№ 5
гр. Бургас, 11.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на единадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Петя Ив. Петрова Дакова
Гергана Ж. Кондова
като разгледа докладваното от Пламен Анг. Синков Въззивно частно
наказателно дело № 20232000600002 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2 НПК и е образувано по жалба
от защитника на лишената от свобода П. И. М. – адв. М. М. от ВТАК, против
определение № 485 от 08.12.2022г. по ЧНД №543/2022г. на Окръжен съд-
Сливен, с което е оставена без уважение молбата им за условно предсрочно
освобождаване. В жалбата се изтъква, че съдебният акт е незаконосъобразен и
необоснован, тъй като от доказателствата по делото, включително
становището на началника на затвора, може да се направи обоснован извод,
че изтърпяното до сега наказание е постигнало своите цели и не е необходимо
молителката да изтърпява ефективно останалата част от наказанието. Изтъква
се, че още при постановяване на решението на Областния съд в гр. Берлин,
Германия, са били налице предпоставките за отлагане изпълнението на
наказанието с изпитателен срок. Твърди се, че доказателства за поправянето
на М. се съдържат в затворническото й досие и са посочени в приложеното по
делото становище на затворническата администрация, но не са били взети
предвид от първоинстанционния съд. Подчертава се доброто поведение на
лишената от свобода и добрата й приспособимост, трудовата й ангажираност
по време на изтърпяване на наказанието, наличието на няколко награди и
пълната липса на наказания. Счита, че М. не може да бъде критикувана, че не
желаела да учи, тъй като администрацията в затвора не е положила нужните
усилия да я включи в подходящ ограмотителен курс по смисъла на чл.162,
ал.3, т.3 от ЗИНЗС. Намира за неправилна изготвената във връзка с
подадената молба за УПО оценка на риска от рецидив и риска от вреди,
доколкото не е отчетена положителна промяна и в другите проблемни зони,
освен в раздел 4 „Образование, обучение и трудова дейност“. Особено
внимание защитникът обръща на тежкото семейно и финансово положение на
лишената от свобода. Заявено е искане за отмяна на атакуваното определение
на ОС-Сливен и за допускане на УПО по отношение на осъдената М.. На съда
е предоставена преценката за постановяване на пробационна мярка от
1
предвидените в чл.42а, ал.2, т.1-4 от НК.
В становище на прокурор от Апелативна прокуратура - Бургас жалбата
е оценена като неоснователна и се предлага да не бъде уважена. Прокурорът
намира за правилни и основани на доказателствения материал доводите на
ОС-Сливен, че не може да се направи извод за постигнато поправяне на
осъдената, тъй като не са налице категорични доказателства за сериозни,
съзнателни и цялостни положителни промени в характера и поведението й.
Постъпилата жалба е процесуално допустима за разглеждане, но
НЕОСНОВАТЕЛНА по същество, по следните съображения:
Фактите по делото не са предмет на спор. Оспорва се правната им
оценка от първоинстанционния съд, която въззивната инстанция намира за
обоснована на доказателствата, съобразена с материалния наказателен закон
и като такава – за правилна.
М. се намира в затвора за изтърпяване на наказание лишаване от
свобода за срок от една година и десет месеца, наложено с присъда на
Районен съд - Тиргартен ФР Германия, влязла в сила на 28.09.2017г.,
изменена с решение на Областния съд в гр. Берлин по дело № 581 Ns 16/16,
по която е било прието наказанието да не се търпи ефективно, но с решение
от 11.08.2020г. на Районен съд – Тиргартен по дело № (237 Ls) 232 Js 4965/15
(18/15), влязло в сила на 03.09.2020г. е било отменено условното изтърпяване
на наложеното на М. наказание, поради невнасяне на сумата от 500 евро.
Посочената присъда е приета за изпълнение с определение № 14 от
13.01.2022г. по ЧНД №595/2021г. на Окръжен съд - Велико Търново, за
престъпление квалифицирано по чл.195, ал.1, т.4, пр.3 и т.5 от НК на Р
България. М. търпи наказание лишаване от свобода за първи път. На
25.01.2022г. е постъпила в Затвора – Сливен, а от 23.02.2022г. е разпределена
в ЗООТ „Рамануша“. От приобщените доказателства се установява, че към
датата на постановяване на атакуваното определение – 08.12.2022г. осъдената
е изтърпяла фактически 1 година и 27 дни; арест 1месец и 11 дни и от работа
2 месеца и 22 дни или всичко 1 година и 5 месеца. Остатъкът за изтърпяване е
в размер на 5 месеца.
Настоящият съд намира, че ОС-Сливен правилно е извел
правнорелевантните факти от наличните по делото доказателствени
материали: съдържащите се в затворническото досие документи;
първоначалната и текущата оценки на риска от рецидив и вреди на осъден
правонарушител; становището на Началника на затвора. От тях се установява,
че при престоя си в Затвора – Сливен осъдената показва добра ориентация и
приспособимост към нови и различни обстоятелства. Била находчива в
рамките на житейския си и социален опит, възприемчива по отношение на
изискванията към нея. Затворническата администрация я описва като
предпазлива и селективна в общуването, търсеща контакти с лица от етноса,
към който принадлежи, с които се чувства добре приета и защитена.
Поведението й в условията на затвора е квалифицирано като стремеж за
2
получаване на одобрение и висока социална желателност и като крайна цел
преследва облекчаване на правния статус.
В условията на живота на свобода М. няма никакъв трудов стаж, тъй
като никога не е работила. След постъпването й в затвора тя полагала
доброволен труд за поддържане района на общежитието, а от 08.06.2022г. е
била устроена на работа във външна охраняема работна бригада “Люпиже“.
Осъдената М. е неграмотна – няма завършен първи клас. В условията на
затвора въпреки предоставената и възможност за обучение в СУ „Аргира
Жечкова“, не желае да учи. Неграмотността й пречи и да вземе активно
участие в дейностите по осмисляне на свободното време, провеждани в
затворническото общежитие, поради което участва основно като зрител.
Проявява интерес към дейности, включващи танцови умения.
До настоящия момент М. няма констатирани нарушения на установения
ред. Награждавана е общо три пъти, от които два пъти за участие в сценични
изяви по конкретни поводи и един път за проявено старание и отговорност
при изпълнение на възложените й задачи на външния работен обект.
Рискът от рецидив според изготвената актуална оценка на
правонарушител е в границите на среден – 65 точки. Същият намалява, но с
бавен темп спрямо първоначалната оценка на риска – 68 точки. Изготвените в
хода на изтърпяване на наказанието до настоящия момент две оценки на
риска от рецидив и вреди не показват промяна в повечето проблемни зони:
„Начин на живот и обкръжение“, „Мисловни умения и поведение“, „
Нагласи“. Леко подобрение е констатирано в зоната „Образование, обучение
и трудова заетост“, поради полагания от М. труд в условията на затвора.
Според становището на ресорната администрация цялостното
представяне на осъдената в затворена среда показва незадълбочено
отношение и повърхностно приемане на осъществяваните спрямо нея
професионални интервенции. Осъдената трудно се повлиява от общо
пенетенциарното въздействие. Отсъствието при осъдената на стремеж за
повишаване на образователното ниво възпрепятства нейното поправяне и
възстановяване в положителна посока. Изложеното е мотивирало началника
на затвора да направи извод за необходимост от продължаване на
поправителното въздействие.
Представени са от осъдената и нейния защитник доказателства, че М. е
майка на три деца, родени през 2016г., 2014г. и 2004г., като най-големият й
син има сериозни здравословни проблеми.
Законосъобразно и правилно е прието наличие на първата изискуема
предпоставка за предсрочно освобождаване, тъй като е изтърпяла повече от
половината от наложеното наказание.
Правилно ОС-Сливен е приел, че описаните обстоятелства не са
достатъчни, за да се направи извод за наличие на втората необходима
предпоставка по чл. 70, ал.1 от НК – осъдената да е дала доказателства за
своето поправяне. Такива, на основание чл.439а, ал.1 от НПК, са всички
3
обстоятелства, които сочат за настъпила положителна промяна у осъдената по
време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в
трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни
дейности, в специализирани програми за въздействие, обществено полезни
прояви, които се установяват, според ал.2 от същата норма, с всички
възможни източници на информация за поведението на осъденото лице по
време на изтърпяване на наказанието, основно от оценката за осъдения по
чл.155 от ЗИНЗС, както и от работата по индивидуалния план за изпълнение
на присъдата по чл.156 от същия закон. Тази промяна трябва да е съзнателна,
трайна и необратима.
Неоснователно е възражението, че спрямо лишената от свобода М. са
били налице предпоставките за условно осъждане още към момента на
постановяване на решението на Областния съд в Берлин, който е приел, че за
постигане целите на наказанието, последното не е необходимо да се търпи
ефективно. Безспорен факт е обаче и последващото изменение на присъдата в
тази й част от Районен съд – Тиргартен, резултат от което е настоящият
престой на М. в затвора в гр. Сливен. В производството по Глава тридесет и
пета „Производства във връзка с изпълнение на наказанията“, Раздел 1
„Предсрочно освобождаване“ от НПК от значение за допускане на условно
предсрочно освобождаване са единствено данните за поведението и
развитието на осъдения само и единствено по време на изтърпяване на
наказанието. Изводът за настъпили у осъденото лице положителни промени,
обосноваващи предсрочното му освобождаване, следва да бъде направен
единствено върху доказателства, съдържащи се в затворническото досие и
изготвените от затворническата администрация документи, като оценката на
осъдения и индивидуалния план за изпълнение на присъдата, които отразяват
престоя на осъдения в мястото за лишаване от свобода. Ето защо,
становището на Областния съд в Берлин относно наличието на предпоставки
за условно изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода, което
не е актуално поради последващото му изменение, е ирелевантно в
настоящото производство.
Обективно са оценени положителните прояви на М.. ОС-Сливен е взел
предвид както проявената трудова ангажираност, така и участието й в
сценични изяви, за което е била надлежно поощрена с награди. Изложеното
безспорно сочи на извод за започнала промяна в положителна посока, но не е
достатъчно, за да се приеме, че са постигнати целите на наказанието спрямо
М..
Съответно е отчетено и доброто й поведение спрямо затворническата
администрация и другите лишени от свобода, както и липсата на допуснати
нарушения на правилата. Спазването на реда и правилата в затвора, изтъкнато
в жалбата, е и задължение на всички лишени от свобода. За да бъде
предпоставка обаче за по-ранно освобождаване, то трябва да бъде осъзната
потребност за молителя, а не да се изпълнява само предвид задължителния им
характер. Такъв извод за М. все още не може да се направи от приложените
4
доказателства.
Правилно съдът е приел, че стойността на риска от рецидив също не
регистрира положителна промяна и е индиция за недостатъчно поправяне,
изискуемо за освобождаване на осъдената преди изтичане срока на
наказанието. Според изготвената последна оценка, стойността на риска от
рецидив е среден – 65 точки, като не търпи съществена промяна спрямо
първоначалната оценка на риска – 68 точки. Като проблемни са отчетени
важни параметри - “Образование, обучение и трудова заетост”, „Управление
на финанси и доходи“, „Начин на живот и обкръжение“, „Мисловни умения и
поведение“, “Нагласи”. Като съществени проблеми са посочени липсата на
образование, на трудови умения и квалификации, които са пречка за
реализацията на осъдената на пазара на труда в условията на живот на
свобода. Проявената от нея трудова инициатива по време на изтърпяване на
наказанието е отчетена като положителна промяна, но според
затворническата администрация, тя е резултат от приспособяването на
подсъдимата към контролираната среда и отразява стремежа й да облекчи
правния си статус. Това заключение се подкрепя и от отказа на М. да се
образова, предвид обстоятелството, че именно грамотността е в основата на
последващо придобиване на трудова квалификация. Липсата на образование
и на възможност за получаване на доходи от законна трудова дейност,
принадлежността към общност, поощряваща и подкрепяща джебчийските
кражби, липсата на умения за правилно определяне и решаване на
възникващи житейски проблеми, както и липсата на осъзнатост относно
причините, довели до престъпното й поведение, са предпоставка след като
излезе на свобода М. да продължи да нарушава закона, за да получи
финансова облага.
Неоснователно е и възражението за нуждата от помощ на болния й син,
чието здравословно състояние датира отпреди извършване на престъплението
и явно не е било пречка за престъпното й поведение. Изтъкнатото от
молителката обстоятелство би могло да послужи при преценка за прекъсване
изтърпяването на наказанието, но не е от категорията обстоятелства, визирани
в разпоредбите на чл.439а от НПК и чл.70, ал.1 от НК за допускане на
условно предсрочно освобождаване.
Приложените система за оценка на осъдения правонарушител,
планиране на присъдата и затворническото досие на осъдената са довели
окръжният съд до обоснован извод, че с цялостното си поведение тя не е дала
достатъчно доказателства за своето поправяне. Това поправяне трябва да е
трайно и необратимо, а от посочените доказателства се установява, че
промяната е частична и нестабилна. Положителното поведение на М. е
премирано с награждаване, но не е достатъчно да бъде освободена от затвора
преди приключване на наказанието. Все още в поведението на осъдената не се
наблюдава категорична позитивна поведенческа и личностна промяна, както е
посочено в становището на началника на затвора и системата за оценка на
правонарушителя.
5
Въззивната инстанция споделя извода на контролираната, че
установените рискови фактори забавят настъпването на положителната
промяна, осъществяването на целите и дейностите, свързани с въздействието
върху осъдената, поради което корекционната дейност в посока разширяване
на трудови навици и умения, мотивиране за образование и професионална
квалификация, формиране на адекватни умения за идентифициране и
преценка на проблемни зони и реалистични стратегии за справяне в условия
на свобода се нуждае от продължение. Устойчивост на необходимата
положителна промяна при М. ще бъде постигната и установена с
постепенното снижаване на стойностите на рисковите фактори на осъдената.
Минималната разлика в първоначално отчетените и актуалните стойности на
риска от рецидив говорят за недостатъчна положителна промяна у осъдената,
която не може да се приеме за трайна и осъзната. Необходимо е да бъде
продължена корекционната работа на затворническата администрация с
лишената от свобода за трайно постигане на целения с наказанието
поправителен и превъзпитателен ефект.
Липсата на една от изискуемите предпоставки за условно предсрочно
освобождаване – поправяне на осъдения – води въззивната инстанция до
извод за неоснователност на подадената жалба и правилност на атакувания с
нея съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Мотивиран от изложените съображения, Бургаският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №485 от 08.12.2022г. по ЧНД
№543/2022г. на Окръжен съд- Сливен.
Настоящото определение е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6