Р Е Ш Е Н И Е
№: 377 05.03.2021г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
На осемнадесети февруари, две хиляди двадесет и първа година
В закрито
заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
Секретаря: И.
Г.
Прокурор:
Христо Колев
Като
разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов, касационно наказателно административен
характер дело № 79 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба
на Ж.А.К., ЕГН-**********,***, против решение № 1239/19.12.2020г., постановено
по НАХД № 3661/2020г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено
наказателно постановление (НП) № 20-0769-002795/19.08.2020г., издадено от
началник-група в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Бургас, с което за нарушение
на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за
застраховането (КЗ), на основание чл.638, ал.1, т.1, вр. чл.461, т.1 от КЗ, й е
наложено административно наказание глоба в размер на 250 лева.
В жалбата си касаторът К.
изразява мнение за неправилност на НП и моли за неговата отмяна. Счита, че в
решението не е изследвана обхватно хипотезата на чл.28 от ЗАНН, тъй като е
водач на моторно превозно средство (МПС) от четвърт век, рядко ползва семейния
автомобил и в случая било наложително бързо да се придвижи до гр.Бургас поради
служебен ангажимент. Срокът за застраховката изтекъл в събота, а нарушението
било установено на път за работа в понеделник, в 7,50 часа. Два часа по-късно
застраховката била платена и счита, че не са настъпили вреди. Намира, че е
допуснато съществено процесуално нарушение, защото в акта за установяване на
административно нарушение (АУАН) е описано различно нарушение от това за което
после е била санкционирана в НП. Счита, че такова преквалифициране е
недопустимо и не е съгласна с тълкуването на чл.53, ал.2 от ЗАНН в оспореното
решение.
Посочените в касационната жалба
оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради
противоречие с материалния закон. Касаторът не явява и не се представлява пред
съда, не ангажира доказателства и не прави искания.
Ответникът по касация – сектор
Пътна полиция при ОДМВР-Бургас, редовно уведомен, не изпраща представител и не изразява
становище по оспорването.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Бургас дава заключение за правилност и законосъобразност на решението на
районния съд, поради което пледира за оставянето му в сила.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Административен съд - Бургас в настоящия си състав
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна
страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество и в пределите на
касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за
неоснователна по следните съображения:
Районен съд - Бургас с оспореното в настоящото производство решение е потвърдил НП № 20-0769-002795/19.08.2020г.,
с което на Ж.К. за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, на основание чл.638,
ал.1, т.1 от КЗ, е наложена глоба от 250лв.
Санкцията е за това, че на 22.06.2020г. около 07.50 часа в гр.Бургас, по
бул.Стефан Стамболов, срещу УМБАЛ, посока хотел Космос, управлявала лек
автомобил Ситроен Ксара Пикасо, с рег.№ A-7136-НК, собственост на В.Т.К., който
е регистриран на територията на Р.България и не е спрян от движение, като за
автомобила нямало сключена застраховка гражданска отговорност към момента на проверката.
За нарушението бил съставен АУАН № 20-0769-002795, бл.№ 627197 от 22.06.2020г.,
в който то е описано само като управление на автомобила без сключената
застраховка и квалифицирано по чл.638, ал.3 от КЗ, санкционираща управление на
МПС без застраховка от несобственик. В акта нарушителката записала, че не е
съгласна с него защото застраховката е изтекла на 20.06.2020г. – в събота. К.
подала и допълнително писмено възражение срещу АУАН, в което признала вината
си, но заявила, че автомобилът е съпружеска имуществена общност (СИО) със
съпруга й, с който са в брак от 1985г.
Впоследствие при извършена допълнителна проверка от наказващия орган, се
установило, че автомобилът действително е СИО на Ж. и В.К., поради което
изрично в текста на НП е посочено, че се преквалифицира нарушението по чл.483,
ал.1, т.1 от КЗ – санкциониращ собственик на МПС, който не е сключил застраховка
гражданска отговорност. Така наказанието било наложено на основание чл.638, ал.1, т.1 от КЗ. Със съставянето на акта били иззети
свидетелството за управление на МПС на касатора и контролния талон. Била
издадена заповед за налагане принудителна административна марка № 20-0769-001222/22.06.2020г.,
с която на основание чл.171, т.1, б.“е“ от ЗДвП било временно отнето
свидетелството за управление на Ж.К. до представяне на сключена валидна
застраховка. Свидетелствата за правоуправление било върнато още на същата дата
– 22.06.2020г., съгласно отбелязването в заповедта, с оглед представената пред
органите полица за сключена след проверката застраховка за автомобила, считано
от 09.53 часа на 22.06.2020г.
Към преписката освен цитираните НП, АУАН и застрахователна полица, е
приложена справка от информационната система на МВР, видно от която автомобилът
Ситроен Ксара Пикасо, с рег.№ A-7136-НК, е записан в нея през 2018г. като
собственост единствено на В.К.. Представена е и докладна записка от 24.06.2020г.
за допълнителна проверка от полицейски инспектор В.С., извършена във връзка с
възражението на нарушителката срещу акта, при която е потвърдено, че
автомобилът е СИО между Ж. и В.К.независимо, че в регистъра на МВР е записан
само на съпруга.
За да постанови решението си
районният съд е приел, че АУАН и издаденото въз основа на него НП, са съставени
от компетентни органи, при спазване на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и
съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити. Не е споделил възраженията на
жалбоподателката и намерил, че при установените факти наказващият орган
правилно е преквалифициран нарушението, като приложил чл.53, ал.2 от ЗАНН.
Освен това съдът изложил, че нарушението не може да се квалифицира по чл.28 от ЗАНН.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като
за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
Решението на Районен съд - Бургас е валидно, допустимо и правилно.
Установено е, че на посочените в АУАН и НП дата и час Ж.К. е управлявала автомобила
на който е съсобственик, без сключена и действаща застраховка гражданска
отговорност. Обстоятелството, че е съсобственик не е било възможно да бъде
установено при проверката на място, тъй като тя не е била вписана в
свидетелството за регистрация на автомобила. Това се установило едва при
извършената допълнителна проверка.
При проверката на място, органите на пътен контрол не са разполагали с
данни, че автомобилът е семейна собственост поради това, че ЗДвП и Наредба №
I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от
движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства на МВР, не въвеждат изискване
документите регистрация да бъдат подавани от всички съсобственици по закон на
превозното средство, за да бъде съобразена установената след подаването на
възражението срещу акта съсобственост на процесното МПС, съгласно законовата
презумция на чл.21 от Семейния кодекс. Обосновано с доказателствата наказващият
орган е приел, че действително към датата на проверката, управляваният от Ж.К.
автомобил е бил нейна собственост (съсобствен със съпруга й В.К.). Поради това
първоначалната правна квалификация по АУАН – че нарушението е било по чл.638,
ал.3 от КЗ, санкционираща с глоба от 400 лева, т.е. по-голямата от наложената,
управление на МПС без застраховка от несобственик, не е отговаряла на
установената в хода на проверката обективна истина, че К. е собственик на
автомобила.
Следва да се отчетат нормите на
чл.52, ал.4 и чл.53, ал.2 от ЗАНН, задължаващи наказващия орган преди да се произнесе по преписката, да провери акта с
оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и да прецени възраженията и
събраните доказателства, а когато е необходимо, да извърши и разследване на
спорните обстоятелства, както и да издаде НП, и когато е допусната нередовност
в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина. Поради това правилен е изводът на районния
съд, че началник-група в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Бургас законосъобразно
е приложил закона, като е преквалифицирал деянието в рамките на неговите
компетенции, след анализ на редовно събраните доказателства. Такава
преквалификация, при евентуално установяване на същите факти по-късно в хода на
съдебното следствие, е задължен да извърши и съда съгласно разпоредбата на
чл.337, ал.1, т.2 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН за прилагане закон за по-леко
наказуемо административно нарушение.
Наказващият орган е имал задължение на основание чл.53, ал.2 от ЗАНН да издаде НП, въпреки допуснатата нередовност в акта при установяване на
всички факти по случая. Още повече, че за тези факти не е имало практическа
възможност да бъдат установени при проверката на пътя. След като със
съставянето на АУАН и извършената допълнителна проверка по безспорен начин се е
установило извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата
вина, законосъобразно се е пристъпило към издаване на НП с правна квалификация
и прилагане на по-благоприятната санкционна норма, съответстваща на окончателно
установения фактически състав.
При постановяване на решението си районният съд е изпълнил служебното си
задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно,
всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на
доказване по делото. В решението са обсъдени, макар и кратко, възраженията на
жалбоподателката. Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка
изцяло кореспондира със събраните по делото доказателства.
С оглед значимостта на охраняваните обществени отношения, обезпечаващи
безопасното движение по пътищата и обезщетяване на причинени вреди при
инциденти, нарушението не би могло да бъде квалифицирано като маловажен случай
по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Без значение е колко често се използва един
автомобил, колко години опит има неговия водач, обстоятелството дали
предходната застраховка е изтекла в почивния ден и установяването на липсата на
нова такава преди началото на работния ден в понеделник. Важното е, че
автомобилът е бил управляван по пътищата за обществено ползване без
необходимата задължителна застраховка, което не е маловажен, а типичен случай
на нарушението. Целта на застраховката е да покрие съответния риск, което
представлява и настъпилите вредни последици, но това в случая не е било
осъществено. Относно заплащането на застраховката в рамките на два часа от
установяването, то може да се квалифицира като смекчаващо обстоятелства, но
също не води до маловажност. С него е прекратена наложена принудителна
административна мярка на нарушителя по отнемането на свидетелството му за
правоуправление, представляващ факт от който водачът черпи други благоприятни
последици.
По изложените съображения настоящият касационен съдебен състав приема, че
обжалваното решение следва да се остави в сила.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63,
ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІІI-ти състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение № 1239/19.12.2020г., постановено по НАХД №
3661/2020г. по описа на Районен съд - Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.