РЕШЕНИЕ
№ 441
гр. Бургас , 04.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20212120202761 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Н. З. Ж., ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление № 21-0769-000809 от 11.05.2021 г., издадено от началник група към ОД на
МВР – Бургас, сектор „ПП”, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2
ЗДвП за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП са му наложени наказания „глоба“ в
размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление. Твърди се, че АУАН е съставен в нарушение на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН,
тъй като в акта не е посочено дали свидетелят е на извършване на нарушението или е
присъствал при съставяне на акта. Възразява, че не е конкретизирано мястото на извършване
на нарушението, което е елемент от обективната страна на деянието. Твърди, че не са
посочени възрастта на нарушителя и неговата месторабота, както и че АУАН не е четливо
написан, което води до невъзможност да бъде изградена ефективна защита срещу него.
Сочи, че не му е бил връчен първия екземпляр от талон за изследване, както гласи Наредба
№ 1, като връченият екземпляр не може да бъде разчетен. С тези доводи моли наказателното
постановление да бъде отменено. Жалбоподателят, редовно уведомен, явява се лично и с
адв. А.. Поддържа жалбата и изложените в нея доводи.
Административнонаказващият орган, редовно уведомени, не изпращат представител. В
1
становище, находящо се в преписката, поддържат наказателното постановление да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 03.02.2021 г. около 18:00 полицейски служители са спрели за проверка в гр. Бургас,
по бул. „М.Л.“ до дом № **, в посока към ул. „С.“ управлявания от жалбоподателя лек
автомобил „БМВ 740 И“ с рег. № *******. За да бъде извършена проверка на жалбоподателя
за употреба на наркотични и други упойващи вещества, на място бил изпратен да окаже
съдействие свидетелят З.Д. на длъжност мл. автоконтрольор в сектор „ПП“ при ОД на МВР
– Бургас. Свидетелят Д. разяснил правата на жалбоподателя, при което жалбоподателят
отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества и техни аналози. Свидетелят Д.
издал медицински талон на жалбоподателя за медицинско изследване, но той отказал да даде
кръвна проба за анализ. За установеното нарушение свидетелят Д. съставил срещу
жалбоподателя АУАН, а впоследствие било издадено и обжалваното в настоящото
производство наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства. Показанията на
актосъставителя изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателатва. По делото не се
събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установената от съда
фактическа обстановка.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че в административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, които да обуславят отмяна на
издаденото НП.
Обжалваното наказателно постановление и АУН са издадени от компетентни органи
(Заповед № 8121з -515/14.05.2018 г. на министъра на МВР, в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал.
3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните
разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП достатъчно ясно и пълно са
описани фактите във връзка с вмененото на жалбоподателя нарушение.
2
В тази връзка настоящият състав не споделя изложените в жалбата възражения за
допуснати процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП.
На първо място съдът не споделя изложеното възражение, че при съставяне на АУАН
е присъствал един свидетел, като не е било посочено дали е свидетел на извършеното
нарушение или при съставяне на акта. Съгласно чл. 40, ал. 1 ЗАНН актът за установяване на
административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите,
които са присъствували при извършване или установяване на нарушението. Според съда
няма пречка едно лице да бъде свидетел в различните хипотези, предвидени в чл. 40, ал. 1
ЗАНН. Вярно е, че и в чл. 40, ал. 1 ЗАНН се използва думата „свидетели” в множествено
число, но в тази норма са изброени различни категории свидетели, като при граматическото
й тълкуване съдът достига до извод, че именно във връзка с това изброяване е използвано и
множествено число. Според настоящия съдебен състав няма пречка АУАН да бъде подписан
и от един свидетел, стига той да съвместява в себе си различните качества, посочени в чл.
40, ал. 1 ЗАНН, т.е. да е очевидец на нарушението и да присъства при съставянето на акта.
Именно тази хипотеза е налице. Видно от АУАН посоченият свидетел е едновременно
свидетел очевидец при установяване на нарушението и свидетел при съставяне на акта. В
АУАН е подчертано качеството свидетел – очевидец. Отделно от това съставеният АУАН е
подписан от посочения свидетел, което обстоятелство навежда на безспорен извод, че
свидетелят е присъствал и при съставяне на АУАН.
Съдът не споделя поддържаното възражение, че АНО е допуснал съществено
процесуално нарушение, тъй като не е посочил точното място на извършване на
нарушението. Видно от АУАН и от НП мястото на извършване на нарушението е
конкретизирано с посочване на града (гр.Бургас), номер на улица (бул. „М.Л.“ до дом **), до
който е бил спрян автомобилът за проверка, като е посочена и посоката му на движение - в
посока ул. „С.“. Съдът счита, че така описаното дава достатъчна яснота относно мястото на
извършване на нарушението. Не е необходимо допълнително конкретизиране, за да се
установи мястото на извършване на нарушението.
На следващо място съдът намира за неоснователно и възражението на жалбоподателя
за допуснато съществено нарушение поради непосочване на възрастта и месторабота на
нарушителя. Видно от АУАН в него са посочени трите имена и ЕГН на нарушителя. Съдът
намира, че тези данни са достатъчни и допринасят в пълна степен за индивидуализиране на
нарушителя. Относно възрастта му в акта е посочено ЕГН, от което може лесно да се изведе
възрастта на жалбоподателя. Що се отнася до непосочване на местоработата съдът счита, че
този пропуск не представлява съществено процесуално нарушение при съставяне на акта,
тъй като не е необходимо да се посочва месторабота, за да се индивидуализира нарушителя.
Посочените в АУАН данни са достатъчни за да се установи самоличността на
жалбоподателя като нарушител.
Съдът не споделя възраженията, че на жалбоподателя му е бил връчен нечетлив
екземпляр от АУАН. В съдебно заседание адв. А. ангажира писмено доказателство –
3
връчения екземпляр от АУАН на жалбоподателя, като поддържа, че същият е нечетлив,
неясен и поставя жалбоподателя в невъзможност да разбере какво нарушение му се вменява
във вина. Актът е връчен лично на жалбоподателя в момента на съставянето му на
03.02.2021 г., като в момента на връчването той не е вписал никакви възражения в него.
Нещо повече самият жалбоподател е посочил, че няма възражения. Т.е. жалбоподателят е
приел екземпляра от АУАН във вида, в който му се връчва, и не е поискал на място да му
бъде връчен друг (четлив) екземпляр. Предявен му е бил напълно четлив екземпляр на
АУАН (на л. 7 от делото), с който той се е запознал и подписал без възражения. При така
установеното по делото е нелогично впоследствие жалбоподателят да твърди, че не му било
ясно срещу какво да се защитава, като изложи възраженията си. Ето защо той е имал
възможност да се запознае със съдържанието на акта още към момента на съставянето му и
ако е имал някакви възражения за вида на акта, логично би било да ги впише при
предявяването му за подпис. Видно от АУАН жалбоподателят е вписал собственоръчно, че
няма възражения. Впоследствие му е било връчено и НП, с което е наказан именно за
нарушението, посочено в АУАН. Налага се извод, че правото на защита на жалбоподателя
по никакъв начин не е било нарушено. Той е имал възможност да се защитава срещу всички
факти и обстоятелства и да организира в пълнота защитата си, включително и в съдебното
производство. За пълнота на изложението за настоящия състав остава недоказано
твърдението на жалбоподателя, че представения по делото оригинал на екземпляр на АУАН
е бил връчен на жалбоподателя в това състояние. Не се изключва възможността върху
хартиения носител на АУАН да е оказано външно въздействие след връчването му, което да
е довело до затруднения в разчитане на съдържанието му.
На последно място съдът намира за неоснователно и възражението за допуснато
нарушение на Нaредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, тъй като на
жалбоподателя не е бил връчен първият екземпляр от издадения талон за изследване.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредбата талонът се попълва в три екземпляра, като първият се
предоставя на водача или се изпраща до лечебното заведение, в което е настанен, вторият се
прилага към акта, съответно протокола, а третият остава за отчет. Дори да се приеме, че
актосъставителят – свидетелят Д. не е връчил първия екземпляр от талона на жалбоподателя,
допуснатото нарушение на чл. 6, ал. 1 от Наредба № 1 не е съществено и не е нарушило
правото на защита на жалбоподателя. Няма спор, че на жалбоподателя е бил връчен
екземпляр от талона за изследване, като това изрично се потвърди от свидетеля Д., който го
е издал. По делото е приложен четлив екземпляр от талона за изследване (л.8), който е бил
предявен за подпис на жалбоподателя. Жалбоподателят го е подписал, което безспорно
предполага, че същият е имал възможност да се запознае със съдържанието му. В талона
ясно и недвусмислено е посочено болничното заведение, в което следва да се яви
жалбоподателят да даде кръвна проба, както и времевия интервал за явяването. Ето защо
съдът не споделя защитната теза на жалбоподателя, че му е бил връчен нечетлив екземпляр
от талона за изследване.
4
В случая се касае за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
Санкционната норма на чл. 174, ал. 3 ЗДвП предвижда задължение за съответния
водач на моторно превозно средство да съдейства при извършване на проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или да изпълни
предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози. На наказание по реда на чл. 174, ал. 3 ЗДвП подлежи лице,
което откаже да даде необходимото съдействие за установяване употребата на наркотични
вещества. Такова съдействие може да бъде дадено по два начина – чрез съгласие на лицето
да бъде изпробвано с тест или чрез изпълнение на предписание за медицинско изследване и
даване на проби за химико-токсикологично лабораторно изследване. Това са и методите за
установяване на употребата на наркотични вещества и техни аналози от водачите на МПС,
предвидени в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози. Всеки от тези методи е годен да удостовери
дали съответният водач е употребил наркотични вещества. Следователно ако водачът окаже
съдействие за реализирането на който и да е от посочените в чл. 174, ал. 3 ЗДвП методи, той
на практика не е изпълнил задължението, вменено с чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Нарушението на чл.
174, ал. 3 ЗДвП е едно и се изразява в липса на съдействие от водача, което води до
невъзможност да бъде установено дали е употребил наркотични вещества или техни
аналози. Независимо от методите, които водачът е отказал да бъдат приложени спрямо него,
нарушението е едно. В случая от доказателствата по делото се установява, че водачът е
отказал да бъде изпробван с тест за употреба на наркотични вещества, а впоследствие е
отказал да даде кръвна проба за химико-токсикологично лабораторно изследване. С това си
поведение той безспорно е нарушил разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, поради което както
в АУАН, така и в НП нарушението е описано по ясен и пълен начин. На жалбоподателя е
бил издаден от свидетеля Д. талон за медицинско изследване (л.8), в който е посочено, че
жалбоподателят отказва да бъде тестван. Видно от талона, същият е подписан от
жалбоподателя.
С оглед изложеното съдът прави извод за доказаност на извършеното от
жалбоподателя нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП.
При правилно определена правна квалификация на извършеното от Ж.
административно нарушение, наказващият орган му е наложил и наказания в съответствие
с разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, а именно глоба в размер на 2000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
С оглед изложеното НП се явява законосъобразно и правилно, поради което следва да
бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0769-000809 от 11.05.2021 г.,
издадено от началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор „ПП”, с което на Н. З. Ж., ЕГН
********** на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3
ЗДвП са му наложени наказания „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 24 месеца.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Вярно с оригинала: /п/
КС
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
6