РЕШЕНИЕ
Гр. София, 03.12.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО – въззивни състави, IV б въззивен състав, в публично
заседание на единадесети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Станимира Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Райна Мартинова
Теодора Карабашева
при секретаря Христина Цветкова разгледа докладваното от с ъ д и я Мартинова гражданско дело № 5002 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20012881/15.01.2021
г. по гр.д. № 9191/2019 г. по описа на СРС, 171 състав Прокуратурата на
Република Б. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е осъдена да заплати на В.Т.Д.
сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
обвинение за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, алт.1, вр.
чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което ищецът е оправдан с влязла в сила
присъда, постановена на 15.11.2012 г. по
НОХД № 13184/2008 г. на СРС, НО, 102 състав, ведно със законната лихва върху
главницата от влизане в сила на присъдата в сила – 10.02.2014 г. до окончателното
погасяване като искът е отхвърлен за
разликата над сумата от 1000 лева до пълния предявен размер от 15000 лева, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати и сумата от 10 лева, представляваща
направени по делото разноски и на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата да
заплати на адв. Д.Г. сумата от 65 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Срещу решението, в
частта, с която е отхвърлен предявения иск за разликата над сумата от 1000 лева
до предявения размер от 15000 лева, е постъпила въззивна жалба вх. № 25028750/17.02.2021
г., подадена от В.Т.Д.. Изложени са съображения за неправилност на
постановеното решение в обжалваната част. Въззивника – ищец в
първоинстанционното производство поддържа, че в нарушение на материалния закон
при прилагането на чл. 52 от ЗЗД не е определено справедливо обезщетение.
Обжалваното решение било постановено в противоречие с Тълкувателно решение №
3/2005 г. на ОСГК на ВКС, както и с установената в страната съдебна практика по
прилагането на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ относно размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди.
Поддържа, че определеното обезщетение се явява явно несправедливо. Моли
да обжалваното решение да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен
предявения иск за претърпени неимуществени вреди над стойността от 1000 лева,
като бъде определено справедливо обезщетение с оглед характера и тежестта на
повдигнатото му от ответника П.НА Р.Б. незаконно обвинение за тежко умишлено
престъпление, за извършването на което В.Т.Д. е оправдан с влязла в сила
присъда.
В срока по чл. 263,
ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба въззиваемия П.НА Р.Б..
Срещу решението, в
частта, с която е уважен предявения иск с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ за сумата от 1000 лева – обезщетение за неимуществени вреди е постъпила
въззивна жалба вх. № 25015518/28.01.2021 г., подадена от П.НА Р.Б.. Изложени са
съображения за неправилност на постановеното решение в обжалваната част.
Въззивника – ответник в първоинстанционното производство поддържа, че предявеният
иск се явява недопустим, тъй като правото на ищеца да претендира обезщетение е
погасено по давност. Посочва, че съгласно Тълкувателно решение № 3/2005 г. на
ОСГК на ВКС при незаконни актове на правозащитни органи началния момент на
забавата и съответно дължимостта на мораторната лихва и начален момента на
погасителната давност е влизането в сила на оправдателната присъда за
извършеното престъпление. В конкретния случай, оправдателната присъда била
влязла в сила на 10.02.2014 г., а исковата молба била подадена на 14.02.2019
г., т.е. след изтичане на давността. Поддържа, че налице било и погасяване по
давност на законната лихва върху обезщетението, тъй като била изтекла кратката
3-годишна давност. Посочва, че дори да се приеме, че оправдателната присъда е
осъществила един от елементите от фактическия състав на отговорността на държавата
по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, ищецът не е провел пълно и главно доказване
съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГРК за претърпени от него
имуществени вреди. Не била доказана и причинна връзка между повдигнатото
обвинение и твърдяните вреди от процесното обвинение. Поддържа, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че това се установява от събраните по делото
гласни доказателства. В показанията си свидетелката Р.Х.П.е дала крайно неясни
и непълни обяснения относно обстоятелствата, свързани с установяване на
неимуществените вреди. Свидетелката наблягала на преживяванията на съпругата на
обвиняемия. Не било обсъдено също така, че по отношение на ищеца е имало други наказателни производства в процесния
период, както и че той е с обременено съдебно минало. При условията на
евентуалност, поддържа, че определения размер на неимуществени вреди от 1000
лева не съответства на принципите залегнали в чл. 52 от ЗЗД, на икономическия
стандарт в Б. и на установената съдебна практика по аналогични дела. Моли
обжалваното решение да бъде отменено в частта, с която предявеният иск е уважен
до сума в размер на 1000 лева, а в случай, че въззивният съд прецени, че са
налице предпоставките за възникване на отговорността на ответника, то да намали
определения размер.
В срока по чл. 263,
ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба въззиваемия В.Т.Д..
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Производството
по гр.д. № 9194/2019 г. по описа на СРС, 171 състав е образувано по искова
молба, подадена от В.Т.Д. против П.НА Р.Б., с която е предявен иск с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините
за вреди. Ищецът твърди, че срещу него е било образувано и водено наказателно
дело, по което е било повдиганто обвинение от Прокуратурата на Република Б. за
тежко умишлено престъпление. Твърди, че по следствено дело № 57/2001 г. по
описа на 08 ТО на ССлС, пр.пр. 1641/2001 г. В.Т.Д. бил привлечен в качеството
му на обвиняем с постановление от 09.11.2001 г. като му е повдигнато обвинение
за престъпление по чл. 354а, ар. 1, пр. 6, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. С
постановление на прокурор от СГС на 23.11.2006 г. материалите по следственото
дело били изпратени на СРП под № 41708/2006 г., като на 22.10.2008 г. на В.Т.Д.
било повдигнато обвинение по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Твърди, че по така повдигнатото обвинение на 08.08.2008 г. СРП е внесла
обвинителен акт в СРС и е образувано НОХД № 9587/2008 г., по което с
разпореждане делото е прекратено и върнато на СРП за отстраняване на
процесуални нарушения в досъдебното производство. Твърди, че на 10.11.2008 г.
отново бил внесен обвинителен акт и е образувано НОХД № 13184/2008 г. ила
постановена присъда на 15.11.2012 г., с която В.Т.Д. е бил признат за невиновен
по повдигнатото обвинение, но присъдата била протестирана и била потвърдена от
СГС на 10.02.2014 г., когато е влязла в сила. Поддържа, че са налице
предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за реализиране на отговорността
на ответника за причинени неимуществени вреди, настъпили като пряка и
непосредствена последица от образуваното срещу него наказателно производство,
което продължило 14 години. Към момента на повдигане на обвинението ищецът не
бил осъждан. Наказателното производство се отразило на семейния му живот, бил
безработен продължителен период от време. Моли ответникът да бъде осъден да
заплати обезщетение в размер на 15000 лева, ведно със законната лихва от датата
на влизане в сила на оправдателната присъда.
В срока
по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който Прокуратурата на
Република Б. оспорва предявения иск, като заявява, че правото на ищеца да претендира обезщетение за
неимуществени вреди е погасено по давност. Заявява, че по давност е погасена и
законната лихва, тъй като е приложима разпоредбата на чл. 111 от Закона за
задълженията и договорите. Посочва, че дори да се приеме, че оправдателната
присъда е осъществила един от елементите от фактическия състав на отговорността
на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, ищецът не е провел пълно и главно
доказване съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГРК за претърпени от него
имуществени вреди. Не била доказана и причинна връзка между повдигнатото
обвинение и твърдяните вреди от процесното обвинение. При условията на
евентуалност оспорва размера на предявения иск. Моли предявеният иск да бъде
отхвърлен.
В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни
доказателства и е приложено НОХД № 13184/2008 г. по описа на СРС, 102 състав,
от които се установява следното:
С Постановление на
следовател от 08 ТО на ССлС от
16.03.2001 г. е образувано предварително производство – следствие срещу Б.Т.Д.,
В.Т.Д. и Л.Р.. С Постановление за привличане на обвиняем от 09.11.2001 г. по сл.д. № 57/2001 г. по
отношение на В.Т.Д. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 354а, ал.1,
пр. 6 вр. чл. 20, ал. 2 от НК за това,
че на 15.03.2001 г. в гр. София, ж.к. ********, в съучастие като
съизвършител с Б.Д. Т.държал наркотични вещества – 2,252 грама хероин с активен
наркотично действащ компонент диацетилморфин 40 %, представляващо високо
рисково наркотично вещество на стойност 202, 68 лева. Определена е мярка за неотклонение
– парична гаранция в размер на 800 лева.
С Постановление от 18.07.2002 г. на прокурор при СГП
наказателното производство по сл.д. № 57/2001 г. по описа на 08 ТО – ССлС,
образувано срещу Б.Т.Д., В.Т.Д. и Л.Р. е спряно.
С Постановление от 23.11.2006 г. на прокурор
при СГП материалите по сл.д. № 57/ по описа на ССлС, пр.пр. 1641/2001 г. по
описа на СГП са изпратени по компетентност на СРП, където е образувана
прокурорска преписка № 41708/2006 г. по описа на СГП. С Постановление от
07.12.2007 г. досъдебното производство е възобновено и е определен срок за
разследване 60 дни.
На 22.01.2008 г. В.Т.Д. е
привлечен като обвиняем по ДП № 57/2001 г., пр.пр. 41708/2006 г. като му е
повдигнато обвинение за това, че на 15.03.2001 г. в гр. София, ж.к. ******** в
съучастие с брат си Б.Т.Д. без надлежно разрешително държал вискорисково
наркотично вещество – 14 броя хартиени пакетчета, съдържащи хероин, със сходни
морфологични белези във всички пакетчета, с търговска добавка (кофеин), с общо
нетно тегло 2,252 грама и съдържание на активно действащ компонент –
диацетилморфин 40% на обща стойност 202,68 лева – престъпление по чл. 354а, ал.
3, пр. 2, т. 1, алт.1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Взетата мярка за неотклонение
– парична гаранция не е променена. На 07.02.2008 г. разследването е предявено
на В.Т.Д. и на 13.02.2008 г. е съставено заключително постановление на
следовател при ССлС по преписка № 57/2001 г., пр.пр. 41708/2006 г.
На 08.08.2008 г. СРП е
внесла обвинителен акт и е образувано нохд № 9586/2008 г. по описа на СРС, 102
състав. С Разпореждане от 13.10.2008 г. съдебното производство е прекратено и
делото е върнато на СРП с указания.
В изпълнение на дадените
указания на 30.10.2008 г. В.Т.Д. е привлечен като обвиняем за престъпление по
чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, алт.1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 2,
ал. 2 от НК. На същата дата е предявено и разследването по сл.д. № 57/2001 г.,
пр.пр. № 41708/2006 г. по описа на СРП. На 10.11.2008 г. следовател при ССлС е
съставил заключително постановление с мнение за предаване на съд.
На 19.11.2008 г. е внесен обвинителен акт
против В.Т.Д. за престъпление по чл. престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т.
1, алт.1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 от НК. Образувано е
нохд № 13184/2008 г. по описа на СРС, 102 състав, по което е постановена
присъда от 15.11.2012 г., с която В.Т.Д. е признат за невиновен по повдигнатото
обвинение. Против присъдата е подаден протест от СРП от 27.11.2012 г., по който
е образувано внохд № 23/2014 г. по описа на СГС. С Решение от 10.02.2014 г.
оправдателната присъда е оставена в сила. Решението и присъдата от 15.11.2012
г. са влезли в сила на 10.02.2014 г.
Във
връзка с установяване на размера на неимуществените вреди са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля Р.Х.П.. В показанията си свидетелката
установява, че познава ищеца от 2010 г., тъй като е приятелка на племенника му. Познавала и съпругата на В.Д., която се
казвала Ц.А.. По това време той не бил осъждан и не лежал в затвора, но имал
проблеми с полицията. Това споделял с
нея и със свекърва й, с племенника си. Проблемите му били предимно от това, че
му правели чести проверки. Имал халюцинации, ч еполицията е в апартамента и той
се крие в мазето, по покривите, в самата сграда се крие. След развода с жена му
след 2011 г. В.Д. бил задържан и лежал в затвора. Имал работа, но на частно, за
да изхранва семейството.
От представените към
отговора на исковата молба писмени доказателства се установява, че на
06.10.2010 г. В.Д. е бил задържан по прокурорска преписка № 51041/2010 г., като
е освободен на 09.10.2010 г., на 27.09.2011 г.
– по пр.пр. № 5878/2011 г. и е освободен на 29.09.2011 г., на
06.10.2011 по пр.пр. 5878/2011 г. и та
23.07.2012 г.е преведен в затвора в гр. Пловдив, като на 09.09.2014 г. е
задържан по пр.пр. 5972/2014 г. и на 05.02.2015 г. е приведен в затвора в гр.
Пловдив.Установява се, че В.Т.Д. е осъждан по нохд № 1040/2012 г. на лишаване
от свобода от 1 година и 4 месеца, по
нохд № 11656/2011 г. по описа на СРС на лишаване от свобода от 3 месеца, по
нохд № 319/2015 по описа на ПОС на две години и 6 месеца, по нохд № 5315/2017
г. по описа на СРС с наказание глоба, и по нохд № 5694/1999 г. на лишаване от
свобода от 8 месеца, което е отложено на основание чл. 66 от НК.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната
жалба е неоснователна.
Предмет
на първоинстанционното производство е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3
от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Съгласно
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по
давност или деянието е амнистирано. Пасивно легитимирана да отговаря по иск за
обезщетение за незаконно обвинение в извършване на престъпление е Прокуратурата
на Република Б., която съгласно чл. 127 от Конституцията е органът, който
привлича към наказателна отговорност за извършени престъпления и поддържа пред
съда обвинението по наказателните дела от общ характер. Следователно Прокуратурата
на Република Б. (като централизирана и единна система) е пасивно материално
легитимирана да отговаря по предявените искове, тъй като действията по
повдигане на обвинение и по разследване на същото са извършени от лица, числящи
се към структурата на държавното учреждение, в чийто персонален състав са били
включени лицата, повдигнали незаконосъобразното обвинение, ръководили
разследването срещу ищеца (чл. 46, ал. 2, т. 1 от НПК), и същевременно
осъществяващи ръководство и надзор върху разследващите органи в рамките на
досъдебното производство (чл. 52, ал. 2 от НПК).
Основателността
на предявения иск се предпоставя от това
по делото да се установи, че спрямо ищеца е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ
характер, да е претърпял твърдените неимуществени вреди, като между незаконното
действие на правозащитните органи и вредите следва да е налице
причинно-следствена връзка. Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК
доказателствената тежест за установяване на релевантните факти е възложена на
ищеца, като с оглед разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ той е освободен от
задължението да установява вината на длъжностните лица за настъпване на
претендираните вреди.
От
събраните по делото доказателства се установява, че спрямо ищеца е било
образувано наказателно производство по повдигнато и поддържано от СП обвинение
за извършено престъпление, по което е бил оправдан с влязла в сила присъда. В
конкретния случай фактът, че ищецът е бил оправдан по повдигнатото му
обвинение, обуславя възникване на отговорност на държавата при наличие на
причинна връзка между незаконното обвинение в извършване на престъпление и
причинените вреди /т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г./. Постановяването на
оправдателна присъда/решение, обаче, не е самостоятелно основание за присъждане
на обезщетение - по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ следва да бъдат установени и
конкретните имуществени и неимуществени вреди, явяващи се пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Въз
основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че искът е установен
по основание, като при определяне на размера на обезщетението за неимуществени
вреди следва да бъдат взети предвид редица обстоятелства, които в съвкупност
обуславят начина, по който привличането към наказателна отговорност се е
отразило на състоянието на ищеца: тежестта на обвинението, обстоятелството,
продължителността на наказателното производство около 13 години, като
прокуратурата е поддържала обвинението. От значение е и обстоятелството, че в
периода, в който по отношение на ищеца е водено досъдебно и съдебно
производство по повдигнатото незаконно обвинение по отношение на него са
образувани и други наказателни производство, по който той е задържан и е
изтърпявал наказание „лишаване от свобода. При преценка на размера следва да се
има предвид, че по отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение парична
гаранция, която в малка степен е ограничила обичайния му живот. От съществено
значение при определяне на справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди е обстоятелството, че наказателното производство по
отношение на В.Д. е продължило около 13 години, макар в рамките на тези години
по отношение на него са водени и други наказателни производство. Досъдебното
производство е продължило в срок, който не може да се приеме за разумен,
доколкото не са извършвани процесуално-следствени действия, които да
обосновават продължителното разследване. При съвкупната преценка на всички
установени по делото обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че
определеното от първоинстанционния съд обезщетение е справедливо и съответства
на критериите, предвидени в чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.
Отговорността
на държавата за причинените на ищеца неимуществени вреди от незаконни действия
на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на оправдателната
присъда (т.4 от ТР № 3 от 22.04.2004г.), т. е. от влизане в сила на акта, с
който се признават за незаконни действията на държавния орган- влизане в сила
на присъдата – 10.02.2014 г. От този момент държавните органи изпадат в забава,
дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение и започва да тече
погасителната давност за реализиране отговорността на държавата.
С
отговора на исковата молба ответникът П.НА Р.Б. е направил възражение за
погасяване на правото на ищеца да претендира обезщетение за неимуществени
вреди, както и върху вземането за законна лихва. С първоинстанционното решение
това възражение не е разгледано. Въззивният съд при преценка на правилността на
съдебното решение следва да обсъди изложените от въззивника П.НА Р.Б. доводи
във връзка с възражението му за изтекла погасителна давност.
Вземането
за обезщетение за неимуществени вреди, възникнало на основание чл. 2, ал. 1, т.
3 от ЗОДОВ се погасява с общата петгодишна давност, предвидена в чл. 110 от
Закона за задълженията и договорите. Присъдата, с която ищецът е признат за
невиновен по повдигнатото обвинение е влязла в сила от 10.02.2014 г., т.е.
давностния срок с оглед приложимите правила за изчисляване на сроковете (чл.
60, ал. 2 от ГПК), доколкото се касае до погасяване на правото на иск, а не на
самото материално право, е следвало да изтече на 10.02.2019 г. (неделя).
Разпоредбата на чл. 60, ал. 5 от ГПК и аналогичната й разпоредба от Закона за
задълженията и договорите – 72, ал. 2, предвиждат, че когато посления ден на
срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден. В
конкретния случай, това е 11.02.2019 г. Искът, по който е образувано настоящото
производство е подаден на 11.02.2019 г. (видно от пощенското клеймо на
приложения към нея пощенски плик), т.е. той е подаден преди изтичане на предвидения
в чл. 110 от Закона за задълженията и договорите давностен срок, поради което и
възражението на ответника – въззивник П.НА Р.Б. се явява неоснователно.
Претенцията
за законна лихва върху задължението за заплащане на обезщетение е възникнала
също с влизане в сила на оправдателната присъда, но за разлика от главното
задължение, давностния срок се определя от разпоредбата на чл. 111, б. „в“ от
Закона за задълженията и договорите. Следователно възражението на ответника се
явява основателно и законна лихва се дължи не от датата, на която е влязла в
сила присъдата, а от 11.02.2016 г. (3 години преди датата на подаване на
исковата молба 11.02.2019 г.) до окончателното плащане. Първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в тази част.
Предвид на
изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20012881/15.01.2021
г., по гр.д. № 9194/2019 г. по описа на СРС, 171 състав в частта, с която е присъдена законна лихва върху обезщетение за
неимуществени вреди от 10.02.2014 г. (датата на влизане в сила на присъдата) до
10.02.2016 г. и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ искането за заплащане
на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от
10.02.2014 г. до 10.02.2016 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
20012881/15.01.2021 г., по гр.д. № 9194/2019 г. по описа на СРС, 171 състав в останалата му част, с която Прокуратурата
на Република Б. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е осъдена да заплати
на В.Т.Д. сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от обвинение за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1,
алт.1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което ищецът е оправдан с влязла
в сила присъда, постановена на 15.11.2012 г.
по НОХД № 13184/2008 г. на СРС, НО, 102 състав, ведно със законната
лихва върху главницата от 11.02.2016 г. до окончателното погасяване, както и в
частта, с която е отхвърлен за разликата
над сумата от 1000 лева до пълния предявен размер от 15000 лева.
Решението може
да се обжалва пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.