Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 31.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в открито съдебно заседание,
проведено на четвърти март две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря
Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16808 по описа за 2019година
на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Г.К.С., ЕГН ********** с адрес *** срещу ОД на МВР- гр. Варна, с адрес гр.
В, ул. Ц. К. № * иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР да бъде осъден ответникът да му
заплати сумата от общо 1645,04лева /след
допуснато изменение в размера на претенцията по чл. 214 ГПК с протоколно
определение от о.с.з. от 04.03.2020г./, представляваща незаплатено допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.10.2016г.- 30.09.2019г., общо
217часа, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -
16.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, като сбор по периоди,
както следва: 144,24лева за периода м.10
- м.12.2016г.; 128,31лева за м.01.-м.03.2017г.;
103,87лева за периода м.04-06.2017г.;
109,98лева за периода м.07-09.2017г.;
103,87лева за периода
м.10-м.12.2017г.; 95,03лева за
периода м.01-м.03.2018г.; 138,89лева
за периода м.04-м.06.2018г.; 160,82лева
за периода м.07-м.09.2018г.; 153,51лева
за периода м.10-м.12.2018г; 152,76лева
за периода м.01-м.03.2019г.; 209,04лева
за периода м.04-м.06.2019г.; 144,72лева
за периода м.07-м.09.2019г.
Исковата претенция се основава на следните фактически
твърдения: Ищецът е полагал труд по служебно правоотношение възникнало с
ответника, на длъжност младши инспектор в 03 РУ,ОД на МВР Варна в периода
01.10.2016г.- 30.09.2019г. В този период е работил на 12-часови смени, в т.ч.
за времето от 22ч. до 06ч., при сумирано изчисляване на работното време. На
основание чл. 178, ал.1, т. 3 ЗМВР към основното месечно възнаграждение на
държавните служители се заплащат и допълнителни възнаграждения за извънреден
труд. Нормалната продължителност на работното време е 8часа дневно и 40часа
седмично при 5-дневна работна седмица- чл. 187 ЗМВР. На основание чл. 187, ал.
3 ЗМВР работното време на държавните служители в МВР работещи на смени се
изчислява сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно време
се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70часа на
отчетен период. Твърди, че за процесния период е положил нощен труд, които
часове подлежат на преобразуване към дневен такъв, за което се дължи
допълнително възнаграждение за така положения своеобразен извънреден труд.
Посочва, че за процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. на
министъра на вътрешните работи уреждаща реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурството, времето за отдих и почивките на
държавните служителите. В Наредбата се сочи да липса регламентиране
преобразуването на часовете нощен труд в дневни, за разлика от предходно действалата.
Затова счита, че приложение следва да намерят общите законови разпоредби на
трудовото законодателство и в частност чл.9 от Наредбата за структурата и
организацията на РЗ при сумирано изчисляване на работното време регламентираща
нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време установени за подневно отчитане на работното време, т.е. 1.143. Твърди,
че в периода 01.10.2016г.- 30.09.2019г. е положил нощен труд, който преизчислен
към дневен води до извънреден труд от 217часа, което изчислено на база
основното месечно възнаграждение и увеличено с 50% съгласно чл. 187, ал. 6 ЗМВР
възлиза в размер на исковата сума от 1645,04лева. Молбата е за уважаване на
исковата претенция, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба и
присъждане на разноски.
Ответникът е
депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Искът се оспорва по основание и
размер. Не оспорва, че ищецът за посочения период е полагал труд при него по
служебно правоотношение заемайки длъжност младши инспектор при ОД на МВР Варна.
Потвърждава, че ищецът е работил на смени, в т.ч. е полагал нощен труд,
определени в заповед № 365з-3139/31.08.2016г. относно разпределение на
работното време на държавните служители в ОДМВР Варна. Счита, че в случая
приложение следва да намери единствено специалния закон- ЗМВР и издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове, предвид спецификата на полаганата
работа от полицейските служители в МВР. Още повече, че в чл. 179, ал. 4 ЗМВР
изрично е посочено, че извън допълнителните възнаграждения по ал.1 и по чл.
178, ал. 1 ЗМВР, на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в
случаи определени със закон или акт на МС. Действаща за периода е Наредба №
8121з-776/29.07.2016г., в която се сочи, че липсва разпоредба регламентираща
преизчисляване на нощния труд в дневен. В този смисъл оспорва приложимостта на
Наредбата за структурата и организацията на РЗ излагайки правни доводи за това.
Позовава се и на писмо от МТСП от 29.08.2011г., с което са дадени тълкувания
относно преизчисляването на дневния и нощен труд. Сочи да липсва основание за
трансформиране на нощния в дневен труд и определяне на извънреден такъв.
Твърди, че положеният от ищеца нощен и извънреден труд са били заплатени, като
вид допълнителни възнаграждения. Искането е за отхвърляне на претенциите и
присъждане на разноски.
В проведеното открито съдебно
заседание е допуснато изменение на предявения иск по размер от 1965,44 лв. на
1645,04лв., като производството на основание чл. 232 ГПК е прекратено в
частта му за разликата над 1645,04лв. до 1965,44лв.
След съвкупна преценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателствата, съобразявайки приложимия
закон и становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал.
5, т. 2 ЗМВР.
Касае се за трудово възнаграждение, което работодателят
дължи на работника за положен от него извънреден труд. При така определения
фактически състав на правото и съобразно разпределението на доказателствената
тежест, за успешното провеждане на иска, ищецът е следвало да докаже, че е в
служебно правоотношение с ответника, като в периода 01.06.2016г. - 31.03.2019г.
е полагал труд на 12-часови смени; основанието, от което произтича вземането му
и размер на дължимото възнаграждение за положения труд. Провеждане на това
доказване възлага на ответника доказателствена тежест по установяване
изпълнение на задължението за заплащане на положения по правоотношението труд.
Между страните е нямало спор, поради което и на основание
чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 ГПК са били обявени за безспорни и ненуждаещи се от
доказване по следните факти: 1/. Че между
страните е съществувало служебно правоотношение в периода 01.10.2016г.-
30.09.2019г., по което ищецът е заемал длъжност младши инспектор; че в периода
01.10.2016г.- 30.09.2019г. ищецът е работил на 12-часови смени.
Спорният въпрос е
изцяло правен и той се свежда до това дали към настоящото служебно
правоотношение, предвид специфичния статут на държавните служители в МВР
регламентиран от специалния закон - ЗМВР и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, са приложими общите разпоредби на трудовото
законодателство предвиждащи преизчисляване на нощният труд в часове дневен
труд, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли резултатът от изчислението
да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.
В чл. 187, ал. 3 ЗМВР е разписано, че
работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - по дневно,
а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени - сумирано за тримесечен
период. Съгласно ал. 5 на същия закон работата извън редовното работно време се
компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за
служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени.
Нормите предвиждат компенсиране на работата извън редовното работно време с
възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР в
редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г. работното време на държавните служители
работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за едномесечен
период. С ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл.
187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в актуалната си редакция предвижда, че
работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови
смени се изчислява сумирано за тримесечен период. Изрично е посочено, че тази
разпоредба на закона влиза в сила от датата на обнародване, или от 14.10.2016г.
Т.е. за исковия период 01.10.2016г.- 30.09.2019г. отчитането се извършва по месечно
/чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.14/20.02.2015г./, а след този период, т.е. от
14.10.2016г. до 31.03.2019г. на тримесечие /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ
бр.81/14.10.2016г./.
Съгласно чл. 176 ЗМВР
брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Последните са
регламентирани в чл. 178 ЗМВР и сред тях
в ал.1, т. 3 е и това за извънреден труд. А в чл. 179, ал.1 ЗМВР е
регламентирано допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от
22,00часа до 6,00часа. До изм. на ал. 2 на чл. 179 ЗМВР с ДВ бр.
97/05.12.2017г., условията и редът за изплащане на възнаграждението за нощен
труд се определя със заповед на министъра на вътрешните работи, а след
изменението с наредба на министъра на вътрешните работи се определят условията
и реда, а техният размер - с негова заповед. В ал. 4 на чл. 179 е разписано, че на държавните служители се
изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на
Министерския съвет за държавните служители от МВР.
В чл. 187, ал. 9 ЗМВР е предвидено,
че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Така, за процесния период от 01.10.2016г.-
30.09.2019г. действащи са били последователно Наредба № 8121з- 592 от
25.05.2015г. отменена с
решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС на РБ по адм. д. № 5450/2016г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. и Наредба №
8121з - 776 от 29.07.2016г. /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016г., в сила от
02.08.2016г./ издадени от Министъра на вътрешните работи. Всяка от тях урежда реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в двете наредби са идентични и
според тях при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22,00часа и 6,00часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период. В периода от отмяната на Наредба № 8121з - 592
от 25.05.2015г. /11.07.2016г./ до издаването и обнародването на Наредба №
8121з- 776 от 29.07.2016г. в сила от 02.08.2016г., е нямало изрично предвидено
в подзаконов нормативен акт основание за преизчисляване на положения от ищеца
нощен труд с коефициент 1.143. Такава е имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014г./ ДВ, бр.
69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр. 40/02.06.2015г., в сила от
01.04.2015г./. Липсата на
изрична норма не може да се тълкува като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а
представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Затова и приложение
за така неуредения въпрос следва да намери общото трудово законодателство. В чл. 9, ал. 2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено,
че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, който възлиза на 1.143.
В заключение налага се извод, че исковата претенция е доказана в своето
основание.
По отношение на
размера й, съдът съобрази неоспореното от страните и кредитирано от съда
заключение по ССчЕ. От него се установява, че след
приравняване на нощните часове отработени от ищеца в дневни и след отчитане на
ползван отпуск за временна неработоспособност и платен годишен отпуск, размерът
на допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд от 217часа, възлиза
на сумата от 1645,04лв. /т.3 на раздел I,
приложение 1/, което не е заплатено на ищеца.
Предвид изложеното, като съобрази
ангажираните доказателства съдът приема, че извънредният труд след
преобразуване на нощния в дневен такъв с коефициент 1.143 не е начислен и
изплатен на ищеца, поради което претенцията следва да бъде уважена в пълен
размер, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
16.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
На
основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, ищецът е освободен от заплащане на ДТ, като
предвид основателността на исковете, ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ВРС направените в производството разноски за ДТ от 65,80лева
и 150депозит за вещо лице или сума общо в размер от 215,80лева.
На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Представен
е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото
производство са 400лева платено адв. възнаграждение по договор за правна защита
и съдействие от 04.03.2020г. Съобразно уважената част от иска в полза на ищеца
следва да се присъдят разноски в размер на 334,79 лева.
На основание чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на поискани и доказани разноски. На
основание чл. 78, ал. 8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017 г. / и чл. 23, т. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя юк.
възнаграждение в полза на ответника в размер на 100 лева, отчитайки факта, че
процесуалното представителство от юрисконсулт е осъществено в едно проведено съдебно
заседание и липсва фактическа и правна сложност на спора. Съобразно
отхвърлената част на исковата претенция в полза на ответника следва да се присъдят
разноски в размер на 16,30лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОД на МВР - гр. Варна, с адрес гр. В,
ул. Ц. К. № * ДА ЗАПЛАТИ на Г.К.С.,
ЕГН ********** с адрес *** сумата от 1645,04лева,
представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд от общо 217часа за периода
01.10.2016г. - 30.09.2019г. получен в резултат на преизчисляване на положен нощен
труд с коефициент 1.143, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба - 16.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал.
5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА ОД на МВР- гр. Варна, с адрес гр. В, ул. Ц. К. № * ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Варна в полза на бюджета на съдебната власт
сумата в размер на 215,80лева, представляваща разноски за дължима държавна такса и
депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА
ОД на МВР - гр.
Варна, с адрес гр. В, ул. Ц. К. № * ДА
ЗАПЛАТИ на Г.К.С., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 334,79лева, представляваща съдебно-
деловодни разноски направени в първоинстанционното производство, на основание
чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Г.К.С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
на ОД на МВР гр. Варна, с адрес гр. В, ул. Ц. К. № * сумата от 16,30лева, представляваща съдебно -
деловодни разноски направени в първоинстанционното производство съобразно прекратената
част от делото. на основание чл. 78, ал. 4 и ал. 8 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: