Решение по дело №1243/2021 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 април 2022 г. (в сила от 4 май 2022 г.)
Съдия: Ива Байнова
Дело: 20217260701243
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 259/18.04.2022г., гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково, в открито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Съдия: Ива Байнова

при участието на секретар Дорета Атанасова…..................…………...... и в присъствието на прокурор ……..…………………………………………………………….. като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело №1243 по описа за 2021 година, за да се  произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба от Н.С.И. ***, с посочен съдебен адрес ***, ***, подадена чрез пълномощник против Решение №1012-26-483-1/24.11.2021г. на Директора на ТП на НОИ-Хасково.

В жалбата се твърди, че материалното право относно незачитането на трудовия стаж на жалбоподателката като неработеща майка за периода от 26.11.1978г. до 26.11.1979г.  и от  27.08.1980г. до 05.05.1981г., било приложено неправилно. Твърди се, че оспореното решени е издадено в нарушение на чл.37 и сл. от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ . Безспорният доказан трудов стаж на жалбоподателката бил 16г. и 08 дни, включително периодите , когато била неработеща майка, при което се удостоверявало наличието на повече от 15 години общ трудов стаж.

Моли се за отмяна на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане и връщане на преписката на ТП на НОИ – Хасково с указание за правилно прилагане на материалното право и отпускане на ЛПОСВ. Претендират се разноски по делото.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Хасково, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заявление вх. №2113-26-943 от 09.06.2021г. до Директора на ТП на НОИ – Хасково жалбоподателката Н.С.И. е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ), като приложила съответните документи, сред които и Удостоверение за идентичност на имена №004/14.08.2020г., Удостоверения обр. УП-13, обр.УП-14 и обр.УП-15, издадени от ТП на НОИ-Хасково, Удостоверение обр. УП-13, издадено от ТП на НОИ-Ямбол, Трудова книжка №80/19.11.1992г.

Представила е и удостоверения за раждане /дубликати/, видно от които е майка на две деца, първото от които родено на ***г., а второто – на ***г.

 С Разпореждане №**********/2140-26-734/06.10.2021г., издадено от Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, на основание чл.68, ал.1-3 от КСО, е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Н.С.И.. В разпореждането е посочено, че не й се следва пенсия основание чл.68, ал.1-2 от КСО, тъй като има навършена възраст *** г., *** м., но няма осигурителен стаж *** г., а има *** г. *** м. и *** дни. Отказът за отпускане на ЛПОСВ по реда на чл.68, ал.3 от КСО е обоснован с това, че жалбоподателката няма изискуемия действителен осигурителен стаж от *** години,  а има такъв от *** г., ***м.  като при определянето на действителен осигурителен стаж пенсионният орган, позовавайки се на разпоредбата на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО е изключил стажа за периодите, през които жалбоподателката е била неработеща майка, а именно от ***г. до ***г. – 1 г. и от  ***г. до ***г. – *** м.,*** дни.

Разпореждането е било получено на 07.10.2021г. чрез пълномощник.

Срещу разпореждането е подадена  жалба от Н.С.И., заведена с вх.№1012-26-483 от 01.11.2021г. на ТП на НОИ – Хасково. В жалбата е възразено срещу незачитане като действителен на стажа за периода на майчинство от ***г. до ***г.  и от  ***г. до ***г. Поискано е да се отмени обжалваното разпореждане и преписката да се върне на Ръководителя на „ПО“ към ТП на НОИ – Хасково с указание за правилно зачитане на наличния действителен трудов стаж и правилна преценка относно правото и размера на ЛПОСВ.

С оспореното Решение №1012-26-483-1 от 24.11.2021г., издадено от Директора на ТП на НОИ – Хасково е отхвърлена жалбата на Н.С.И. срещу Разпореждане №**********/2140-26-734/06.10.2021г., издадено от Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково. За да постанови решението, административният орган изцяло възприел мотивите на Ръководителя на „ПО“ за отказа да отпусне ЛПОСВ на лицето. Допълнително, след анализ на разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО и предвид текста на §1, т.12 от ДР на КСО, приел, че за действителен осигурителен стаж се зачита само времето, през което лицето упражнявало трудова дейност въз основа на правоотношение – основание за осигуряване. Поради това, въпреки че с различни разпоредби законодателят приравнил на осигурителен стаж определени периоди от време, същите не можело да бъдат зачетени като осигурителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. Осигурителен стаж, зачетен по силата на изрични разпоредби бил времето на наборната военна служба; времето, през което неработеща майка гледала дете до ***-годишна възраст; времето през което лицето получавало обезщетение за безработица и т.н. Съобразно §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО обаче - дефиниция за „осигурено лице“, за изброените хипотези било характерно, че това било време признато за осигурителен стаж, без реално да била упражнявана трудова дейност. Под „действителен стаж“, според §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, законодателят имал предвид точно обратното - наличието на осигурително правоотношение, произтичащо от реалното упражняване на трудова дейност. Въз основа на изложеното, административният орган приел, че зачетеният стаж на жалбоподателката като неработеща майка за периода от ***г. до ***г.  и от  ***г. до ***г., не е действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. Следователно жалбоподателката нямала право на пенсия и по условията на чл.68. ал.3 от КСО, тъй като към датата на подаване на заявлението нямала *** години действителен осигурителен стаж, а имала *** г. *** м.

По делото не се установиха данни за дата на връчване на решението на Н.С.И..

Жалбата срещу акта, издаден 24.11.2021г. е подадена на 06.12.2021г. чрез ТП на НОИ – Хасково, където е заведена с вх. №1012-26-483-2 от същата дата.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Жалбата е насочена срещу годен за обжалване административен акт, изхожда  от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита. Същата е подадена в преклузивния срок за обжалване, видно от датата на издаване на оспореното решение и датата на депозирането й.

Предвид горното, жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентен орган, съгласно нормата на чл.117, ал.3 от КСО.

Обективирано е в писмена форма и съдържа всички предвидени в чл.59, ал.2 от АПК, вр. чл.117, ал.5 от КСО реквизити.

Не се установява при издаването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, конкретни такива не се твърдят и в жалбата.

Решението е несъответно на материалния закон.

В случая е безспорно, с оглед придобития от жалбоподателката стаж от трета категория, че за същата не са налице изискванията за отпускане на ЛПОСВ при условията на чл.68, ал.1-2 от КСО. Спорът се отнася до това дали са налице предпоставките за отпускане на такава при условията на чл.68, ал.3 от КСО.

Съгласно чл.68, ал.3 от КСО,  в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал.1 и 2, до 31 декември 2016г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж.  От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. При така разписаното, през 2021г. лицата придобиват право на ЛПОСВ в случай, че имат  навършена възраст 66г. 08 м. и 15г. действителен осигурителен стаж.

В случая Ръководителят на „ПО“ , респ. административният орган е приел, че стажът от 1 г. 08 м. и 08 дни, за периодите от 26.11.1978г. до 26.11.1979г.  и от  27.08.1980г. до 05.05.1981г., през които не е спорно, че жалбоподателката е била неработеща майка, не е действителен такъв по смисъла на §1, ал.1 т.12 от Допълнителните разпоредби на КСО.

Според жалбоподателката зачетеното като осигурителен стаж време за периодите, през които е била неработеща майка, следва да се приеме  и  за действителен  такъв, което твърдение изцяло се споделя и от съда.

Процесният стаж  е придобит през времето от 26.11.1978г. до 26.11.1979г.  и от  27.08.1980г. до 05.05.1981г., поради което на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО неговата действителност следва да се прецени съобразно действалите до 31.12.1999 г. разпоредби.

Приложима в случая е нормата на чл. 80 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП, отм.), която през целия период на действието си не е изменяна и е гласяла, че за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите (ЗП, отм.) се зачита и времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. Относимо към казуса е и Постановление на Министерския съвет № 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта, обн. ДВ, бр. 2 от 1968 г. (чл. 9, ал. 4 и ал. 5 ), според което времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 г. от неработещи жени-майки или осиновителки, се признава за трудов стаж. Размерът на трудовия стаж, който се зачита по този ред, се определя в зависимост от броя и поредността на родените деца.

Според сега действащият чл. 9, ал. 7 от КСО, "За осигурителен стаж при пенсиониране се зачита.... и времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията. ".

В този смисъл са и разпоредбата на чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО, съгласно която за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на отпуска за бременност, раждане и отглеждане на дете, както и тази на чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС).

При така разписаното се налага изводът, че в областта на общественото осигуряване при майчинство и преди, и сега законодателят не прави разлика между жените, които не работят, защото са майки на малки деца, и другите жени, които полагат труд и са осигурени за този риск, вкл. и в хипотезите на чл. 68, ал. 1-3 от КСО.

След като стажът на жалбоподателката за процесните периоди се зачита за трудов такъв съгласно действащите към този период разпоредби, то с оглед разпоредбата на § 9, ал.1 КСО, същият следва да бъде признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на  §1, т.12 от ПЗР на КСО. 

Предвид гореизложеното, като е отказал да зачете стажа на жалбоподателката като неработеща майка за действителен осигурителен такъв, административният орган неправилно е тълкувал и приложил закона.

След признаването за действителен осигурителен стаж на придобития такъв за времето от 26.11.1978г. до 26.11.1979г. и от 27.08.1980г. до 05.05.1981г., действителният осигурителният стаж на жалбоподателката безспорно надвишава 15 години /16г. и 08 дни/, което налага извода, че е придобила право на пенсия при условията на чл.68, ал.3 от КСО.

По изложените съображения оспореното решение следва да се отмени. Преписката следва да се върне на компетентния пенсионен орган при  ТП на НОИ - Хасково за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателката, при съобразяване с дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

Предвид изхода на делото, основателна се явява претенцията на оспорващата за присъждане на разноски по делото. Такива, предвид своевременно направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и ниската фактическа и правна сложност на делото, приключило в едно съдебно заседание, се следват в размер на 350 лева, съобразно разпоредбата на чл.8, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от  горното и на основание чл.172, ал.2  от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №1012-26-483-1/24.11.2021г. на Директора на ТП на НОИ-Хасково и потвърденото с него Разпореждане №**********/2140-26-734/06.10.2021г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ към ТП на НОИ – Хасково.

ВРЪЩА преписката на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Хасково за ново произнасяне по подаденото от Н.С.И. заявление вх. №2113-26-943 от 09.06.2021г., съгласно задължителните указания относно тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.  

ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ - Хасково  да заплати на  Н.С.И. ***, с посочен съдебен адрес:***, ***, разноски по делото в размер на 350.00 (триста и петдесет) лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                      Съдия: