Р Е
Ш Е Н
И Е №590
гр.Пловдив,27.04.2018 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, І гр. с., в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди и осемнадесета година ,в състав:
Окръжен съдия:Атанаска
Букорещлиева
при участието на секретаря Елена Ангелова, като разгледа
докладваното гр.дело №2973 по описа за
2016 г. ,за да се произнесе ,взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба ,подадена от М.Е.М., ЕГН **********,***, чрез пълномощника му адвокат К., с която е предявен
против Н.И.Б., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.240 ,ал.1 от ЗЗД
,съединен при условията на евентуалност с иск по чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД.
В исковата молба са изложени обстоятелства, че през месец
ноември 2010г. ответникът поискал от ищеца на заем сумата от 160 000лв. ,която
последният му предоставил в края на месец ноември или началото на месец
декември 2010г. Страните не оформили писмен договор, но ответникът издал
разписка, с която признал поетото задължение ,неговия размер и сроковете, в
които следва да стане връщането на сумата. Уговорено било, че сумата ще се
върне на четири вноски в следващите две години, както следва: до 31.12.2010г.-
60 000лв.; до 31.07.2011г.- 40 000лв.; до 31.12.2011г.-
30 000лв.; до 31.07.2012г.- 30 000лв. Твърди се, че ответникът
закъснял още с падежа на първата вноска, определен на 31.12.2010г. Впоследствие
за около година и половина, считано от
първия падеж, същият върнал общо 46000лв., като за всяко плащане ищецът
подписвал ордер. От дадената в заем сума останали дължими 114000лв. ,които
ответникът все още не е изплатил. Поддържа се, че издадената от последния
разписка , макар да съдържа обещание да се плати определена сума пари, не
съдържа реквизитите на запис на заповед по чл.535 ТЗ и не може да послужи за
започване и провеждане на производство по реда на чл.417 ГПК. Затова, ищецът
завел пред ПОС гр. дело ,с предмет- иск с правно основание чл.240 ЗЗД –за
осъждането на ответника да заплати
дължимата по договора за заем сума, като претенцията била заявена като частична
–за сума от 54 000лв. от общ претендиран
размер -114 000лв. По образуваното гр.д.№1365/ 2015г. съдът постановил решение,
с което предявеният иск бил уважен. Решението на първоинстанционния съд било
обжалвано от ответника пред ПАС, който с решение от 22.11.2016г. по
в.гр.д.№458/2016г. го потвърдил, като последното не е влязло в сила. Тъй като
за сумата от 54 000лв. има вече висящо
дело, с настоящата искова молба ищецът предявява иск за останалата част от
вземането по договора за заем –в размер на 60000лв., представляваща разликата
между предоставената от него по договора за заем сума от 160 000лв. и изплатената доброволно от
ответника сума от 46 000лв. и присъдената в
полза на ищеца сума от 54 000лв.
по гр.д. №1365/2015г. на ПОС ,ІVгр.с., колкото била цената на частично
заявената претенция .При условията на евентуалност ищецът твърди ,че ответникът
се е обогатил неоснователно ,а той се е обеднил с посочената сума и на това
основание иска същият да бъде осъден да му я върне.
С оглед изложените факти и обстоятелства,
се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ответника да заплати
на ищеца сумата от 60000лв., представляваща невърнат остатък от дадена в заем
сума в размер на 160000лв. Ищецът претендира и обезщетение за забавено плащане
на главницата, за периода 16.12.2013г. -15.12.2016г.,в размер на 18300лв.,
както и присъждане на законната лихва
върху исковата сума от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане. При условията на евентуалност се иска осъждането на
ответника да заплати сумата от 60000лв. ,с която последният се е обогатил без
основание за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Допълнителни съображения по спора
са изложени в писмена защита на адвокат К.-пълномощник на ищеца. Претендират се
разноски.
От ответника Н.Б. в срока по чл.131 от ГПК
е постъпили отговор ,с който е изразено становище за неоснователност на
предявените искове. Твърди се ,че представената от ищеца разписка не
удостоверява насрещната воля на двете страни за сключването на договор за заем
,а единствено представлява декларативна воля от страна на г-н Б., с която последният се задължава към ищеца да
погаси сумата от 160 000лв. В случая под разписката е положен само подпис от
ответника и липсва каквато и да е насрещна индикация и подпис на ищеца или
изявление ,които да удостоверят волята му за сключване на договор за заем.
Поддържа се ,че договорът за заем е реален и като такъв поражда действие само с
предаването на сумата от страна на заемодателя към заемополучателя ,а ищецът не
е представил по делото доказателства, установяващи факта на получаването на
претендираната сума от ответника. Оспорва се, че последният е получавал сума в
размер на 160 000лв. под формата на заем или под каквато и да е друга форма. Представената
от ищеца разписка не удостоверява предаване на обещана сума ,а още по-малко
свидетелства за получаването й от М.М.. Твърди се ,че в представеното копие на
разписка липсва дата на нейното издаване ,като отразеното в съдържанието на
разписката „днешна дата- 06.12.2010г.“ не индикира момента на издаване на
документа ,още повече че е изписан в контекста на друга уговорка ,касаеща
промяна в курса лев/евро .Ответникът оспорва изцяло истинността на
представената разписка както по авторство ,така и по съдържание. Изложени са в
отговора и подробни съображения за неоснователност на предявения , при условия
на евентуалност, иск с правно основание чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД. Направено е от
ответника възражение за изтекла погасителна давност по отношение претенцията на
ищеца .Заявено е искане за присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства ,поотделно и в тяхната съвкупност ,намира следното:
Установява се от приложеното гр.д.№1365/2015г.
на ПОС, ІV гр. с. ,че същото е образувано по искова молба на настоящия ищец
против Н.И.Б. ,с която е предявен частичен иск- за осъждането на ответника да
заплати сумата от 54000лв. ,представляваща част от цялото задължение по договор
за заем ,сключен между страните на 06.12.2010г. По това дело е прието от съда
за доказано твърдението на ищеца ,че между страните е сключен договор за заем
за сумата от 160 000лв. ,макар той да не е в писмена форма .Прието е за
доказано предаването на сумата ,както и основанието, на което се прави това .Констатирано
е още, че към момента на предявяване на иска е налице частично изпълнение на
задължението на ответника- част от заемната сума /46 000 лв./ е била върната
,което е установено от признанието на ищеца и представените РКО .С влязло в
сила на 23.11.2017г. решение е уважен изцяло предявеният частичен иск, като
ответникът- заемател е осъден да заплати исковата сума в размер на 54 000 лв.
от общ заявен размер на иска от 114 000лв., представляваща невърнат
остатък от дадена в заем сума в размер на 160 000лв. по сключения на
06.12.2010г. договор за заем ,ведно със законната лихва, считано от
18.05.2015г. до окончателното й изплащане.
В настоящото производство ищецът
претендира присъждането на останалата част от заемната сума до целия общ размер
,като поддържа ,че остатъкът от същото вземане, чието основание и размер са
били установени в процеса по частичния иск, продължава да се дължи от ответника.
Видно е от представения по делото
писмен документ, озаглавен разписка, че ответникът Н.Б. се е задължил да върне
на М.М. сума в размер на 160 000лв. на четири вноски в уговорените срокове
,както следва: до
31.12.2010г.- 60 000лв.;до 31.07.2011г.-40 000лв.;до 31.12.2011г.-30 000лв.;
до 31.07.2012г.- 30 000лв. В разписката е посочено още, че при необходимост и искане от страна на
взискателя сумите могат да се заплатят и преди определените дати ,като при
промяна на курса лев/евро остатъкът от неплатената сума следва да се
преобразува или се заплати предварително .
В подкрепа на твърдяното за
извършени частични плащания от ответника по договора за заем ищецът е
представил разходни касови ордери ,съотв. от 21.12.2013г. и от 10.07. 2014г.,
от които е видно ,че са му изплатени на посочените дати суми в размер на 10000лв.
и 1000лв. ,като върху първия от ордерите
е положен и подпис на ответника Б..
Събрани са в хода на
производството и гласни доказателства за установяване на релевантното за спора
обстоятелство досежно предаването на ответника на сумата, чието връщане се
претендира ,като дадена в заем по силата на договора от 06.12.2010г.
Свидетелката С. Н. В.-М. /съпруга
на ищеца/ депозира показания ,че познава Н.Б. от 1976г. ,били в близки семейни
отношения. Съпругът й неколкократно е предоставял на ответника парични заеми
,които той връщал. В края на месец октомври или началото на месец ноември
2010г. Б. получил на заем от ищеца голяма парична сума-160 000лв., като
предаването й станало в дома на семейство М. ,намиращ се на ***,където същата била
съхранявана в сейф. Свидетелката заявява ,че сумата била в найлонова торбичка,
ищецът и ответникът преброили банкнотите- били от по 100лв. и 50 лв. /около 20
или 22 пачки/,след което последният си тръгнал с парите. След предаването на въпросната
сума ищецът показал на свидетелката подписаната от Н.Б. разписка за връщането
на парите, на разсрочено плащане за две години. Свидетелката твърди ,че
ответникът върнал на ищеца част от заемната сума - 46000лв. ,но не в срока
,посочен в разписката, като първоначално плащането на парите не било оформено
документално , а след това били съставени ордери. Излага още, че предоставените
в заем на ответника парични средства били лични на съпруга й и че Б. не е представял документи ,от които да е
видно, че заемната сума се иска от фирмата му. Свидетелката твърди ,че с ищеца
са съдружници в две фирми, М. имал и трета -„***”ЕООД, която продал на Н.Б.
през месец октомври 2010г. ,като съгласно подписания помежду им договор,
продажната цена ,възлизаща в размер на 300 000 лв., била изплатена на три
вноски от по 100 000 лв. Същата излага обстоятелства, касаещи наличието и
на други отношения между страните, свързани с ползването на МПС и прахосмукачка
,закупени от дружеството на ответника-„***”, като изнесеното от нея в тази
насока няма отношение към спора.
По делото са изслушани и
показанията на свидетеля Г. А. Г., който
е племенник на ответника .Същият заявява ,че от 2002г. работи в „***”, чийто
управител е Н.Б.. Твърди ,че е виждал подписаната от последния разписка преди
около половин година ,по отношение на нея ответникът обяснил ,че се отнася за
дължими суми по договор за прехвърляне на дружество и е подписана за сигурност
на г-н М.. Според свидетеля ,Н.Б. към датата на сключване на договора за заем е
разполагал с достатъчно парични средства, при което не е имал причина да поиска
пари на заем от ищеца. Обикновено М. идвали в офиса на „***“ и ищецът бил този
,който е получавал пари на заем.
Представен е от ответника договор
за прехвърляне на дружествени дялове по реда на чл.129 ТЗ ,сключен на
06.10.2010г. между М.М. ,в качеството на едноличен собственик на капитала на
търговско дружество -„***”, и Н.Б. ,от който е видно ,че първият продава на
ответника цялото си дялово участие в дружеството ,в размер на 100 дяла с
номинал на дял по 50лв. всеки, на обща стойност 5000 лв., за цена в размер на
300 000лв. Приети са по делото и 4 бр. РКО , удостоверяващи получени от М.М.
суми в общ размер на 40000лв.
При така събраните по делото доказателства и
установени въз основа на тях обстоятелства ,съдът намира предявеният иск с
правно основание чл.240 ал.1 ЗЗД за основателен.
Съгласно тази разпоредба, с
договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от
същия вид ,количество и качество. Договорът за заем е неформален и реален. За
да е валиден ,е задължително да бъдат предадени на заемо-получателя определена
парична сума или други заместими вещи .
В случая се установява съществуването
на твърдяното от ищеца правоотношение по договор за заем между него и
ответника, превърнало се в източник на задължението на последния за връщане на
претендираната сума. По проведеното предходно съдебно производство с влязло в
сила решение е разрешен спор между същите страни ,на същото основание по
предявения частичен иск за сума в размер на 54000лв. Установените с решението
по частичния иск общи правопораждащи факти на спорното право се ползват със
сила на пресъдено нещо и не могат да бъдат пререшавани в последващия процес за
друга част от същото вземане. Ето защо, ищецът няма задължение повторно да
доказва настъпване на основанието на своето вземане респ. обстоятелствата
,включени в състава на правната норма, от които произтича правото му- чл.240 ЗЗД. Същият само твърди ,че остатъкът от вземането му, чието основание и общ
размер са установени в процеса по частичния иск ,продължава да е дължим.
Ответникът е този, който може да доказва
,че остатъкът не се дължи ,тъй като формираната сила на пресъдено нещо с
предходното решение по предявения частичен иск не се разпростира върху
останалия размер на вземането ,предмет на настоящото производство. Възраженията
му обаче срещу правопораждащите спорното право факти, относими към възникването
му, следва да се считат за преклудирани. Ответникът е бил длъжен да изчерпи
възраженията си против твърдяното от ищеца основание ,от което произтича вземането,
в рамките на производството по частичния иск и затова, направените от него
такива за липса на заемно правоотношение между страните и др. , касаещи
възникването на спорното право ,не следва да се обсъждат. Освен това същият не
е навел своевременно друго основание ,на което се е задължил към ищеца да заплати
сумата. По тази причина ирелевантни за правния спор ,в конкретиката на
обвързващото страните правоотношение, са доводите му, касаещи техни отношения, свързани
с договор за продажба на дружествени дялове и ползване на движими вещи ,а също
и представените в тази връзка доказателства -разходни касови ордери и договор
от 06.10. 2010г., поради което съдът не ги коментира .
По изложените съображения, следва
да се приеме за установено наличието на договор за заем между
страните от 06.12.2010г. за сума от 160 000 лв., доколкото по проведеното
вече съдебно производство по частичния иск е доказано сключването на валиден
такъв. Разписката ,подписана на същата дата от ответника, установява факта , че
последният признава задължението си в посочения размер към ищеца и че се
задължава да го изплати в определените срокове.
Признава се от ищеца
обстоятелството ,че заемателят е погасил част от задължението си в размер на 46 000
лв. доброволно ,а и от представените по делото доказателства 2 бр. РКО от
21.12.2013г. и 10.07.2014г. ,чиято истинност не е оспорена, е видно, че на М.М.
са заплатени суми от ответника, като плащането им следва да се свърже с
конкретното заемно правоотношение ,при липсата на своевременно въведени
твърдения за наличие на други отношения между страните.
В хода на производството се
доказва предаването на парите по съставената разписка от 06.12.2010г. От
показанията на свидетелката С. В. –М. се установи предаване от ищеца във
фактическа власт на ответника на парична сума в общ размер на 160000лв., както
и с какви конкретни отношения се свързва плащането. Съдът счита ,че показанията
на свидетелката ,преценени при условията на чл.172 от ГПК ,следва да се
кредитират ,тъй като намират опора в събраните по делото писмени доказателства,
възпроизвеждат личните й възприятия във връзка с твърдения договор за заем ,а
освен това не се опровергаха от ангажираните от ответника доказателства. От
показанията на свидетеля Г. не се установяват факти и обстоятелства, релевантни
за спора между страните по делото. А изложеното от него ,че разписката от
06.12.2010г. е подписана за спокойствие на ищеца и по повод отношения между
страните ,произтичащи от договор за прехвърляне на дружествени дялове, не се
основава на непосредствените му впечатления и възпроизвежда казаното му от ответника
,поради което съдът не дава вяра на показанията на свидетеля.
При така
установеното се налага извод ,че по възникналото между страните валидно
договорно правоотношение ищецът е предоставил твърдяната сума на
ответ-ника
по посочения начин и при заявените в разписката от 06.12.2010г. условия за
връщането й. Стана ясно ,че заемателят е погасил доброволно част
от задължението си /46 000 лв./,
осъден е с влязлото в сила решение по гр. дело №1365/2015г. на ПОС да заплати
друга част от него- в размер на 54 000 лв. и следователно е останал задължен със сумата от 60 000лв. В настоящото
производство нито се твърди ,нито се доказва ответникът да е изпълнил
задължението си за връщане на остатъка от заетата сума съгласно договорения погасителен
план ,а и след това ,поради което главният
иск се явява основателен и доказан .
Съдът намира за неоснователно
направеното в отговора на исковата молба възражение за изтичане на предвидената
в закона погасителна давност по отношение на претендираното вземане. Според
трайната съдебна практика, при договора за заем е налице неделимо плащане, дори
да е уговорено връщането на заемната сума да стане на погасителни вноски на
определени дати, както е и в случая .Договореното връщане на заема на
погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпъл-нение от
страна на длъжника на части -арг. за противното основание от чл.66 ЗЗД. В конкретния
случай падежът на задължението по сключения на 06.12.2010г. договор за заем
настъпва на крайната посочена в разписката дата- 31.07.2012г. От тази дата до
датата на депозиране на исковата молба в съда -15.12.2016г. петгодишният срок по
чл.110 от ЗЗД по отношение на вземането за главницата не е изтекъл. А доколкото
се установява, че вземането на ищеца в претендирания размер не е погасено по
давност и същото не е платено ,нито към датата на подаване на исковата молба
,нито към датата на приключване на съдебното дирене ,то предявеният иск следва
да се уважи .
Поради основателността на главния
иск ,съдът не дължи произнасяне по предявения при условията на евентуалност иск
по чл.55,ал.1 от ЗЗД ,тъй като не са настъпили условията за това.
По отношение на иска по чл.86 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва
от деня на забавата.
В случая задължението за връщане
на сумата по договора за заем е с падеж 31.07.2012г., като след тази дата
длъжникът е изпаднал в забава /чл.84,ал.1 ЗЗД/ и дължи обезщетение в размер на
законната лихва .Тъй като обезщетението за забава е частично погасено ,от ищеца
се претендира такова в размер на 18 300лв. / върху главницата от 60 000лв./ за
периода от 16.12.2013г. до 15.12.2016г.
Доколкото ответникът не твърди, а и не доказва ,при лежаща върху него
доказателствена тежест в процеса, да е извършил плащане на посочената главница,
то следва да се приеме, че същият е изпаднал в забава и дължи обезщетение за
забавено плащане, чийто размер се определя съгласно разпоредбата на чл. 86 ЗЗД.
При липса на искане
за назначаване на ССЕ ,на основание чл.162 от ГПК и предвид достъпа до програма
за изчисляване на законната лихва ,съдът определя размера на законната лихва
върху дължимата сума от 60 000 лв. ,за исковия период 16.12.2013г.-
15.12.2016г, на 18 303,25лв.
,като на ищеца ще се присъди претендираната сума от 18300лв. или предявеният
иск се явява основателен и доказан за пълния заявен размер.
В исковата молба е направено и искане
за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от дата на завеждане на
исковата молба в съда до окончателното й
изплащане. Тъй като искането има акцесорен характер ,то предвид
уважаването на главния иск ,сумата от 60000лв.
ще се присъди ведно със законната лихва върху нея , считано от дата на
завеждане на исковата молба в съда- 15.12.2016г. до изплащането й.
С оглед
изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да
се присъдят направените по делото разноски .Ищецът е представил доказателства и
претендира разноски в общ размер от 5 941лв., от които 3 134лв.-държавна такса,
2 800лв.- адвокатско възнаграждение и 7 лв.- такса за обезпечителна заповед.
Съдът намира за неоснователно възражението
на ответника по чл.78,ал.5 от ГПК- за прекомерност на заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение, направено в съдебно заседание на 15.03.2018г. В
случая, предвид защитавания материален интерес
/78300лв./ и съгласно чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, нормативно установеният минимум
на дължимото възнаграждение за една инстанция се изчислява на сума в размер на 2879
лв.,а заплатеният адвокатски хонорар от ищеца е 2800 лв. ,поради което не са
налице предпоставки за
намаляването му на
основание чл.78,ал.5 ГПК. Затова и съгласно чл.78,ал.1 от ГПК, следва да се
осъди ответника да заплати на ищеца разноски в заявения размер от 5941лв.
По изложените съображения ,съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Н.И.Б., ЕГН **********,***, да заплати на М.Е.М., ЕГН **********, сумата 60 000 /шестдесет хиляди/ лв., представляваща невърнат остатък от дадена
в заем сума в размер на 160 000лв., по сключен между страните на
06.12.2010г. договор за заем ;сумата от 18300 /осемнадесет хиляди и триста/ лв. ,представляваща
обезщетение за забавено плащане на
главницата от
60 000 лв., за периода от
16.12.2013г. -15.12.2016г., както и законната лихва върху главницата ,считано от 15.12.2016г. -датата на подаване на исковата молба в съда
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Н.И.Б., ЕГН **********,***, да заплати на М.Е.М., ЕГН **********,***, сумата от 5941/ пет
хиляди деветстотин четиридесет
и един/ лв. –направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: