МОТИВИ към НОХД 846/10г.
Производството е образувано въз основа на внесен от РП – Пазарджик
обвинителен акт.
Обвинението
е против Щ.М.И. ***, за това, че На 01.02.2010г. в гр.Пазарджик,чрез
разрушаване на преграда,здраво направена за защита на имот /взломен прозорец и
разрязана мрежа/ е отнел чужди движими вещи:1бр. лозарска пръскачка,1бр.
бензинова горелка,1бр. медна тръба,1бр. душ за баня-всичко на обща стойност
150лева от владението на Х.У.Р. ***,без
негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои,като е извършил
деянието при условията на „опасен рецидив” -
Престъпление по чл. 196ал.1т.2 , във
вр. с чл. 195ал. 1т.3,във вр. с чл. 194 ал.1 , във вр. с чл.29ал.1б.”а” и б.”б”
от НК.
Производството по делото се
проведе по реда на гл. 27 от НПК.
Приет за разглеждане в настоящия
наказателен процес бе глаждански иск засума в размер на 150 лв. от пострадалия Х.У.
пртив подсъдимия като обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на
инкриминиранато престъпно деяние.
Като граждански ищец по делото се
конституира пострадалаия У..*** дава становище за налагане на наказание с
приложение на императивната норма на чл. 55 от НК, въз основа на което се наложи
наказание лишаване от свобода под установения за извършеното престъпление-
лишаване от свода, което да се изтърпи ефективно.
Защитникът е солидарен с тезата на обвинението и настоява също за
наказание лишаване от свобода, което да бъде в минималния възможен срок за
същото.
Подсъдимият признава фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Районният съд, като обсъди и
прецени поотделно и в съвкупност събраните по съответния процесуален ред доказателства
, потвърждаващи самопризнанието на подсъдимия , при спазване на разпоредбите на
чл.301 НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за
установено следното:
Подс.Щ.И. е без
образование-неграмотен,към момента на извършване на настоящето престъпления е
21 годишен,без трудов стаж,безработен и неучащ. И. е криминално проявен и се
води на отчет в информационните масиви на МВР като автор на множество
престъпления против собствеността.До настоящия момент е осъждан с вл. в законна
сила присъди,общо 9 пъти,като е изтърпявал
наказания „лишаване от свобода”, каквото търпи и в момента.В населеното
място където живее не се ползва с добро име.По характер е затворен,не
контактен, често употребява алкохол и дружи с криминално проявени лица.
Свид.Р. живеел
със семейството си в двуетажна къща,находяща се в гр.Пазарджик,ул.”Г.
Пенев”№45.На първия етаж Р. бил складирал различни вещи.
На 01.02.2010г. И.
*** с намерение да извърши кражба.За целта носил у себе си празен чувал.След
обяд минал покрай къщата на поастрадалия Р. и решил да проникне в помещение на първия
етаж.Прескочил оградата,влязъл в имота и се насочил към мазето.С ръце успял да
скъса мрежата на единият от прозорците на първия етаж, разбил стъклото и
проникнал в стаята,откъдето взел: 1бр. лозарска пръскачка,1бр. бензинова
горелка,1бр. медна тръба, 1бр. душ за баня.Тези вещи ги поставил в чувала и по
обратния път напуснал местопрестъплението.По това време,свид.Р. спал заедно
със своята съпруга.Около 18 часа пострадалият излязъл,за да вземе дърва,когато
установил,че прозорецът е взломен и извършено престъпление. Свид.Р. подал
сигнал за извършеното престъпление в РУ на МВР.
И. занесъл същия
ден предмета на престъплението в дома на свид.ИЛИЯ
ХРИСТОВ,където бил брата на последния-свид.Х. СЛАВЕЙКОВ.Пред двамата,подс. И. не
казал как се е сдобил с вещите.С помощта на СЛАВЕЙКОВ натрошили металните
предмети,поставили ги в два чувала с намерение да ги предадат в пункт за
изкупуване на метални отпадъци.
На 11.02.2010г. двамата се запътили към
местния пункт, за да ги предадет. По пътя били забелязани от свид.Н. СПАСОВ –
полицейски служител , на когото била е възложена провека по случая по поводо
подадената жалба от пострадалия след констатиране липсата на процесните вещи.
Спасов извършил
проверка и установил настрошените вещи. Същите били доброволно
предадени от И., а той - отведен в РУ на МВР,където
депозирал самопризнания.
Стойността на вещите е
експертно оценена на 150 лева.
За да възприеме описаните
горе факти съдът взе предвид направеното самопризнание по реда на чл. 371 т.2
от НПК от страна на подсъдимия относно изложените в обстоятелствената част на
ОА факти, които прие, че напълно се подкрепят от събраните по надлежен
процесуален ред доказателства на ДСП.
Доказателствата са
напълно непротиворечиви и еднопосочни, като в своята съвкуп ност визират ясно
инкриминираната престъпна ситуация.
Установено е от последните, че деянието е извършено на инкриминираното място и дата,
като предварително подъсдимият тръгнал с цел да извърши кражба без конкретно да
е набелязал обект. За
такъв харесал и се насочил към къщата на пострадалия в следобедните часове,
когато той и съпругата му си почивали . Подсъдимият прескочил оградата, влязъл
в имота , насочил се към мазето. Скъсал мрежатна на прозорците, разбил стъклото
и проникнал в стая на първия етаж. Оттам
взел 1бр.
лозарска пръскачка,1бр. бензинова горелка,1бр. медна тръба, 1бр. душ за баня, които
вещи са експертно оценени на стойност 150 лв. отнесъл ги в дома на св. И.
Христов ( виж показанията му), където бил и брат му Хр. Славейков ( виж
показанията му ) . С опдления намачкали вещите , за да може по лесно на
следвващия ден зда ги отнесат в пункт за изкупуване на желязо.
На следващия ден 11.02.
при отнасянето им до пункта били срещнати от св. Спаков, както сочат
показанията му , а и видноот съставения от него протокол на л. 13 – МКР за селото, който извършил проверка на
багажа им, видял вещите и те били доброволно предадени от лицата.
Към датата на деянието
подсъдимият е и осъждан многократно за тежки престъпления от общ характер на
лишаване от свобода, като е търпял ефективно нложени му наказания по под една
година лишаване от свобода. Конкретно осъжданията му са по : НОХД 2308/ 05г- на
ПРС със съдебен акт в сила от 07.12.05г. на три чесеца лишаване от свобода за
престъпление по чл. 194 ал.1 вр. чл. 63, ал.1, т.3 вр. чл. 18 , ал.1 от НК,
като на основание чл. 69 от НК изтърпяването на наказанието е био отложено за
изп. срок от 18 весеца. ; п НОХД 2351/ 05г. с присъда на ПРС в сила от 10.02.06
за престъпление по 195, ал.1, т.5 вр. чл. 63, ал.1 т.3 от НК на шест месеца
лишаване от свобода с изп. срок за отложено изтъряпваето на това наказание от
две години; по НОХД 2686/ 05г. със споразувение от 13.02.06г. на ПРС на итии
месеа лишаване от свобода за престъпление по чл. 195, ал.1, т.3 от НК и изп.
срок от 2 години;по НОПД 2030/07г. на ПРС с присъда в сила от 11.12.07г. на
пробация; по НОХД 2888/07г. на ПРС със спорзумение от 12.03.08г. на шест месеца
лишаване от свобода при общ режим; по НОХД 316/08г. на ПРС с присъда от
26.03.08г. за престъпление по чл. 195, ал.1, т.7 от НК на девет месеца лишаване
от свобода при общ режим, афектирано е било и опредееното общо наказание по
НОХД №№ 2351/05г.; 2686/05г. в размер на шест месеца лишаване от свобода при
общ режим, като на основание чл. 69 ал.2 от НК отчасти е осодобен от
изтърпяване на наказанието – три месеца и подлежащо на изтърпяване – останалите
три месеца; по НОХД 1452/ 08г. на ПРС с присъда от 06.0808г. за престъпление по
чл. 195,ал.1т.3 5 и 7 от НК на девет месеца лишаване от свобода при общ режим;
с присъда по НОХД 2729/ 09г. на ПРС от 09.02.10г.- в сила, за престъпление по
чл. 198, ал.1, от НК – на пробация; със споразумание по НОХД 537/10г. на ПРС от
10.03.10г. на три месца лишаване от свобода за престъплеие по чл. 196, ал.1,
т.1 от НК.
Правилно , предвид данните за осъжданията на
бицето, е притео, че извършеното отнего престъпление е при условията на опасен
рецидив по чл. 29 ал.1 б. А и Б от НК.
В субективно отношение
подсъдимият е съзнавал противоправността на деянието си, предвиждал е и е целял
настъпването на обществено-опасните последици , като е съзнавал, че върши
деянието след като многократно е осъждан за престъпления от общ характер на
лишаване от свобода, по пвоче от едн от
които е търпял и наказание лишаване от свобода ефективноза тежко умишлено
престъпление от о.х. Съзнавал е, че резрушава прегадата, здрпаво направена за
защита на имот, за да си осигури достъп до същия.
Предвид горното, съдът призна
подсъдимият за виновен по повдигнатото обвинение.
За да определи вида и размера на
наказанието, което следваше да се наложи на подсъдими съдът се съобрази на
първо място с императивната норма на чл. 58 А от НК, която е приложима предвид
разпоредбата на чл. 373 ал.2 от НК. поради процесуалния характер на нормата на
чл. 58 а от НК и предвид измененията в същата от момента на извършване на
деянието до постановяване на присъдата следва да се приложи разпоредбата в
редакцията й към момента на произнасяне на съда.
Имайки предвид ниската стойност
на предмета на престъпно посегателство, която е само 150 лв.и съставлява малко
повече от 1/2ра от МРЗ за страната, съдът прие, че това обстоятелство
съществено променя характеристиката на извършеното престъпление, правейки го
различно от останалите обичайни случаи на престъпление от същия вид. Наред с
това, съдът прие също, че в случая и най-лекото наказание, което е предвидено
за извършеното престъпление се явява несъразмерно тежко, съпоставено с тежестта
на престъплението. В този смисъл наказанието би се явило и несправедливо. При
това съдът прие, че са налице основания са приложение на разпоредбата на чл.
55, ал.1, т.1 от НК вр. чл. 58 а, ал.4 от НК, като наложи наказание на
подсъдимия под предвидения в закона минимум за извършеното от него
престъпление.
Отчитайки високата завишената
обществена опасност на деянието ( предвид и стойността на предмета му), както и
високата такава на дееца, предвид предходните му многобройни осъждания и
криминалистическа регистрация – л. 32 и 31, съдът прие, че на подсъдимия, за да
се мотивират очаквания от постигане на промени в съзнанието му и поправително и превъзпитателно въздействие
върху подсъдимия и останалите членове на обществото е достатъчно налагане на
наказание от четири месеца лишаване от свобода, което подсъдимият следва да изтърпи на основание
чл. 61 т.2 вр. чл. 60 ал.1 от ЗИНЗС при първоначален строг лежим в Затвор.
Установи се по делото, че в
резултат на виновно и противоправно поведение от страна на подсъдимия са
причинени на св. У. имуществени вреди в размер, съответен на паричната
равностойност на предмета на посегателство – 150 лв., поради което и съдът
уважи предявения от последния граждански иск в пълен размер.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК
в тежест на подсъдимия се присъдиха сторените съдебно-деловодни разноски в
размер на 40 лв, както и ДТ върху уважения гр. иск в размер на 50 лв.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: