Р Е Ш Е Н И Е
№ 10.10.2019 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично
заседание на седми октомври две
хиляди и деветнадесета година , в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №16589
по описа на 2018 година,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №16589/2018 г по описа на СГС
е образувано по въззивна жалба на Т.Н.М. ЕГН ********** от гр.София срещу решение
№487217 от 13.09.2018 г постановено
по гр.д.№13098/2017 г на СРС , 36 състав , с което е отхвърлен иска на въззивника с правно основание чл.49 ЗЗД във
вр.чл.3 ГПК да се осъди “Т.С.” ЕАД *** да му заплати сумата от 1250 лева
частичен иск от 10 000 лева обезщетение за неимуществени вреди /болки
и страдания/ от недобросъвестно образуване от ответника на гр.д.№50808/15 г на
СРС , 36 състав ; ведно със законната лихва от 15.02.2016 г до окончателното
заплащане на сумата.
Въззивникът
Т.Н.М. излага
доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като ответникът е образувал гр.д.№50808/15 г на СРС ,
36 състав недобросъвестно и като е знаел , че сумите по делото не се дължат .
Дори да е допусната грешка , тя е довела до тежки правни и житейски последици ,
които не са отстранени след прекратяване на делото . Понесени са вреди , които
не са отстранени с отговорността за разноски по прекратеното дело .
Въззиваемата страна “Т.С.”
ЕАД не е подала писмен
отговор на въззивната жалба .
Въззивната
жалба е допустима.
Решението на СРС е
връчено на въззивника на 19.10.2018 г и е обжалвано в срок на 25.10.2018 г.
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в
жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
За да отхвърли иска СРС е приел , че съгласно
чл. 3 ГПК страните са длъжни да упражняват правата си добросъвестно и съобразно
добрите нрави. Когато правото на иск е било упражнено добросъвестно, ищецът
отговаря за разноските по делото при недопустимост или неоснователност на
предявения иск и неговата отговорност е ограничена в тези рамки. При установена
злоупотреба с правото на иск, ищецът отговаря за всички преки и непосредствени
имуществени (претърпени загуби и пропуснати ползи) и неимуществени вреди (решение
№ 189/20.06.2014г. по гр. дело № 5193/2013г. на ВКС, IV ГО). Предявяването на иск поначало е правомерно,
доколкото носителят на правото на иск е свободен да прецени дали и кога да го
упражни. Злоупотреба с право е налице, когато правото /в случая – предявяване
на иск/ се упражнява недобросъвестно – за да бъдат увредени права и
законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 от Конституцията), но също и в
противоречие с интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД). В случая деянието /предявяването
на иск / е безспорно , но доказването на недобросъвестността на ищеца е в
тежест на пострадалия. Следвало е да се докаже , служител на ответника е
упражнил правото на иск със знанието, че
дълг на ищеца към него не съществува, т. е. за да увреди негови права и законни
интереси. От събраните по делото доказателства се установява, че ищцата е
била собственик в различни периоди от време на два топлоснабдени имота в гр.София
– апартамент в ж. к. Лозенец и аптека в ж.к.Хаджи Димитър Подадено е заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за
суми, дължими за апартамента. Вследствие на депозирано от ищцата
възражение е предявен установителен иск като в исковата молба е посочен
имотът, представляващ аптека. Съдът е дал указания на ищеца да уточни
имота, за който претендират посочените суми като държи сметка за издадената
заповед по чл. 410 от ГПК. Указанията не са изпълнение, исковото производство е
прекратено и заповедта е обезсилена.
Според СРС при тези данни не може да се направи извод за
недобросъвестно упражняване на процесуални права. Напротив, може да се
допусне, че след като от страна на съда по гр. дело № 50808/2015 г. по описа на
СРС, ГО, 36 състав , са дадени указания и е станало ясно, че допуснатата от “Т.С.”
ЕАД грешка ( призната в молба вх. №
1122464/15.08.2016 г, представена на л.68 от настоящото дело ), не може да бъде
поправена по този ред, дружеството се е дезинтересирало от процеса
(неизпълнявайки указанията), което е довело до неговото прекратяване.
Ирелевантно за настоящия спор е имало ли е друг процес по повод на правилния
имот и как е приключил той. Следователно по делото не е установено, осъществено от ответника противоправно поведение,
което е достатъчно основание предявеният иск да бъде отхвърлен.
Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят напълно и от настоящия съд . Ако
се приемат доводите на въззивника , то всяко неоснователно /неправилно
образувано/ гражданско дело би следвало да се разглежда като „злоупотреба с
право“ . Практиката на ВКС, включително цитираното от СРС решение № 189/20.06.2014г.
по гр. дело № 5193/2013г. на ВКС, IV ГО е категорична : за да е налице
злоупотреба с право на иск е необходимо доказване на особена цел на ищеца – не да се защити право , а само да се увреди
ответника решение №53 от 04.04.2018 г по гр.д.№1913/17 г на ВКС , III ГО . Само знанието на служител на ищеца ,
че определено вземане не съществува не обосновава злоупотреба с право на иск ,
защото предявяването и на неоснователен или недопустим иск е правомерно
действие. В случая ищецът не е доказал цел
на служител на ищеца да увреди ответника , а очевидно е налице грешка при
подаване на исковата молба , предвид и огромния брой заповедни и искови дела за
неплатена топлинна енергия / над 75 000 дела годишно само пред СРС /.
Само за пълнота трябва да се посочи ,
че и показанията на свидетелката А.Г.са с изключително съмнителна достоверност .
Показанията изглеждат нагласени и предварително заучени , за да обосноват малко вероятни тежки болки и страдания
от това , че ищцата била ответник по гражданско дело за вземания около 300 лева
. При тези данни заявеният общ размер на вземане за „болки и страдания“ от
10 000 лева е истински правен абсурд .
Налага се изводът , че решението на
СРС трябва да бъде потвърдено .
По
изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №487217 от 13.09.2018 г постановено по гр.д.№13098/2017 г на СРС , 36 състав
.
Решението не подлежи
на обжалване /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.