесния период – ф-ра № **********/31.07.2015
г.; ф-ра № **********/31.07.2016 г.; ф-ра № **********/31.07.2017 г. и
изравнение изразено във ф-ра № **********/30.09.2014 г.; Протокол от Общо
събрание на собствениците на етажната собственост за избор на фирма за дялово
разпределение, както и приложен към него списък на етажната собственост;
декларация за имот от СО, Общински приходи – Възраждане, служебна бележка за
изплатени адвокатски възнаграждения и документ за внесена държавна такса по
сметка на РС – Червен бряг за образуване на гражданско дело, както и материалите по ЧГр.д.№ 80886 по описа на СРС за 2017 г. Посочените документи са приети като писмени доказателства
по делото.
От събраните в хода на горепосоченото
дело доказателства се установява, че ответника дължи на *** сумата от 3547.97 лв.
/три хиляди петстотин четиридесет и седем лева и деветдесет и седем стотинки/ – главница, 449.49 лв. /четиристотин четиридесет и девет лева и четиридесет и
девет стотинки/ лихва за забава за периода от 01.11.2014 г. до 07.11.2017 г., както и законната лихва от 15.11.2017 г. до изплащане на вземането.
От приложените по делото писмени доказателства, се
установява, че твърдяното от ищцовото дружество задължение по издадените
данъчни фактури – ф-ра № **********/31.07.2015 г.; ф-ра
№ **********/31.07.2016 г.; ф-ра № **********/31.07.2017 г. и изравнение
изразено във ф-ра № **********/30.09.2014 г. и начислената законна лихва
са в претендирания размер.
При така установените
обстоятелства по делото, съдът изведе следните правни изводи:
***, чрез процесуалният си
представител е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК в СРС. Образувано било ЧГр.д.№ 80886 по описа на СРС за 2017 г. (прието като
доказателство по делото), след изпращането му по компетентност било образувано ЧГр.д. №
139 по описа на ЧРС за 2018 г., по което била
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, но в срока за възражение,
ответника е подал такова.
Ищеца навежда подробни доводи за неоснователност на претенцията, намиращи
своите основания в Директива 93813/Е на Съвета на Европа, относно
неравноправните клаузи в потребителските договори.
Съдът намира, че от представените
писмени доказателства може да бъде направен извод, че страните се намират в
облигационни правоотношения, които се регулират от Общите условия на договора
продажба на топлинна енергия на *** и че
правоотношенията между страните се уреждат от него. Ищцовото дружество е
изпълнило задължението си и е изправна страна, тъй като е предоставило топлинна енергия за периода от
01.11.2014 г. до 07.11.2017 г. за нуждите на ответника. В тежест на последния е било да
установи, че е заплатил използваната топл. енергия. Ответника не е сторил това,
поради което следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество
претендираните суми в пълен размер.
На основание чл.86 от ЗЗД, ответника
следва да бъде осъден да заплати на ищеца лихва от 449.49 лв. /четиристотин
четиридесет и девет лева и четиридесет и девет стотинки/ лихва за забава за периода
01.11.2014 г. до 07.11.2017 г., както и законната лихва от 15.11.2017 г. до изплащане на вземането.
По разноските:
С оглед изхода на делото, ответника следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски
за държавна такса и адвокатско възнаграждение, тъй като направените такива в
заповедното са били присъдени с издадената Заповед за изпълнение.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по
отношение на Н.Й.Н., с ЕГН **********, с адрес ***, ***, длъжник по ЧГр.д. № 139 по описа на ЧРС за 2018 г.,
че вземането на ***, с ***, седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от Г. Х.Б. за сумата от 3547.97 лв. /три хиляди петстотин четиридесет и седем лева и
деветдесет и седем стотинки/ – главница, сумата от 449.49 лв. /четиристотин
четиридесет и девет лева и четиридесет и девет стотинки/ лихва за периода
01.11.2014 г. до 07.11.2017 г., както и законова лихва върху дължимата
главница от датата на подаване на заявлението /15.11.2017 г./ до
окончателното изплащане на задълженията, както и направените разноски в заповедното
производство в размер на 79.95 лв. /седемдесет
и девет лева деветдесет и пет стотинки/ платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв, за които
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 94/09.02.2018 г.,
издадена по ЧГр.д. № 139 по описа на
ЧРС за 2018 г.
СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Н.Й.Н., с ЕГН **********, с адрес ***, ***да ЗАПЛАТИ на ***, с ***, седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Г. Х.Б. направените по делото разноски в размер на: 79.95 лв. /седемдесет и девет лева деветдесет и пет стотинки/ платена държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: