МОТИВИ към присъда № 10/28.01.2019г. по НОХД № 301/2018г., по описа на Окръжен съд – Видин.
Делото е
образувано по обвинителен акт на Окръжна прокуратура-
Видин, с който е повдигнато обвинение против:
подсъдимия М.Г.Ф. –
роден на ***г. в с. Г., живущ ***, българин, български гражданин, с основно
образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН **********, за това че при
условията на опасен рецидив на 28.03.2018г. в с. Г., обл.В., в жилищна
постройка, находяща се на ул. „********“ №********, в съучастие като
съизвършител с И.Д.М., умишлено умъртвил С.Т. Т. с ЕГН ********** *** - престъпление по чл.116, ал.1, т.12, предл. 1, във вр. с чл.115, във вр. с чл.29, ал.1, б.
„б“, във вр. с чл.20, ал.2 от НК; И.Д.М.
– роден на ***г***, българин, български гражданин, с основно образование,
разведен, пенсионер по болест, осъждан, с ЕГН **********, за това че на 28.03.2018г.
в с. Г., обл.. в жилищна постройка, находяща се на ул. „*******“ №******** в
съучастие като съизвършител с М.Г.Ф. умишлено умъртвил С.Т. Т., с ЕГН **********,***
- престъпление по чл.116, ал.1, т.12, предл. 1, във вр. с чл.115, във вр. с чл.29, ал.1, б.
„б“, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
Прокурора
от Окръжна прокуратура – Видин заяви в с.з., че поддържа обвинението така както
е повдигнато с обвинителния акт.
Гражданските ищци
и частни обвинители Л.Б.Т., Т.А.Т. и В.Т.П., лично и чрез повореник- адвокат П.
С., заявиха, че поддържат предявените от тях граждански искове и обвинението,
така както е повдигнато с обвинителния акт.
Подсъдимият
М.Г.Ф. в с.з. заяви, че се признава за виновен, признава изцяло фактите изложени в обвинителния акт, съгласи се да не се
събират доказателства за тези факти, че е наясно и е съгласен направените от
него самопризнания да се ползват при постановяване на присъдата, съгласен е
делото да се разгледа при условията на чл.371, т.2 от НПК, както и че съжалява
за извършеното.
Подсъдимият И.Д.М. в с.з. заяви, че се признава за виновен, признава изцяло фактите изложени в обвинителния акт, съгласи се да не се
събират доказателства за тези факти, че е наясно и е съгласен направените от
него самопризнания да се ползват при постановяване на присъдата, съгласен е
делото да се разгледа при условията на чл.371, т.2 от НПК, както и че съжалява
за извършеното.
От
доказателствата по делото, преценени по отделно и в съвкупност, настоящия
състав на ВОС прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Ф. е
осъждан седем пъти за извършени умишлени престъпления от общ характер и от
изтърпяване на присъдите по НОХД №729/2014г. по описа на РС-В.и
по НОХД № 34/2016 по описа на РС- В. , не е
изтекъл пет годишния срок по чл.30 ал.1 от НК.
Подсъдимият М. е осъждан два пъти
за извършени умишлени престъпления от общ характер, като от
изтърпяване на присъдите №320/28.05.2014г. по НОХД №430/2014г. по описа на РС-В. и
по НОХД №34/2016г. по описа на РС- В., не е изтекъл пет
годишния срок по чл.30,ал.1 от НК. По осъжданията преди
посочените, подсъдимия М. е реабилитиран.
Двамата подсъдими
живеят в с. Г.,
обл. В.
и се познават, поддържали близки отношения - дружили, често се събирали и разпивали
алкохол.
На 28.03.2018г. обв. Ф.,
подсъдимия М. и пострадалия С.Т.
Т. *** и
приятел на подсъдимите разпивали вино в дома на подсъдимия
Ф.. Подсъдимите
и пострадалия изпили около 4 литра вино. По време на разпиването
обвиняемите и пострадалия се скарали помежду си. Подсъдимите М. и Ф. започнали да
нанасят безразборно удари - първият с тръба от душ и с ръбесто желязо, а Ф. с дърво.
Вследствие на
нанесените от подсъдимия М. удари тръбата от душа се е счупила на две
парчета. Двамата нанасяли удари на пострадалия докато паднал до леглото в
стаята. След като установили, че пострадалия е починал, го завили с одеяло и го
бутнали под леглото в стаята, и отишли в дома на подсъдимия
М. да
спят.
До 01.04.2018г. подсъдимите
не са посещавали дома, където са убили С. Т.
Т..
На 01.04.2018г.
органите на полицията разкрили извършеното престъпление и обвиняемите били
задържани.
Видно
от
заключението на съдебно-медицинската експертиза № 20/2018г., за изследване на трупа на С.Т.Т., е констатирано:
кръвонасядания по окосмената част на главата и лицето, разкъсно-контузни рани
по тилната област, челните области, ожулване по двете бузи, носа, брадата, ляво
ухо и зад него, предна част на гръдния кош, масивни кръвонасядания по цялото
протежение на двата горни крайника, охлузвания и ожулвания по двете китки,
кръвонасядания
по двете тазобедрени области, дясно бедро и подбедрица, разкъсно-контузно
нараняване на подбедрицата, контузия на лява подбедрица и ляво стъпало,
наранявания и ожулвания на лява подбедрица, контузия на мозъка с кръвоизлив под
меките мозъчни обвивки и пробив в мозъчните стомахчета.
Описаните травматични
увреждания се дължат на удари от или върху тъп, твърд предмет и такъв с
неравен, заострен ръб и отговарят да са причинени по начина и времето, съобщени
в досъдебното производство.
Смъртта се дължи на
травматично-химорагичен шок, настъпил вследствие гореописаните травматични
увреждания по главата и крайниците с масивни кръвоизливи в меките тъкани на
горни и долни крайници, говорещи за вдигане на ръцете и предпазване от ударите.
От заключението на
комплексната съдебно психолого-психиатрична
експертиза на подсъдимия М.Г.Ф.
е видно, че Ф. страда
от психично заболяване - психични и поведенчески разстройства, вследствие
употреба на алкохол. Синдром на зависимост. Психичното заболяване не е оказало влияние върху неговото интелектуално
развитие. Психическото
състояние на подсъдимия Ф. на 28.03.2018г. е
обикновено /просто/ алкохолно опиване без патологични симптоми и към посочената
дата е разбирал свойството и значението на деянието си, и е могъл да ръководи
постъпките си. Към момента на изготвяне на експертизата 27.05.2018г.
липсват констатации, които да поставят под съмнение способността на Ф., с оглед
психическото му състояние, правилно да възприема факти, които имат значение за
делото и да дава достоверни показания за тях.
От заключението на
комплексната съдебно психолого-психиатрична
експертиза на подсъдимия И.Д.М. е видно, че М. страда от психично
заболяване: параноидна шизофрения. Епизодично протичане с устойчив дефицит. Психичното заболяване не е оказало влияние върху неговото интелектуално
развитие. Психическото
състояние на подсъдимия М. на 28.03.2018г. е обикновено /просто/
алкохолно опиване без патологични симптоми и към посочената дата е разбирал
свойството и значението на деянието си, и е могъл да ръководи постъпките си. Към момента на изготвяне на експертизата 27.05.2018г. липсват констатации,
които да поставят под съмнение способността на М., с оглед психическото му
състояние, правилно да възприема факти, които имат значение за делото и да дава
достоверни показания за тях.
Видно
от протокола за химическа експертиза за определяне на концентрация на алкохол в
кръв и урина № 56т/25.05.2018г., в получените за изследване кръв и урина ,
иззети от трупа на С. Т., е установено налачие на етилов алкохол в кръвтта 1,81
промила.
Видно от заключението на ДНК експертиза № РG-132/DNA/06072018 на веществени доказателства:
За обекти №№
РО-132-7/2018 (червенокафява материя по кувертюра), РG-132-1-2- 1/2018
(червенокафява материя по дънки), РG-13 2-9-1/2018 (никелирана тръба), РG-
132-9-2/2018 (къса тръба), РG-132-9-3/2018 (къса тръба), РG-132-8-1/2018 (дълга
тръба), РG-132-1-6-1/2018 (червенокафява материя по риза), РG-132-3-1/2018
(червенокафява материя по ватенка), РG-132-3-3/2018 (червенокафява материя по
дясна маратонка), РG-132-3-3-1/2018 (червенокафява материя по лява маратонка) и
РG-132-3-5/2018 (червенокафява материя по десен галош), се доказа наличие на
човешка кръв;
ДНК профила на
човешката кръв по обекти №№ РGT-132-7/2018 (червенокафява материя по
кувертюра), РG-132-9-1/2018 (никелирана тръба), РG-132-9-2/2018 (къса тръба),
РG-132-9-3/2018 (къса тръба), РG-132-8-1/2018 (дълга тръба) и РG-132-3-3/2018
(червенокафява материя по дясна маратонка), е еднакъв и напълно съвпада с ДНК
профила на С.
Т. Т.,
обект №РG-132-6/2018, при нищожна вероятност да се установи този
ДНК профил, ако клетъчния материал е оставен от някой друг индивид, освен С.Т.;
ДНК профила на човешката
кръв по обекти №№ РG-132-1-2-1/2018 (червенокафява материя по дънки),
РG-132-1-6-1/2018 (червенокафява материя по риза), РG-132-3- 1/2018
(червенокафява материя по ватенка) и РG-132-3-5/2018 (червенокафява материя по
десен галош), е еднакъв и напълно съвпада с ДНК профила на М.Г.Ф., обект №РG-132-4/2018, при нищожна вероятност да се установи този ДНК профил, ако клетъчния материал е
оставен от някой друг индивид, освен М.Г.Ф.;
За обекти №№
РО-132-8-2/2018 и РО-132-3-3-1/2018 не се определи ДНК профил.
Така
установената фактическа обстановка се доказва от самопризнанията на подсъдимите М.Г.Ф.
и И.Д.М.. Техните самопризнания напълно кореспондират със заключенията на
експертизите и доказателствата от ДП., респ.: показанията на
свидетелите С. А. А., И. Ц. Т., В. С. И., М.К..Р. Ив. Г.С., С. С. Ки.,
Р. Хр. Ш., Л. Б. П.и Л.Б.Т., Т.А.Т. и В.Т.П.; протокол за оглед на местопроизшествие от 01.04.2018г., ведно с фотоалбум;
протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно
одобрение от 01.04.2018г., ведно с фотоалбум; протокол за оглед на труп на
основание чл.157, ал.1 от НПК от 01.04.2018г., ведно с фотоалбум; фиш за спешна
медицинска помощ от 01.04.2018г. от МЗ-ЦСМП- В. /мъртвопроверителство/;
съобщение за смърт от 01.04.2018г. /препис/; препис извлечение от акт за смърт
№ 130/02.04.2018г.; заповед за задържане от 01.04.2018г. на основание чл.72,
ал.1 от ЗМВР на лицето М.Г.Ф.; протокол за личен обиск от 01.04.2018г. на лицето М.Г.Ф.; заповед за задържане от
01.04.2018г. на основание чл.72, ал.1 от ЗМВР на лицето И.Д.М.; протокол за
личен обиск от 01.04.2018г. на лицето И.Д.М.;
справка за съдимост на М.Г.Ф.; справка за съдимост на И.Д.М.; характеристична
справка № 1786р-7724/03.04.2018г. от Инспектор при РУ-Видин, относно М.Г.Ф.;
характеристична справка № 1786р-7725/03.04.2018г. от Инспектор при РУ-В.относно
И.Д.М.; протокол за освидетелстване /оглед на лице/ с писмено съгласие на
лицето /М.Г.Ф./ от 03.04.2018г., ведно с фотоалбум; протокол за вземане на
образци за сравнително изследване от 03.04.2018г. /М.Г.Ф./; протокол за
освидетелстване /оглед на лице/ с писмено съгласие на лицето /И.Д.М./; протокол
за вземане на образци за сравнително изследване от 03.04.2018г. /И.Д.М./;
удостоверение за наследници на С. Т. Т.; протокол за вземане на образци за
сравнително изследване от 18.04.2018г. /И.Д.М./; протокол за вземане на образци
за сравнително изследване от 26.04.2018г. /М.Г.Ф./; протокол за вземане на
образци за сравнително изследване от 27.04.2018г. /И.Д.М./; заключение на
съдебно-медицинска експертиза за изследване на труп № 20/2018г.; заключение на
съдебно-психолого-психиатрична експертиза от 27.05.2018г., досежно И.Д.М.;
заключение на съдебно-психолого-психиатрична експертиза от 31.05.2018г.,
досежно М.Г.Ф.; протокол за химическа експертиза за определяне на концентрация
на алкохол в кръв и урина № 56т/25.05.2018г.; заключение на ДНК експертиза № PG132/DNA/06072018 на веществени доказателства; приемно-предавателен
протокол №82/17.07.2018г.; веществените
доказателства - покривка за легло, синьо-жълта на цвят; никелирана тръба
с дълж. 23 см., с диаметър 20 мм., сплескана от двете страни; никелирана тръба
с дълж. 90 см. и диаметър 20 мм., сплескана от едната страна; черно на цвят
желязо с дълж. 85 см. с неправилна форма; чифт
черни на цвят маратонки, с надпис "*****". Останалите
веществени доказателства не променят установената фактическа обстановка, респ.:
Иззети с протокол за оглед на местопроизшествие от 01.04.2018г.- обект
№ 2 - 1 бр. обтривка с дестилирана вода, иззета от червено- кафяви петна по
повърхността на готварска печка; обект № 3
- 1 бр. проба от мазилка, покрита с червено-кафяви петна; обект
№ 4 - 1 бр. контролна проба от мазилката; обект
№ 5 - 1 бр. нож с обща дълж. 22 см., с дълж. на острието - 11 см., с черно-бяла
дръжка; обект № 6 - 1 бр. светло сини на цвят дънки,
марка „******" с
червено-кафяви петна в областта на двете колена; обект
№ 10 - 1 бр. риза, шарена на цвят с преобладаващ сиво-кафяв цвят, с
червено-кафяви петна по гърба и яката; обект № 11-1 бр. дървено парче с
неправилна форма; Иззети
с протокол за претърсване и изземване от 01.04.2018г.: обект-
№ 1 - 1 бр. избеляла със зелен оттенък връхна дреха, тип „ватенка" с
кафява вълна от вътрешната страна с две петна червеникаво- кафяви на цвят на
яката на същата; обект № 2 - 1 бр. детски спален чувал, шарен на цвят с петна с
различна форма в червено-кафяв цвят; обект № 4 - част от перде с розов цвят, в
долната част на което се наблюдават петна с червено-кафяв цвят; обект № 5- част
от мазилка от стената с течност по същата в червено-кафяв цвят; обект № 6 -
контролна проба от мазилката; обект № 7 - 1 бр. парче от балатум с размери 1 м.
на 0,5 м., с червено-кафяви петна по него;обект № 8 - 1 чифт черни гумени
галоши с вълна в тях с петна с червено-кафяв цвят;обект № 9 - 1 бр. обтривка с
дестилирана вода от пръски в червено- кафяв цвят по страничната повърхност на
готварска печка;обект № 10 - 1 бр. част от дърво с неправилна форма с червено-
кафяво петно по него; Иззети с протокол за
оглед на труп от 01.04.2018г.- обект № 1
- косми, иззети от дясната ръка на С. Т.
Т.; обект
№ 2 - 1 бр. панталон, 1 бр. клин, 1 бр. черни слипове, 2 бр. чифта чорапи -
вълнени и изкуствени, 1 бр. яке, 1 бр. вълнен пуловер, 1 бр. риза, 1 бр.
тениска; обект № 3 - косми от главата на С.Т.
Т.; обект
№ 6 - обтривка от ануса от трупа на С. Т.
Т.; Иззети с
протоколи за вземане на образци за сравнително изследване от М.Г.Ф.- обект № 1
- обтривка с марля от половия член на Ф. от дата 03.04.2018г.; обект
№ 1 - косми от главата на Ф. от дата 18.04.2018г.; обект
№ 1 - обтривка с тампон, иззета от устната кухина на Ф. от дата 26.04.2018г.; Иззети с
протоколи за вземане на образци за сравнително изследване от И.Д.М.- обект № 1
- обтривка с марля от половия член на М. от дата 03.04.2018г.; обект
№ 1 - косми от главата на М. от дата 18.04.2018г.; обект
№ 1 - обтривка с тампон, иззета от устната кухина на М. от дата 26.04.2018г.
Свидетелските
показания напълно кореспондират помежду си.
Видно
от показанията на свидетеля С. А. А.,
вечерта на 31.03.2018г. той попитал съседа си- подсъдимия М.Ф., за
приятеля му С. Т., който не бил забелязан в селото /включително и на
местоработата му като овчар/ през последните няколоко дена, което било
необичайно. Подсъдимият казал, че Т. е намерил това което си е търсил и че е
изпратил Т. в гробищата. А. не приел чутото на сериозно. На другия ден-
сутринта на 01.04.2018г., свидетеля А.
бил със свидетеля С. С. К., когато при тях дошъл подсъдимия Ф.. В процеса на
разговора, на въпрос къде е Т., Ф. им казал, че ако искат да го видят да дойдат
в жилището му и под кревата ще видят Т. убит. Не повярвали на Ф., но А. решил
да иде и да провери на място. Помолил К. да идат заедно. Последният отказал и
си тръгнал. В тази насока са показанията и на двамата свидетели- А. и К.. Свидетеля А. отишъл с подсъдимия М. и влезли
в помещението обитавано от последния. Било полумрачно. Подсъдимият Ф. повдигнал
покривалото на кревата, под който А. видял крака на човек. Самия свидетел се
приближил и повдигнал покривалото и видял трупа. Пипнал ръката му, която била
студена. Побили го тръпки и побързал да излезе навън. Макар в сумрака да не видял
лицето на трупа, бил уверен, че е на Т., с оглед казаното от подсъдимия. Той
излязъл след свидетеля. Там А. попитал подсъдимия Ф. кой е убил С.. Подсъдимия
отговорил, че го е убил И. Д. /живеещ наблизо в същото село/ с едно желязо. А. бил разстроен, побързал да се раздели с Ф.,
за да телефонира на Кмета на селото- И. Ц. Т.и да съобщи за инцидента. Така и
сторил. А. помолил кмета да не казва на кварталния полицай, кой е подал
сигнала, тъй като се стахувал, че Ф. може да му отмъсти. На свой ред кмета Т.
казал на А. да намери начин да изпрати Ф. на място далече от дома му, за да
проверят необезпокоявани какво има вътре.
А. използвал хитрост, като казал на подсъдимия Ф., че ще му дадат вино в
селския магазин. М.Ф. веднага тръгнал, но А. забелязал, че подсъдимия се отбил
в дома на И. Д., както го наричат в
селото, макар че истинското му име е И.Д.М.
/показания на свидетеля И. Ц. Т.- кмет на с. Г. от ДП л.86/. Скоро дошъл кмета-
свидетеля Т., заедно със свидетелите Р. Х. Ши. и Л. Б. П., от същото село.
Тримата влезли в помещението, а А. останал отвън. Видно от показанията на
свидетеля Т., около 9 часа на 01.04.2018г. му телефонирал свидетеля А. и му
съобщил визираното по-горе. Кметът Т. извикал със себе си свидетелите Р. Хр. Ш.
и Л. Б. П. /в която насока са и техните показания/ за да проверят заедно дали
действително в обитаваното от М. помещение, е трупа на С. Т.. Като влезли в
помещението, свидетеля Ш. светнал със запалка. Тримата видели под кревата труп,
който частично бил покрит с одеало. Свидетелите излезли навън и Т. се обадил на
112. Казали му да чака пред кметството органите на полицията. Скоро пристигнали
полицайте- свидетелите Вл.С. И.- разузнавач в КП при РУ-.В. М. К. Р.- полицаи
група ООР при РУ- В. и И. Г.С.- старши полицаи в ООР при РУ- В.. Малко след тях
пристигнала и кола на СМП. Т.тръгнал с
полицайте, за да им покаже къде е трупа. По пътя срещнали подсъдимия Ф..
Полицаите го задържали, поставили му белезници и го качили в полицейската кола.
В колата Ф. казал „абе оня лежи под леглото ми и е умрял“ и го назовал по име
„С.“ /видно от показанията на свидетеля В. И./. Стигнали до сградата на ул. „***********“
№ *****, обитавана от Ф.. Последния останал отвън с свидетеля И. С., М. Р.
останал на прага, а В. И. и кмета А. влезли вътре. Полицаят И. светнал с
фенерче и повдигнал покривалото на леглото. Видели труп на мъж завит с одеяло с
зелена и червена окраска. Кмета А. разпознал трупа на С. Т., по лицето му. След
това излезли навън. Местопроизшествието било запазено до пристигане на група
„ОДЧ“. Пред полицаите, в присъствието на кмета- свидетеля А., подсъдимия Ф.
разказал, че в сряда на 28.03.2018г., той, И. Д. и С. Т.заедно пили алкохол в
жилището на Ф.. Тримата се напили и се скарали. Ф. се ядосал на Т. и го ударил
с дърво дълго около 50 см. И. Д. /И.Д.М./ също започнал да бие Т. с метална
тръба. Двамата- подсъдимите Ф. и М. били С., като му нанасяли удари по главата.
После го завили с одеялото и го сложили под кревата. Ф. показал металната тръба
хвърлнена в храсти в близост до къщата, а за дървото- казал, че го е изгорил в
печката. Ф. обяснил, че във вечерта на побоя бил облечен с дънки и риза и
показал на полицайте. На дрехите ясно се забелязвали петна с червено-кафяв
цвят. Видно от показанията на свидетеля Й. С., полицайте намерели подсъдимия И.М.
в дома му. Отвели го в стая в Кметството на с. Г.. Там, пред свидетеля С.,
подсъдимия М. заявил, че той и подсъдимия Ф. нанесли побой на С. Т., който е
умрял. М. уточнил, че на следващия ден след побоя, Ф. дошъл при него в дома му
и казал, че С. е умрял. Отишли заедно в къщата на Ф. и там в стаята на пода
видели одеяло върху което бил трупа на С.. Завили трупа с одеялото и го бутнали
под кревата. От този ден Ф. нащувал в къщата на М.. Подсъдимият М. добавил, че
на следващия ден пак се напили с Ф. и се скарали относно това кой е нанесъл
побоя на Т.. М. взел един стол и започнал да удря Ф. по главата, поради което
попаднала кръв по стената на стаята. Бил извършено претърсване и изземване в
имот находящ се в с. Г., на ул. „************“ №********, обитаван от И.Д.М.. В
една от стаите- по пода и стената имало петна с червено-кафяв цвят, като пръски
с такъв цвят били констатирани и по готварска печка на твърдо гориво. От имота
били иззети предмети подробно описани в Протокол за претърсване и изземване от
01.04.2018г., между които и два чифта обувки с червено-кафяви петна по тях,
както и зимна шуба и детско спално чувалче също с червено-кафяви петна.
Няма противоречия между тези
доказателства, гласните са в унисон с писмените, веществените и помежду си
поради което Съдът ги кредитира. Самопризнанията на подсъдимите, напълно
кореспондират с останалите доказателства по делото- гласни, писмени и
веществени, относно: поведението на
извършителите преди, по време и след извършване на деянието, наличните следи на
местопроизшествието, следите по извършителите и дрехите им, наличните оръдия на
престъплението и следите по тях.
Съдът
намира за необходимо да маркира съображения, относно показанията на свидетелите
В. С. И., М. К. Р., И. Г.в Ст.. Свидетелите са служители към ОД на МВР – В. и
като такива, в изпълнение на служебните си задължения, те са посетили
местопроизшествието и подсъдимите са дали обяснения пред тях. Тези свидетели
нямат качеството на разследващ орган и по смисъла на чл.118 от НПК и е
допустимо да бъда разпитани като свидетели. Съдът съобрази функцията им във
връзка със служебните им задължения и необходимостта да се занимават със
заподозрени в извършване на престъпление лица, без последните да могат да
ползуват правата си по НПК, тъй като още не са привлечени като обвиняеми. В
този смисъл показанията им са подложени на изключително внимателна преценка и в
светлината на целия събран доказателствен материал. В случая без да е
упражнявана принуда над подсъдимите, те са заявили пред посочените свидетели,
че е извършили побоя над С. Т., и разказали за поведението си след това.
Показанията на свидетелите Р., С. и И., са в унисон с останалите доказателства
по делото и следва да бъдат кредитирани изцяло. Показанията, относно налични
следи на местопроизшествието, следи по дееца- подсъдимия Ф. и обясненията
дадени от всеки от двамата подсъдими /извънпроцесуални самопризнания/,
кореспондират напълно с другите доказателства- гласни, писмени и веществени,
както са описани по- горе, относно обстоятерлствата, които удостоверяват. Тези
показания не са единственото доказателство, въз основа на които е направен
крайния фактически извод. Дори и при тяхното нарочно изключване, релевантните
за предмета на доказване доказателствени изводи не търпят промяна.
От така
установената фактическта обстановка се налага извода, че подсъдимият
М.Г.Ф. е осъществил от обективна и субективна страна,
състава чл.116, ал.1, т.12, предл. 1, във вр. с чл.115, във вр. с
чл.29, ал.1, б. „б“, във вр. с чл.20, ал.2 от НК. От обективна страна, подсъдимият Ф., на
процесните дата и място, в условията на опасен рецидив, в съучастие
като съизвършител с И.Д.М., умишлено умъртвил другиго – С. Т.Т.. Видно от справката за съдимост на подсъдимият Ф., той
е осъждан неколкократно за извършени умишлени престъпления от
общ характер. Със споразумение от 30.12.2014г., влязло в сила на
същата дата,
по НОХД №729/2014г. по описа на РС-В., на подсъдимия Ф. е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, при първоначален
„строг“ режим, за престъпление по чл.325б, ал.2, т.2, предложение четвърто във
вр. с ал.1, предложение първо от НК. Наказанието е изтърпяно на 10.02.2015г. Със
споразумение от 22.03.2016г., влязло в сила на същата дата, по НОХД № 34/2016 по описа на РС- В., на подсъдимия Ф. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 7
месеца, при първоначален „строг“ режим, за престъпление по чл.196, ал.1, т.1
във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б. „а“ и „б“ във вр. с чл.20,
ал.2 от НК. Наказанието е изтърпяно на 17.06.2016г. Престъплението,
предмет на настоящото дело, подсъдимия Ф.
извършил в срока по чл. 30 от НК, след като е бил осъждан два пъти
за престъпления от общ характер, като са му наложени наказания „лишаване от
свобода“, без приложение на чл.66 от НК, поради което по
отношение на този подсъдим престъплението е
в условията на „опасен рецидив” по смисъла на чл. 29, ал. 1 буква „б”
от НК. Престъплението Ф. е извършил в съучастие с подсъдимия М.,
респ. като съизвършители по смисъла на чл. 20, ал.2 от НК.
На
С. Т. Т. са били нанесени многобройни удари- от Ф. с дърво, а от М. с метална
тръба и желязо, насочени най-вече към към жизнено важни органи, към главата на
жертвата. С нанесения побой подсъдимият Ф.
на
посочените по- горе време и място, заедно с подсъдимия М., е причинил на С. Т.
Т.: кръвонасядания
по окосмената част на главата и лицето, разкъсно-контузни рани по тилната
област, челните области, ожулване по двете бузи, носа, брадата, ляво ухо и зад
него, предна част на гръдния кош, масивни кръвонасядания по цялото протежение
на двата горни крайника, охлузвания и ожулвания по двете китки,
кръвонасядания по двете тазобедрени области,
дясно бедро и подбедрица, разкъсно-контузно нараняване на подбедрицата,
контузия на лява подбедрица и ляво стъпало, наранявания и ожулвания на лява
подбедрица, контузия на мозъка с кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и пробив
в мозъчните стомахчета. Въпреки отчаяните опити на потърпевшия Т. да се предпази с ръце, много от
ударите са попаднали в целта /в гравата му/. Някой от ударите са били
изключително силни, показателно за което е причинената контузия на мозъка с
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и пробив в мозъчните стомахчета. Множеството увреждания са показателни и за относителна
продължителност на побоя.
Видно
е, че уврежданията на главата и мозъка са били от естество да
предизвика биологичната смърт, в която насока подсъдимия Ф. е
обективирал поведение, от което като пряка и непосредствена последица е резултата
- смъртта на пострадалия. Смъртта се
дължи на травматично-химорагичен шок, настъпил вследствие гореописаните
травматични увреждания по главата и крайниците с масивни кръвоизливи в меките
тъкани на горни и долни крайници, говорещи за вдигане на ръцете и предпазване
от ударите.
От
субективна страна деянието е извършено при пряк
умисъл – извършителя Ф. е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните му последици и са искал настъпването им. Умисъла на дееца може също да се определи и като инцидентен, респ.
възникнал спонтаннно и под въздействие на употребения алкохол. Налице е и общност на
умисъла на Ф. с този на М.. Прекия умисъл на Ф. и общността му с умисъла на М. се обективират от действията му по
време и след извършване на изпълнителното деяние. Двамата подсъдими, в гневно състояние и под въздействие на алкохола нанесли интензивен побой на Т. с
посочените по-горе средства. Констатирани са защитни наранявания по
предмишниците на ръцете на жертвата, Такива наранявания са характерни при опит
да се предпази областта на главата /чрез вдигане на ръце пред лицето/, т.е.
макар и не попаднали там, ударите причинили тези травми, също са били насочени
в главата. Показателни
са и нараняванията по краката, респ. подбедриците, които увреждания се
получават, когато повален човек се свива на кълбо, в отчаян опит да се защити. Т.
бил вече в безпомощно състояние, двамата подсъдими, заедно, с ярост и голям
интензитет му нанесли множество безразборни удари. Тези обстоятелства разкриват
ясно, че побоя е бил насочен към един резултат – умъртвяване на жертвата, при
изключване на алтернатива, и този резултат е постигнат.
Процесните удари, от които са причинени
уврежданията довели до леталния резултат, са нанесени в особено уязвима
част на тялото – главата, където са средоточени жизнено важни центрове, като ударите са били с интензитет и средства, годни да
причинят увреждания на главата и мозъка, водещи до смърт.
Двамата подсъдими без угризения и
съжаления набутали окървавения, полеразсъблечен труп на пострадалия под кревата
и напуснали къщата. Отишли да спят в дома на М..
Подсъдимия
Ф. е бил с ясно съзнание за всички обстоятелства визирани от обективна страна,
съзнавал е начина на извършване на побоя и състоянието на жертвата, и че
леталния изход за нея няма алтернатива.
Показателно
е, че подсъдимия Ф. възприел без вълнения смъртта на Т., който, според този
подсъдим, намерил това което си търсил, т.е. според Ф. починалия си получил
заслуженото. Алкохолното
опиване на дееца, е повишило неговата агресивност, но не е редуцирало
възможността му правилно да възприема всичко, което става около него и да
съобразява действията си с околната обстановка. След случая, когато бил
разкрит, пред органите на реда, подсъдимия изобщо и по никакъв начин не е
изразил съжаление за това което е сторил.
За настоящия състав, казаното от подсъдимия не е определящо при преценка на
умисъла му, но определено от значение, ведно с посочените по- горе негови
действия от обективна страна, са агресията му към жертвата, липсата на
угризения за стореното и увереността, че е действал правилно, т.е. че Т. си е
получил заслуженото. Подсъдимия е съзнавал всички си действия от обективна
страна. Средството,
с което е нанесъл ударите – здраво дърво, с дължина около половин метър, е годно да причини
смъртен резултат. Нанесени са интензивни удари в главата- съсредоточие на
жизнено важни центрове. Потърпевшия не е отвръщал на ударите, бил е повален,
подложен на побой от двама души. В това състояние Т. е бил със завишена
уязвимост и елиминирана възможност да се защити. Ф.
е преценявал горното, съзнавал е поведението си от обективна
страна
и е искал да умъртви потърпевшия.
За деяние
по чл.116, ал.1, т.12, предл. 1, във вр. с чл.115, във вр. с
чл.29, ал.1, б. „б“, във вр. с чл.20, ал.2 от НК е
предвидено наказание “лишаване от свобода” от петнадесет до двадесет години,
“доживотен затвор” или “доживотен затвор без замяна”.
Като
смекчаващи отговорността на подсъдимия Ф. обстоятелства,
Съдът преценява обясненията му на ДП, с които до голяма степен
съдейства за разкриване на обективната истина, здравословния му проблем-
психическо и поведенческо разстройство, маргиналното му положение, интелект в
долната граница на нормата и това, че макар и впоследствие, е изразил съжаление
за
стореното. От друга страна, отрицателната
му характеристика /характеристична справка от ОД на МВР-В., както и
отрицателните характеристични данни от показанията на съседа С. А. А., че Ф. не
работи нищо, непрекъснато пиян, живее от подаяния на хората от селото- храна и
пиене/, предишните му осъждания- извън тези
които обуславят наличието на опасен рецидив, както и склонността му към
алкохолна злоупотреба, и агресия спрямо съселяни, отегчават отговорността му.
Видно
от показанията на свидетеля С. А. А., обичайно било И.М., М.Ф. и С. Т. се
събират и да пият заедно. Видно от характеристичната справка от ОД на МВР – Видин,
визирани са и предишни случаи на физическа саморазправа между Ф. и Т., които в
същото време са приятели от деца /видно от показанията на свидетелката П..
В
контекста на възприетия като обичаен за тримата /Ф., М. и Т./ начин на взаимно
примитивно общуване, изпълнено най-вече с дружно пиянстване и случаи на
физически посегателства и агресия помежду им, деянието разкрива по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с характерната за престъпленията от същия
вид.
Съдът като държи сметка за отегчаващите
обстоятелства, но отчита превес на смекчаващите, намира, че съобразно чл.54 и с
оглед целите на чл.36 от НК, най- подходящо от алтернативно предвидените
наказания е най – лекото по вид, предвидено за извършеното престъпление, респ.
„лишаване от свобода”, но което следва да бъде наложено около средния размер,
респ. за срок от 18 години. Наказателното производство протече при условията на
чл.373, ал.2 във вр. с чл.372, ал.4 от НПК. При това положение и съобразно
чл.373, ал.2 във вр. с чл.58а, ал.1 от НК, определенитото на подсъдимия Ф.
наказание „лишаване от свобода” за срок от 18 години следва да бъде намалено с
1/3, т.е. с 6 години и на подсъдимия Ф. следва да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” срок от 12 години, при
първоначален „строг” режим, съобразно чл.57, ал.1, т.2, б. „а“ е „б“ от ЗИНЗС.
На основание чл.59, ал.1 и 2 от НК,
следва да бъде зачетено времето от 01.04.2018г., продължаващо и към настоящия
момент, през което подсъдимия М.Г.Ф. е бил задържан по ЗМВР, по чл.64, ал.2 от НПК и по наложена мярка за неотклонение „задържане под стража”, което време
следва да се приспадне от срока на наложеното наказание „лишаване от свобода”.
С оглед горните съображения, Съдът
намира, че искането на защитника на подсъдимия Ф.- адвокат Г., за приложение на
чл.55 от НК или за минимално наказание на неговия подзащитен, е неоснователно.
В случая не са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, поради
което е изключено приложението на чл.55 от НК, а отегчаващите обстоятелства,
визирани по-горе обуславят индивидуализация на наказанието „лишаване от
свобода“ в размер около средния.
От така установената
фактическта обстановка се налага извода, че подсъдимият
И.Д.М. е осъществил от обективна и субективна страна,
състава чл.116, ал.1, т.12, предл. 1, във вр. с чл.115, във вр. с
чл.29, ал.1, б. „б“, във вр. с чл.20, ал.2 от НК. От обективна
страна, подсъдимият М., на процесните дата и място, в условията на опасен
рецидив, в съучастие като съизвършител с М.Г.Ф., умишлено умъртвил другиго – С. Т. Т.. Видно от справката за съдимост на подсъдимият М., той
е осъждан два пъти за извършени умишлени престъпления от общ характер. По осъжданията преди посочените, подсъдимия М. е реабилитиран.
С
присъда №320/28.05.2014г.
по НОХД №430/2014г. по описа на РС-Видин, влязла в сила
на 12.06.2014г.,
на подсъдимия М., за извършено престъпление по чл.339,
ал.1, предложение второ от НК, е наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 1 година, изпълнението на което е отложено за срок от 3 години.
Със
споразумение от от 22.03.2016г., влязло в сила на същата дата, по НОХД №34/2016г. по описа на РС-
Видин, на подсъдимия М., за извършено престъпление по чл.339,
ал.1, предложение второ от НК, е наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 3 месеца, при първоначален „строг“ режим, за престъпление по чл.194,
ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК. На основание чл.68, ал.1 от НК е постановено подсъдимия
М. да изтърпи и наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, наложено
му с присъда №320/28.05.2014г.
по НОХД №430/2014г. по описа на РС-Видин.
С
определение № 346/08.06.2017г. по ЧНД № 303/2017г. на ОС-Враца, влязло в сила
на 16.06.2017г., подсъдимия М. е освободен условно предсрочно от изтъпряване на
неизтърпяната част от наказанието по НОХД №34/2016г. по описа на РС- В., с остатък от 1 месец и 3 дни, в който размер е и определения изпитателен
срок. Престъплението,
предмет на настоящото дело, подсъдимия М.
извършил в срока по чл. 30 от НК, след като е бил осъждан два пъти
за престъпления от общ характер, като са му наложени наказания „лишаване от
свобода“, изтърпени ефективно, поради което по отношение на този подсъдим престъплението е в
условията на „опасен рецидив” по смисъла на чл. 29, ал. 1 буква „б”
от НК.
Престъплението
М. е извършил в съучастие с подсъдимия Ф., респ. като съизвършители по смисъла
на чл. 20, ал.2 от НК.
На
С. Т.Т. са били нанесени многобройни удари- от М. с метална тръба и желязо, а от
Ф. с дърво, насочени най-вече към към жизнено важни органи, към главата на
жертвата. С нанесения побой подсъдимият М.
на посочените по- горе време и място, заедно с подсъдимия Ф., е причинил на С. Т.
Т.: кръвонасядания
по окосмената част на главата и лицето, разкъсно-контузни рани по тилната
област, челните области, ожулване по двете бузи, носа, брадата, ляво ухо и зад
него, предна част на гръдния кош, масивни кръвонасядания по цялото протежение
на двата горни крайника, охлузвания и ожулвания по двете китки,
кръвонасядания по двете тазобедрени области,
дясно бедро и подбедрица, разкъсно-контузно нараняване на подбедрицата,
контузия на лява подбедрица и ляво стъпало, наранявания и ожулвания на лява
подбедрица, контузия на мозъка с кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и пробив
в мозъчните стомахчета. Въпреки отчаяните опити на потърпевшия Т. да се предпази с ръце, много от
ударите са попаднали в целта /в гравата му/. Някой от ударите са били
изключително силни, показателно за което е причинената контузия на мозъка с
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и пробив в мозъчните стомахчета. Множеството увреждания са показателни и за относителна продължителност на
побоя.
Видно
е, че уврежданията на главата и мозъка са били от естество да
предизвика биологичната смърт, в която насока подсъдимия М. е
обективирал поведение, от което като пряка и непосредствена последица е резултата
- смъртта на пострадалия.
Смъртта се
дължи на травматично-химорагичен шок, настъпил вследствие гореописаните
травматични увреждания по главата и крайниците с масивни кръвоизливи в меките
тъкани на горни и долни крайници, говорещи за вдигане на ръцете и предпазване
от ударите.
От
субективна страна деянието е извършено при пряк
умисъл – извършителя М. е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните му последици и еискал
настъпването им. Умисъла на дееца може също да се определи и като
инцидентен, респ. възникнал спонтаннно и под въздействие на употребения
алкохол. Налице е и общност на
умисъла на М. с този на Ф.. Прекия умисъл на М. и общността му с умисъла на Ф. се обективират от действията му по
време и след извършване на изпълнителното деяние. Двамата подсъдими, в гневно състояние и под въздействие на алкохола нанесли интензивен побой на Т. с
посочените по-горе средства. Констатирани са защитни наранявания по
предмишниците на ръцете на жертвата, Такива наранявания са характерни при опит
да се предпази областта на главата /чрез вдигане на ръце пред лицето/, т.е.
макар и не попаднали там, ударите причинили тези травми, също са били насочени
в главата. Показателни
са и нараняванията по краката, респ. подбедриците, които увреждания се
получават, когато повален човек се свива на кълбо, в отчаян опит да се защити. Т.
бил вече в безпомощно състояние, двамата подсъдими, заедно, с ярост и голям
интензитет му нанесли множество безразборни удари. Тези обстоятелства разкриват
ясно, че побоя е бил насочен към един резултат – умъртвяване на жертвата, при
изключване на алтернатива, и този резултат е постигнат.
Процесните удари, от които са причинени
уврежданията довели до леталния резултат, са нанесени в особено уязвима
част на тялото – главата, където са средоточени жизнено важни центрове, като ударите са били с интензитет и средства, годни да
причинят увреждания на главата и мозъка, водещи до смърт.
Двамата подсъдими без угризения и
съжаления набутали окървавения, полеразсъблечен труп на пострадалия под кревата
и напуснали къщата. Отишли да спят в дома на М..
Подсъдимия
М. е бил с ясно съзнание за всички обстоятелства визирани от обективна страна,
съзнавал е начина на извършване на побоя и състоянието на жертвата, и че
леталния изход за нея няма алтернатива. Алкохолното опиване на дееца, е
повишило неговата агресивност, но не е редуцирало възможността му
правилно да възприема всичко, което става около него и да съобразява действията
си с околната обстановка. След случая, когато бил разкрит, пред органите на
реда, подсъдимия М. интерпретирал събитието, респ. че двамата с Ф. нанесли на Т.
побой, вследстие на който потърпевшия умрял. Видно е, че тогава М. не изразил
съжаление, а по-скоро равнодушие относно участта на жертвата. Обяснил как завили
Т. с одеяло и го бутнали под леглото на Ф., който започнал да нощува при М., а
на следващата вечер двамата подсъдими пак се напили и М. нанесъл побой на Ф..
За настоящия състав, казаното от подсъдимия не е определящо при преценка на
умисъла му, но определено от значение, ведно с посочените по- горе негови
действия от обективна страна, са агресията му към жертвата, липсата на
угризения за стореното и тенденциозното му агресивното поведение след това.
Подсъдимия е съзнавал всички се действия от обективна страна. Средствата,
с което е нанесъл ударите – отначало метална тръба, която се счупила от ударите, а след това ръбесто
желязо,
са годни да причинят
смъртен резултат. Нанесени са интензивни удари, нанесени в главата-
съсредоточие на жизнено важни центрове. Потърпевшия не е отвръщал на ударите,
бил е повален, подложен на побой от двама души. В това състояние Т. е бил със
завишена уязвимост и елиминирана възможност да се защити. М.
е преценявал горното, съзнавал е поведението си от обективна
страна
и е искал да умъртви потърпевшия.
За деяние
по чл.116, ал.1, т.12, предл. 1, във вр. с чл.115, във вр. с
чл.29, ал.1, б. „б“, във вр. с чл.20, ал.2 от НК е предвидено
наказание “лишаване от свобода” от петнадесет до двадесет години, “доживотен
затвор” или “доживотен затвор без замяна”.
Като
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства,
Съдът преценява: липсата на други осъждания извън тези които
обуславят съставомерността на деянието; маргинално положение; интелект в
долната граница на нормата; обясненията на М. на ДП, с които не много, но в
някаква степен съдейства за разкриване на обективната истина; здравословния му
проблем- психическо разстройство и това, че макар и впоследствие, е изразил съжаление
за
стореното. От друга страна,
отрицателната му характеристика /характеристична справка от ОД на МВР-В./,
както и склонността му към алкохолна злоупотреба, и ежедневни и тенденциозни
появи на агресия спрямо съселяни, отегчават отговорността му.
Видно
от показанията на свидетеля С. А. А., обичайно било И.М., М.Ф. и С.Т. се
събират и да пият заедно.
В контекста на възприетия като обичаен
за тримата /Ф., М. и Т./ начин на взаимно примитивно общуване, изпълнено
най-вече с дружно пиянстване и случаи на физически посегателства и агресия
помежду им, деянието разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с характерната за престъпленията от същия вид.
Съдът като държи сметка за
отегчаващите обстоятелства, но отчита превес на смекчаващите, намира, че съобразно
чл.54 и с оглед целите на чл.36 от НК, най- подходящо от алтернативно
предвидените наказания е най – лекото по вид, предвидено за извършеното
престъпление, респ. „лишаване от свобода”, но което следва да бъде наложено около
средния размер, респ. за срок от 18 години. Наказателното производство протече
при условията на чл.373, ал.2 във вр. с чл.372, ал.4 от НПК. При това положение
и съобразно чл.373, ал.2 във вр. с чл.58а, ал.1 от НК, определенитото на
подсъдимия М. наказание „лишаване от свобода” за срок от 18 години следва да
бъде намалено с 1/3, т.е. с 6 години и на подсъдимия М. следва да бъде наложено
наказание „лишаване от свобода” срок от
12 години, при първоначален „строг” режим, съобразно чл.57, ал.1, т.2, б. „а“ е
„б“ от ЗИНЗС.
На основание чл.59, ал.1 и 2 от НК,
следва да бъде зачетено времето от 01.04.2018г., продължаващо и към настоящия
момент, през което подсъдимия И.Д.М. е бил задържан по ЗМВР, по чл.64, ал.2 от НПК и по наложена мярка за неотклонение „задържане под стража”, което време
следва да се приспадне от срока на наложеното наказание „лишаване от свобода”.
С оглед горните съображения, Съдът намира, че искането на защитника на
подсъдимия М.- адвокат С., за налагане на минимално наказание на неговия
подзащитен, е неоснователно. В случая отегчаващите обстоятелства, визирани
по-горе обуславят индивидуализация на наказанието „лишаване от свобода“ в
размер около средния.
Гражданските ищци- Л.Б.Т. /майка на починалия Т./, Т.А.Т. /баща на
починалия Т. / и В.Т.П. /сестра на починалия Т./ са активно легитимирани по
предявените от тях в срок граждански искове за неимуществени вреди, с оглед
удостоверение за наследници № 141/05.04.2016г., тълкувателно решение № 1/21.06.2018г. на ВКС по тълк. д. №1/2016г. на
ОСНГКТ
и съобразно чл.76
от
НПК, поради което претенциите са
допустими.
Подсъдимите
М.Г.Ф. и И.Д. Иванов следва да бъдат осъдени солидарно
да заплатят на Л.Б.Т. с ЕГН ********** сумата от 20000 лева,
като обезщетение за неимуществени вреди ведно със законната
лихва, считано от 28.03.2018г. ВОС намира, че за Л.Б.Т. сумата от 20000 е справедливо
обезщетение, съобразно чл.52 от ЗЗД. Тя е в напреднала
възраст и болна на легло. Била е лишена от син,
който е бил работоспособен, и на когото е
разчитала да ѝ бъде морална и материална упора, според силите му.
Пострадалият Т. е живял в едно домакинство с възрастните си родители. Загубата е
породила в майката душевна мъка, болка
и страдание. Петендираната сума за обезщетение за неимуществени вреди
от 20000 е в скромен размер, поради което ВОС намира, че следва да уважи
иска в пълния му размер, ведно със законната лихва,
считано от 28.03.2018г.
Подсъдимите
М.Г.Ф. и И.Д. И. следва да бъдат осъдени
солидарно да заплатят на Т.А.Т. с ЕГН ********** сумата от 20000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди
ведно със законната лихва, считано от 28.03.2018г. ВОС намира, че за Т.А.Т. сумата
от 20000 е справедливо обезщетение, съобразно чл.52 от ЗЗД. Той
е в напреднала възраст, със съпруга болна на легло. Бил е лишен
от син, който е бил работоспособен, и на когото е разчитал да му бъде морална и материална упора, според
силите му. Пострадалият Т. е живял в едно домакинство с възрастните си родители. Загубата е
породила в бащата душевна мъка, болка
и страдание. Петендираната сума за обезщетение за неимуществени вреди
от 20000 е в скромен размер, поради което ВОС намира, че следва да уважи
иска в пълния му размер, ведно със законната лихва,
считано от 28.03.2018г.
Подсъдимите
М.Г.Ф. и И.Д. И. следва да бъдат осъдени
солидарно да заплатят на В.Т.П. с ЕГН ********** сумата от 8000 лева, като
обезщетение за неимуществени вреди ведно със законната лихва,
считано от 28.03.2018г. ВОС намира, че за В.Т.П.
сумата от 8000 е справедливо обезщетение, съобразно
чл.52 от ЗЗД. Тя е сестра на починалия Т.. Била
е лишен от брат,
който е бил работоспособен и на когото е
разчитала.да помага на възрастните им родители, с които Т. живеел в едно
домакинство.
Тя първа е известена за смъртта на брат си от Кмета на с.
Г., за да предаде на възрастните си родители. Загубата е породила в
сестрата душевна болка и страдание. ВОС намира, че сумата от 8000 лева е справедливо обезщетение за претърпените от
П. неимущесдтвени вреди и следва да уважи иска в този
му размер, ведно със законната лихва, считано от
28.03.2018г. В останалата частдо 10000 лева иска е неоснователен и
следва да бъде оставен без уважение. Съдът отчита обстоятелството, че П. има свое семейство, с което живее в друго населено място, и близостта с
барт ѝ е била в по-малка степен, отколкото между него и родителите им.
Предвид
горните съображения, неоснователна е защитната теза за неоснователност на
гражданските претенции.
Веществените
доказателства, подробно описани по-горе и конкретно изредени в
присъдата, следва да бъдат унищожени /металните предмети чрез деформиране, а
остнаналите чрез изгаряне/ в срок не по-рано от една година от влизане на
присъдата в сила. Предметите предмети, освен че са с
почти нулева практическа и парична стойност, към посочения момент ще са и без
значение за нуждите на процеса.
Водим
от горното Съдът постанови присъдата.
28.03.2019 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕН СЪДИЯ: