Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 12.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІІ граждански състав, в
открито заседание на 14 януари през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Великова
при
участието на секретаря Светла Георгиева, като разгледа докладваното от съдията
гр.д. №2640 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД твърди, че на 21.09.2016 г. ответникът Д.Х.С. в качеството си на
кредитополучател сключил договор за потребителски паричен кредит № ********* с „Провидент Файненшъл България" ООД, с
който му бил предоставен кредит на 1150 лева. Страните се съгласили договорната
лихва за срока на договора да бъде в размер на 157,10 лв. Общата стойност на
усвоената главница и договорната лихва по кредита била в размер на 1307,10 лв.,
които следвало да се заплащат на 45 броя равни седмични погасителни вноски,
всяка в размер на 29,05 лв., като първата погасителна вноска следвало да бъде
платима на 30.09.2016 г., а последната на 04.08.2017 г. Заявяват, че
кредитополучателят изразил съгласието си да заплати такса за оценка на кредитно
досие в размер на 57,50 лв., която била
разделена на 45 броя равни вноски, всяка в размер на 1,28 лв., платими на
падежните дати на погасителните вноски. Кредитодателят се е задължил да
предоставя на кредитополучателя допълнителна услуга, изразяваща се в доставка
на заемната сума в брой по неговото местоживеене и услуга по седмично събиране
на вноските по кредита също по местоживеенето на Кредитополучателя, наречена в
договора услуга „Кредит у дома". Съгласно чл. 25 от договора за кредит,
кредитополучателят се съгласявал, че сумата „Кредит у дома" била допълнителна
и по негово желание и се предоставяла срещу такса. При тази услуга кредита се
предоставял на кредитополучателя в брой по неговото местоживеене и
погасителните вноски се събирали седмично също по местоживеене на
кредитополучателя. С подписването на договора за кредит било удостостоверено,
че 30% от таксата била равна на разходите, свързани с организирането на
допълнителната услуга „Кредит у дома" и предоставянето на кредита в брой
по местоживеене му, както и че тази такса била дължима от него при подписването
на договора, но се заплащала на равни вноски през периода на кредита. Таксата
„Кредит у дома", дължима за предоставяне на кредита по местоживеенето на
кредитополучателя била в размер на 221,77 лв., разделена на 45 броя равни
вноски, всяка в размер на 4,93 лв., които били платими на падежните дати на
погасителните вноски. Останалата част от таксата „Кредит у дома", която
бил в размер 517,46 лв. била свързана с
разходите на кредитодателя за събиране на седмичните вноски в дома на ответника
и била дължима през срока на кредита също била включена в седмичните вноски.
Тази такса също била разделена на 45 броя равни вноски, всяка в размер на 11,50
лв., платими на падежните дати на погасителните вноски. Описаните такси „Кредит
у дома" били посочени като обща сума в буква „Д", а именно 739,23 лв.
Кредитополучателят се задължил да върне при сключването на договора за кредит
обща сума в размер на 2103,83 лв., която включвала: главница в размер на 1150
лв., договорна лихва в размер на 157,10 лв., такса за оценка на досие в размер
на 57,50 лв., такса услуга „Кредит у дома" за предоставяне на кредита в
брой по местоживеене в размер на 221,77 лв. и такса услуга „Кредит у дома"
за събиране на погасителните вноски по местоживеене в размер на 517,46 лв.
Общата сума била платима на равни седмични вноски погасителни вноски, всяка в
размер на 46,75 лв., като в размера на вноската са включени: вноска по кредита
в размер на 29,05 лв., вноска по такса за оценка на досие в размер на 1,28 лв.,
вноски по такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по
местоживеенето на кредитополучателя в размер на 4,93 лв. и вноска по такса
услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на
кредитополучателя в размер на 11,50 лв. Крайният срок за издължаване на всички
задължения по кредита бил 04.08.2017 г. Кредитополучателя не заплатил изцяло
дължимия паричен заем, погасената сумата, била в размер на 807,78 лв.
На
01.07.2017 г. бил сключен Договор за цесия между „Изи Асет Мениджмънт" АД
и „Файненшъл България" ЕООД, с предишно наименование „Провидент Файненшъл
България" ООД, по силата на който процесното вземането, произтичащо от
договор за потребителски кредит № *********, сключен между „Провидент Файненшъл
България" ООД и ответника било прехвърлено в полза на „Изи Асет
Мениджмънт" АД, заедно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски.
На
01.06.2018 г. било подписано Приложение 1 към Допълнително споразумение от
01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за
събиране на вземания" ООД, понастоящем „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, по силата на което „Изи Асет Мениджмънт" АД
прехвърлило в полза на ищеца вземането, произтичащо от процесния договор за
потребителски кредит № ********* от
21.09.2016 г, сключен между „Провидент Файненшъл България" ООД и ищеца,
заедно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви, такси, комисионни и други разноски. Договорът съдържал клауза, която
уреждала правото на кредитора да прехвърля вземанията си в полза на трети лица.
Длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършените продажби
на вземането от страна на „Файненшъл България" ЕООД, съответно от страна
на „Изи Асет Мениджмънт" АД с уведомителни писма, изпратени с известия за
доставяне. Ищецът бил упълномощен, в качеството си на цесионер по Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. да
изпраща уведомления за извършената цесия съгласно изрично пълномощно от
законният представител на „Изи Асет Мениджмънт" АД. На ответника било
изпратено Уведомително писмо с Изх. № УПЦ-П-ИАМ-ФН/********* от 25.06.2018 г.
от страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД чрез „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД за станалата продажба на вземания на основание Допълнително
споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. Било изпратено и Уведомително писмо с изх. №
ЛД-ИАМ-ФН/********* от 25.06.2018 г. от страна на „Провидент Файненшъл
България" ООД чрез ищеца, в качеството му на преупълномощен от „Изи Асет
Мениджмънт" АД, пълномощник на „Файненшъл България" ЕООД, за
извършената на 01.07.2017 г. цесия между „Файненшъл България" ЕООД и „Изи
Асет Мениджмънт" АД. Двете писма били изпратени едновременно до длъжника,
писмото се върнало в цялост с отбелязване, че адресатът бил преместен на друг
адрес. На 30.04.2019 г. ищецът изпратил повторно писмо до ответника, съдържащо
горните две уведомления.
Тъй
като ответникът не заплатил претендираните суми било подадено Заявление по чл.
410 от ГПК и било образувано ч.гр. дело № 558/2019 г. по описа на РРС, с което
на ответника било разпоредено да заплати на ищеца сумата от 749,69 лв. –
главница по предоставен кредит; договорна лихва от 63,56 лв. за времето от
27.01.2017 г. До 04.08.2017 г.; 35,74 лв. –
такса за оценка на досие за периода от 27.01.2017 г. до 04.08.2017 г.;
136,60 лв. – такса услуга „Кредит у
дома“ за периода от 27.01.2017 г. до 04.08.2017 г.; 310,45 лв. – такса услуга
„Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на
кредитополучателя за периода от 03.02.2017 г. до 04.08.2017 г.; обезщетение за
забава за периода от 28.01.2017 г. до 31.01.2019 г. в размер на 127,85 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата от 01.02.2019 г., както и сумата от
78,48 лв. – разноски по делото,. Ответника бил призован по реда на чл. 47, ал.
5 от ГПК, предвид което предявили настоящия иск.
Искат
да бъде признато за установено по отношение на ответника, че им дължи: главница
– 749,69 лв.; договорна лихва – 63,56 лв.; такса за оценка на досие – 35,74
лв.; такса за услуга „Кредит у дома" за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене на кредитополучателя – 136,60 лв.; такса услуга „Кредит у
дома" за събиране на погасителните вноски по местоживеене на
Кредитополучателя – 310,45 лв. и обезщетение за забава в размер на 127,85 лв.
Ответникът
Д.Х.С.
чрез назначения му особен представител, в съдебно заседание оспорва предявения
иск.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК от 04.02.2019 г. по гр. д. № 558/2019 г.
по описа на РРС, с която е разпоредено на длъжника Д.Х.С. да заплати на
„Агенция за събиране на вземанията” ЕАД сумата от 749,69 лв. – главница по
предоставен кредит, договорна лихва от 63,56 лв. за времето 27.01.2017
г.-04.08.2017 г., 35,74 лв. - такса за оценка на досие за периода 27.01.2017
г.-04.08.2017 г., 136,60 лв. - такса услуга «Кредит у дома» за периода
27.01.2017 г.-04.08.2017 г., 310,45 лв. - такса услуга «Кредит у дома» за
събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за
периода 03.02.2017 г.-04.08.2017 г., обезщетение за забава за периода от
28.01.2017 г.-31.01.2019 г. в размер на 127,85 лв., със законната лихва върху
главницата от 01.02.2019 г., както и сумата от 78,48 лв. – разноски по делото .
Не е спорно, че „Провидент Файненшъл България” ООД
сключил с ответника Д.Х.С. за потребителски кредит кредит № *********/21.09.2016
г., по който му предоставил кредит в
размер на 1150 лв., който следвало да се погаси в рамките на 45 бр. седмични
вноски, 44 от които в размер на 46.76 лв. и последна от 46.38 лв. Годишната
лихва за ползване на кредита била определена на 29.73%, а ГПР-49.1%.
Вещото лице е представило варианти в заключението си
по назначената по делото съдебно-икономическа експертиза съобразно включването
или не на такса за услугата „Кредит у дома" и такса за оценка на
кредитното досие:
Съгласно приетия по делото Договор за цесия и
заместване в дълг от 01.07.2017 г., сключен между „Провидент Файненшъл
България” ООД и „Изи Асет Мениджмънт” АД
било прехвърлено вземането срещу ответника в размер на 1150 лв. заедно със
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително всички лихви,
както и всички акцесорни, настоящи и бъдещи вземания.
От приетия по
делото Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 16.11.2010 г., и
Допълнително споразумение към него от 01.11.2017 г. сключен между „Изи Асет
Мениджмънт” АД и „Агенция за събирне на вземания” ООД, респективно ЕАД, е видно,
че цедентът прехвърлил и продал на
цесионера заедно със съпътстващите гаранции необслужвани вземания, произхождащи
от договори за потребителски кредити, сключени между цедента и трети лица,
описани съгласно приложение №1, представляващо неразделна част от договора,
според което било прехвърлено вземане на цедента „Изи Асет Мениджмънт” АД срещу ответника в общ размер на 1376.25 лв.
„Изи Асет
Мениджмънт” АД преупълномощил, респективно упълномощил ищеца, да извършва от името
на Файненшъл България ЕООД, с предишно наименование„Провидент Файненшъл
България” ООД, респективно от негово името да уведомяване на длъжниците по
смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД, чиито договори били предмет на Договор за прехвърляне
на вземания /цесия/ от 01.07.2017 г., респективно от 16.11.2010 г.
До ответника било изпратено Уведомително писмо с Изх. №
УПЦ-П-ИАМ-ФН/********* от 25.06.2018 г. от страна на „Изи Асет Мениджмънт"
АД, чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД за станалата продажба на
вземания. Било изпратено до ответника и Уведомително писмо с Изх. № № ЛД-ИАМ-ФН/*********
от 25.06.2018 г. от страна на „Провидент Файненшъл България" ООД чрез
„Агенция за събиране на вземания" ООД, в качеството на преупълномощен от
„Изи Асет Мениджмънт" АД, пълномощник на „Файненшъл България" ЕООД,
за извършената на 01.07.2017 г. цесия между „Файненшъл България" ЕООД и
„Изи Асет Мениджмънт" АД. Двете писма били изпратени заедно, като се върнало в цялост с отбелязване, че
адресатът бил преместен на друг адрес.
Въз основа
на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск, в
производството, по което ищецът цели да установи, че ответникът му дължи
парични суми по цедирано вземане по сключен договор за кредит въз основа на
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за
изпълнение, като длъжникът е бил призован по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
По делото не се спори, че между ответникът и „Файненшъл
България" ЕООД са съществували облигационни правоотношения, съгласно които
ответникът получил по Договор за паричен заем с №*********/21.09.2016 г. , от
заемодателят парична сума в размер на 1150 лева.
От договора за цесия сключен на 01.07.2017 г. между „Изи
Асет Мениджмънт" АД и „Файненшъл
България" ЕООД, с предишно наименование „Провидент Файненшъл
България" ООД, по силата на който процесното вземането, произтичащо от
договор за потребителски кредит № № *********/21.09.2016 г, сключен между „Провидент
Файненшъл България" ООД и ответника се вижда, че е било прехвърлено в полза на „Изи Асет
Мениджмънт" АД, заедно с всички привилегии, обезпечения
и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други
разноски.
На 01.06.2018 г. било подписано Приложение 1 към
Допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на
вземания" ООД, понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, по
силата на което „Изи Асет Мениджмънт" АД прехвърлило в полза на ищеца вземането, произтичащо от процесния
договор за потребителски кредит № № *********/21.09.2016 г, сключен между „Провидент
Файненшъл България" ООД и ответника, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви, такси, комисионни и
други разноски.
Разпоредбата на чл. 26, ал.1 от ЗПК изрично предвижда,
че кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит
на трето лице, само ако договорът за потребителски кредит предвижда такава
възможност. Такава възможност в случая е предвидена в клаузата на чл. 22 от
общите условия (договорните разпоредби) на сключения договор, според която
кредиторът има право да прехвърля, изцяло или частично, правата си по договора
без съгласието на клиента като впоследствие информира същия.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД
прехвърлянето на вземането поражда действие между цедента и цесионера с
постигането на съгласие между тях, а по отношение на третите лица и на длъжника
от момента на съобщаването на цесията на длъжника от предишния кредитор.
По делото ищецът е ангажирал доказателства, от които
се установява изпращане на уведомяването на длъжника за цесията. Видно от
приетите по делото известия за доставяне, на посочения от ответника в договора
адрес, били изпратени уведомления за извършената цесия, но същите се върнали в
цялост т.н. налице е фингирано връчване.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че във
формираната с редица решения практика на ВКС (вж. Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. №
1711/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. №
2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. №
12/2009 г., II т. о., ТК и др.), безпротиворечиво се приема, че уведомлението
за цесията, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията,
съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Уведомяването
на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено
като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на
основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Дори да се приеме, че не е налице фингирано връчване,
като приложение към исковата молба ищецът е представил и уведомителни писма с
изх Изх. №
УПЦ-П-ИАМ-ФН/********* от 25.06.2018 г.
и Изх. № № ЛД-ИАМ-ФН/********* от 25.06.2018 г. за извършеното прехвърляне на вземанията,
изходящо от цедента и адресирано до ответника в качеството му на длъжник.
Уведомлението, заедно с исковата молба и останалите писмени доказателства, се
счита връчено на ответника на основание чл. 46, ал. 4, изр. първо, вр. чл. 51,
ал. 1 от ГПК, на 02.09.2019 год., поради което следва да се приеме, че
прехвърлянето на вземанията по сключения договор за потребителски кредит в
полза на ищеца е произвело действие спрямо последния, още повече, когато той не
твърди, че е извършил плащане на задължението си на стария кредитор (в този
смисъл Решение № 114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о.,
ТК, Решение №198 от 18.01.2019г. по т.д. №193/2018г. на І т.о. на ВКС).
С оглед горното
следва да се приеме, че по отношение на длъжника цесията е породила правно
действие.
Последователна е практиката на Съда на ЕС по
тълкуването и приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993
година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, според която
съдът е длъжен да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в
потребителските договори, дори и такова възражение да не е било направено от
потребителя. По отношение на договорите за кредит на общо основание и съгласно
чл. 24 от ЗПК се прилагат правилата на чл. 143 – чл.148 от ЗЗП.
На първо място следва да се отбележи че, макар и
поместени в индивидуалния договор с ответника, а не в общите условия към него,
клаузите на същия не са индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146, ал. 2 от
ЗЗП. Касае се до еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание
потребителят не може да влияе и това е служебно известно на съда от множеството
дела, по които са представени идентични контракти между същия заемодател и
различни потребители. Освен това ищецът нито е твърдял, нито е доказал
условията по договора да са били уговорени с ответника индивидуално. По тези
съображения съдът намира, че същите следва да бъдат подложени на проверка за
тяхната равноправност – арг. от чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
В глава четвърта от ЗПК е уредено задължението на
кредитора преди сключването на договор за кредит да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити изрично се сочи следното: „В условията на разрастващ се
кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен
начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността,
а държавите-членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на
такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на
кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“.
Не са представени доказателства за предоставяне на
услугата „оценка на досие” от страна на първоначалния кредитор - в какво
конкретно се изразяват тази услуга, от кого и кога е предоставена, поради което
и претенцията за нейното заплащане също се явява недоказано. На основание чл.
10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, какъвто характер
имат уговорените, поради което тази претенция в първоначален размер от 35.74
лв. не се дължи.
При главница в размер на 1150 лева, в б.”Д” от
сключения договор за потребителски кредит е уговорена такса за услугата „Кредит
у дома” в размер на 739.22 лева. Посочено е, че тази услуга се предоставя по
избор на клиента и се дължи за домашната доставка на заетата сума в брой по
негово местоживеене и седмично домашно събиране на вноските по кредита. В
разпоредбите на чл. 25 и чл. 26 от договорните условия е посочено, тази такса
се дължи, макар и в намален размер от 30 %, дори и в случаите на пълно
предсрочно погасяване на кредита, както и при отказ от услугата.
Действително, договорената такса за услугата „Кредит у
дома”, доколкото е свързана с извършването на плащанията по договора и е
отделно уговорена, не се включва в размера на годишния процент на разходите –
чл. 19, ал. 3, т. 3 от ЗПК, поради което за нея принципно не намират приложение
ограниченията на чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК. Според тези разпоредби нищожни
са клаузите в договора за потребителския кредит, в резултат на които годишният
процент на разходите би надвишавал пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута. Това обаче не означава, че
клаузата, с която се уговаря такса, свързана с извършването на плащанията, не
може да бъде подложена на служебна проверка за валидност. За тази клауза на
общо основание (чл. 24 от ЗПК) ще се прилагат правилата на чл. 143 – 148 от
ЗЗП.
Според чл. 143, т. 14 вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП
неравноправна и следователно нищожна ще е и тази клауза в потребителския
договор, която налага на потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако
търговецът или доставчикът не изпълни своите.
По тази причина съдът намира, че чл. 25 и чл. 26 от
договорните разпоредби (с характер на общи условия), чието тълкуване налага
извода, че таксата за услугата „Кредит у дома” се дължи, дори и когато тя не е
била предоставена на клиента, съставляват неравноправни и следователно нищожни
клаузи, за което съдът е длъжен да следи и служебно.
Няма спор, че кредиторът има право да начислява и
събира от длъжника и предвидените в договора такси. Трябва обаче да се държи
сметка за естеството на конкретното вземане – то е именно такса, т.е.
възнаграждение за извършена от кредитора дейност или услуга, която се дължи
отделно от главницата, възнаградителната и мораторната лихви по договора.
Дължимостта на таксата обаче е обусловена от това дали кредиторът е изпълнил задължението
си да извърши дейността, респ. да предостави услугата, за която се дължи тя.
Таксата, за разлика от възнаградителната лихва, не съставлява възнаграждение за
кредитора и не следва да се превръща в основен източник на печалба за него. При
положение, че ответникът е заплатила 18 вноски, то очевидно е, че и услугата по
тяхното събиране от дома на последната не е била извършвана. Не се установява
от събраните по делото доказателства, че първоначалният кредитор е изпълнил
задълженията си по договора за кредит съобразно уговореното, и от който факт
ищецът черпи права, в които задължения се включва и предоставянето на
въпросната услуга, ищецът не ангажира доказателства за това, че услугата „кредит
у дома” реално е била предоставена на ответницата. Ако задълженията по договора
не са обявени за предсрочно изискуеми или не са заплатени предсрочно от
ответника, каквито твърдения липсват, за кредитора е съществувало задължение
всяка седмица да организира посещения на негов служител на адреса, включително
ако при тези посещения кредитополучателят не е намерен или не е предал
дължимата седмична вноска. Доказателства за предаване на сумата по кредита на
адреса на ответницата, както и такива за ежеседмични посещения на служител на
кредитора на адреса на последната за събиране на вноските, не са ангажирани по
делото. Предвид това ищецът следва да понесе и неблагоприятните последици от
недоказването на това обстоятелство.
Съдът намира, че таксата за услугата „Кредит у дома”
на практика представлява втора, скрита възнаградителна лихва, която в нарушение
на чл. 19, ал. 1 от ЗПК не е включена в годишния процент на разходите. По тези
съображения съдът намира, че на ищеца не се дължи плащане на тази такса. Ако
сумата беше включена в годишния процент на разходите, то заедно с общия размер
на фиксираната лихва и таксата за оценката на досието на клиента, общият размер
на ГПР би надхвърлил размера по чл. 19, ал. 4 от ЗПК- би бил в размер на 362.98%
и следователно тази клауза би била нищожна на основание чл. 19, ал. 5 от същия
закон. По тези съображения искът за таксата за услугата „Кредит у дома” следва
да бъде отхвърлен.
От приетото по делото заключение на назначената
съдебноикономическа експертиза, което съдът кредитира, предвид специалните
знания на вещото лице, е видно, че Д.Х.С. е извършил плащания по процесния
Договор за потребителски кредит с *********/21.09.16г. за периода от датата на неговото усвояване 24.12.2016г.
респективно до датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в общ размер на 807.78 лв. Съдът с оглед гореизложеното
приема , че следва да се приложи последният вариант посочен в заключението на
вещото лице- а именно без такса за услугата „Кредит у дома" и без такса за оценка на
кредитното досие, поради което приема, че ответникът дължи на ищеца главница в размер 474.88 лв. , обезщетението за забава, върху нея
за периода от 06.04.2017 г. до 31.01.2019 г. в размер на 79,67 лв.,
възнаградителна лихва в размер на 24.44лв.
за периода 12.04.2017г. до 02.08.2017 г. Над посочените размери предявените
претенции следва да се отхвърлят.
Съразмерно с уважената част от исковете и на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има право на направените в заповедното производства
разноски в размер на 31.91 лв.
На ищецът следва
да се присъдят и направените в исковото производство разноски съобразно
уважената част от иска както следва: за държавна такса-271.52 лв., депозит за
възнаграждение на особения представител на ответника в размер на 200 лв. ,
депозит за вещо лице-200 лв. и юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100 лв., или общо разноски в
размер на 313.71лв.
Така мотивиран,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ЧЕ, Д.Х.С.,
ЕГН **********,***, дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. – гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата от 474.88 лв.
– главница, ведно със законната лихва, считано 01.02.2019г. до окончателното и
изплащане, лихва за забава, за периода от 06.04.2017 г. до 31.01.2019 г. – 79,67
лв., възнаградителна лихва в размер на
24.44лв. за периода 12.04.2017г. до 04.08.2017 г., по прехвърлено от „Провидент
Файненшъл България” ООД, ЕИК ********* чрез цесия на „Изи Асет Мениджмънт” АД
ЕИК *********, прехвърлено с втора цесия от „Изи Асет Мениджмънт” АД ЕИК
********* на “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД ЕИК *********, правоприемник на Агенция за събиране на вземания
ООД, ЕИК **********, вземане по Договор за паричен заем № *********/21.09.2016
г., за които е издадена Заповед №379 за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 04.02.2019г. по гр. д. № 558/2019 по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. – гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4 срещу Д.Х.С., ЕГН **********,***, искове с правно основание чл.422 от ГПК за установяване съществуването на
парични задължения за сумата над 474.88
лв. до 749.69 лв. главница, ведно със законната лихва, считано 01.02.2019г. до
окончателното и изплащане, сумата над 79,67 лв. до 127.85 лв. лихва за забава за периода от 28.01.2017г.
до 01.02.2019г., възнаградителна лихва- над сумата от 24.44 лв. до 63.56 лв., начислена
за периода от 27.01.2017г. до 04.08.2017г., 35,74 лв. - такса за оценка на
досие за периода 27.01.2017 г.-04.08.2017 г., 136,60 лв. - такса услуга «Кредит
у дома» за периода 27.01.2017 г.-04.08.2017 г., 310,45 лв. - такса услуга
«Кредит у дома» за събиране на погасителните вноски по местоживеене на
кредитополучателя за периода 03.02.2017 г.-04.08.2017 г., по прехвърлено от „Провидент Файненшъл България”
ООД, ЕИК ********* чрез цесия на „Изи Асет Мениджмънт” АД ЕИК *********,
прехвърлено с втора цесия от „Изи Асет Мениджмънт” АД ЕИК ********* на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД ЕИК
*********, правоприемник на Агенция за събиране на вземания ООД, ЕИК **********
вземане по Договор за паричен заем № *********/21.09.2016 г., за които е
издадена Заповед №379 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
04.02.2019г. по гр. д. № 558/2019 по описа на РРС.
ОСЪЖДА Д.Х.С., ЕГН **********,***5да
заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. – гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата от 31.91 лв.– разноски, за които е
издадена Заповед №379 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
04.02.2019г. по гр. д. № 558/2019 по описа на РРС, както и сумата от 313.71лв. разноски
за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: