№ 2442
гр. София, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря БИСТРА П. Т.А
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20211110217596 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Т. Т. с ЕГН ********** с адрес за
призоваване /адрес/ срещу Наказателно постановление /НП/ изх.№ РД – 05-
0274 от 26.02.2021 г., издадено от Директора на Столичната регионална
здравна инспекция /СРЗИ/, с което на жалбоподателя на основание чл. 209а,
ал.4 и чл.209а, ал.1 от Закона за здравето е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 300 /триста/ лева за нарушение на I, т.3 от
Заповед № РД -01-548/30.09.2020 г., издадена от Министъра на
здравеопазването във вр. с чл.63, ал.1 и ал.4 от Закона за здравето.
Жалбоподателят не е доволен от издаденото наказателно
постановление, поради което моли същото да бъде отменено като неправилно
и незаконосъобразно. Същият излага доводите си за допуснати в хода на
административно-наказателното производство множество нарушения на
процесуалните правила, които са ограничили правото му на защита, поради
1
което представляват самостоятелно основание за отмяна на крайния
административен акт. В тази връзка се сочи, че процесното НП не е било
връчено на жалбоподателя, като неправилно е приложена разпоредбата на
чл.58, ал.2 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от редовно
упълномощен процесуален представител, който поддържа изложеното в
жалбата. По същество на вмененото нарушение се застъпва становище за
неправилно приложение на материалния закон.
Въззиваемата страна- Директора на Столичната регионална здравна
инспекция /СРЗИ/- редовно призована, не изпраща представител. В
съпроводителното писмо, с което АНП е изпратена в съда се релевира
становище за недопустимост на жалбата, доколокото НП е влязло в сила.
Алтернативно се сочи, че жалбата е неоснователна, поради което следва да
бъде оставена без уважение.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба,
изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото,
намира за установено от фактическа страна следното:
С акт за установяване на административно нарушение бл.№ 01169 от
14.10.2020 г., съставен от инспектор в отдел „Здравен контрол“ при СРЗИ е
установено, че на посочената дата /14.10.2020 г./ в обект – магазин „Vinelo“ с
адрес гр.София, бул.“Цариградско шосе“ № 92А, жалб.В. Т. Т. – продавач, не
е поставил защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба
или друго средство, покриващо носа и устата на закрито обществено място, с
което е нарушил Заповед № РД -01-548/30.09.2020 г. във вр. с чл.63 от Закона
за здравето.
Актът бил връчен на жалбоподателя, същият се запознал със
съдържанието му и го подписал. Под формата на обяснения и възражения
жалбоподателят посочил, че при влизане на проверяващите в обекта е махнал
маската си, за да пие вода, след което веднага я поставил на лицето си.
Въз основа на акта е издадено процесното наказателно постановление
2
изх.№ РД – 05-0274 от 26.02.2021 г., на Директора на Столичната регионална
здравна инспекция /СРЗИ/, с което на жалбоподателя на основание чл. 209а,
ал.4 и чл.209а, ал.1 от Закона за здравето е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 300 /триста/ лева за нарушение на I, т.3 от
Заповед № РД -01-548/30.09.2020 г., издадена от Министъра на
здравеопазването във вр. с чл.63, ал.1 и ал.4 от Закона за здравето. В
издаденото наказателно постановление административно–наказващият орган
допълнил, че жалб.Т. виновно е нарушил т.I, т.3 от Заповед № РД -01-
548/30.09.2020 г., издадена от Министъра на здравеопазването във вр. с чл.63,
ал.1 и ал.4 от Закона за здравето.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите Р. Х. Р. и А. И. Ш., както и приобщените по реда на чл. 283 от
НПК писмени доказателства.
При така очертаната фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Жалбата е депозирана в срок и изхожда от легитимирана страна в
процеса, поради което е процесуално допустима.
Видно от приложеното по делото известие за доставяне /обратна
разписка/ пощенската пратка, съдържаща препис от процесното НП, не е
получена от жалбоподателя, с отбелязването, че адресът е „недостатъчен“,
поради което същата е върната на подателя /СРЗИ/ на 16.06.2021 г. Именно
тази дата АНО е приел като дата на връчване на НП, поради което според
него НП е влязло в сила на 24.06.2021 г.
Разпоредбата на чл.58, ал.1 от ЗАНН предвижда, че препис от
наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя и на
поискалия обезщетение. Съгласно ал.2, когато нарушителят или поискалият
обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е
неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното
постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. При така
развилата се процедура по уведомяване на жалбоподателя за издаденото
наказателно постановление съдът намира, че не е спазена процедурата за
3
връчване на НП, поради което следва да се приеме, че жалбата срещу него се
явява процесуално допустима, като депозирана в срок.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради което
издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено.
Съдът намира, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които са ограничили правото на защита на жалбоподателя. В случая не е
спазено изискването за пълно, точно и ясно описание на всички факти и
обстоятелства, очертаващи осъщественото нарушение и адекватното
отразяване на правната норма, субсумираща състава на нарушението, които
съставляват гаранция за законосъобразно протичане на производството при
обезпечена възможност на субекта на отговорността да реализира
гарантираното от закона право на защита.
В АУАН не е посочено конкретно правило от заповедта на министъра
на здравеопазването, с която е въведена противоепидемичната мярка, и е
елемент от фактическия състав на нарушението. Това обстоятелство няма как
да бъде посочено за пръв път в наказателното постановление, без да се
наруши правото на защита.
Административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, който в
редакцията му, действала към момента на извършване на нарушението (Изм.
– ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) гласи следното: Който наруши
или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор
на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4
или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление,
се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до
2000 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗЗ (в приложима редакция - ДВ, бр.
44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) при непосредствена опасност за живота
и здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест
по чл. 61, ал. 1, с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите, се
обявява извънредна епидемична обстановка. В алинея 3 на същия текст
от Закона за здравето са предвидени хипотези на непосредствена опасност за
живота и здравето на гражданите, а разпоредбата на ал. 4 предоставя
4
правомощие на Министъра на здравеопазването да въвежда със Заповед
временни противоепидемични мерки по предложение на Главния държавен
здравен инспектор за територията на страната или за отделна област, при
обявена извънредна епидемична обстановка по чл. 61, ал. 1 ЗЗ.
В съставения АУАН не е посочено кое правило от посочената заповед на
министъра на здравеопазването е нарушено, а в процесното НП е посочена за
нарушена т.I, т.3 от Заповед № РД -01-548/30.09.2020 г., издадена от
Министъра на здравеопазването.
В този смисъл АУАН не отговаря на изискванията на чл. 42, ал. 1 от
ЗАНН, което е съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на
защита на лицето. В АУАН следва да се съдържат законовите норми
(законните разпоредби – чл. 42, т. 5 ЗАНН), които са нарушени, а
доколкото чл. 209а от ЗЗ препраща към конкретна заповед, в която се
съдържат правила за поведение, които именно са нарушени, то посочването
им е задължително. Още повече следва да се държи сметка, че в конкретния
АУАН е посочено, че лицето е нарушило заповед № РД -01-548/30.09.2020 г.,
без дори да бъде посочено кой е издателят на същата.
Нарушителят има право на защита по фактите от най-ранния етап на
административно-наказателното производство.
Предвид всичко гореизложено, жалбата срещу атакуваното наказателно
постановление се явява основателна, поради което последното следва да бъде
отменено като незаконосъобразно.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ изх.№ РД – 05-0274 от
26.02.2021 г., издадено от Директора на Столичната регионална здравна
инспекция /СРЗИ/, с което на жалбоподателя В. Т. Т. с ЕГН ********** с
адрес за призоваване /адрес/, на основание чл. 209а, ал.4 и чл.209а, ал.1 от
Закона за здравето е наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 300 /триста/ лева за нарушение на I, т.3 от Заповед № РД -01-
548/30.09.2020 г., издадена от Министъра на здравеопазването във вр. с чл.63,
ал.1 и ал.4 от Закона за здравето.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -София
град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за
5
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6