ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.
С., 02.03.2017 г.
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, първи въззивен състав в
закрито заседание на втори март през две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
МАРИНА
ТРИФОНОВА
разгледа докладваното от съдия ДОНКОВА ч. гр. д. № 52/2017 г. по описа
на съда и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК, вр. чл.121 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от Т.Ф.Т. – П. срещу определение № 582 от 16.11.2016 г., постановено по гр. д. № 540/2016 г. по описа на Костинбродския районен съд, с което този съд е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото по подсъдност на С.р.с.
Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е подадена в срок и от надлежна страна. Обжалваемостта на определенията във връзка с подсъдността е изрично регламентирана от разпоредбата на чл.121 от ГПК. Също така, съгласно разпоредбата на чл.83, ал.1, т.1 от ГПК, жалбоподателката не дължи държавна такса в настоящото производство. Поради това жалбата е редовна и процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на частната жалба.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С искова молба ищцата е предявила срещу С.р.с. кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.217 от КТ за заплащане на обезщетение от работодателя поради неизпълнение на предписание за трудоустрояване и искове по чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди. Към исковата молба са приложени писмени доказателства, от които е видно, че седалището на работодателя – ответник е в гр. С., където е и мястото на работа на ищцата.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който е направено и възражение за неподсъдност на делото. Ответникът поддържа, че неговото седалище ***, което се намира в съдебния район на Софийския районен съд, поради което предявените искове са подсъдни именно на този съд.
С обжалваното определение Костинбродският районен съд е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на С.р.с.
При тези данни настоящият съдебен състав намира следното:
Разпоредбата на чл.114 от ГПК урежда отклонение от общото правило на чл.105 от ГПК за подсъдност на делата по адреса/седалището на ответника. Като специфична привилегия на работника или служителя в случай на съдебен спор с работодателя му, законът предвижда възможност, искът да бъде предявен пред съда, където се намира мястото, на което той обичайно полага своя труд. Тази подсъдност е опционална, като изборът е предоставен на работника/служителя – той има право да определи, пред кой съд да предяви своя иск срещу работодателя - дали пред съда по седалището на последния или пред съда по мястото, където обичайно полага своя труд.
В конкретния случай това място се установява по безспорен начин от клаузата на т. 1 от трудовия договор между страните, съгласно която мястото на работа на жалбоподателката е в гр. С.. Същото се потвърждава и от представените допълнителни споразумения.
Съгласно съдебната практика по чл. 274, ал. 3 от ГПК (Определение № 685 от 10.12.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 682/2009 г., III г. о., ГК, Определение № 386 от 1.07.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 184/2011 г., III г. о., ГК) задължителен елемент от договорното съдържание на трудовия договор е определяне на мястото на работа, където работникът или служителя ще предоставя работната си сила, където ще полага труда си и където ще изпълнява трудовите си задължения. След като това място е установено в договора и доколкото с договора не е уговорено друго, работникът/служителят не може едностранно да променя мястото на престиране на своя труд, а именно то е релевантно за прилагане на изключението (възможността) по чл.114 от ГПК. Поради това и доколкото по делото безспорно се установява, че в случая това място е в гр. С., което съвпада и със седалището на ответника, определящо общата местна подсъдност, съдът намира, че компетентен да са произнесе по предявените от Т.Ф.Т. – П. искове е Софийският районен съд.
Неоснователни са изложените в жалбата доводи, свързани с евентуално наличие на основание за отвод, които не могат да обусловят друга местна подсъдност.
Поради изложените съображения обжалваното определение подлежи на потвърждаване.
Воден от горното, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 582 от
16.11.2016 г., постановено по гр. д. № 540/2016 г. по описа на Костинбродския
районен съд.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.