№ 86
гр. Враца, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети септември, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка Т. Петрова
Ана Б. Ангелова-Методиева
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова
като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Въззивно
гражданско дело № 20211400500282 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260068/22.04.2021г. по гр.д.№ 14/2020 г., състав на Районен съд-
Мездра е признал за установено съществуване на вземането на БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.Париж, с рег. № чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А клон
България", с ЕИК *** против П. Г. Г. от гр. *** за сумата в размер на 4985.62 лв.-
главница; сумата в размер на 1199.18 лв. възнаградителна лихва за периода от
05.07.2017г. до 05.05.2020г.; сумата в размер на 831.54 лв., мораторна лихва за периода
от 05.08.2017г. до 11.10.2019г., ведно със законната лихва, считано от 29.10.2019г. до
окончателното изплащане на вземането. Със същото решение, съда е отхвърлил иска за
установяване съществуване на вземане на "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А клон
България" против П.Г. за сумата в размер на 22.10 лв. възнаградителна лихва и сумата
в размер на 276.64 лв. мораторна лихва; отхвърлил е предявения "БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А клон България" осъдителен иск против ответника П.Г. за
сумата в размер на 276.64 лв., представляваща мораторна лихва, като неоснователен. В
тежест на ответника Г. са възложени по компенсация направените в производството
разноски от "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А клон България" в размер на 188.28
лв. в заповедното производство и сумата в размер на 386.66 лв. в първоинстанционното
производство.
1
Недоволен от така постановеното решение е останал ответника П. Г. Г., който е
депозирал въззивна жалба с вх. №2620/10.05.2021г., чрез пълномощника си адв. К.Т., с
която оспорва постановеното решение в неговата цялост и навежда доводи за неговата
неправилност, както и че същото е постановено при наличие на нарушения на
процесуалния и на материалния закон. Навеждат се твърдения, че възнаградителните
лихви не се дължат, както и че неправилно районния съд е уважил иска за лихви,
претендирани в десеторен размер.Иска се решението да бъде отменено изцяло като
противоречащо на закона, на морала и на добрите нрави. Не се правят доказателствени
искания.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, от въззиваемата страна "БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А клон България", чрез юрисконсулт Н.М. с представено по делото
пълномощно е постъпил отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна.
Навеждат се доводи, че обжалваното решение е правилно, допустимо и
законосъобразно, като се иска същото да бъде потвърдено. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК в размер на 100.00 лв.
Не се правят доказателствени искания.
При извършената проверка на редовността и допустимостта на жалба въззивна
жалба с вх. №2620/10.05.2021г., чрез пълномощника си адв. К.Т. против Решение №
260068/22.04.2021г. по гр.д.№ 14/2020 г., по опис на Районен съд-Мездра, настоящият
съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, но
въззивният състав констатира, че същата е подадена от адв.Т. без представено
надлежно пълномощно. За процесуална икономия жалбата не следва да бъде оставяна
без движение, а на жалбоподателя П. Г. Г. ще следва да се укаже, че в срок до първото
по делото съдебно заседание следва да представи доказателства за упълномощаване на
адв.Т. за настоящата инстанция, както и да заяви дали поддържа подадената от нея
въззивна жалба.
На следващо място, в жалбата се посочва, че решението на РС Мездра се
обжалва в цялост и се иска отмяната му, без да се конкретизира в кои части.
Настоящият съдебен състав намира, че за въззивника-ответник не е налице правен
интерес да обжалва решението на РС Мездра в частта, в която е постановено в негова
полза и съда е отхвърлил иска за установяване съществуване на вземане на "БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А клон България" против П.Г. за сумата в размер на
22.10 лв. възнаградителна лихва и сумата в размер на 276.64 лв. мораторна лихва,
както и в частта, с която е отхвърлил е предявения "БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А клон България" осъдителен иск против ответника П.Г. за сумата в размер на 276.64
лв., представляваща мораторна лихва, като неоснователен, поради което в тази част
жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а въззивното
производство – прекратено. В останалата част жалбата следва да бъде приета за
разглеждане и да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждането й.
2
С определение №93/21.06.2021г. постановено по делото, съда е остави без
разглеждане като процесуално недопустима, поради липсата на правен интерес,
въззивната жалба с вх. №2620/10.05.2021г., чрез пълномощника си адв. К.Т. против
Решение № 260068/22.04.2021г. по гр.д.№ 14/2020 г., по опис на Районен съд-Мездра, в
частта, с която съда е отхвърлил иска за установяване съществуване на вземане на
"БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А клон България" против П.Г. за сумата в размер
на 22.10 лв. възнаградителна лихва и сумата в размер на 276.64 лв. мораторна лихва,
както и в частта, с която е отхвърлил предявения "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А
клон България" осъдителен иск против ответника П.Г. за сумата в размер на 276.64 лв.,
представляваща мораторна лихва и прекрати производството по в.гр.д.№ 282/2021 г. по
описа на ОС-Враца в тази част.Определението не е обжалвано и е влязло в сила.
За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение,
настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Районен съд-Мездра е сезиран със заявление на "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" С.А., Париж, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България, с
което се иска да бъде издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против П. Г. Г. от
гр. *** за следните парични вземания: главница в размер на 4985.62 лв.,
възнаградителна лихва в размер на 1221.28 лв. за периода от 05.07.2017г. до
05.05.2020г.; мораторна лихва в размер на 1108.18 лева за периода от 05.08.2017г. до
11.10.2019г., както и законната лихва от датата на депозиране на заявлението до
окончателното изплащане на главницата. Претендира се и присъждане на направените
съдебни разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
В заявлението се сочи, че вземанията произтичат от договор за потребителски
заем № PLUS-13152999/08.04.2016г., по силата на който "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" С.А., клон България е отпуснало паричен заем в размер на 6000,00 лева и
закупуване на застраховка от 1612.80 лв. Дружеството е изплатило заетата сума по
уговорения начин, а заемополучателя П.Г. се е задължил да я върне на 48 месечни
вноски, всяка от които в размер на 205.18 лв., според уговорен от страните погасителен
план. Посочва се, че кредитополучателят е преустановил плащанията на 05.07.2017г.,
като до този момент са платени 13 вноски, поради което съгласно Общите условия към
договора вземането на кредитора е станало ликвидно и изискуемо на 05.08.2017 г. в
целия му размер.
Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д.№ 1297/2019. по описа на
Районен съд-Мездра и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № 612/30.10.2019 г., с което заявлението е уважено изцяло.
Издадената заповед е връчена на длъжника, който в указания му срок е
депозирал възражение по чл.414 ГПК. С разпореждане №1354/06.12.2019г. съда е
указал препис от възражението да се изпрати на заявителя, както и че в едномесечен
срок от уведомяването може да предяви иск за установяване на вземането си. Препис
3
от посочения съдебен акт е връчен на заявителя на 30.12.2019г. и в срока по чл.415,
ал.1 от ГПК - на 13.01.2020г. същият е предявил иск през Районен съд - Мездра, за
което е уведомил заповедния съд с молба с вх.№106/13.01.2020г.
В исковата молба се излагат обстоятелства, идентични с тези в заявлението по
чл.410 ГПК. Прави се искане за признаване за установено по отношение на П. Г. Г., че
дължи на "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", Париж, Франция, чрез "БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България", сумите по издадената Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК № № 612/30.10.2019 г. по ч.гр.д.№ 1297/2019 г.
по описа на Районен съд - Мездра.
В условията на евентуалност - при отхвърляне на установителния иск поради
ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ищецът предявява и
искове за осъждането на ответника Г. да заплати същите суми.
В съдебното производство ответникът П.Г., чрез адв. К.Т. от АК Враца, в срока
по чл.131 ГПК е постъпил отговор, в който се оспорва основателността на исковите
претенции. Излагат се съображения за нарушването на принципа на добросъвестност
при сключването на договора и на добрите нрави. Поддържа се становище за
нищожност на сключения договор.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства. Пред
въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.
Настоящият съдебен състав обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изложените от страните фактически и
правни доводи, при което приема за установено от фактическа страна следното:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на
08.04.2016г. е сключен Договор за потребителски паричен кредит PLUS-13152999, по
силата на който "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, гр.София/заличен търговец/ е
предоставило на П.Г. кредит в общ размер от 6000,00 лв. Договорено е и заплащането
на застрахователна премия в размер на 1612.80 лв., както и такса ангажимент в размер
на 150.00 лв. В договора са посочени годишен процент на разходите /ГПР/ от 18.62%,
годишен лихвен процент /ГЛП/ от 15.84% и обща стойност на плащанията от 9848.64
лева. Ответникът се е задължил да възстанови заетата сума на 48 броя месечни вноски,
всяка от които в размер на 205.18 лева. В договора е обективиран и погасителен план, в
който са посочени падежните дати на всяка от вноските, размер на вноската и размера
на оставащата главница.
Приложени са условията по договора за кредит и Стандартен европейски
формуляр, в който също се посочват основните характеристики на кредита, както и
разходите по същия. Приложен е Сертификат № PLUS-13152999, с който се
удостоверява, че френски застрахователи, чрез клоновете си "Кардиф
Животозастраховане, Клон България" и "Кардиф Общо застраховане, клон България"
4
срещу заплащане на застрахователна премия се задължават да застраховат по пакет
"Защита на плащанията" и пакет "Комбинирана защита" на кредитополучателя. В
сертификата са посочени застрахователните покрития, застрахователната сума, срока
на застраховката, застрахователната премия и ползващите се лица. Сертификатът е
подписан от застрахованото лице и от представител на кредитора /без да се посочва
име/. Приложени са Общите условия, при които се посочва, че се сключва договора за
застраховка.
Към исковата молба е приложена покана от "БНП Париба Пърсънъл Файненс"
С.А., клон България до П.Г., в която се сочи, че поради преустановено на 05.07.2017г.
плащане на вноските по договора и просрочване на две или повече месечни вноски
вземането на дружеството е обявено за предсрочно изискуемо. Няма данни тази покана
да е връчена на ответника.
По делото е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза с вещо
лице П. А., от чието заключение е установено, че по сключения между страните
договор за потребителски паричен кредит PLUS-13152999, по силата на който "БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, гр.София е предоставило на ответника П. Г. Г. сума,
която е в размер на 5850.00 лв., преведена по банковата сметка на ответника с
платежно нареждане. Експертът е посочил, че ответника е заплатил 13 погасителни
вноски или това е сумата в размер на 2667.34 лв., като оставащата сума е в размер на
4784.02 лв.главница, 1221.25 лв. възнаградителна лихва и 201.60 лв.застраховка.
Посочено е в заключението, че след депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 29.10.2019г. не са извършвани плащания от страна на ответника Г..
При така възприетата фактическа обстановка настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Правното основание на предявените искове е чл.422 ГПК вр. чл.415 ГПК вр.
чл.9,чл.11, т.7 и 11 ЗПК, вр. чл.240 ЗЗД вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
За да бъдат уважени предявените искове, ищецът следва да проведе пълно и
главно доказване на правопораждащите факти, от които черпи изгодните за себе си
последици, а именно: сключването на валиден договор за заем между страните чрез
реално предоставяне на определена парична сума от ищеца, в качеството му на
заемодател, на ответника, в качеството му на заемател, и поемане на задължение от
заемателя за връщане на заетата сума в претендираните размери; уговорено заплащане
на възнаградителна лихва и нейния размер; настъпване на предсрочна изискуемост на
вземанията за главница и възнаградителна лихва; наличието на забава в изпълнението,
пораждаща право на обезщетение за забава.
При извършено оспорване на предявените искове в тежест на ответника е да
докаже недължимост на претендираните суми изцяло или отчасти като установи
изпълнение на задълженията си по договора или докаже наличието на
правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти.
5
Както бе посочено, от представените доказателства се установи, че на
08.04.2016г. е сключен Договор за потребителски паричен кредит PLUS-13152999, по
силата на който "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, гр.София е предоставило на
ответника П. Г. Г. кредит в общ размер от 6000.00 лв. В приложения СЕФ е отразено,
че нетната сума за получаване от този общ размер е 5850.00 лв., след приспадане на
такса ангажимент.
По делото няма спор, че посоченият в договора кредитор е регистриран като
финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 ЗКИ, поради което може да отпуска
заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Така констатираното обстоятелство определя
дружеството и като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК. След служебна справка в
търговския регистър се констатира, че посоченият в договора кредитор "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД е заличен поради настъпило презгранично сливане в сила от
31.01.2018 г. на осн. чл. 13 от Директива 2005/56/ЕО на Европейския Парламент и
Съвета от 26.10.2005 г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" АД, регистрирано
във Франция, със седалище гр. Париж, и "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД,
регистрирано в България, със седалище гр. София. Считано от 01.02.2018г., по силата
на настъпилото универсално правоприемство, "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД
упражнява дейността си чрез регистрирания в ТР клон на чуждестранния търговец, а
именно: "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България", при което надлежна
страна в исковото производство е посоченият чуждестранен търговец.
Отпуснатият заем на П.Г., като физическо лице, представлява предоставяне на
финансова услуга по смисъла на § 13, т.12 от ДР на ЗЗП и ответникът има качеството
на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т.1 от ДР на
ЗЗП.
При тези съображения и след извършен анализ на съдържанието на договора,
настоящият съдебен състав приема, че договорът е за потребителски кредит, чиято
правна регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а по силата на
препращащата разпоредба на чл.24 ЗПК - и в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно
формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл.10 и
чл.11 ЗПК.
Разпоредбата на чл.22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на
чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен.
С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени
6
в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е
задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако
нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване /в този смисъл
са задължителните указания, дадени с т.1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
При извършената служебна проверка относно действителността на сключения
между страните договор, въззивният съд констатира следното:
При сключване на договора е спазена изискуемата се от чл.10, ал.1 ЗПК
писмена форма на хартиен носител. Анализирано съдържанието на договора отговаря
на изискванията на чл.11, ал.1, т.1-11 ЗПК - съдържа дата и място на сключването, вид
на предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на договора, общия
размер на кредита и начин на усвояването му, размер на ГЛП, размер на ГПР и
допусканията при изчисляването на същия /посочени са в условията към договора/,
информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. Договорът обаче не отговаря на част от изискванията на чл.10,
ал.1 ЗПК, както и на изискванията на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК.
Според чл.10, ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят в еднакъв по вид, формат и размер шрифт –
не по малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В конкретния
случай, в договора е предвидено предоставяне на потребителски кредит, както под
формата на паричен заем, така и под формата на финансиране на услуга – сключване
на застраховка, т.е. приложените Сертификат и Общи условия за застраховка "Защита
на плащанията" съдържат уговорки относно посочената в договора за кредит и
дължима от ответника застрахователна премия, поради което настоящият съдебен
състав намира, че същите съставлява елементи от договора, по отношение на които
трябва да са спазени посочените законови изисквания. Дори и без наличието на
специални познания е видно, че сертификатът с общите условия са изготвени в
различен по размер шрифт, като в застрахователните документи този шрифт
категорично е в размер по-малък от 12 и е трудно четлив.
Настоящият съдебен състав намира, че от една страна е налице нарушение на
изискването на чл.10, ал.1 ЗПК за еднакъв по вид, формат и размер шрифт на всички
елементи на договора, а от друга страна е налице нарушение и на изискването за
шрифт не по-малък от 12 по отношение на част от елементите на договора, касаещи
финансираната услуга за застраховане.
На следващо място, в договора е обективиран погасителен план, който съдържа
информация относно падежните дати на всяка от вноските, размер на вноската и
размера на оставащата главница съобразно изискванията на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК.
Липсва обаче предоставяне на предвидената в чл.11, ал.1, т.12 ЗПК информация
7
относно правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за
кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за
извършените и предстоящите плащания, който погасителен план трябва да посочва
дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания и да
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо,
допълнителните разходи.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че съгласно
разпоредбата на чл.22 ЗПК сключеният договор за потребителски кредит № PLUS-
13152999/08.04.2016г., между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, гр.София и П.Г.
е недействителен, тъй като не отговаря на част от изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК,
както и на изискванията на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК.
Последиците от обявяването на тази недействителност са регламентирани в
разпоредбата на чл.23 ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи по кредита.
В договора е посочено, че общият размер на кредита е 6000.00 лв., но от
приложения СЕФ и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза е
установено, че нетната сума за получаване по сметка е в размер на 5850.00 лв., след
удържане на такса ангажимент.
В чистата стойност на кредита не следва да бъде включена посочената в
договора застрахователна премия, тъй като липсват доказателства ищецът да е
финансирал тази услуга чрез заплащането й на застраховател. Налице са единствено
данни, че кредитополучателят е поел задължение за заплащане на застрахователната
премия, която според посоченото в договора е разделена на равен брой вноски и е част
от месечната погасителна вноска. Договорът за кредит е подписан на 08.04.2016г., т. е.
по време на действието на Кодекс за застраховането /обн. ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г.,
в сила от 01.01.2016г./. Съобразно разпоредбата на чл.344, ал.1 КЗ застрахователният
договор се сключва писмено във формата на застрахователна полица или на друг
писмен акт. Така предвидената форма е такава за действителност на договора, поради
което за да се приеме, че е налице валидно сключен такъв, ищецът е следвало да
представи застрахователна полица или друг писмен акт. В случая към договора за
кредит е приложен единствено сертификат № PLUS-13152999, в който е отразено, че
застрахователите "Кардиф Животозастраховане, Клон България" и "Кардиф Общо
застраховане, клон България" срещу заплащане на застрахователна премия се
задължават да застраховат П. Г. Г., съгласно Общи условия на застраховка "Защита на
плащанията". Този сертификат не представлява застрахователна полица, нито може да
бъде разглеждан като друг писмен документ, доказващ сключването на
застрахователен договор, тъй като не е подписан от представител на посочените
8
застрахователи "Кардиф Животозастраховане, Клон България" и "Кардиф Общо
застраховане, клон България", а носи само подписите на ответника и на представител
на кредитора по договора за потребителски кредит. Действително, съгласно
разпоредбата на чл. 344, ал.3 КЗ, може да бъде издадено застрахователно
удостоверение, сертификат или свидетелство, но този документ се издава от
застрахователя и има удостоверителен характер за сключването на застрахователния
договор, а не замества самия договор. При тези съображения настоящият съдебен
състав намира, че ищецът не е доказал сключването на застрахователен договор, по
силата на който ответникът да дължи месечни вноски за застрахователна премия,
заплащани на застрахователя чрез кредитора по договора за потребителски кредит.
В чистата стойност на кредита не следва да бъде включена и посочената в
договора и удържана сума за такса ангажимент в размер на 150.00 лв., тъй като
клаузата за заплащането на същата е недействителна и на самостоятелно основание,
извън посочените такива за недействителност на целия договор за кредит. Съгласно
чл.2 от условията по договора, срещу договорената такса ангажимент кредиторът се
задължава да сключи договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на §1, т.5
ЗПК. Посочено е, че таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на
кредита, като кредиторът удържа посочената в договора сума. От посоченото в
договора не става ясно дали заплащането на тази такса е задължително условие за
сключването на договора за потребителски кредит. В случай, че се приеме, че таксата
ангажимент е задължително условие за получаване на кредита, то същата има връзка с
усвояването и управлението на кредита, поради което не може да се приеме, че попада
в приложеното поле на чл. 10а, ал. 1 ЗПК и претендирането от потребителя
противоречи на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия за усвояване и управление на
кредита. Ако пък се приеме, че таксата ангажимент не е условие за получаване на
кредита, а е свързан с договора разход за допълнителна услуга по смисъла на чл.10а,
ал.1 ЗПК, както е отразено в представения СЕФ, то след като страните са договорили
фиксиран лихвен процент, договорената такса не представлява възнаграждение за
реално ползване на определена услуга, а представлява условие за изпълнение на
договорно задължение на едната страна по договора спрямо другата страна. Това
условие накърнява изискването за добросъвестност и води до неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя, поради което клаузата е
недействителна на основание чл.24 ЗПК вр. чл.143, ал.1 ЗЗП. Следователно и в двата
случая, потребителят не дължи заплащането на такава такса, поради което кредиторът
неправомерно я е удържал от общата стойност на предоставения кредит.
Съобразно разпоредбата на чл.23 ЗПК, при констатираната недействителност
на договора за кредит, ответникът не дължи заплащане и на претендираните
възнаградителна лихва и лихва за забава.
9
При изложеното, настоящият съдебен състав приема, че в конкретния случай
подлежащата на връщане от ответника чиста стойност на заетата сума по смисъла на
чл.23 ЗПК се равнява на получената сума от 5850.00 лв., която е посочена и в СЕФ.
Остатъкът до пълния размер на кредита от 6000.00 лв. е удържан за такса ангажимент
от 150.00 лв., която не се дължи от потребителя по изложените по-горе съображения.
Не се спори, че ответникът е погасил 13 бр. месечни вноски в общ размер от 2667.34
лв. При това положение дължимият от него остатък до посочения размер на чистата
стойност на заетата сума е в размер на 3182.66 лв.
По делото липсват данни за обявяване на предсрочна изискуемост, но в хода на
съдебното производство е настъпил крайният падеж по договора – 05.05.2020 г.,
поради което всички вземания по договора са станали изискуеми и този факт следва да
бъде взет предвид съгласно т. 1 от ТР № 8//2.07.19 г. по т. д. № 8/17 г.
В обобщение, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск с правно
основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240, ал.1 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК е
основателен до размер от 3182.66 лв., представляваща подлежащата на връщане чиста
стойност на кредита по договор за потребителски кредит. Тази сума се дължи ведно
със законната лихва, считано от 29.10.2019 г. – датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК до окончателното й изплащане. В останалата част до пълния предявен
размер от 4985.62 лв. предявеният иск за главница се явява неоснователен, както и за
претендираните възнаградителна и мораторна лихва за забава.
При горните съображения,обжалваното решение като частично неправилно ще
следва да се отмени, в частта в която искът за главницата е присъден над 3182.66
лв.,като се приеме,че над сумата 3182.66 лв. следва да се отхвърли.Решението следва
да се отмени и в частта,в която са присъдени посочените по-горе възнаградителна
лихва, договорна лихва,като с оглед на възприетата по-горе недължимост,поради
установената по-горе недействителност на договора за потребителски кредит,като се
приеме,че предявеният иск следва да се отхвърли и в тези части.
По разноските: С оглед приетата частична неправилност на обжалваното
решение,то ще следва да се отмени и в частта за разноските,като на ищеца се присъдят
такива,съобразено с приетото в настоящото решение досежно частичната
основателност на установеното вземане,а именно-основателност на исковата претенция
за установено вземане по договора за потребителски кредит за главница в размер на
3182.66 лв.,респективно неоснователност в останалата част до пълния размер на
дължимата главница и претедираните възнаградителна лихва,договорна лихва.Или
след съответните аритметични изчисления и представен списъка по чл.80 ГПК,за
първата инстанция,ответника дължи възстановяване на разноски в размер на сумата
197.14 лв.- в исковото производство,сумата 85.41 лв. в заповедното такова.
С оглед изхода на делото от страна на въззивника не са претендирани разноски и
такива не следва да бъдат присъждани.
10
Водим от горното и на основание чл.271,ал.1,пр.3 ГПК, Врачанският окръжен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260068/22.04.2021г. постановено по гр.д.№ 14/2020г. по
опис на РС-Мездра,в частите му, в които предявеният иск с правно основание чл.422
ГПК вр. чл.415 ГПК вр. чл.9,чл.11, т.7 и 11 ЗПК, вр. чл.240 ЗЗД вр. чл.79 ЗЗД и чл.86
ЗЗД от "БНП Париба Пърсънъл Файненс" АД, регистрирано във Франция, със
седалище гр. Париж, и "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, регистрирано в
България, със седалище гр. София против П. Г. Г. е уважен за главница на горницата
над 3182.66 лв.; възнаградителна лихва в размер на 1199.18 лв. за периода от
05.07.2017г. до 05.05.2020г.; мораторна лихва в размер на 831.54 лева за периода от
05.08.2017г. до 11.10.2019г., както и в частта за разноските и вместо него в тази му част
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ обективно предявените искове с правно основание чл.422 ГПК вр.
чл.415 ГПК вр. чл.9,чл.11, т.7 и 11 ЗПК, вр. чл.240 ЗЗД вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД от
"БНП Париба Пърсънъл Файненс" АД, регистрирано във Франция, със седалище гр.
Париж, и "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, регистрирано в България, със
седалище гр. София против П. Г. Г. за горницата над сумата от 3182.66 лв. до
присъдения с първоинстанционния съдебен акт размер от 4985.62 лв.-главница;
възнаградителна лихва в размер на 1199.18 лв. за периода от 05.07.2017г. до
05.05.2020г.; мораторна лихва в размер на 831.54 лева за периода от 05.08.2017г. до
11.10.2019г., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА П. Г. Г. ЕГН **********, с адрес гр.*** да заплати на "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" АД, регистрирано във Франция, със седалище гр. Париж, и "БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, регистрирано в България, със седалище гр. София
направените пред първата инстанция разноски в размер на 197.14 лв. и в заповедното
производство по ч. гр.д. № 1297/2019г.на Районен съд-Мездра в размер на 85.41 лв.
съобразно уважената част от исковете.
ПОТВЪРЖДАВА решението на РС-Мездра в останалата му част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
11
Членове:
1._______________________
2._______________________
12