Р Е Ш Е
Н И Е
№66
гр. Несебър, 05.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Красимира Любенова, като
разгледа АНД № 113 по описа на Районен съд Несебър за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от П.А.И. срещу наказателно постановление № 19-0304-003321 от
10.01.2020г. на началник сектор към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, с което на жалбоподателя на основание чл. 178Д от ЗДвП, за извършено
нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба” в размер
на 200 лв. Жалбоподателят твърди, че не е паркирал на инвалидно място. Моли
обжалваното НП да бъде отменено.
Административнонаказващият орган – РУ гр. Несебър, не
заема становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
На 12.12.2019г., около 13:45 часа, в гр. Несебър, кв. „Камелия”, пред
магазин „Младост”, жалбоподателят паркирал личния си лек автомобил „Опел
Вектра” с рег. № А .... НА, на място, определено за хора с трайни увреждания.
При излизане от мястото допуснал ПТП с друг автомобил и напуснал
произшествието. Поради тази причина водачът на другия автомобил потърсил
съдействие от полицейските органи. Св. М. се явил на мястото на произшествието,
установил И. на адреса му и го върнал на място. Между И. и другия водач било
постигнато съгласие относно щетите, като другият водач посочил на св. М.
механизъм на произшествието, според който автомобилът на И. бил паркиран на
място за хора с увреждания и при излизане от това място ударил другия
автомобил. При тези данни св. М. съставил на жалбоподателя АУАН бл. № 387175 от 12.12.2019г. за нарушения на чл.
98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП, предмет
на проверка в настоящото производство. Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН бл. № 387175 от 12.12.2019г., заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, свидетелските
показания на св. М.. Посочените доказателства по делото са непротиворечиви и
допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. Фактическото оспорване на
жалбоподателя представлява негова защитна версия и остава недоказано по делото.
Св. М. е събрал необходимите данни от участниците в произшествието, според които
непосредствено преди настъпването му И. е паркирал автомобила си на място за
хора с увреждания. Ето защо този факт се доказва в настоящото производство. Самият
жалбоподател също признава, че частично е навлязъл в посоченото място.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Настоящият състав като инстанция по същество след
извършена проверка за законност, констатира, че при издаване на АУАН и
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава наказателни постановления по
силата на заповед № 8121з-746/01.06.2017г. на Министъра на вътрешните работи) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Съгласно чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП паркирането е забранено на места, определени за хора с
трайни увреждания. В чл. 178 Д от ЗДвП се предвижда наказание за лице, което, без да има това
право, паркира на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с
трайни увреждания, или за превозно средство, приспособено и управлявано от хора
с трайни увреждания. От фактическа страна се установява, че на посочените в НП
дата, място и час жалбоподателят е паркирал автомобила си на място, определено
за хора с увреждания. Ето защо той е извършил вмененото му нарушение, което е
подведено под правилната санкционна норма. Наказанието в нея е фискирано и е в
размер на 200 лв., поради което е правилно определено и не съществува
възможност да се променя.
С оглед изложеното НП следва да бъде потвърдено.
В хода на производството за сметка на съда са заплатени
на разпитания като свидетел актосъставител М. пътните разноски за явяване в
съдебно заседание в размер на 10.21 лв., за което е издаден и разходен касов
ордер. Ето защо жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Районен съд Несебър разноските по делото в размер на 10.21 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-0304-003321 от 10.01.2020г. на началник
сектор към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, с което на П.А.И., ЕГН **********, на основание чл. 178Д от ЗДвП, за извършено нарушение
на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба” в размер на 200
лв.
ОСЪЖДА П.А.И., ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд Несебър сумата от 10.21 лева, представляващи
заплатени пътни разноски на свидетел по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: