№ 11625
гр. С., 26.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Частно гражданско
дело № 20221110165605 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление, подадено от [фирма] против Л. В. М. с искане за издаване
на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми: 1200
лева, представляваща непогасена главница по договор за паричен заем № 565936 от
02.09.2021 г., 124,06 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 02.09.2021 г.
до 10.02.2022 г., 245,68 лева, представляваща договорна компесаторна неустойка за периода
от 02.09.2021 г. до 10.02.2022 г., 101,69 лева, представляваща лихва за забава за периода от
01.11.2021 г. до 01.11.2022 г., 300 лева, представляваща еднократно начислена на 01.08.2022
г. неустойка за забава, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 30.11.2022 г. до окончателното плащане и разноските по делото.
Съдът, след като разгледа заявлението, намира, че са налице основания за
отхвърлянето му в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
за следните суми: 245,68 лева, представляваща договорна компесаторна неустойка за
периода от 02.09.2021 г. до 10.02.2022 г. и за сумата от 300 лева, представляваща еднократно
начислена на 01.08.2022 г. неустойка за забава, като съображенията за това са следните:
Процесният договор за паричен заем е сключен на 02.09.2021 г., като възникналото въз
основа на него облигационно правоотношение се регулира от специалните правила на
Закона за потребителския кредит (ЗПК), в сила от 12.05.2010 г.
Съгласно изложените твърдения в т. 12 от заявлението, основанието, на което
заявителят претендира вземането си за неустойка в размер на сумата от 245,68 лева за
периода от 02.09.2021 г. до 10.02.2022 г., е неизпълнение от страна на длъжника, в
качеството му на заемополучател по процесния договор за паричен заем, на задължението
по същия за представяне на обезпечение в 3-дневен срок от усвояване на заемната сума.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо
те да се доказват. Правната норма определя неустойката като форма на договорна
отговорност за причинените вреди от неизпълнение на договорно задължение, чийто размер
е предварително уговорен от страните, като наред с това очертава и специфичните функции
на неустоечното вземане – обезщетителна, свързана с преразпределяне на последиците от
неизпълнението в тежест на неизправния длъжник, обезпечителна - за обезпечаване
1
изпълнението на задължението и наказателна – в случаите, при които размерът на
неустойката е по – голям от причинените вреди. В рамките на един от основните принципи в
гражданското право – свободата на договаряне, намерил нормативното си отражение в чл. 9
ЗЗД страните по една двустранна правна сделка могат да уговорят неустойка за вредите от
неизпълнение на договорно задължение. Необходимо е обаче това неустоечно вземане да
има някоя от специфичните за неустойката функции. В противен случай клаузата за
неустойка би била нищожна поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи
служебно, преценявайки клаузата към момента на сключване на договора и включването в
неговото съдържание – арг. т. 3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010 г. по тълк. дело
№ 1/2009 г.на ОСТК на ВКС.
В конкретната хипотеза се касае за неустойка, дължима поради неизпълнение на едно
акцесорно по характера си задължение – за представяне на обезпечение, а с това и насочена
към обезпечаване на вреди, които не са преки такива – вредите, чието обезщетение се търси
с тази неустойка са, че вземането няма да бъде събрано. Предвид това и съобразявайки
конкретния и размер, съдът намира, че тази клауза от договора за заем създава предпоставки
за обогатяване на едната страна – заемателя без правно основание, доколкото неустойката,
дължима заради неизпълнение не на главното, а не акцесорното задължение излиза извън
присъщите си функции по чл. 92, ал. 1 ЗЗД и нарушава принципа за справедливост, поради
което същата е нищожна като противоречаща на добрите нрави – арг. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД
и като израз на неравноправна клауза – арг. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, т. 5 ЗЗП.
В т. 12 от заявлението заявителят е посочил, че сумата от 300 лева представлява
еднократно начислена неустойка, равняваща се на 25 % от размера на главницата и дължима
поради допусната забава от страна на заемополучателя по процесния договор. Посочено е
също, че с оглед допуснатото неизпълнение кредиторът е реализирал разходи относно
действия за извънсъдебно събиране на вземанията си, изразяващи се в изпращане на
съобщения, покани и уведомления до насрещната страна. В т. 6 от Тарифата на таксите за
допълнителните услуги, предоставяни от [фирма], приета с решение на управителя на
дружеството и в сила от 01.10.2020 г., на която се позовава заявителя и приложена към
заявлението, е предвидена като дължима такса за покриване на разходите за събиране на
просрочено вземане в размер от 25 %. Съдържа се пояснение, че се касае за разходите на
кредитора във връзка с изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения,
провеждане на телефонни разговори, посещение на адрес за връчване на покани, съобщения
и уведомления на кредитополучателя и др., чиято стойност е ограничена до 25 % от
главницата по договора за кредит.
Съдът намира, че с оглед така очертаната цел и основанието, при наличието на което е
дължимо процесното вземане за неустойка, всъщност се касае за предвидена от заемодателя
такса с еднократен характер, начислена в противоречие с чл. 10а ЗПК, предвиждаща
възможността кредиторът да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не и да изисква заплащане на такси
и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Дори да се приеме, че това вземане по естеството си представлява неустойка за забава,
то същата е начислена в противоречие с разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, предвиждаща, че
при забава е дължима единствено законната лихва за забава, като целта на това вземане е да
обезпечи кредитора поради допуснатото неточно във времево отношение изпълнение –
забавено такова. Съдът намира за недопустимо под формата на такси да се начислява
обезщетение за забавено плащане над размера на законната лихва, което се явява и в
противоречие с разпоредбата на чл. 143, т. 5 ЗЗП.
В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично
вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от
2
07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.
Ето защо, заявлението в посочената по-горе част следва да бъде отхвърлено.
Съразмерно с отхвърлената част от заявените вземания следва да бъде отхвърлено и
искането за присъждане на разноски за държавна такса в размер от 10,91 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 411, ал. 2 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя [фирма] за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК против Л. В. М. за сумата от 245,68 лева, представляваща договорна
компесаторна неустойка за периода от 02.09.2021 г. до 10.02.2022 г., за сумата от 300 лева,
представляваща еднократно начислена на 01.08.2022 г. неустойка за забава и за сумата от
10,91 лева, представляваща сторени разноски по делото за държавна такса.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3