РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 15.06.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи касационен състав, в публично заседание на втори юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретаря ТАТЯНА ТОТЕВА и в присъствието на прокурора КИРИЛ ПЕТРОВ като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА КАНД № 65 / 2020 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.
С решение № 21 от 23.01.2020 г.,
постановено по НАХД № 1263 /
Недоволна от така постановеното решение е останала Дирекция “Инспекция по труда” - Ловеч, която чрез директора, е подала касационна жалба с твърдения за нарушение на материалния закон, като касаторът сочи бланкетно и нарушения на процесуания закон. Касационният жалбоподател сочи, че неправилно РС е приел, че не е спазен 3-месечният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, като неправилно РС е приел, че този срок започва да тече от 19.02.2019 г. Сочи, че последващата проверка на обекта е извършена на 12.06.2019 г., като касаторът сочи, че именно от тази дата е започнал да тече 3-месечният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, като АУАН е съставен на 04.09.2019 г. и соченият срок не е изтекъл. В заключение се иска отмяна на съдебното решение и потвърждаване на НП.
В съдебно заседание касаторът не се представлява, като е постъпила молба вх. № 1928/01.06.2020 г. от касатора да се даде ход на делото в отсъствие на представител на касатора, като в същата молба се сочи, че се поддържа касационната жалбата по изложените в нея съображения.
Ответникът по касационната жалба – „Керамика Летница 2010“ ЕООД, ЕИК: *********, не се представлява в съдебно заседание, като не е подаден и писмен отговор и липсва становище по касационната жалба.
Представителят на прокуратурата дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение на РС е законосъобразно. Счита, че съдът в мотивите си е обсъдил всички доказателства по делото и е достигнал до правилния извод, че в административно наказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неспазване на срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, довело до отмяна на наказателното постановление.
Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.
Жалбата е неоснователна.
С Наказателно постановление № 11-0001237 от 12.11.2019 г., издадено от
Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - Ловеч, на „Керамика Летница 2010“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище гр. Летница, бул. „България“ № 9, община
Летница, област Ловеч, представлявано от Г.И.Г., ЕГН: *********, в качеството
на работодател, на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 415, ал. 1 от
Кодекса на труда, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в
размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, за извършено нарушение на чл. 415,
ал. 1 от КТ.
При проверка на законосъобразността на първоинстанционното решение касационната инстанция е обвързана само със сочените от касатора касационни основания - чл. 218, ал. 1 от АПК, като за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Видно е, че решението на РС е валидно и допустимо.
Районният съд е приел, че от показанията на актосъставителя и свидетелката по акта и от приложените по делото писмени доказателства се установява, че е извършено нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ, което е установено на 12.06.2019 г. – датата, на която проверяващите са извършили последваща проверка в обекта, касаеща изпълнението на дадените задължителни предписания с Протокол № ПР1902472 от 08.02.2019 г. на Д ИТ Ловеч, съобщен на 08.02.2019 г., и влязъл в сила на 23.02.2019 г.
Районният съд е приел, че описаното в акта и НП нарушение се потвърждава по безспорен начин от писмените доказателства и от показанията на свидетелите, които съдът е кредитирал в цялост, като последователни, непротиворечиви и от там достоверни. Видно от всички доказателства – писмени и гласни, установено е, че в хода на направена проверка на 12.06.2019 г. в обект, стопанисван от жалбоподателя, е било установено, че „Керамика Летница 2010" ЕООД, гр. Летница, в качеството си на работодател е извършил нарушение на трудовото законодателство като към 19.02.2019 г. не е изпълнил задължително предписание № 4 от протокол № ПР1902472 от 08.02.2019 г. на Д ИТ Ловеч, в установения срок до 18.02.2019 г., касаещо работодателят да разпредели в правилника за вътрешния трудов ред работното време на работещите на непълно работно време (начало и край на работното време), в експлоатирания от дружеството обект „Бензино-газстанция Верона“, намиращ се в гр. Летница, ул. „Никола Петков" № 52.
Районният съд е приел, че по безспорен и несъмнен начин е установено и доказано наличието на съставомерно деяние, извършено от наказаното дружество, което в качеството си на работодател е извършило нарушение на трудовото законодателство, като в установения срок до 18.02.2019 г., не е изпълнило задължително предписание № 4, дадено с протокол № ПР1902472 от 08.02.2019 г. на Д ИТ Ловеч. Всички релевантни за съставомерността на деянието факти, които обуславят административно наказателна отговорност, са доказани от събраните в хода на съдебното следствие доказателства и преценени в тяхната съвкупност водят до извода за извършено административно нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ.
Касационната инстанция споделя мотивите на РС за съставомерност на административното нарушение, като следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.
Районният съд е отменил наказателното постановление поради нарушение на императивната разпоредба на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Изложени са мотиви, че: в случая от събраните по делото доказателствата е видно, че узнаването на нарушителя и нарушението чрез бездействие е станало на 19.02.2019 г., след като на 18.02.2019 г. е изтекъл срокът на даденото задължително предписание, без да е постъпило в ДИТ Ловеч изрично писмено уведомяване от дружеството, че предписанието е изпълнено. Районният съд е приел, че от 19.02.2019 г. е започнал да тече 3 - месечният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН за съставяне на АУАН. Сроковете са регламентирани в закона и задължават органите, реализиращи административнонаказателната отговорност на правните субекти да извършват необходимите действия по установяване на нарушенията, съставяне на АУАН и издаване на НП в кратък период от време, за да се постигне целта на закона – защита на правата и законните интереси на гражданите и организациите. Целта на закона не би могла да се остави на преценката на административнонаказващият орган да определя неограничено във времето кога да извърши проверка за изпълнение на дадени на конкретно лице предписания и да се приеме, че едва от тази дата са открити нарушителя и нарушението, извършвано чрез бездействие. Посочено е, че в чл. 34 от ЗАНН са регламентирани изрични давностни срокове за съставяне на АУАН и издаване на НП, за които съдът е длъжен да следи служебно.
Районният съд е изложил мотиви, че
още в момента на изтичане на срока за изпълнение на задължителното предписание,
поради липсата на писмено уведомяване от дружеството за неговото изпълнение, на
административнонаказващия орган са били известни както извършеното чрез
бездействие нарушение, така и нарушителят, поради което от тази дата е започнал
да тече 3 - месечният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН за съставяне на АУАН. Този
срок е започнал да тече от 19.02.2019 г. и е изтекъл на 20.05.2019 г.
(понеделник, работен и присъствен ден). АУАН, въз основа на който е издадено
обжалваното НП, е съставен на 04.09.2019 г. – почти четири месеца след изтичане
на срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Това съществено процесуално нарушение е
мотивирало ЛРС да отмени обжалваното пред него наказателно постановление.
Касационната инстанция споделя мотивите на РС за отмяна на наказателното постановление, като следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.
Отделно решението на ЛРС е съобразено с практиката на Административен съд – Ловеч относно приложението на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
В допълнение касационната инстанция намира, че видно от протокол за извършена проверка ПР1902472 от 08.02.2019 г. на Д ИТ Ловеч /на л. 10-11 от делото на ЛРС/, срокът за изпълнение на предписанието е 18.02.2019 г. След тази дата, при неизпълнение на предписанието, е налице нарушение чрез бездействие.
Горното е посочено и в обжалваното пред РС наказателно постановление, като в същото изрично е посочено, че: „към 19.02.2019 г. не е изпълнило задължително предписание № 4 от протокол № ПР1902472 от 08.02.2019 г. на Д ИТ Ловеч, в установения срок до 18.02.2019 г.“
Поради това касационната инстанция приема, че още към датата на съставяне на протокол за извършена проверка ПР1902472 от 08.02.2019 г. на Д ИТ Ловеч /на л. 10-11 от делото на ЛРС/, нарушителят е бил известен, в който смисъл още на първия ден, след изтичане на срока на задължителното предписание, т.е. още на 19.02.2019 г. нарушителят и нарушението са били известни на контролния орган, като отделно в обжалваното пред РС наказателно постановление изрично е посочена от административнонаказващия орган същата дата -19.02.2019 г. за дата на нарушението.
Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушение в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Двете хипотези се намират помежду си в отношения на алтернативност и са взаимно изключващи се, т.е. нормата не предоставя на административния орган възможност да избира в кой от двата срока да извърши процесуалното действие – съставяне на акт за установяване на нарушение. След като нарушителят е известен, то акт за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в продължение на три месеца от откриването му. Приложимостта на втората хипотеза, а именно едногодишен срок от извършване на нарушението се предпоставя само при липса на данни у контролния орган за конкретния нарушител. Това е така, тъй като законодателят е предвидил възможност за контролните органи да положат усилия за откриване на нарушителя. Ето защо тази втора хипотеза ще бъде приложима тогава, когато нарушителят е открит след изтичането на посочените в първата хипотеза три месеца.
Следва да се отбележи, че в Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ОСС от НК на ВКС и II колегия на ВАС изрично /в т. 1/ е прието, че сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни.
Съгласно т. 12 от Постановление № 10 от 28.IX.1973 г. на Пленум на ВС - Едно от основните условия за провеждане на административнонаказателно преследване е да не са изтекли сроковете по чл. 34 ЗАНН, поради което административнонаказващите органи и съдилищата са длъжни да следят служебно за това.
Ето защо констатираното съществено процесуално нарушение на нормата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.
Видно от събраните по делото доказателства установяването на нарушителя и нарушението чрез бездействие са били факт, в който смисъл са били известни на контролния орган, на 19.02.2019 г., след като е изтекъл срокът на даденото предписание, от който момент е започнал да тече 3-месечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, който в случая е изтекъл много преди датата на съставяне на процесния АУАН на 04.09.2019 г.
Ето защо нарушението на чл. 34 от ЗАНН е самостоятелно основание за отмяна на обжалваното пред РС наказателно постановление.
Поради това касационната жалба е неоснователна, а решението на районния съд като законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, които да водят до неговата отмяна.
С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 218, ал. 2 от АПК и за пълнота следва
да се отбележи, че решението на РС е
валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.
На основание гореизложеното и чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 21 от 23.01.2020 г., постановено по
НАХД № 1263 /
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: