МОТИВИ
по НЧХД № 1357/2015 г. по описа на
Районен съд – Варна.
Производството по НЧХД № 1357 по описа на Районен
съд – Варна за 2015 г.
е образувано по разпореждане на Председателят на Варненския районен съд срещу З.М.М.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** за извършени престъпления по чл. 130, ал. 1 от НК и по чл. 144, ал. 1
от НК.
Основание за образуването на наказателното производство от частен
характер е постъпила частна тъжба срещу подсъдимия З.М.М. от П.Т.Т., с ЕГН: **********,
с която тъжба е повдигнато обвинение на подсъдимия М. за това, че :
На 21.09.2014 г. в гр. Варна е нанесъл на П.Т.Т. три телесни повреди,
изразяващи се в изкълчване на втори горен ляв зъб, разкъсно-контузна рана и
кръвонасядане по долната устна, които са обусловили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК.
Престъпление по
чл. 130, ал. 1 от НК;
На 21.09.2014 г. в гр. Варна се заканил срещу П.Т.Т. с престъпление против
неговата личност – „да внимавам, че сме наблизо и ще се засичаме и да внимавам какво ще ми
се случи“ „ей, ще те пребия бе, я се виж на колко години си, ще те смажа“ и
това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
Престъпление по
чл. 144, ал. 1 от НК.
С протоколно определение от 09.12.2015 год., постановено по НЧХД № 1357/2015 год. по
описа на Районен съд – Варна са приети за разглеждане два обективно кумулативно
съединени осъдителни иска, предявени от частния тъжител П.Т.Т. срещу подсъдимя З.М.М.:
- за заплащане на парична сума в размер на 4 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от частния тъжител Т. неимуществени вреди от
престъпното деяние по чл. 130, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано
от 21.09.2014 г. до окончателното заплащане на сумата;
- за заплащане на парична сума в размер на 1500 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от частния тъжител Т. неимуществени вреди в
резултат на престъпното деяние по чл. 144, ал. 1от НК.
В хода на съдебните прения, процесуалният представител на частния тъжител
Т. – адв. Я. *** изразява своята позиция, че от събраните по делото доказателства
категорично се установява вината на подсъдимия М. в извършване на престъпните
деяния, за които му е повдигнато обвинение с частната тъжба. Адв.Я. пледира на
подсъдимия М. да бъдат наложени минимални по размер наказания за всяко едно от
извършените от него престъпления, мотивирайки се, че подсъдимият не е осъждан
към настоящия момент, а само е бил освобождаван от наказателна отговорност,
като му е било наложено административно наказание по реда на чл. 78а. от НК.
В хода на съдебните прения, процесуалният представител на подсъдимия М. –
адв. П. ***, категорично отрича неговия подзащитен да е причинил увреждането на
пострадалия Т.. Според адв.П. липсват категорични доказателства, които да
установяват вината на неговия подзащитен в извършване на престъпните деяния по
чл. 144 ал. 1 от НК. Поради гореизложените съображения моли за оправдателна
присъда, както и за присъждане на сторените съдебно – деловодни разноски.
В хода на съдебните прения подсъдимия З.М.М. се придържа към становището
на своя защитник.
В предоставената му възможност, на основание чл. 297, ал. 1 от НПК, да
изрази своята последна дума, подс. М. моли да бъда оправдан.
От фактическа страна, съдът приема за
установено следното:
На 21.09.2014 г. в гр. Варна
частния тъжител П.Т. закупил дърва за огрев и с превоз на продавача решил да ги
транспортира до жилището, в което живеел, а именно: кв.“Възраждане“ , бл.54,
вх.5, ет.4, ап.119. За целта трябвало да премине през поляна към подхода на
избеното помещение на блока, където съхранявал дървата. По това време на
поляната се намирали няколко лица, между които подсъдимия З.М. и свидетелите – С.П.
и Т. Т.. Те забивали колове, като ограждали с въжета площадка за разходка на
домашни любимци – кучета. При преминаване през поляната МПС закачило част от ограждението и го съборило. Свидетелите се развикали и
водача на МПС спрял да види какво е станало. След това слязъл частният тъжител Т.
и ги попитал имат ли разрешение да правят площадката. Веднага към частният
тъжител Т. се приближили свидетелите - П. и Т., както и подсъдимия М., който
започнал на висок глас и с агресивен и заплашителен тон да крещи и да обижда Т.,
като му казал : „…ей сега ще ти дам разрешение”, „ей ще те пребия бе, я се виж
на колко си години, ще те смажа”. В същият момент подсъдимият М. рязко и със
замах с лявата ръка ударил частния тъжител Т. в областта на корема, а с дясната
ръка в лицето (областта на брадата), като вследствие на удара започнала да тече
кръв. Частният тъжител Т. се стреснал и силно се уплашил от агресивното
поведение на подсъдимия М., насочено срещу него. Веднага на място пристигнали и
свидетелките – В.В. и В.М., които наблюдавали от терасата на блока случващото
се.
Веднага след това, подсъдимият М.
се отдалечил от мястото на инцидента, а свидетелката В.В., се обадила в
полицията и сигнализирала за случилото се, като на място бил изпратен екип на Трето
РУ към ОД МВР - Варна, съставна част от който бил свидетелят Х.С. и свидетелят Я.
Я..
По – късно, същият ден,
частният тъжител Т. ***, Катедра „Съдебна медицина”, но се оказало, че приемат
граждани до 14.00 часа, поради което бил прегледан на следващия ден –
22.09.2014 г., откъдето му било издадено мед.удостоверение №1049/2014 г. от д-р
Д.. При прегледа се установило, че частният тъжител П.Т. е получил – изкълчване
на втори горен ляв зъб, разкъсно-контузна рана и кръвонасядане по долната
устна, удар в корема, които в своята съвкупност са обусловили временно
разстройство на здравето неопасно за живота.
По отношение на доказателствата:
Гореизложената фактическа
обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните доказателства:
показанията на свидетелите В.В. и В.Т.М. (разпитани в откритото съдебно заседание
на дата 17.02.2016 г. ); Съдебно –медицинско удостоверение № 1049/2014 г.
издадено от съдебен лекар д-р.Д.Д. *** АД на частния тъжител П.Т.; заключение
от д-р С.Я., издадено на частния тъжител на 26.09.2014 г.; рецептурна
бланка Серия А № ********* от 07.10.2014 г., издадена от д-р. К.Т.ова ( психиатър ) на частния тъжител П.Т. ; медицинско
направените от дата 22.09.2014 г. издадено от съдебния лекар Д.Д. при КСМ при
МБАЛ „Св.Анна Варна” АД на частния тъжител П.Т.; медицинско направление от дата
23.09.2014 г. издадено от лекар Ст.Т.ова на частния
тъжител П.Т.; медицинско направление от дата 22.09.2014 г. издадено от съдебния
лекар Д.Д. при КСМ при МБАЛ „Св.Анна Варна” АД на частния тъжител П.Т.;
заключение на доктор Я. от дата 26.09.2014 г. от извършен преглед на частния тъжител
П.Т. *** тъжителя; приобщената по делото информация представена на хартиен и
магнитен носител от МВР Варна Дирекция Национална система - 112 – Районен център
Варна; допуснатата и приета по делото Комплексна съдебно медицинска и
психологична експертиза, изготвена от вещите лица Д.Д. и Р.Г..
На първо място, съдът изцяло кредитира
показанията на свидетелите В.В.
и В.М. (разпитани в о.с.з. на 17.12.2016 г. – л.46 – 48 от делото ) като последователни,
взаимнодопълващи се и подкрепени от останалите
събрани по делото доказателства и по – конкретно заключението на съдебно –
медицинската експертиза и всички медицински документи, представени от частния
тъжител още с тъжбата.
Свидетелите В.В. и В.М. са
преки очевидци на създалата се конфликтна ситуация (макар и принципно да са за
заинтересовани, т.к. В.В. е съпруга на частния тъжител, а В.М. тъща на
тъжителя).
От показанията на св.В.В. се
установява и изяснява по несъмнен и категоричен начин, че точно през м.
септември 2014 година, в гр.Варна, тя и майка й ( св.В.М.) били на терасата в
дома, в който живеели В.В. и частния тъжител П.Т. (на четвъртия етаж, с добра
пряка видимост), като чакали камион с дърва с цел да помогнат за прибирането на
дървата. Тогава св.В.В. видяла камиона, който чакали, че пристигнал и отишла да
си вземе телефона от другата стая, за да слезе на поляната пред блока да
помага. Докато св.В.В. била в другата стая, чула глъчка долу, погледнала да
види какво става от терасата и видяла подсъдимия как бил застанал пред съпруга
й (частния тъжител П.Т.) и му казал „Какво разрешително, сега ще ти дам едно
разрешително” и го ударил в корема, а след това с дясната си ръка подсъдимият
ударил частния тъжител в областта на брадата (в лицето), при което свидетелката
„вече изхвърчала и не останала на терасата”. Същата свидетелка ясно обяснява, че
се обадила на полицията докато слиза долу, а когато стигнала долу видяла, че от
съпруга й (частния тъжител П.Т. ) течала „тънка
струйка кръв на устата му”. Същата свидетелка твърди, че на място имало „групичка
мъже и жени и деца, които били много агресивни „а подсъдимият викал на П.Т. ***,
често се виждаме, внимавайте!”. От показанията на св. В.В., които както става
ясно са преки и непосредствени, също се изяснява, че на место е пристигнал
полицейски екип, който бил предупредил подсъдимия да не се саморазправя, но
дори и при присъствието на полицейските служители подсъдимия имал агресивно
поведение. Не на последно по степен на важност място от показанията на
съпругата на частния тъжител се установява, че след инцидента съпругът й не
можел да спи, наложило се било да посетят специалист, който му предписал
лекарства. Св. В.В. обяснява пред съда, че съпругът й бил стресиран, както и
самата тя, че за случая подали жалба в Трето РУ ОД МВР Варна, както и посетили КСМ при МБАЛ Св.Анна
Варна, като тъжителят бил прегледан на другия ден, защото не приемали пациенти
след обяд.
Св. В.Т.М. дава идентични
показания с тези на съпругата на частния тъжител, изложени в същата хронология.
От показанията на св.М. се установява, че същата е видяла как подсъдимия се
спуснал към зет й и чула думите, изречени от подсъдимия към П.Т.: „Ти, кой си
бе, боклук, сега ще ти дам едно разрешително”. Св.М. твърди пред съда, че
видяла след отправянето на тези думи, че подсъдимият ударил частния тъжител с
лявата си ръка в корема, с дясната ръка по брадата, а П.Т. се „свил „.При така
възприетото и понеже свидетелката също се уплашила извикала от терасата, на
която се намирала да не са занимава зет й с подсъдимия и слязла долу. В
останалата част от показанията на свидетелката М. се изяснява и установя
идентична фактическа обстановка, така както е изнесена и от съпругата на
частния тъжител, а именно, че на место е пристигнал полицейски екип, както и че
частният тъжител е възприел отправените към него думи сериозно и се наложило да
се консултира с лекар. По повод на отражението на случилото се върху здравето
на частния тъжител св.М. е пояснила, че частният тъжител след инцидента не
можел да спи, започнал прием на лекарства, ходил и на стоматолог и се оказало,
че му бил избит зъб. Именно по повод на влошеното здраве на частния тъжител,
обяснява св. М. (така както и св.В.В.) инвитро
процедурата, в която се намирали частния тъжител и съпругата му, се забавила с
един месец.
За пълнота на мотивите съдът
намира за необходимо само да конкретизира, че в останалата част от показанията
на св.В. и М. се съдържат твърдения относно това, че подсъдимия заедно с други
лица си пускали кучетата пред блока, забивали колове там, опъвали мрежа, за да
си разхождат кучетата и именно по този
повод частният тъжител и съпругата му били „пуснали подписка, сигнал в Общината
„ но нямали резултат”.
Показанията на двамата
свидетели В. и М. напълно кореспондират с писмените доказателства, а именно
справката от Дирекция „Национална система 112” РЦ Варна (л.86 от делото). От същата
справка категорично се установява, че на датата 21 септември 2014 г. по повод инцидент в
ж.к. „Възраждане”, зад блок 54 са регистрирани следните обаждания : 1). В 12:04
часа; 2).В 12:08 часа; 3).В 12:29 часа ; 4).В 13:09 часа и 5). В 15:03 часа.
Съдът кредитира напълно и
заключението по допуснатата комплексна съдебно медицинска експертиза, изготвена
от вещите лица съдебният медик доктор Д.Д. и клиничния психолог Р.Г., като
обективно и компетентно дадено.
От заключението по допуснатата
комплексна съдебна експертиза безспорно се установява, че на 21.09.2014 г.
частният тъжител П.Т. е получил изкълчване на втори горен ляв зъб, разкъсно
–контузна рана и кръвонасядане по долната устна. Описаните травматични
увреждания, дава заключение, вещото лице са в резултат на удари с или върху
твърди, тъпи предмети, респективно удари с юмруци, реализирани в областта на
лицето, обусловили в своята съвкупност временно разстройство здравето, неопасно
за живота.
От комплексната експертиза се
установява, че отправените заплахи и закани към частния тъжител са провокирали
повишена тревожност, безпокойство, страхове за бъдещето (например какво ще се
случи с планираната инвитро процедура, впоследствие
какво ще се случи с детето, което се родило и което частният тъжител и
съпругата му св.В.В. разхождат на мястото на инцидента, където са отправени
заплахите). Категорично е изяснено, че П.Т. е посетил психиатър и е приемал
медикаменти за туширане на симптомите на стреса: нарушен сън, затруднена
концентрация вегетативни симптоми, повишено напрежение, двигателно
неспокойствие на моменти). Към момента на освидетелстването на частния тъжител,
дава заключение клиничния психолог Р.Г. не е налице остър стрес, като вещото лице
пояснява, че такъв остър стрес може да се твърди, че е бил по време на
самия инцидент.
От заключението на в.л.Р.Г.
става ясно, че категорично може да се отговори, че причиненото по този начин
увреждане на П.Т. е наранило сериозно авторитета и достойнството на частния
тъжител. В тази връзка вещото лице пояснява, че П.Т. е човек, който има висок
образователен ценз и авторитетна позиция в професионално отношение, и за него
не е без значение подобно отношение към неговата личност, особено когато това е
провокирано и извършено от съкооператори по местоживеене „ . В обобщение в.л.
Р.Г. заключава, че не може да се твърди,
че е налице общ психосоматичен синдром, т.к. този синдром се отключва когато
има психологически проблем или причина за възникване на телесни смущения, болест
или тревожност, а в конкретния случай, обяснява клиничния психолог при частния
тъжител П.Т. са налице само симптоми, касаещи психичната сфера: тревожност,
безпокойство, вегетативни симптоми (тремор, потооделяне), нарушен сън, двигателно безпокойство.
Съдът не кредитира показанията
на свидетеля П., разпитан в откритото съдебно заседание от дата 17.02.2016г. (
л. 48 и сл. от делото ). На първо място още в началото на показанията си
свидетелят С.П. заявява пред съда, че помни, че било миналата година, като не
отрича, че не се сеща за това през кой точно месец е станало случилото се, за
което разказва. Т.е. ако се съди единствено и само от заявеното от самия
свидетел се установява, че същият твърди, че случаят, за който говори е станал
през 2015 година – т.е. твърденията му не кореспондират с установеното по
делото въз основа на кредитираните от съда гласни доказателства, а и писмените
доказателства, от които се установява и изяснява, че инцидентът се е случил в
град Варна на 21 октомври 2014 година. Дори и съдът да зачете показанията на
св.П., то прави впечатление, че същият свидетел твърди, че по време на
инцидента агресивен и повлиян на 100% от алкохол бил не друг, а частният
тъжител, като подсъдимия бил зад гърба на св.П. и нямало никакъв физически
контакт между частния тъжител и подсъдимия, нещо повече, при пристигането на
полицията полицаите намерили случая за смешен. При така изложеното от св.П. на
първо място се изяснява, че същият не може да уточни дори годината, в която е
станал инцидента, а в останалата част от показанията му се оказва, че частният
тъжител не е бил във нито обиждан, нито удрян от подсъдимия, което видно от
кредитираните от съда гласни доказателства и комплексната Съдебна експертиза не
отговоря на обективната истина и не обяснява нито травматичните увреждания,
получени от частния тъжител, а още по-малко стреса, в който е бил изпаднал П.Т..
При тези аргументи съдът приема, че показанията на св.П. не следва да се
кредитират, тъй като не са обективни.
Съдът не кредитира и
показанията на разпитания в същото открито съдебно заседание Т. Т.. Същият
свидетел не отрича, че познава подсъдимия З., както твърди, че не познава
частния тъжител .В показанията си св.Т.Т. обяснява, че случилото се било
станало по-миналото лято, без да уточнява кога точно, а както бе посочено и
по-горе инцидентът е станал на 21.9.2014 г. – т.е. не през лятото, а през
есента. Същият свидетел твърди, че по негова преценка частният тъжител бил
употребил алкохол, като съди затова по негова преценка, а именно П.Т. „ бил със
зачервено лице „ като извежда извода, че Т. бил повлиян от алкохола, виждайки
тъжителя от 2-3 метра
и без да разговоря с него. Отделно от гореизложеното св.Т. описва идентична
фактическа обстановка така, както е възпроизведена от съседа му – св.П.,
твърдейки, че докато е бил на мястото, не е видял З. да нанася удари на частния
тъжител „но без да отрича, че подсъдимият и частния тъжител се били скарали и
че „ станало голяма галимация„. Съдът не кредитира
тези показания, тъй като от една страна въз основа на същите би се извел извод
затова, че случилото се е станало през лятото на 2015 година, а не на
инкриминираната дата, а от друга страна, самите показания на св.Т. са вътрешно
противоречиви. Св.Т. не отрича, че тъжителят и подсъдимият са се скарали, че е
идвала полиция, като е категоричен, че подсъдимият не е удрял частния тъжител. В
този ред на мисли съдът намира, че показанията на св.Т. не следва да се
кредитират, т.к. не са обективни. Тези показания са в противоречие с
показанията на св.М. и В., преките очевидци на случилото се, както и със
заключението на съдебната комплексна експертиза, въз основа на което заключение
се установява и времето и мястото и начина на получаване на травматичните
увреждания на частния тъжител – т.е. правно релевантните факти и обстоятелства
по делото .
На последно място съдът намира,
че показанията на разпитаните свидетели Я. и С. ***, не следва да бъдат
кредитирани само по една единствена и основна причина: От разпита на
полицейските служители е видно, че и двамата свидетели нямат ясни спомени, не
се сещат и какво било станало.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Субектът на всяко едно от двете
престъпления, съответно по чл. 130, ал. 1 от НК, и по чл. 144, ал. 1 от НК е
пълнолетно и вменяемо лице – подсъдимият
З.М.М., което е
било в състояние да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да
ръководи постъпките си.
Непосредствен обект на престъпното деяние по чл.
130, ал. 1 от НК са обществените отношения, които осигуряват неприскосновеността на човешкото здраве. От обективна
страна изпълнителното деяние на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК е осъществено от подсъдимия З.М. чрез действие. Безспорно съдът
намира за установено и доказано по делото, че на 21.09.2014 г. в
гр. Варна подсъдимият М. е нанесъл на П.Т.Т. три телесни повреди, изразяващи се
в: изкълчване на втори горен ляв зъб,
разкъсно-контузна рана и кръвонасядане
по долната устна, които са обусловили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, престъпление по чл.
130 ал. 1 от НК.
Изпълнителното деяние на състава на чл.130, ал.1 от НК подсъдимият е извършил чрез действия – удари в лицето и брадата на частния
тъжител. Тези действия са възприети от св.В. и М., а видно и от комплексната
съдебно медицинска експертиза, телесните увреждания на частния тъжител биха
могли да бъдат получени чрез удари с или върху твърди тъпи предмети. Характера
на травматичните увреждания на частния тъжител е категорично установен и чрез
заключението по комплексната съдебна експертиза, което съдът кредитира напълно.
Описаните и в тъжбата и в комплексната експертиза телесни увреждания на частния
тъжител, причинени от подсъдимия Зл.М. чрез удари по
лицето на частния тъжител са обусловили настъпилият вредоносен резултат, поради което и деянието е довършено.
Съдът преценява, че в наказателноправен аспект описаното в цитираните по-горе
медицински документи представени с частната тъжба и заключението на съдебно –
медицинската експертиза физиологично състояние на частния тъжител П.Т. следва
да бъде квалифицирано като лека телесна повреда, обусловила временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Разстройство на здравето, извън
случаите на причинена тежка или средна телесна повреда, е налице когато са
причинени увреждания на организма, довели до болестно състояние, което не е
продължително, постоянно, трайно или временно опасно за живота.
Кратковременното разстройство на здравето се изразява в леко увреждане на
анатомическата цялост на организма или тъканите, както и по – леки изменения
във физиологическите му функции извън болката и страданието. По делото
липсват обективни данни и доказателства за някакви усложнения в здравословното
състояние на частният тъжител П.Т.,
проявили се с течение на времето, поради което съдът приема, че със своите
действия на 21.09.2014 г. подсъдимият Зл.М. е причинил леки телесни повреда на тъжителя. Според съда от субективна страна,
подсъдимият М. е действал най – малко с евентуален умисъл, ако не с пряк,
тъй като безспорно е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е вероятното настъпване на конкретните общественоопасни
последици, като е допускал настъпването на съставомерния
резултат. При условие, че частният тъжител е бил задал въпрос на подсъдимия,
няма как подсъдимият да не е съзнавал, че на този въпрос с удари по лицето на
частния тъжител ще му нанесе някакви травматични увреждания. Съдът приема, че
подс. М. е допускал случването на съставомерния резултат, а именно нанасянето на някакво телесно
увреждане на частния тъжител, поради което и според съда същият е действал най
– малко с евентуален умисъл.
Непосредствен
обект на престъплението по чл. 144, ал. 1 от НК са обществените отношения, които осигуряват на човека
възможност психичните процеси в резултат на които волята му се формира
свободно, да протичат нормално и в съответствие с неговите представи за
собствените му потребности - престъпление
по чл. 144, ал. 1 от НК.
От обективна
страна престъпното деяние по чл. 144, ал. 1 от НК е извършено чрез
действие, изразяващо се в обективиране на намерение у
дееца към пострадалия, че ще извърши престъпление срещу него или неговата
собственост. Съдът приема, че по делото е установено и доказано, че на 21.09.2014 г. в гр. Варна подсъдимият Зл.М. се е заканил срещу частния тъжител П.Т.Т. с
престъпление против неговата личност“ и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му у частния тъжител с думите отправени от
подсъдимия към частния тъжител : „да внимавам, че сме наблизо и ще се засичаме
и да внимавам какво ще ми се случи“, „ей, ще те пребия бе, я се виж на колко
години си, ще те смажа”.
Съдът приема, че заканата, отправена
от подс. Зл.М. към частния тъжител П.Т. е била в
състояние да възбуди основателен страх у пострадалия, поради което и съдът
намира, че деянието е съставомерно от обективна страна. В този ред на мисли са
и събраните по делото гласни доказателства кредитирани като обективни и
непосредствени и заключението на клиничния психолог Р.Г..
От
субективна страна, престъплението по чл. 144, ал. 1 от НК е извършено от
подс. Зл.М. при форма на вината пряк умисъл,
доколкото подсъдимият е съзнавал, че отправя към пострадалия заплаха с
престъпление срещу личността му, съзнавал е също така, че заканата с престъпление
се възприема от пострадалия и, че у последния може да възникне основателен
страх за осъществяването на престъплението против личността му, като подсъдимият
е целял именно заплахата да бъде възприета от жертвата и тя да изпитва страх от
нейното осъществяване. Нещо повече, дори от заключението на в.л. Р.Г.
изключително ясно се извежда извода затова колко тежко, през собственото си
светоусещане пострадалият е възприел заканите и как тези закани са рефлектирали
върху пострадалия и отключили силен стрес.
По отношение вида и размер на наказанието.
Разпоредбата на чл. 130, ал. 1 от НК
предвижда извършителите на престъпни деяния с тази правна квалификация да бъдат
наказвани с „лишаване от свобода” за срок до две години или с „пробация”.
Разпоредбата на
чл. 144, ал. 1 от НК предвижда
наказание „лишаване от свобода” в размер до три години за извършителите на този
вид престъпления.
Изцяло съобразявайки се с така
зададените параметри на наказанията, предвидени от законодателя, при тяхната
конкретна индивидуализация, съдът съобрази като смекчаващо вината
обстоятелство липсата на предходна съдимост на подс.Зл.М..
Други смекчаващи вината обстоятелства, съдът не установи в конкретния случай.
Като отегчаващо вината обстоятелство, съдът приема факта, че в случая подс. М. е
извършил една реална съвкупност от две престъпни деяния, която
недвусмислено и красноречиво показват пренебрежителното му отношение към
установения правов и обществен ред в Република България.
Все пак съдът приема, че
липсата на предходна съдимост у подс. М. обуславя наказанията, които следва да
му бъдат наложени за извършените от него престъпни деяния, да бъдат определени
към минималния размер.
Анализирайки отегчаващите и
смекчаващите вината обстоятелства, съдът намира, че наказание ”ГЛОБА” в размер на 1 000.00 (хиляда) лева за извършеното престъпление по чл. 130,
ал. 1 от НК изцяло би способствало за изпълнение на целите, предвидени в
разпоредбата на чл. 36 от НК. В конкретния случай наказанието „пробация” е по –
лекото от двете, предвидени в закона наказания, но според съда наказанието
„пробация” не би следвало да е в минимален размер, доколкото периода от време,
през който частния тъжител е търпял болки, страдания и неудобства вследствие от
получените травматични увреждания не е никак малък период от време, още повече,
че е бил увреден негов зъб, с което тъжителят не е можел да извършва свободни дъвкателни движения, което неминуемо му е причинило голямо
неудобство.
Съдът прецени, че
най–справедливото наказание за извършеното престъпно деяние по чл. 144, ал.
1,от НК е „ГЛОБА” в размер на 1000.00 (хиляда) лева, което изцяло би способствало за изпълнение на
целите, предвидени в разпоредбата на чл. 36 от НК.
По отношение на наказанието „
ГЛОБА „в размер на 1000 лева, както за деянието по чл. 130 ал. 1 от НК, така и за
деянието по чл.144 ал.1 от НК съдът приема, че за и за двете престъпления
следва да се приложи разпоредбата на чл. 78 А НК и подсъдимият да бъде
освободен от наказателна отговорност, като бъде наложено наказание „Глоба”,
т.к. за двете извършени съставомерни деяния са налице предпоставките за това: и
за двете деяния се предвижда санкция „лишаване от свобода до три години” и
подсъдимият не е осъждан, не е и освобождаван от наказателна отговорност. Съдът
намира, че при преценяване на смекчаващите
и отегчаващите вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства следва и за
двете отделни деяния да наложи минималният размер на наказанието „Глоба” от
1000 лева, като тук съдът отчита и липсата на събрани по делото данни за
по-високо материално положение на подсъдимия.
По отношение на гражданските искове.
С протоколно определение от 09.12.2015.,
постановено по НЧХД № 1357/2015 по описа на Районен съд – Варна са приети за
разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни искове предявени от
частния тъжител П.Т.Т. срещу подсъдимия З.М.М. - граждански искове за
претърпени неимуществени вреди, както следва:
1500
лева за причинени стрес, болки и страдания, представляващи разкъсно-контузна
рана и кръвонасядания по долната устна;
1500
лева за причинено изкълчване на горен ляв зъб;
1000
лева за нанесени удари по лицето и корема, както и
1500
лв. за преживения стрес и безсъние вследствие на получените телесни повреди и
отправена конкретна заплаха, ведно със законната лихва за всяко едно от претендираните обезщетения, считано от датата на извършване
на деянието - 21.09.2014 г. до окончателното изплащане.
След като съобрази
произнасянето си с наказателно – осъдителната
част на присъдата, както и с оглед събраните в хода на съдебното
следствие доказателства, съдът прецени, че предявените от частния тъжител
против подсъдимия граждански искове са частично основателни :
На основание чл. 45,вр.чл. 52 от ЗЗД подс.З.М.М. следва да заплати на П.Т.Т. сумата от 500 лева (петстотин
лева), представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в
резултат на деянието по чл.130 ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано
от датата на деянието – 21.09.2014 г. до окончателното й изплащане, като
гражданският иск за разликата от 500 до 1500 лв., като
неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.;
На основание
чл. 45 вр. чл. 52 от ЗЗД подс. З.М.М. следва да заплати на П.Т.Т. сумата от 700
лева (седемстотин лева), представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.130 ал.1 от НК, ведно със
законната лихва, считано от датата на деянието – 21.09.2014 г. до окончателното
й изплащане, като гражданския иск в останалата му част за разликата от
700 лв. до 1500 лв., като неоснователен и недоказан следва да бъде
отхвърлен.;
На основание
чл. 45 вр. чл. 52 от ЗЗД подс. З.М.М. следва
да заплати на П.Т.Т. сумата от 400 лева (четиристотин лева), представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.130
ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието –
21.09.2014 г. до окончателното й изплащане, като гражданския иск за разликата от
400 лева в останалата му част до 1000 лв., като неоснователен и
недоказан следва да бъде отхвърлен.;
На основание
чл. 45 вр. чл. 52 от ЗЗД подс. З.М.М. следва да заплати на П.Т.Т. сумата от 400
лева (четиристотин лева), представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.144 ал.1 от НК, ведно със
законната лихва, считано от датата на деянието – 21.09.2014 г. до окончателното
й изплащане, като гражданския иск за разликата от 400 лева до в
останалата му част до 1500 лв., като неоснователен и недоказан следва да
бъде отхвърлен;
Гражданските искове съдът уважава за посочените по-горе размери, а
отхвърля като неоснователни и недоказани за разликата от уважената част до
претендираната изхождайки от основния принцип, визиран в нормата на чл.52 ЗЗД,
а именно справедливост при репариране на претърпените неимуществени вреди.
По отношение на разноските.
На
основание разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК и
доколкото го намери за виновен по повдигнатите му обвинения, съдът осъди подс. З.М.М. да
заплати сторените от частния тъжител П.Т.Т. направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева (седемстотин
лева).
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :