№ 912
гр. Пловдив, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20235300501206 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А. Р. П., ЕГН **********, чрез пълномощника
й по делото адв. И. П., против Решение №920/01.03.2023г., постановено по гр. д.
№7064/2022г. по описа на РС- Пловдив, ХV гр.с., с което е бил отхвърлен предявения от
нея против „Електроразпределение Юг“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, иск за признаване за установено,
че не дължи сумата от 2294,28 лв., представляваща допълнително начислена електрическа
енергия за периода 08.05.2021г.-06.08.2021г. по фактура №8275225/27.04.2022г. Във
въззивната жалба са изложени подробни оплаквания за неправилност на обжалваното
решение, като се иска неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което
исковата претенция да бъде уважена. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна „Електроразпределение Юг“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, в писмено
становище чрез пълномощника си юрк. С.Д., оспорва въззивната жалба и иска
потвърждаване на първоинстанционното решение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК, изхожда от
легитимирано лице, насочена е срещу неблагоприятното за него първоинстанционно
решение, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима.
При извършената служебна проверка съгласно чл.269, изр.1 от ГПК въззивният
съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Предвид горното и
съгласно чл.269, изр.2 от ГПК въззивният съд следва да се произнесе по правилността на
решението и по съществото на правния спор между страните съобразно изложените във
въззивната жалба доводи, като според задължителните указания, дадени в т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по т.д. №1/2013 г на ОСГТК на ВКС може да
приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено
като основание за обжалване.
1
Първоинстанционният съд е бил сезиран с установителен иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК, като ищцата А. Р. П. иска да се признае за установено
по отношение на ответника „Електроразпределение Юг“ АД, че не му дължи сумата от
2294,28 лв., представляваща допълнително начислена електрическа енергия за периода
08.05.2021г.-06.08.2021г. по фактура №8275225/27.04.2022г. за обект, находящ се в с.
Брестник с ИТН 4231337.
От фактическа страна по делото не се спори между страните, че ищцата е
потребител на електрическа енергия за обект, находящ се в с. Брестник с ИТН 4231337.
Видно от представения по делото констативен протокол от 06.08.2021г., на посочената
дата служители на ответното дружество са извършили проверка на електромер
№*********, измерващ доставената в обекта на ищцата електрическа енергия, при
което са констатирали, че измерва електрическата енергия с грешка, по- голяма от
допустимото, поради което са го демонтирали и изпратили за метрологична експертиза.
При разпита си като свидетел по делото св. Д.Р., който е един от служителите на
ответника, участвал при извършване на проверката и съставяне на протокола,
потвърждава описаните в него обстоятелства. Заявява, че многократно е посещавал
обекта, който представлявал много голяма къща. Търсили клиента, като чукали и
викали, но не го намерили, поради което отворили таблото в присъствие на свидетел. При
измерване с уред- еталон установили, че електромерът измерва със 70-80% по- малко,
поради което го демонтирали и предали за експертиза. По делото е представен
констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване №58/09.03.2022
г., издаден от Български институт по метрология, РО- Бургас, видно от който при
отварянето на електромера е установено, че е осъществяван достъп до вътрешността
му, като са извадени куплунги Х4 и Х5 на втора и трета фази, водещо до промяна на
метрологичните му характеристики, като метрологичните му характеристики и външния
му вид не съответстват на изискванията на одобрения тип. Електромерът отчита
електрическата енергия с грешка извън допустимата- -66,5%. Въз основа на
констатациите в протокола и метрологичната експертиза ответното дружество е
извършило корекция на сметката за електрическа енергия на абоната за минал период- за
периода 08.05.2021г.-06.08.2021г., за което е издало фактура №8275225/27.04.2022г. за
допълнително начислена електрическа енергия на стойност 2294,28 лв.
От заключението на приетата по делото съдебно- техническа експертиза се
установява, че съгласно описаното в констативния протокол за метрологична експертиза
е било извършено нерегламентирано въздействие върху електромера, при което част от
консумираната електрическа енергия не се отчита. Извадените куплунги прекъсват
връзката между токовите преобразуватели и платката на електромера на фази „В“ и
„С“, в резултат на което консумираната електрическа енергия по двете фази не се
отчита. При извършване на корекцията на сметката на ищцата е била приложена
правилно методиката на чл.50, ал.1, б.А от ПИКЕЕ, като количеството начислена
електрическа енергия е определено правилно и същата е остойностена съобразно
определените от КЕВР цени. Според вещото лице началният момент на неизмерване на
част от консумираната електрическа енергия съобразно товаровия профил е в периода
09.04.2021г.-11.04.2021г. Процесният електромер е произведен през 2020г. и е с
валидна оценка на съответствието, като последващата му проверка е следвало да се
извърши през 2024г.
Съгласно разпоредбата на чл.83, ал.2 във връзка с ал.1, т.6 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/ Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ приема правила
за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, включително реда и начините за
преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени
2
показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и
създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни. В
изпълнение на законовата делегация КЕВР е приела Правила за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, влезли в сила на 04.05.2019г. Съгласно
чл.50, ал.1, б.А от ПИКЕЕ в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че
средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата,
операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството
електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода
от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно
измерване, като при средство за търговско измерване, измерващо с грешка извън
допустимостта, количеството преминала електрическа енергия се изчислява, като
измерените количества се коригират с установената грешка, като се отчита класът на
точност на средството за търговско измерване. Съгласно чл.56, ал.1 от ПИКЕЕ в случаите
на преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на този раздел операторът
на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка
за преизчислените количества електрическа енергия, както и информация за дължимата сума
за мрежови услуги, а съгласно ал.2 ползвателят на мрежата заплаща на оператора на
съответната мрежа дължимата сума, определена от оператора на съответната мрежа по реда
на ал. 1.
В случая по делото се установява от представения констативен протокол за
метрологична експертиза и от заключението на приетата съдебно- техническа експертиза,
че електромерът, измерващ доставената в обекта на ищцата електрическа енергия, е
измервал с грешка извън допустимата. По делото не се установяват нарушения на
предвидения в ПИКЕЕ ред за извършване на проверката. Тъй като клиентът не е бил
открит в имота при проверката, същата съгласно чл.46, ал.3 от ПИКЕЕ е извършена в
присъствие на свидетел, който не е служител на оператора. Съгласно изискването на
чл.46, ал.4 от ПИКЕЕ препис от протокола е бил изпратен на клиента с препоръчано
писмо с обратна разписка, но последният не е бил открит на адреса си. От
представения по делото констативен протокол от 05.04.2021г. /л.65/ е видно, че именно
процесният електромер №********* е бил поставен да измерва доставената в обекта на
ищцата електрическа енергия, поради което възраженията й, че това не било
установено, не могат да бъдат споделени. При това положение за ответното дружество,
като оператор на електроразпределителната мрежа, е възникнало правото по чл.56, ал.2
от ПИКЕЕ да начисли на ищеца електрическа енергия за минал период, като от
заключението на приетата съдебно- техническа експертиза се установява, че
допълнително начислената електрическа енергия е определена в съответствие с
разпоредбата на чл.50, ал.1, б.А от ПИКЕЕ. Съгласно приетата СТЕ същата е на
стойност 2294,28 лв., колкото е била начислена от ответника с издадените съгласно
чл.56, ал.1 от ПИКЕЕ фактура и справка.
Изложените в исковата молба и въззивната жалба доводи на ищеца, че не
следва да дължи стойността на допълнително начислената му електрическа енергия, са
неоснователни.
Съгласно формираната практика на ВКС /Решение №77 от 30.05.2022г. на ВКС
по гр.д.№2708/2021г., 3-то г.о.; Решение №115 от 17.06.2022г. на ВКС по гр.д.
№3817/2021г., 4-то г.о.Решение №85 от 27.06.2022г. на ВКС по гр.д.№2528/2021г., 4-
то г.о.; Решение №50178 от 07.10.2022г. на ВКС по гр.д.№3603/2021г., 4-то г.о./
3
материалноправните разпоредби на ПИКЕЕ, легитимиращи оператора на
електроразпределителната мрежа като лице, което има право да начислява корекции на
сметки на потребителите за минал период, респ. да начислява суми за реално потребена
електрическа енергия, са в рамките на законовата делегация и не противоречат на
нормативен акт от по- висока степен. Разпоредбите на чл.50-56 от ПИКЕЕ не уреждат
договорните правоотношения по продажба на електрическа енергия, а само правото на
оператора на електроразпределителната мрежа при установяване на несъответствия
между измерените количества електрическа енергия и заплатените такива да
преизчислява количеството електрическа енергия по реда на правилата. От
разпоредбата на чл.56, ал.3 от ПИКЕЕ, регламентираща цената, по която се фактурират
преизчислените количества, е видно, че заплащането на същите цели да покрие
технологичните разходи на съответния мрежови оператор, тъй като съгласно Правилата
за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/ употребената реално електрическа енергия,
неизмерена в следствие на нерегламентирано въздействие върху измервателната система на
електропреносната мрежа се поема като стойност на енергия за покрИ.е на технологични
разходи от операторите на разпределителните мрежи- чл. 4, ал. 3; чл. 91 и 92 от ПТЕЕ.
Начислената съгласно чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ електрическа енергия цели да
компенсира електроразпределителното дружество за технологичните му разходи, като
размерът й се определя по установената в разпоредбата методика, като измерените
количества се коригират с установената грешка, като се отчита класът на точност на
средството за търговско измерване. Неотчетената от електромера действително
преминала и консумирана от клиента електрическа енергия представлява технологични
разходи за електроразпределителното дружество, за което същото следва да бъде
компенсирано съобразно правилата на ПИКЕЕ.
Ирелевантни за изхода на спора са възраженията на ищцата, че по делото не
било установено да е извършвала някакво въздействие върху процесния електромер,
което да е довело до неправилното измерване на електрическата енергия.
Начисляването съгласно чл.50, ал.1 от ПИКЕЕ на допълнителни количества
електрическа енергия в случаите, когато доставената такава не е била точно измервана
от средството за търговско измерване, не е санкция за неправомерно поведение на
клиента, а начин за избягване на неоснователно обогатяване, тъй като той е ползвал
електрическа енергия, която не е била изцяло отчетена и заплатена. Предвид горното
за възникване на вземането на електроразпределителното дружество е от значение само
обективният факт на неизмерване или неточно измерване на електрическата енергия,
като не е необходимо да се установява дали това се дължи на действия или
бездействия на клиента.
Относно последиците от липсата на предвиден в общите условия на ответното
дружество ред за уведомяване на клиентите при извършването на корекция на
сметките им настоящият състав споделя актуалната съдебна практика, обективирана в
решение № 76/08.04.2021 г. по г. д. № 2209/2020 г., ІV г. о. на ВКС; решение №
75/13.04.2021 г. по г. д. № 2206/2020 г., ІV г. о. на ВКС; решение № 61/16.07.2021 г. по г. д.
№ 2051/2020 г., ІV г. о. на ВКС и решение № 124/13.09.2021 г. по г. д. № 1899/2020 г., ІV г.
о. на ВКС. Според нея когато в общите условия не е предвиден ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да
бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче
не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това
задължение се установява по съдебен ред. Съдебното производство по реда на ГПК
гарантира в равна степен правата на страните при спорове за грешно отчитане на
изразходваната електроенергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят
добросъвестните потребители.
По така изложените съображения обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.8 от ГПК в полза на
4
въззиваемата страна следва да се определи и присъди юрисконсултско възнаграждение за
въззивното производство в размер на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №920/01.03.2023г., постановено по гр. д. №7064/2022г.
по описа на РС- Пловдив, ХV гр.с.
ОСЪЖДА А. Р. П., ЕГН **********, да заплати на „Електроразпределение Юг“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов” № 37, сумата от 100 лв.- юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5