МОТИВИ към Присъда № 224 от 24.11.2011 г. по описа на Районен
съд град Стара Загора:
Обвинението против подсъдимия С.К.К. - роден на *** *** Загора, българин, български гражданин, живущ ***,
с начално образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН **********, е за
това, че на 08.12.2008 г., в град Стара
Загора, съзнателно се ползвал пред С.Р.Ж. - служител на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – гр. Стара Загора, от неистински български
официален документ за завършено образование – препис от Свидетелство за основно образование, серия Е-02, № 0832563,
рег.№ 385/16.06.2002 г., издадено от ОУ „Д-р Петър
Берон” - с. Шейново, общ. Казанлък, обл.Стара Загора,
на името на С.К.К., ЕГН **********, като от него за самото му съставяне
не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл.316, във
връзка с чл.308, ал.2, във връзка с ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура Стара Загора поддържа обвинението и правната квалификация. Предлага
наказание лишаване от свобода с прилагане на чл.58а ал.1 от НК.
Защитникът не оспорва фактическата
обстановка изложена в обвинителния акт и правната квалификация. Счита, че в
случай на осъдителна присъда следва да се определи наказание пробация с двете задължителни пробационни
мерки всяка в размер на девет месеца.
Подсъдимият се явява в съдебно заседание и
заявява, че се признава за виновен. На досъдебното производство също е заявил,
че признава вината си, като се е ползвал от правото си да не дава обяснения.
Делото е разгледано по реда на
съкратено съдебно следствие като подсъдимият прави самопризнания като признава
фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се
събират доказателства за тези факти.
Съдът след като съобрази
доводите и становищата на страните ведно със събраните по делото доказателства,
самопризнанията на подсъдимия по реда на
чл.371 т.2 от НПК, приема за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият С.К.К. е роден на *** *** Загора, български
гражданин, с начално образование, безработен, неженен, не е осъждан, живее в
село Яздач, община Чирпан.
На
08.12.2008
г.
подсъдимият С.К. посетил сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР - гр.Стара Загора,
с цел подаване на изискуемите документи за първоначално издаване на Свидетелство
за управление на моторно превозно средство.
На същата дата на работното си място в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - гр.Стара Загора била свидетелката С.Р.Ж.,
изпълняваща по това време длъжността „системен оператор” в сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР - гр.Стара Загора. В
изпълнение на задълженията си по служба, свидетелката Желева приела подадените
от подсъдимия К. документи: Заявление, серия А 03215230, за издаване на
документи за самоличност на български граждани, вх. № 18429/08.12.2008
г.(заведено в съответния регистър на 08.12.2008 г.- л.59 от досъдебното
производство), Декларация на основание чл.159 от ЗДвП и чл.13, т.6 от Наредба №
157/2002 г. на МВР, Свидетелство за завършено теоретично обучение за
придобиване на правоспособност за управление на МПС № 27/29.10.2007 г.,
издадено от собственика на ЕТ ”Катрин – ПА – Пройчо Атанасов”, Свидетелство за
завършено практическо обучение за придобиване на правоспособност за управление
на МПС № 25/17.12.2007 г., издадено от собственика на ЕТ ”Катрин – ПА – Пройчо
Атанасов”, и оригинал на препис от Свидетелство за основно образование, серия
Е-02, № 0832563, рег.№ 385/16.06.2002 г., издадено от ОУ
”Д-р Петър Берон” - с.Шейново, общ.Казанлък, обл.Стара
Загора на името на С.К.К., ЕГН **********.
При обработване на документите,
свидетелката Стойка Желева не забелязала по представения й от подсъдимия
оригинал на препис от свидетелство за завършено основно образование да има нещо
нередно, тъй като същото видимо не изглеждало по различен начин от
свидетелствата, които удостоверявали притежаването на такава образователна
степен – основно образование. Свидетелката Желева изготвила копие на този
документ, а представеният екземпляр върнала на подсъдимия К..
Впоследствие, на 10.12.2008 г., на подсъдимия
било издадено Свидетелство за управление на МПС № 259059768, валидно до
10.12.2018 г.
При извършена
служебна проверка през 2011 г., на подадени през 2008 г. документи – заявления
за издаване на свидетелства за управление на моторни превозни средства,
извършена от страна на свидетелката Грозданка Йорданова Андреева – Младши
автоконтрольор в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР
– гр. Стара Загора, група „Административно-наказателна дейност”, у нея се
породило съмнение относно истинността на
горецитирания Препис от Свидетелство за основно образование, серия Е-02, №
0832563, рег.№ 385/16.06.2002г., издадено от ОУ ”Д-р
Петър Берон” - с.Шейново, общ.Казанлък, обл.Стара
Загора, на името на С.К.К., ЕГН **********, копие от което ведно с
гореизброените други документи било приложено към Заявление, серия А 03215230
за издаване на документи за самоличност на български граждани, вх.№
18429/08.12.2008 г., подадено от подсъдимия К.. След извършена проверка,
потвърждаваща неистинността на документа за завършено основно образование на
подсъдимия К., свидетел Андреева изготвила докладна записка до Началник сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР – гр. Стара Загора, а
впоследствие било започнато досъдебно производство.
В хода на разследването по
досъдебното производство, до Директора на ОУ „Д-р
Петър Берон” - с.Шейново, общ.Казанлък, обл.Стара
Загора, е направено запитване издавано ли е от учебното заведение Свидетелство
за завършено основно образование на
името на С.К.К., ЕГН **********, випуск 2002 г.,
серия Е-02, № 0832563, рег.№ 385/16.06.2002 г. Видно от постъпилия отговор с писмо, изх. № 192/13.05.2011 г.(виж
лист 11 от ДП) Свидетелство за завършено основно образование с рег.№
385/16.06.2002 г. не е било издавано от училището. Документ издаван с този
рег.№ 385, но от 15.06.1995 г., е Удостоверение, издадено на името на Асие
Смаил Али, ЕГН **********. От съдържанието на писмото се установява, че към 2002 г. директор на
училището е бил Младен Стефанов Манчев (директор и понастоящем), а класен
ръководител на 8 клас е била Генка Карагьозова.
На
досъдебното производство е назначена и изготвена първоначална и повторна криминалистическа експертиза на писмени доказателства. Видно от заключението
на повторната експертиза(л.52-57 от досъдебното производство):
- бланката на представения за изследване
препис от Свидетелство за основно образование, серия Е-02, № 0832563, рег.№
385/16.06.2002 г., издадено от ОУ ”Д-р Петър Берон” -
с.Шейново, общ.Казанлък, обл.Стара Загора, на името
на С.К.К., ЕГН **********, е отпечатана по метода, по който са се отпечатвали оригиналните
бланки през 1994 г. – офсетов плосък печат;
- поради несъпоставимостта по
строеж на подписа, положен след реквизита „Директор” в изследвания оригинал на
препис от Свидетелство за основно образование, серия Е-02, № 0832563, рег.№
385/16.06.2002 г., издадено от ОУ ”Д-р Петър Берон” -
с.Шейново, общ.Казанлък, обл.Стара Загора, на името
на С.К.К., ЕГН **********, и този, предоставен като сравнителен материал в
приложения по досъдебното производство отговор от ОУ
”Д-р Петър Берон” - с.Шейново, общ.Казанлък, обл.Стара
Загора, изхождащ от Директора на ОУ Младен Манчев
(л.11 от досъдебното производство), експертизата не може да даде отговор на
въпроса дали подписът положен след реквизита „Директор” в изследвания оригинал
на препис от Свидетелство за основно образование, серия Е-02, № 0832563, рег.№
385/16.06.2002 г., издадено от ОУ ”Д-р Петър Берон” -
с.Шейново, общ.Казанлък, обл.Стара Загора, на името
на С.К.К., ЕГН **********, е изпълнен от Младен Стефанов Манчев;
- оттиските
от мокър печат, положени срещу реквизита „Директор” на страница втора и трета
от препис от Свидетелство за основно образование, серия Е-02, № 0832563, рег.№
385/16.06.2002 г., издадено от ОУ ”Д-р Петър Берон” -
с.Шейново, общ.Казанлък, обл.Стара Загора, на името
на С.К.К., ЕГН **********, не са идентични със сравнителните образци от оттиски от мокрия печат, използван през 2002 г. от ОУ ”Д-р Петър Берон” - с. Шейново, общ.Казанлък, обл.Стара Загора.
Заключенията на експертизите не
са оспорени от страните, а съдът ги приема за добросъвестно и компетентно
дадени.
Съгласно
разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК в случаите на чл.372 ал.4 от НПК съдът в
мотивите на присъдата приема за установени обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание и на
доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.
Признанията на подсъдимия по реда на чл.371 т.2 от НПК в случая се подкрепят от
събраните на досъдебното производство доказателства - протоколи за разпит на
свидетелите Грозданка Андреева и
Стойка Желева, протокол за разпит на обвиняем, протокол за доброволно предаване от 03.06.2011 г.,
препис от Свидетелството за основно образование, серия Е-02, № 0832563, рег.№
385/16.06.2002 г., издадено от ОУ ”Д-р Петър Берон” -
с.Шейново, общ.Казанлък, обл.Стара Загора, на името
на С.К.К., ЕГН **********; справка от
ОУ ”Д-р Петър Берон” - с.Шейново, общ.Казанлък, обл.Стара Загора, заключение на повторна криминалистическа
експертиза, приетото като
доказателство в хода на съдебното следствие - свидетелство за съдимост. По
делото няма доказателства противни на гореописаната фактическа обстановка,
което да налага отделното им обсъждане.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ:
По
описания начин, с деянието си подсъдимият С.К.К.
е осъществил от обективна и от субективна страна състава на
престъпление по чл.316, във връзка с чл.308, ал.2, във връзка с ал.1 от НК, като на 08.12.2008 г., в град Стара
Загора, съзнателно се ползвал пред
С.Р.Ж. - служител на сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР –гр. Стара Загора, от неистински български
официален документ за завършено
образование – Препис
от Свидетелство за основно образование, серия Е-02, № 0832563, рег.№
385/16.06.2002 г., издадено от ОУ „Д-р Петър Берон” -
с.Шейново, общ.Казанлък, обл.Стара Загора, на името
на С.К.К., ЕГН **********, като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна
отговорност.
Непосредствен обект на
документното престъпление са обществените отношения по документирането на
факти, обстоятелства или твърдения за съществуването или несъществуването на такива
факти или обстоятелства. Документните престъпления накърняват реда и правната
сигурност на документирането. Предмет на документните престъпления са конкретни
и изрични писмени изявления на определени лица, които имат пряко или косвено
правно значение. Правното значение е съществен елемент на документа, защото ако
материализираното изявление няма правно значение, не биха се увредили или не би
се създала опасност от увреждане на обществените отношения свързани с
документирането.
Съобразно нормата на чл.93, т.5
от НК, официален документ е този, който е издаден по установения ред и форма от
длъжностно лице в кръга на службата му. Точка 6 на чл.93 от НК определя
неистинския документ като такъв, на който е придаден вид, че представлява
конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това което действително го е
съставило.
От анализа на събраните в хода
на разследването доказателства, съдът приема за безспорно установено, че в
конкретния случай подсъдимият се е ползвал от неистински документ – неиздаден от посочените в преписа от
свидетелството за основно образование, серия Е-02, № 0832563, рег.№
385/16.06.2002г., издадено от ОУ ”Д-р Петър Берон” -
с.Шейново, общ.Казанлък, обл.Стара Загора, на името
на С.К.К., ЕГН **********, лица „Директор” и „Класен ръководител” и
неподпечатан с използвания през 2002
г. мокър печат от ОУ ”Д-р
Петър Берон” - с.Шейново, общ.Казанлък, обл.Стара
Загора, официален документ, тъй като същият не е бил издаден по установения ред
и форма от длъжностно лице в кръга на службата му. Инкриминираният документ е
български, предвид разпоредбите на чл.23 ал.1 и 2 от Закона за народната
просвета /ЗНП/, определящи етапите на основното образование в Република
България, както и вида на удостоверителните документи, които се издават след
завършването на всеки един от двата етапа – удостоверение за завършен ІV-ти
клас (чл.23 ал.2 от ЗНП) и свидетелство за завършено основно образование, което
е окончателно и се издава след завършен VІІІ-ми клас (чл.23 ал.3 и ал.4 от
ЗНП).
От обективна страна деянието е
извършено от подсъдимия чрез действие – ползване на неистинския български
официален документ за завършено образование, като престъплението е от вида на
формалните (т.е. за съставомерността му е необходимо осъществяването на
изпълнителното деяние при виновност на поведението на дееца, без от това да са
настъпили вредни последици като резултат).
От субективна страна деянието е извършено
виновно, при пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния
му характер, а именно, че ползваният от него документ е неистински, официален
документ, предвиждал е неговите общественоопасни
последици – издаването въз основа на него на Свидетелство за управление на МПС
и е искал настъпването на тези последици.
ВИД И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕ:
За извършеното
престъпление в специалния текст на НК е предвидено наказание лишаване от
свобода до осем години. В случаите на чл.371 т.2 вр.
чл.372 ал.4 от НПК, какъвто е настоящият, наказанието се определя задължително
при условията на чл.58а ал.1 от НК. Посочената разпоредба в редакцията й
предвиждаща, че когато в производството по чл.372 ал.4 от НПК съдът постанови
осъдителна присъда, той определя наказанието при условията на чл.55 от НК се
явява най – благоприятна за дееца. Като смекчаващи отговорността обстоятелства
съдът отчете проявеното критично отношение към извършеното деяние, направените
пълни признания, младата възраст на дееца, чистото съдебно минало, липсата на
данни за други противообществени прояви. Отегчаващи отговорността обстоятелства
не са налице. Съдът счита, че наказанието следа да се определи при превес на
смекчаващи отговорността обстоятелства. Ето защо и на основание чл.316, във връзка с чл.308, ал.2,
във връзка с ал.1 от НК, във връзка
с чл.373, ал.2 и ал.3 от НПК във връзка с чл.58 а ал.1
от НК вр. чл.55, ал.1, т.2, буква „б”, във връзка с
чл.42а, ал.2, т.1 и 2, във връзка с ал.3, т.1, във връзка с чл.42б, ал.1 и ал.2
от НК съдът наложи на подсъдимия наказание ПРОБАЦИЯ с пробационни
мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с
периодичност ДВА ПЪТИ седмично; Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ:
Съдът присъди в тежест на
подсъдимия сума в размер на 240.00 лева направени разноски за експертизи изпълнени
на досъдебното производство.
ПРИЧИНИ и УСЛОВИЯ способствали за извършване
на престъплението: ниско правно съзнание.
Водим от горните мотиви, съдът
постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: