РЕШЕНИЕ
№ 1193
гр. Пловдив, 22.06.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XXVII състав, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР
КАСАБОВ
при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа
докладваното от Председателя административно дело № 980 по описа
за 2023 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе
взе предвид следното:
І. Производството и
становищата на страните:
1. Производството по делото
е по реда на чл. 197 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
2. Образувано е
по жалба на “ТЕХНО БИО
ЕКСПОРТ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: ***, ЕИК *********,
представлявано от адвокат Р.В.- пълномощник, срещу Постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки (ПНПОМ) с изх.№ С230016-023-0000564 от
07.03.2023г., издадено от А.П.- публичен изпълнител в ТД- Пловдив на НАП,
потвърдено с Решение № 63 от 16.03.2023г. на директора на Териториална дирекция
/ТД/ на Националната агенция за приходите /НАП/ - Пловдив.
В жалбата се навеждат
доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му от
съда. Сочи се, че не е извършена преценка за съразмерността на наложените
обезпечителни мерки, както и че със същите се засягат права и законни интереси
на задълженото лице в степен над необходимата.
3. Директорът на ТД
на НАП – гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. , е на
становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Иска се
присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение и се възразява срещу
размер на съдебните разноски на другата страна.
ІІ. По допустимостта на жалбата:
4. Жалбата е подадена в предвидения процесуален срок
при наличието на правен срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се
явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
5. Със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) с
№Р-16001623000331-020-001 от 24.01.2023г. на П.Д.С.- началник на сектор в ТД-
Пловдив на НАП, е възложена ревизия на “ТЕХНО БИО ЕКСПОРТ“ ЕООД относно
задължения за данък по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за
периода 01.06.2022 г. – 31.12.2022 г. Заповедта
е получена
от адресата
по електронна поща на 08.02.2023г.
Със Заповед
за изменение на заповед за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) с
№Р-16001623000331-020-002 от 20.02.2023г, срокът на ревизията е продължен до
09.05.2023г. като в обхватът й са включени и задължения за данък по ЗДДС и за
периода 01.01.2023г. – 31.01.2023г. Заповедта е съобщена по електронна поща на
23.02.2023г.
Със ЗИЗВР с
№Р-16001623000331-020-003 от 15.03.2023г. в обхвата на ревизията са включени и задължение
за данък по ЗДДС за периода 01.02.2023г. – 28.02.2023г. Заповедта е получена по
електронна поща на 17.03.2023г..
6. Според справки от Г.К.- едноличен собственик на
капитала и управител на “ТЕХНО БИО ЕКСПОРТ“ ЕООД, към 22.02.2023г. дружеството
не притежава: недвижими имоти, налични машини, стоки, оборудване, стопански
инвентар, дългосрочни и краткосрочни инвестиции и няма вземания от трети лица.
Според декларация от Г.К.,към 13.02.2023г. банковата
сметка, по която да бъде възстановен ДДС по Акт за прихващане или възстановяване
(АПВ) за периода 01.12.2022г. – 31.12.2022г. е следната: ОББ АД, IBAN: ***, в
лева и BIC: ***.
7. По искане за предварително обезпечаване на задължения
и мотиви за налагане на предварителни обезпечителни мерки № Р-16001623000331-039-002
от 06.03.2023г. на главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив спрямо
“ТЕХНО БИО ЕКСПОРТ“ ЕООД е издадено Постановление за налагане предварителни
обезпечителни мерки /ПНПОМ/ № С230016-023-0000564 от 07.03.2023г., с което
спрямо ревизираното лице е наложен запор върху налични и постъпващи суми по
банкова сметка ***: ***, за обезпечаване на публично вземане в предполагаем
размер от 224942,50 лева главница и 4321,64 лева лихва към 06.03.2023г., чието
събиране ще се затрудни. В
постановлението е посочено, че по същата ревизия е издадено ПНПОМ № С230016-023-0000418 от 20.02.2023г.,
с което е наложен предходен запор на банковата сметка на дружеството за
обезпечаване на публично задължение в предполагаем размер от 64575,94 лева.
Според
мотивите на органите по приходите налагането на обезпечителната мярка се
обосновава от следните обстоятелства:
От
дружеството за м.01.2023г. са подадени две СД по ЗДДС – вх. № 1600535
573/13.02.2023г., която е със статус „анулирана“ и с вх. №
16005358573/14.02.202 г. със статус „въведена/коректна" с деклариран ДДС
за възстановяване по реда на чл. 92 ал. 3 от ЗДДС в размер на 164 410,00 лв.
Данъчният
кредит, заявен от дружеството за м.01.2023г., е формиран основно от доставки от
“ООГ-ХОТЕЛ“ ЕООД с ЕИК ********* с предмет на доставката „стоки“ с ДДС общо в
размер на 163 650,00 лв.
С цел
установяване на законово регламентираните предпоставки и условия за възникване
и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени
от посоченият доставчик, с Резолюция № п-16001623041151-0РП-001/28.02.2023г.
е възложена насрещна проверка на ”ООГ-ХОТЕЛ” ЕООД. В хода на проверката до
дружеството е изготвено искане за представяне на доказателства и писмени обяснения,
което било процес на връчване. Към момент на исканото обезпечение не се събрани
достатъчно доказателства за реалността на доставките и правомерното ползване на
данъчен кредит от ревизираното дружество по фактурите издадени от ”ООГ-ХОТЕЛ”
ЕООД.
За месец
януари 2023г. от прекия доставчик “ООГ-ХОТЕЛ” ЕООД са декларирани покупки от
предходния доставчик „Асимет" ЕООД с ЕИК ********* на обща стойност 2 559
970,00 лв., с ДДС - 511 994,00 лв., но издадените фактури не са намерили
отражение в дневника за продажби на „Асимет” ЕООД за данъчните периоди на
издаването им и за следващите периоди.
При данни от
информационните масиви на НАП, лицата по веригата от доставки „Асимет“ ЕООД -
„ООГ-ХОТЕЛ" ЕООД - „Техно био експорт” ЕООД не притежават материална,
техническа и кадрова обезпеченост за изпълнение на доставките.
Неотразяването
на фактурите от „Асимет" ЕООД в отчетните регистри по ЗДДС - дневник за
продажби и справки - декларации по ЗДДС е индикация в подкрепа на извода за
липса на доставки по фактурите от „ООГ-ХОТЕЛ” ЕООД.
При
извършени допълнителни проверки относно прекия доставчик „ООГ-ХОТЕЛ” ЕООД и
негов предходен доставчик „Асимет" ЕООД е констатирано, че едноличен
собственик на капитала и в двете дружества е „Солар Ридж - 2020”, ЕИК
*********, представлявано от Огнян Кунчев Григоров
При тези
данни органите по приходите поставили под съмнение коректното определяне на
публичните задължения на ревизираното лице, по смисъла на чл. 92, ал. 3 от ЗДДС.
Посочено е,
че за дружеството намира приложение разпоредбата на чл. 92, ал. 11 от ЗДДС -
при възложена ревизия данъкът да се прихваща или възстановява, изцяло или
частично, в 30-дневен срок от връчване на заповедта за ревизия в размер,
представляващ разликата между декларирания данък за възстановяване и размера на
данъците, които обосновано се очаква да бъдат установени при ревизията.
Възприето е,
че е налице специално производство по проверка на декларирани данни в справка
декларация по ЗДДС, регламентирано в разпоредбата на чл. 92 от ЗДДС, което
позволява извършване на действия по проверка в рамките на неприключило
ревизионно производство.
8. Със запорно съобщение с изх. № С230016-146-0000398
от 07.03.2023г. е поискано от “Обединена
българска банка“ АД да отбележи наложения запор, в отговор на което е постъпил
писмо с изх.№ 230-ОПЗ/********* от 08.03.2023г., според което запорът е
наложен.
9. По жалба на “ТЕХНО БИО ЕКСПОРТ“ ЕООД, срещу ПНПОМ
изх.№ С230016-023-0000564 от 07.03.2023г., е издадено Решение № 63 от
16.03.2023г. на директора на ТД на НАП – Пловдив, с което е потвърдена
наложената предварителна обезпечителна мярка. В мотивите си контролният
административен орган е приел, че обжалваното постановление е
законосъобразно и отговаря на изискванията на ДОПК, издадено е при съществуване
на обезпечителна нужда – обезпечава публични задължения. Обсъдена съразмерността
на обезпечението като е прието, че мярката не възпрепятства, нито спира
дейността на ревизираното лице. По отношение на обекта на обезпечаване е
отбелязано, че запорът върху банковата сметка на ревизираното лице се налага
поради липсата на друго имущество което да послужи за обезпечаване на
задълженията.
10. Пред съда,
жалбоподателят не предостави обезпечение в пари, безусловна и неотменяема
банкова гаранция или държавни ценни книжа, за да бъде отменена наложената
предварителна обезпечителна мярка при условията на чл. 197, ал. 3 от ДОПК.
IV. От правна страна:
11. Съгласно чл. 121 ал.1 от ДОПК, в хода на ревизията или при издаване на
ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния
изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел
предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето,
вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни
осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Терминът
“може” сочи на възможност, която при осъществяване следва да е обоснована с
целта на мерките в съответствие с фактите и обстоятелствата по случая. Според
закона искането следва да е мотивирано.
Разпоредба
на чл. 121 от ДОПК в процесуален аспект регламентира реда за налагане на
обезпечителната мярка и този ред формално е спазен, предвид наличието на висящо
ревизионно производство и поставено искане от орган по приходите, извършващ
ревизията. Процесната обезпечителна мярка е наложена на основание разпоредбата
на чл. 121 ал. 1 от ДОПК, регламентираща случаите на налагане на предварителни
обезпечителни мерки на неустановено по размер, или установено по размер, но
неизискуемо публично задължение - в хода на възложено и неприключило ревизионно
производство и преди издаване на ревизионния акт, когато конкретния размер на
публичните задължения все още не е окончателно установен. В този случай
преценката за наличие на предпоставките по чл. 121, ал. 1 от ДОПК се прави с
оглед очаквания размер на задълженията, като техния окончателен размер ще бъде
определен при издаване на ревизионния акт като е възможно, с оглед събраните
доказателства в хода на ревизионното производство, да не се стигне до
установяване на публични задължения. Тази характеристика сочи привременния
характер на предварителните обезпечителни мерки, чието предназначение е да
гарантират събирането на публичните вземания, като се предотврати извършването
на сделки и действия с имуществото на длъжника, които биха осуетили събирането
на задълженията за данъци и осигурителни вноски, но при доказана обезпечителна
нужда.
Съгласно чл.
197, ал. 3 от ДОПК, съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи
обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни
ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са спазени
изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1
и чл. 195, ал. 5.
Според чл.
чл.195, ал. 7 от ДОПК обезпеченията трябва да съответстват на вземанията на
държавата или общините, установени или установяеми по реда на чл. 195, ал. 5 от ДОПК.
Установената по делото фактическа
обстановка, отнесена към приложимите правни норми, обосновава извод, че
обезпечителната мярка е наложени в предвидената от закона форма от снабдения с
правомощията за това орган на приходна администрация, при спазване на
процесуалните правила. Налице е висящо ревизионно производство и поставено
искане от орган по приходите - извършващ ревизията, за издаване на постановление
за налагане на мярката.
На следващо място се констатира и
материалната предпоставка за прилагане на мярката – наличие на опасност
събирането на задълженията за данъци да бъде невъзможно или значително да се
затрудни. В случая необходимостта от издаване на изх.№ С230016-023-0000564 от
07.03.2023г. е основана на осъществен от органите по приходите анализ на
имущественото състояние на ревизираното лице, който при наличието на данни за
сделки с рискови доставчици, които са индивидуализирани по период, предмет и
размер, сочи на реален риска от затруднение или невъзможност за събиране на
очакваните публични вземания. Макар извършеният анализ да не се съдържа в
оспорения административен акт, съдът намира, че това не води до съществени
процесуално нарушение. В този смисъл е и задължителната за прилагане съдебна
практика, отразена в Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК на ВС,
според която мотиви към първоначалния административен акт могат да се изложат
както в друг съпроводителен документ, изхождащ от издателя на акта, така и от
по-горния административен орган, който го е потвърдил.
Констатациите на органите по
приходите остават необорени в съдебната фаза, поради което се
явява обоснован изводът за наличието на опасност от възникване на затруднение
или невъзможност за събиране на публични вземания. Необходимостта от налагане
на процесната мярка е основана на безсъмнени факти. Ревизираното лице няма недвижимо
имущество, нито дълготрайни материални активи, които да покриват размера на публичните
задължения.
Неоснователни се явяват и
претенциите на оспорващия, относно съразмерността на мярката. При липсата на
друга обективна възможност, запорът върху банковата му смета, по която няма
наличност, не се установява като прекомерна намеса в правната сфера на
дружеството, така че да затруднява съществено дейността му. Ефектът на
обезпечителната мярка не налага всички плащания на ревизираното лице да бъдат
извършвани чрез запорираната банкова сметка. Отделно правилото на чл. 229 от ДОПК допуска при неотложна нужда по искане на задълженото лице органите по
приходите да разрешат плащане и чрез запорираните средства.
Задълженото лице не представя
алтернативно обезпечение, поради което не се установява и самостоятелно
основание за отмяна на мярката.
Не е
налице и противоречие с принципа за „съразмерност“ установен в чл. 6 от АПК,
доколкото размерът на обезпечението кореспондира с размера на задължението и
административният акт
не цели да бъдат засегнати права на адресата в степен по-голяма от
необходимото за изпълнение на законово установените правомощия на органите по
приходите.
V. По съдебните разноски:
12. Предвид изхода на делото, претенцията на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е основателна. Същото съдът определя в размер на
100 лева., по реда на реда на § 2 от ДР на ДОПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от
Гражданския процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от
Наредбата за правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, тъй като в ДОПК не
е предвидено
разпоредбите на Глава
XIX – та от Дял трети, в частност чл. 161, ал.1 да намират приложение в
производствата по обжалване, уредени и в другите дялове на този кодекс.
Възражението на
жалбоподателя за прекомерност на дължимото юрисконсултско възнаграждение не е
заявено своевременно, преди обявяване на делото за решаване, а по същество е и
неоснователно.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “ТЕХНО БИО ЕКСПОРТ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: ***,
ЕИК *********, представлявано от адвокат Р.В.- пълномощник, срещу Постановление
за налагане на предварителни обезпечителни мерки (ПНПОМ) с изх.№
С230016-023-0000564 от 07.03.2023г., издадено от А.П.- публичен изпълнител в
ТД- Пловдив на НАП, потвърдено с Решение № 63 от 16.03.2023г. на директора на
Териториална дирекция /ТД/ на Националната агенция за приходите /НАП/ -
Пловдив.
ОСЪЖДА “ТЕХНО БИО ЕКСПОРТ“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление: ***, ЕИК *********, да заплати на Националната
агенция за приходите сумата от 100 /сто/ лева, представляващи съдебни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: