Решение по дело №867/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1084
Дата: 24 юни 2020 г.
Съдия: Явор Иванов Колев
Дело: 20207180700867
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер  № 1084  Година  2020,24.06.          Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІІ състав

 

   на 03.06.2020 година

 

 в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

 

при секретаря С. С., като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 867 по описа за 2020 година и като обсъди :

            

                           Производство пред първа инстанция.

Постъпила е жалба от П.Н. *** срещу Заповед №ЗСПД/Д-РВ/4471 от 12.03.2020г. на Директор Дирекция “Социално подпомага­не” – Пловдив, с която е отказано отпускането по заявление – декларация вх. №ЗСПД/Д-РВ/4471 от 10.03.2020г. еднократна помощ за две деца по чл.6 от Закона за семейните помощи за деца/ЗСПД/.

Жалбоподателката изразява несъгласие с отказа на ответния админист­ративен орган и настоява за отмяната му и връщане преписката за ново произ­насяне. Претендира сторените по делото разноски.

            Ответникът по жалбата – Директор Дирекция “Социално подпомагане” – Пловдив не взема становище по жалбата.

Пловдивският административен съд – Второ отделение, седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Жалбата е подадена при наличието на правен интерес и в предвидения процесуален срок, поради което съдът намира същата за ДОПУСТИМА. Разгле­дана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.

От приетата по делото административна преписка и представените с жалбата доказателства се установява, че П.Н., като майка на мало­летните свои деца С. С.П. и Х. П. е поискала отпускане на еднократна помощ при раждане на живо дете по чл.6 ЗСПД със заявление-декларация вх.№ЗСПД/Д-РВ/4471 от 10.03.2020г. до Директора на ДСП – Пловдив.

Във връзка с това искане е извършена задължителната в случая про­верка, като социалните работници М. и Д.на 12.03.2020г. са нап­равили краен извод, че на Н. не се следва да се отпуска исканата едно­кратна помощ на основание чл.3 ал.5 ЗСПД.

Този решаващ извод бил възприет изцяло и в атакуваното в това произ­водство административно решение на ответника, който със заповедта си от 12.03.2020г. на основание чл.10 ал.4 ЗСПД и чл.4 ППЗСПД е отказал на П.Н. *** еднократна/месечна помощ за две деца – С. Х. П. и Х. П./. В мотивите и по отношение на двете деца е посочено единствено следното: „ЗСПД – чл.6(1) Еднократна по­мощ при раждане на живо дете: На основание чл.3, ал.5 от ЗСПД – бре­менните жени – чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които пос­тоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получа­ването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.“.

Настоящият съдебен състав счита, че в случая оспореният администра­ти­вен акт е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от зако­на форма, но противоречи на материалния закон и неговата цел, налице са и допуснати съществени нарушения на административнопроиводствените пра­вила.

Това е така, защото на първо място следва да се констатира, че про­цесната заповед за отказ за отпускане на еднократна помощ при раждане на живо дете по чл.6 ЗСПД, не съдържа мотиви като задължителен елемент от съдържанието на акта. Изискването за обосноваване на административния акт е една от гаранциите за законосъобразност на същия, които законът е устано­вил за защита на правата и правнозащитените интереси на гражданите и орга­низациите - страни в административното производство. Тази гаранция се проя­вява в две насоки. С излагането на мотивите се довеждат до знанието на адре­сата съображенията, въз основа на които административният орган е издал конкретен административен акт. Това подпомага лицето в избора на защитните средства и въобще при изграждането на защитата срещу такива актове. От друга страна пък, наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалва­нето му пред съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите зако­нонарушения. Значението на изискването за мотиви според АПК е такова, че тяхното неизлагане към административния акт съставлява съществено нару­шение на закона и е основание за неговата отмяна. Впрочем, в този смисъл следва да бъде съобразено и Тълкувателно решение №4 от 22.04.2004г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите.

Достатъчно в тази връзка е да се посочи, че от процесната заповед не става ясно какво е приел административният орган – дали получаването на такива помощи е предвидено в друг закон и/или в друг международен договор, по който Република България е страна и поради това не се следва на заяви­телката или пък е друга причината, като цитирането само на законовата норма не дава яснота по този въпрос.

Относно приложението на материалния закон и съответствието на оспо­рената заповед с целта на закона, е необходимо да бъде съобразено следното.

По силата на чл.3 т.5 ЗСПД право на семейни помощи за деца имат бре­менните жени – чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоян­но пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на таки­ва помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Тази норма е в противоречие с нормите на Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25.11.2003г., която макар и да няма директен ефект за България като държава-членка, тя е обвързана по отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат, а именно получаване на необходимото социално подпомагане, което да е равностойно на предвиденото за гражданите на държавата-членка. След като държавата ни не е ограничила предоставянето на социални помощи на лицата, на които е предоставен статут на дългосрочно пребиваващи граж­дани от трети страни, то с издадената заповед ограничаването на помощите е недопустимо.

Спорът е правен и се изразява в това има ли право жалбоподателаката на социални помощи по реда на ЗСПД, с оглед на обстоятелството, че същата е със статут на дългосрочно пребиваващ гражданин от трета страна по Закона за чужденците в Република България/ЗЧРБ/, в чийто чл.3 ал.1 е предвидено, че чужденците в Република България имат всички права и задължения според бъл­гарските закони и ратифицираните международни договори, по които Ре­пуб­лика България е страна, с изключение на тези, за които се изисква бъл­гарско гражданство. Или, в ЗЧРБ, който е специален по отношение на дълго­срочно пребиваващите чужденци, няма ограничения в правата на достъп до социалната система, освен предвидените със закон. Такова ограничение няма и в чл.3 т.6 ЗСПД, доколкото същата норма също не е изчерпателна и не уреж­да изрично хипотезите, за да се приеме, че е забранителна, а и препраща към друг закон или международен договор, по който Република България е страна.

Все в тази насока следва да се посочи също така и че съгласно разпо­редбата на чл.11 §1 б.“г“ на Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25.11.2003г. относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни, дъл­госрочно пребиваващият се ползва от равноправно третиране с гражданите на държавата-членка по отношение на социалното осигуряване, социалното под­помагане и социалната закрила, така както са дефинирани в националното законодателство. Действително, в § 4 на същия член е предвидено, че в област­та на социалното подпомагане държавите-членки могат да сведат равно­правното третиране до основните придобивки, но по аргумент на т.13 от Преам­бюла на Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25.11.2003г., съгласно която по отношение на социалното подпомагане възможността от ограничаване на при­добивките на дългосрочно пребиваващия до основните такива означава, че това понятие ще покрива минималния доход за издръжка, за обезщетения в слу­чай на заболяване, бременност, родителска помощ или дългосрочни грижи, след­ва да се приеме, че семейните помощи за деца са сред основните обез­щетения, за които не е предвидена възможност да се ограничават по отно­шение на лицата, на които е предоставен статут на дългосрочно пребиваващ гражданин от трети страни.

На следващо място, ограничението, съдържащо се в разпоредбата на чл.3 т.5 ЗСПД не трябва да се прилага и по силата на чл.27 т.3 от Конвенцията на ООН за правата на детето, ратифицирана с решение на Великото народно събрание, в сила за страната ни от 03.07.1991г., тъй като съгласно чл.5 ал.4 КРБ, международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обна­родвани и влезли в сила на Република България са част от вътрешното право на страната, като имат предимство пред тези норми на вътрешното законо­дателство, които им противоречат. Съгласно цитираната норма, държавите – стра­ни по Конвенцията, в съответствие с националните условия и в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ и програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището.

Ето защо, и при анализ на цитираните разпоредби на ЗЧРБ, ЗСПД и цити­раните разпоредби на общностното право, следва извод за незаконосъоб­разност на обжалваната заповед. Всички правни изводи сочат на единствено решение в случая, че няма основание за отказ и следва да се признае правото на семейни помощи за деца по реда на ЗСПД на жалбоподателката П. Н..

Това налага отмяната на атакуваната Заповед на ответника – като неза­ко­но­съобразна и изпращане на преписката за ново произнасяне, при съоб­разяване мотивите на това съдебно решение.

При посочения изход на спора, на жалбоподателката се дължат извър­шените разноски по производството. Те се констатираха в размер на 300 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав:

 

Р      Е      Ш      И

 

  ОТМЕНЯ Заповед №ЗСПД/Д-РВ/4471 от 12.03.2020г. на Директор Ди­рек­­ция “Социално подпомагане” – Пловдив, с която е отказано отпускането по заявление-декларация вх. №ЗСПД/Д-РВ/4471 от 10.03.2020г. от П.Н. от гр.Пловдив, еднократна помощ за две деца по чл.6 от Закона за семей­ните помощи за деца, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :

            ИЗПРАЩА преписката на административния орган – Директор Дирекция “Социално подпомагане” – Пловдив за издаване на нова заповед по заявление-декларация вх. №ЗСПД/Д-РВ/4471 от 10.03.2020г. от П.Н. от гр. Плов­див за отпускане на еднократна помощ при раждане на живо дете по чл.6 от Закона за семейните помощи за деца, съобразно указанията по прилагане на закона, дадени с настоящото съдебно решение, като определя 14-дневен срок за произнасяне.

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане с адрес гр.София, ул.“Триа­ди­ца“№2 да заплати на П. Н. с посочен адрес ************** сумата от 300/триста/ лева разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: