О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
гр. София,……2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, II-ри
въззивен състав, в закрито
заседание на …………… две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН МИЛЕВ
НАТАЛИ
ГЕНАДИЕВА
като разгледа докладваното от съдия КОЕВ
ВНЧД № 4445 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството
е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.
Образувано е по протест на СРП срещу
Определение от 05.10.2020 г. по НЧД № 10750/2020 г. по описа на СРС, НО, 109-ти
състав, с което е отменено прокурорско постановление от 14.07.2020 г. на СРП, с
което е прекратено частично наказателното производство по досъдебното
производство № 5190/2014 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 17022/2014 г. по описа
на СРП, водено срещу С.М.В. за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. чл. 201
от НК и е постановено разследването да продължи срещу неизвестен извършител и
производството е спряно. Атакуваният съдебен акт се оспорва като неправилен и
незаконосъобразен. В протеста се твърди, че в постановлението за прекратяване
доказателственият материал е тълкуван според действителното му съдържание, като
не са игнорирани или превратно тълкувани събраните доказателства и
доказателствени средства. Прокурорът при СРП счита, че не може да се установи
по категоричен и безспорен начин, обвиняемият С.В. да се е разпоредил
неправомерно с установената от счетоводната експертиза липса в размер от 300
682,71 лева. В подкрепа на тази теза се посочва, че с профила на обвиняемия В.
са работели и други лица, които знаели неговата паролата. По отношение на СМС-а
получен от свидетелката Г.се твърди, че не може да бъде отнесен като безспорно
изхождащ от В.. Изразява несъгласие, че от видео записите се установява
изнасяне на банкноти от касовото помещение от обвиняемия В., за каквото говори
свидетеля Д.. С тези аргументи се твърди, че авторството на деянието е
недоказано, поради което изводите на районния съд са неправили и моли
определението на първоинстанционния съд да бъде отменено, а постановлението за
частично прекратяване – потвърдено.
Определението на районния съд е
атакувано и от защитника на обвиняемия В. – адв. С.. Същият оспорва направения
от районния съд анализ, като твърди, че е даден приоритет на показанията на
свидетели, заемащи ръководни и контролни функции в дружеството „О.Б.“ ЕООД.
Релевира доводи за недоказаност на наличие в записите на документирани случаи
на изнасяне на парични средства от обвиняемия В.. Твърди се, че всички
документи посочени от първия съд като доказателства за извършено деяние, са
изготвени от служители в дружеството, заемащи ръководни, отчетни и контролни
длъжности, докато извършените финансови проверки и одит не са установявали
проблем. В заключение се подкрепя извода на прокуратурата за недоказаност на
деянието, в резултат на което е прекратено частично производството спрямо
обвиняемия В..
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
като обсъди изложените доводи във въззивния протест и въззивната жалба и след
като се запозна с доказателствата по делото, намери за установено следното:
Протестът и жалбата са процесуално допустими, тъй като са подадени в
предвидения в чл.243, ал.7 от НПК седмодневен срок от легитимирани лица.
Разгледан по същество те са неоснователни
и следва да бъде оставени без уважение, а първоинстанционното определение да
бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано, поради следните съображения:
От данните по делото се установява, че
досъдебното производство е образувано и водено за престъпление по чл. 201, ал.
1 от НК срещу неизвестен извършител.
По
делото като обвиняем е привлечен С.М.В. за извършване на престъпление от общ
характер за това, че на неустановена дата в периода от 03.01.2011 г. до
17.02.2014 г. в гр. София, в качеството си на длъжностно лице –
„Касиер/Счетоводител“, назначен с трудов договор № СФ 1909/26.11.2008 г. в
„Кавен Орбико“ ЕООД /понастоящем „О.Б.“ ЕООД/ с ЕИК: *********, със седалище ***
и с управители А.Д.М.и С.М.Г., със задължения, съгласно утвърдената длъжностна
характеристика, да извършва работа, свързана с пазене и управление на чуждо
имущество, присвоил чужди пари – сумата от 300 682,71 лева, собственост на
„О.Б.“ ЕООД, връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява,
като длъжностното присвояване е в големи размери – престъпление по чл. 202, ал.
2, т. 1, във вр. с чл. 201 от НК.
В
хода на досъдебното производство са извършени множество процесуално- следствени
действия: като свидетели са разпитани редица служители на „О.Б.“ ЕООД; изготвени са техническа,
допълнителна техническа, компютърно-техническа, счетоводно-оценителна и
допълнителна счетоводна експертизи, приобщени са заверени копия на счетоводни
документи, трудов договор, длъжностна характеристика, документи относно
извършена ревизия на дружеството за периода 01.01.2006г.-31.12.2011г. по ЗКПО и
по ЗДДС за периода 01.12.2007г.-31.03.2012г.; изискани са справки от НАП, от
мобилните оператори. Била е разкрита банкова тайна спрямо сметките на
обвиняемия В. и негови роднини.
След
анализ на събрания доказателствен материал, изложен в постановлението за
частично прекратяване, прокурорът е достигнал до заключение, че обвинението
спрямо С.М.В. остава недоказано. За да обоснове този свой извод, представителят
на държавното обвинение е приел за категорично установена липсата на парична
сума в размер 300 682,71 лева от касата на ощетеното дружество „О.Б.“
ЕООД, като счита, че не може да се установи с точност периодът, в който това се
е случило, нито естеството на липсата. Прието е, че спрямо обвиняемия В.
липсват категорични доказателства той да е извършил фиктивните сторно операции
в счетоводната система и да се е разпоредил неправомерно с установената липса,
тъй като по делото е налице информация, че същият е бил заместван от
свидетелите Г.П.и В.В., които са използвали паролата и потребителското име на
обвиняемия В.. Предвид това обстоятелство прокурорът счита, че е налице
вероятност причинената щета да се дължи на друго лице. С тези аргументи
наказателното производство спрямо обвиняемия В. е прекратено.
Постановлението
за прекратяване на наказателното производство било обжалвано от ощетеното
юридическо лице „О.Б.“ ЕООД, в резултат на което е било образувано НЧД № 10750/2020 г. по описа
на СРС, НО, 109-ти състав, чието определение се протестира и обжалва пред
въззивния съд. В атакуваното определение първата инстанция е приела, че в хода
на досъдебното производство са събрани достатъчно доказателства за виновността
на обвиняемия В. в присвояване на сумата равна на установените липси в
дружеството. В подкрепа на този извод се посочва, че от счетоводните и
компютърни експертизи, назначени и изготвени в хода на досъдебното
производство, се установява, че фиктивните записи, с които се прехвърлят
неналични парични средства към инкасиращата служба, са направени от името на С.В.
във времето, в което той е бил на работа и от предоставения му компютър.
Районният съд счита, че са събрани доказателства за точното време по дати и
часове, в които са извършени тези инкасо операции, с които умишлено се
прикривала липсата на паричните средства в касата на дружеството, като посочва,
че не съществува нито един запис относно инкасо операция, направен във времето
когато В. е заместван от колегите си.
Първоинстанционният
съд е приел, че прокуратурата е игнорирала показанията на свидетелите В.и Д.,
както и приложените по делото записи, от които се установявало, че обвиняемият В.
в неработен ден – 29.12.2013 г. се е намирал в касовото помещение и от
компютъра си е извършвал неверни счетоводни записвания. Приема, че са игнорирани
показанията на свидетелката Г.и изпратеното текстово съобщение, за което се
твърди, че е от В. и което съдържа индиция за осъществено от В. неправомерно
деяние. Прието е, че записите са документирали случай на присвояване и изнасяне
на парични средства в периода 30.12.2013г. – 18.02.2014 г. от В. и че е
пренебрегнато самоволното напускане на работа и укриване на обвиняемия от
служителите на дружеството.
При така
установеното от фактическа страна, от правна страна въззивният съд прие
следното:
Предмет на проверка е определението на районния съд,
който съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 4 НПК се произнася по
обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на
наказателното производство.
Постановлението е обосновано, когато установените по
делото фактически положения обективно съответстват на събрания и проверен по
делото доказателствен материал. Вътрешното убеждение се изгражда върху
събраните доказателства и доказателствени средства и същото е обективно и ненакърнено,
когато разследването е пълно, всестранно и обективно, а прокурорът по пътя на
формалната логика, обсъждайки доказателствата и доказателствените средства по
отделно и в тяхната съвкупност, е достигнал до правилни фактически и правни
изводи. Преценката за обоснованост на постановлението е неразривно свързана с
тази за законосъобразност, тъй като в настоящото производство съдът е длъжен да
провери дали са допуснати съществени процесуални нарушения, каквито са тези на
чл. 13 и 14 от НПК, а именно когато разследването е водено формално,
едностранчиво и не са събрани и проверени всички възможни и необходими
доказателства и доказателствени средства, относими към главния предмет на
доказване. За да бъде ефективно разследването, то трябва да бъде всеобхватно и
безпристрастно. Държавното обвинение е задължено да събере всички относими и
необходими фактически данни по случая, които да бъдат подложени на задълбочен и
обективен доказателствен анализ, в резултат на който да се даде отговор дали в
конкретния казус е налице престъпление или не, известен ли е неговият
извършител и извършено ли е деянието виновно.
В конкретния случай правилно
контролираният съд е констатирал, че доказателственият материал е тълкуван
превратно в постановлението за прекратяване на наказателното производство, въз
основа на което прокурорът е достигнал до грешни изводи относно недоказаност на
деянието. Въззивният съд напълно споделя изложените съображения от първата
инстанция, че от доказателствената съвкупност по делото може да се установи
времето на възникване на безспорно установената в хода на досъдебното
производство липса в размер на 300 682,71 лева. Събрани са доказателства за
точното време по дати и часове, когато са извършени инкасо операциите, с които
умишлено се прикрива липсата на парични средства в касата на дружеството, както
и на последващите сторнирания. От допълнителната счетоводна експертиза се
установява, че към 29.12.2013 г. сумата в размер на 300 682,71 лева не е
била налична в сметка 5010100 „Каса“ и за да бъде прикрита са били направени две
фиктивни счетоводни записвания в системата от същата дата с основание „инкасо“
и със стойност съответно на 22 267,15 лева и на 278 415,56 лева
/двете на обща стойност 300 682,71 лева/. Съгласно експертизата сумата от
300 682,71 лева е била осчетоводена, но не е постъпила по сметката на
дружеството. Безспорно от приобщените по делото видео записи, подложени на
експертна проверка, се установява, че именно обвиняемият В. се е намирал на
работното място на 29.12.2013 г., въпреки че това е било неделя, т.е. неработен
ден. От документите по делото е видно, че изписаните в този ден суми за инкасо
не са били предадени на инкасиращата фирма. Именно В. е осчетоводил и крайната
сума 300 682,71 лева като постъпила
в сметката на дружеството, тъй като към този момент той не е отсъствал от работа.
На следващо място, безспорно се установява, че в периода 04.01.2011
г.-29.12.2013 г. от профила на В. в счетоводната система на дружеството са
реализирани фиктивни записи за предадени суми на инкасо. Вещото лице, изготвило
допълнителната счетоводна експертиза е установило две справки относно тези
записи, които се различават по отношение на крайната сума, чиято липса се
прикрива. Поради това експертът е изискал нова справка от дружеството „О.Б.“
ЕООД за периода 04.01.2011 г.-29.12.2013 г. относно направените от профила на В.
записи на инкасо и сторно операциите. Предоставената справка е приложена към
допълнителната счетоводна експертиза в приложение №1, която съдържа конкретните
записи инкасо и сторно операциите, подредени по дати и извършени от профила на В..
От така предоставената справка се установява, че разликата в стойностите между
„сторно“ операциите, извършени от профила на В., и записите на инкасо, което не
е постъпило по разплащателната сметка на дружеството е в размер на 300 682,71 лева. Следователно е налице
идентичност между сумата от фиктивните записи в периода 04.01.2011
г.-29.12.2013 г., направени от профила на В., и тази от 29.12.2013 г., липсата
на която е била опитано да се прикрие. Гореизложеното води до извод, че
присвояването е реализирано в един предходен момент, а съответствието на
стойността на записите от 29.12.2013 г. с установената разлика между записите
за инкасо и сторно операциите в периода 04.01.2011 г.-29.12.2013 г. сочи на
знание у обвиняемия на конкретната сума, която не е била налична в касата.
Във връзка с гореизложеното
въззивният съд намира за неоснователни доводите на защитника на обвиняемия В.,
че всички документи, посочени от районния съд като такива, установяващи вината
на В., са изготвени от дружеството „О.Б.“ ЕООД. Предвид вида и характера на
престъплението, за което е образувано наказателното производство, е обяснимо
голяма част от документите да са предоставени именно от ощетеното юридическо
лице. Справките и извлеченията от счетоводната система на дружеството са
изготвени и предоставени на разследващите органи от служителите, натоварени с
тези задължения, поради което изцяло неоснователни са възраженията на защитата,
че са изготвени от лица с ръководни, отчетни и контролни функции.
Не отговаря на събрания
доказателствен материал и изводът на прокуратурата относно авторството на
деянието. Въззивният съд намира за неоснователни възраженията на прокуратурата
и на защитника на обвиняемия В. относно обстоятелството, че потребителското име
и паролата са били известни и на други лица – служители в „О.Б.“ ЕООД, поради
което не може да се установи с категоричност, че фиктивните записи са били
осъществени от обвиняемия В.. В действителност потребителското име и паролата,
чрез които обвиняемият В. осъществявал достъп до счетоводната система са били
известни на служителите, които го замествали във времето, когато същият е бил в
платен годишен отпуск.. Същевременно по делото е постъпила справка от
дружеството ведно с подадените от обвиняемия В. молби за ползване на платен годишен
отпуск, които са останали необсъдени от държавното обвинение. При сравнителен
анализ на времето, през което В. е бил в отпуск, и на датите, на които са били
направени фиктивните операции /видно от приложение 1 към допълнителната
счетоводна експертиза/ се установява, че фиктивни счетоводни записи не са извършени
от профила на обвиняемия В. по времето, в което същият е бил в отпуск, до
какъвто извод е достигнал и районният съд. Същевременно при анализ на
показанията на свидетелите Г.П.и В.В. е видно, че единствено П.твърди да е била
запозната с потребителското име и парола на В. за достъп до счетоводната
система. Същата твърди, че след връщането от отпуск обвиняемият В. е сменял
паролата си. При тези данни изводите на прокуратурата относно невъзможност да
се установи фиктивните записи да са били осъществени от обвиняемия В. са
необосновани. В този ред на мисли въззивният съд счита, че не са осъществени и
всички процесуално-следствени действия за непротиворечиво изясняване на
обсъжданото обстоятелство. С оглед твърдението на свидетелката П., че В. е
сменял паролите си, след като се е връщал от отпуск, разследващите органи биха
могли да изискат справка от дружеството кога са били сменяни точно паролите от В.
за периода 04.01.2011 г. - 29.12.2013 г.
На следващо място, при изследване на
въпроса за авторството на деянието прокуратурата е пропуснала да обсъди
обстоятелството, че на обвиняемия В. е била начислена собствена метална каса за
съхранение на пари в брой и единствено той е разполагал с ключ за нея. В този
смисъл са показанията на свидетелите Г., А., П., С.. Обстоятелството, че
единствено обвиняемият В. е разполагал с ключ за касата, разгледано съвкупно с
обстоятелството, че фиктивните записи са осъществявани по време, когато същият
е бил на работа, подкрепя обвинителната теза, че именно В. е извършител на
деянието.
Въззивният съд се солидаризира и с
доводите на първата инстанция, че прокурорът е пренебрегнал показанията на
свидетелката П.Г., както и полученото от нея текстово съобщение. Неоснователни
са възраженията, че не може да се приеме с категоричност така полученото
съобщение да изхожда от обвиняемия В., доколкото последният не дава обяснения
по фактите и обвинението, за да бъде съпоставена тезата му със свидетелските
показания. Държавното обвинение има задължение да подложи на проверка събрания
доказателствен материал, която не се изчерпва със съпоставка на показания и
евентуално обяснения на обвиняемото лице. От предоставената снимка на
съобщението се установява, че то е изпратено от телефонен номер +*******, като
са игнорирани твърденията на свидетелите Г.и Д., че именно това е телефонният
номер, използван от обвиняемия В.. По делото са приобщени справки от мобилните
оператори по отношение наличните договори с титуляр обвиняемия В., от които е
видно, че той не е клиент на нито един от тях. При подобен отговор органите на
досъдебното производство не са изискали справки от мобилните оператори относно
посочения по-горе телефонен номер – на кого е регистриран същия, не са
разпитали лицето титуляр на договора с телефонния номер, от които е изпратено
текстовото съобщение. Поради това изводите на прокуратурата, че не може да се
направи категоричен извод от кого произхожда съобщението са необосновани.
Въззивният съд счита, че макар и да е изтекъл 6-месечния срок, в който се пазят
трафичните данни, то мобилните оператори все още могат да предоставят данни
относно титуляра, който би могъл да бъде разпитан относно посочения телефонен
номер.
Не могат да опровергаят тезата за
авторството и възраженията на защитата, че липсва припокриване на периода на
установена липса на парични средства в дружеството и периода, в които В. е бил
трудово ангажиран в дружеството. Подобно твърдение не кореспондира с
документите по делото, тъй като В. е назначен на длъжността касиер-счетоводител
в края на 2008 г. и бил уволнен март 2014 г., а установената липса е в периода
04.01.2011 г.-29.12.2013 г.
По-нататък във връзка с авторството
и неправомерните разпоредителни действия въззивният съд счита, че нито
прокуратурата, нито районният съд са обърнали достатъчно внимание на банковите
извлечения от сметките на обвиняемия В.. Изводите, че няма данни за постъпването
на суми, които да са придобити в резултат на присвоявани от дружеството „О.Б.“
ЕООД, не са подкрепени с какъвто и да е било анализ от страна на държавното
обвинение на предоставените извлечения от сметките на обвиняемия В.. Въззивният
съд при изследването на същите констатира, че В. е имал активни сметки в периода
04.01.2011 г.-29.12.2013 г. в четири банки – а именно в Първа инвестиционна
банка АД, в Райфайзенбанк България АД, в ЮроБанк България АД и в Обединена
българска банка АД. По две от банковите сметки – тези в ЮроБанк България АД с IBAN ***иционна банка с номер на сметка *******, се наблюдават
вноски на каса, осъществени от обвиняемия В., за които прокуратурата не е изследвала
произхода на парите. Обстоен сравнителен анализ на реализираните вноски на каса
с осъществените инкасо и сторно операции сочи, че непосредствено след
осъществяваните фиктивни счетоводни записи обвиняемият В. внасял пари в
сметките си в различен размер от 1000 лева, 2000 лева, 1500 лева и други суми.
Прави впечатление, че част от вноските са осъществявани в един и същи ден, но в
различен клон на съответната банка /напр. на 30.09.2011г. обвиняемият В. е
направил две вноски от по 2000 лева в два различни клона на Пощенска банка/, а
други вноски са правени в последователни дни /напр. тези от 19.06.-22.06.2012
г. по сметката му в Пощенска банка/. Грубо изчисление на всички вноски на каса,
осъществени от обвиняемия В., с основание „захранване на сметка“, сочи, че те
възлизат на стойност над 300 000 лева. Видно от справката в НАП обвиняемият
В. към този период е имал един активен трудов договор – този с дружеството „О.Б.“
ЕООД, по което трудово правоотношение той не е получавал заплата по-висока от
около 1 200 лева /видно от разкритата банкова тайна спрямо сметките му/. Същият
не е регистрирал и доходи от хазартни дейности, макар и видно от банковите
извлечения на сметката му в Пощенска банка да са били изплащани многократно
печалби от хазартни игри. Прокуратурата е пропуснала да обсъди посочените
по-горе обстоятелства, които макар и да не са преки доказателства досежно
присвояването на конкретна сума, могат да бъдат косвена индиция относно
разпореждането със същата. Така приобщените движения по сметките на В., освен
че биха могли да бъдат подложени и на експертно изследване с оглед проследяване
на финансовите възможности на обвиняемия, следва да бъдат подложени и на
обстоен сравнителен анализ – т.е. да се проследят всички вноски на каса по
дати, като същите да бъдат съпоставени с фиктивните счетоводни операции в
периода
04.01.2011 г.-29.12.2013 г. Всичко изложено дотук, разгледано съвкупно с
фиктивните записи, поставя под съмнение произхода на така правените вноски от
обвиняемия В. на каса. Вместо прокуратурата да подложи същите на анализ, тя ги
е игнорирала.
Настоящата инстанция не може да
сподели единствено констатациите на първата инстанция, че видео записите са
документирали случай на присвояване и изнасяне на парични средства в периода
30.12.2013 г.-18.02.2014 г. от обвиняемия В., поради което възраженията на
прокуратурата и защитата в тази насока са основателни. Предоставените записи от
охранителни камери са били предмет на проверка от назначена и изготвена в хода
на разследването експертиза, която не установява подобни действия, каквито се
твърдят от свидетеля Ц.Д.. Ето защо, правилно и прокурорът не се е доверил на
показанията му в единствено в тази им част. От друга страна, показанията на Д. не
могат да бъдат третирани като своеобразна защитна версия, в каквато насока са
доводите на защитата. Длъжност, на която свидетелят е назначен, не му
предоставя достъп до счетоводната система, от която именно са направени
фиктивните счетоводни записвания.
В заключение настоящата инстанция
намира крайните изводи на прокуратурата за недоказаност на авторството и на
противоправните разпоредителни действия за некореспондиращи със събрания по
делото доказателствен материал, поради което обосновано и законосъобразно
районният съд е отменил постановлението за частично прекратяване. Правилни са
изводите на първата инстанция, че
прокурорът е игнорирал част от доказателствата, като настоящият съд
счита, че други не са били подложени на необходимия анализ. В допълнение на
изложените от районния съд съображения, въззивната инстанция счита, че по
делото не са осъществени всички възможно процесуално-следствени действия, за
което бяха изложени подробни съображения.
При крайното съвпадение на двете
инстанции, настоящият съд намира за необходимо да потвърди определението, с
което е отменено постановлението за прекратяване на досъдебното производство.
Водим от горното Софийски Градски
съд, НО, II-ри въззивен състав на основание чл.243, ал.7, вр.ал.6, т.1 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 05.10.2020 г. по НЧД № 10750/2020 г.
по описа на СРС, НО, 109-ти състав, с което е отменено прокурорско
постановление от 14.07.2020 г. на СРП.
Определението е окончателно.
Препис от настоящото определение да
се връчи на СРП, „О.Б.“ ЕООД, С.М.В.
и на адв. А. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.