№ 482
гр. София, 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВИАНА ДИМЧЕВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно
наказателно дело № 20241110204442 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 38-0004652 от 12.04.2023г.,
издадено от В. С. Ш. – Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” –
гр. Русе (РД „АА” - Русе), с което на **** на основание чл.105, ал.1 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвПр/ за нарушение на чл.57, ал.6, т.1 от Наредба № 11 от
31.10.2002г. на Министерство на транспорта и съобщенията /МТС/ е наложена
„имуществена санкция” в размер на 200 /двеста/ лева.
В жалбата на **** се посочва, че Наказателното постановление е неправилно,
незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила.
Претендира се за несъответствие между фактическото описание и правните разпоредби,
поради което не можело да се установи по безспорен начин нарушението и дали има
нарушение спрямо европейското законодателство. Не се оспорва, че Дружеството –
жалбоподател притежава Лиценз за превоз на товари, но се твърди, че от обективна страна
не е налице нарушение. Въпреки, че приложеното по делото Удостоверение за преминат
технически преглед на моторно превозно средство /МПС/ е изтекло към датата на
извършване на международния превоз на товари, в жалбата се посочва, че е налице
последващ преглед в чужбина, който бил непосредствено преди изтичането на предходния.
Поради това се претендира за наличие на валиден технически преглед за процесния период.
От тук се прави извод, че Дружеството – жалбоподател не е разпоредило извършването на
международен превоз на товари с описания в НП автомобил без да е налице валидно
удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата изправност и съответно
се отрича да е извършено нарушение на чл.57, ал.6, т.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на
МТС. С тези аргументи се иска от съда да отмени Наказателното постановление, като се
1
претендират и сторените по делото разноски.
Първоначално по повод на жалбата на **** е било образувано НАХД № 356/2023г. по
описа на РС – Силистра. В писмо до РС – Силистра с вх. № 3866/01.06.2023г. Директорът на
РД „АА“ – Русе е посочил, че жалбата на **** е неоснователна, тъй като административно-
наказателното производство е правилно и законосъобразно проведено. Твърди се, че в Акта
и в НП нарушението е правилно, пълно и точно описано, поради което нарушителят не е
затруднен да научи в какво се състои нарушението. Правилно била наложена и санкцията. В
цитираното писмо пише, че нарушението се доказва от приложените по преписката
доказателства, като били спазени и материалният, и процесуалният закон. В хода на
административно – наказателното производство не били допуснати нарушения и тъй като
НП било законосъобразно и обосновано се иска неговото потвърждение от съда. Прави се и
възражение за прекомерност на претендирания по делото адвокатски хонорар – в случай, че
същият надвишава минималния размер, предвиден в Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
С протоколно определение от 26.06.2023г. РС – Силистра е прекратил съдебното
производство по НАХД № 356/2023г. по описа на РС – Силистра и е изпратил делото по
компетентност на СРС. Тогава е било образувано НАХД № 9165/2023г. по описа на СРС,
НО, 14 състав. С Решение № 5113 от 10.11.2023г. СРС, НО, 14 състав е потвърдил
Наказателно постановление № 38-0004652 от 12.04.2023г., издадено от Директора на РД
„АА” – Русе. По жалба на **** спорът се е пренесъл пред АССГ. С Решение № 1951 от
25.03.2024г. по КНАХД № 280/2024г. по описа на АССГ е отменено Решение № 5113 от
10.11.2023г. по НАХД № 9165/2023г. по описа на СРС, НО, 14 състав и делото е върнато за
ново разглеждане от друг състав на СРС. Така се е стигнало до образуване (на 28.03.2024г.)
на настоящото НАХД № 4442/2024г. по описа на СРС, НО, 10 състав.
Пред СРС, НО, 10 състав в съдебно заседание на 05.11.2024г. не се явява нито адв. А.
или друг процесуален представител на ****, нито въззиваемата страна Директор на РД „АА”
– Русе или негов представител.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и след цялостна преценка на
законосъобразното и правилно развитие на административно-наказателното производство,
прие за установено следното от фактическа страна :
Жалбоподателят **** притежава Лиценз № 19140 за международен автомобилен
превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение, издаден на 18.04.2018г. от
Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, валиден до
17.04.2028г.
Товарен автомобил влекач „****“ с рег. № ****, с рама № VF610A368MD023754 е
собственост на **** – клон Бургас, но се ползва от ****. Този автомобил е преминал преглед
за техническа изправност в България, гр. Видин на 29.09.2021г. и му е било издадено
Удостоверение за техническа изправност на ППС по Протокол № 26753094, в което е
отбелязано, че превозното средство подлежи на преглед до 29.09.2022г. включително. На
2
30.09.2022г. това превозно средство преминало технически преглед в Белгия, гр. Лондерзел.
Установено било, че превозното средство отговаря на техническите предписания и му било
издадено Удостоверение за извършен технически преглед. На 21.12.2022г. товарен
автомобил влекач „****“ с рег. № **** преминал в България, гр. Бургас технически преглед,
за който му било издадено Удостоверение за техническа изправност на ППС по Протокол №
30783264, като било указано, че превозното средство подлежи на преглед до 21.12.2023г.
включително.
От Директора на РД „АА“ – Русе било изпратено писмо с рег. № 82-00-55-16 от
09.01.2023г. до **** да се яви негов представител на 23.01.2023г. в сградата на РД „АА“ –
Русе и да носи документи /подробно описани с писмото/ с цел извършване на комплексна
проверка на Дружеството за 12 месеца назад. Писмото било получено на 12.01.2023г.
Със Заповед № РД-12-227 от 23.01.2023г. Директорът на РД „АА“ – Русе възложил на
23.01.2023г. в сградата на РД „АА“ – Русе да се извърши проверка на транспортната дейност
на **** от екип в състав - гл. инспектор В. Д. и ст. инспектор Х. М.. Във връзка с това
свидетелите Д. и М. извършили проверка на Дружеството – жалбоподател за периода от
24.01.2022г. до 22.01.2023г., като констатациите от проверката обобщили в Констативен
протокол за извършена комплексна проверка с № 82-00-55-16/1/24.01.2023г. Било прието, че
са допуснати нарушения на чл.7б, ал.1, предл.2 от ЗАвПр, чл.57, ал.6, т.1 от Наредба № 11 от
МТС и чл.10, §2, изр.1, пр.2 от Регламент № 561/2006г. и съответно били съставени общо
четири Акта.
От разпечатка от програмата „Car Tracker Tacho TEK“ и от международна
товарителница (CMR) № ********* от 14.11.2022г. се установява, че с пътно превозно
средство /ППС/ с рег. № **** е извършен превоз на територията на Фарьорски острови и
Белгия на 14.11.2022г. След справка в информационната система на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ проверяващите установили, че за товарен автомобил влекач
„****“ с рег. № **** има данни за преминати технически прегледи на 29.09.2021г. със срок
до 29.09.2022г. вкл. и след това на 21.12.2022г. със срок до 21.12.2023г. вкл. Поради това те
приели, че към 14.11.2022г. за този товарен автомобил не е имало издадено и валидно
удостоверение за техническа изправност. Поради това св. Х. М., в присъствието на св. В. Д.,
съставил срещу **** Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 331379
от 23.01.2023г., който бил един от посочените по-горе четири Акт. Този АУАН бил съставен
за нарушение на чл.57, ал.6, т.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС - за това, че на
14.11.2022г. около 09.36 часа, при извършване на обществен международен превоз на товари
на територията на Фарьорски острови, транспортното предприятие **** е извършило превоз
с товарен автомобил – влекач „****“ с рег. № **** от категория N3, за който няма издадено
валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата изправност към
14.11.2022г.
На 23.01.2023г. В.А. (управител и едноличен собственик на капитала на ****)
получил срещу подпис препис от АУАН № 331379 от 23.01.2023г.
Във връзка с този Акт от името на **** била подадена до РД „АА“ – Русе молба
3
(наименувана „Допълнителни обяснения“) с № 52-00-55-900/27.01.2023г. Към нея били
приложени следните копия на документи – Удостоверение за извършен технически преглед
от 30.09.2022г. /с превод на български език/ и свидетелство за регистрация на МПС – част I.
Въпреки това, въз основа на АУАН № 331379 от 23.01.2023г., В. С. Ш. – Директор на РД
„АА” – Русе издал срещу **** процесното Наказателно постановление № 38-0004652 от
12.04.2023г., с което на основание чл.105, ал.1 от ЗАвПр, за нарушение на чл.57, ал.6, т.1 от
Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС е наложил на Дружеството – жалбоподател
„имуществена санкция” в размер на 200 лева.
Наказателното постановление е връчено на В.А. (управител и едноличен собственик
на капитала на ****) срещу подпис на 11.05.2023г. и е обжалвано с жалба, подадена по
пощата от адв. А. (пълномощник на ****) на 22.05.2023г., като жалбата била входирана в РД
„АА“ – Русе на 23.05.2023г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
доказателствата и доказателствените средства за тяхното установяване - показанията на
свидетелите Х. М. и В. Д. (разпитани устно и непосредствено пред СРС, НО, 10 състав),
както и писмените доказателства по делото, приети на основание чл.283 от НПК – Заповед
№ РД-08-30 от 24.01.2020г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията; АУАН № 331379 от 23.01.2023г.; плик от жалба; писмо с рег. № 82-00-55-16 от
09.01.2023г. и известие за доставянето му; Заповед № РД-12-227 от 23.01.2023г. на Директора
на РД „АА“ – Русе; Констативен протокол за извършена комплексна проверка с № 82-00-55-
16/1/24.01.2023г.; АУАН № 330377 от 23.01.2023г.; АУАН № 331378 от 23.01.2023г.; АУАН №
331377 от 23.01.2023г.; разпечатка от програмата „Car Tracker Tacho TEK“ за ППС с рег. №
****; писмо с рег. № 52-00-55-900/27.01.2023г. с приложени към него Удостоверение за
извършен технически преглед от 30.09.2022г. /с превод на български език/ и свидетелство за
регистрация на МПС – част I; CMR № *********; CMR № *********; CMR № *********;
Удостоверение за техническа изправност на ППС по Протокол № 26753094 с извлечение от
информационната система на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ за
проведен на 29.09.2021г. технически преглед на МПС с рег. № ****; Удостоверение за
техническа изправност на ППС по Протокол № 30783264 с извлечение от информационната
система на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ за проведен на
21.12.2022г. технически преглед на МПС с рег. № ****; писмо от Областен отдел
„Автомобилна администрация“ – гр. Русе до СРС с вх. № 204425 от 20.06.2024г. с
приложени Заповеди на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ с № 727 от 29.12.2022г. и с № 939 от 18.03.2020г., а също и Лиценз № 19140
за международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение,
издаден на ****.
Свидетелството за регистрация на МПС – част I (приложено на лист 35 от НАХД №
356/2023г. по описа на РС – Силистра) и Лиценз № 19140 за международен автомобилен
превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение, издаден на **** (приложен на
лист 40 от НАХД № 4442/2024г. по описа на СРС, НО, 10 състав) са официални документи,
4
издадени от държавен орган и разполагащи с доказателствена сила за посочените в тях
обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира и установява, че Дружеството –
жалбоподател притежава Лиценз № 19140 за международен автомобилен превоз на товари
за чужда сметка или срещу възнаграждение, издаден на 18.04.2018г. от Министерство на
транспорта, информационните технологии и съобщенията, валиден до 17.04.2028г., както и
че е вписан като ползвател на товарен автомобил влекач „****“ с рег. № ****, с рама №
VF610A368MD023754.
Показанията на свидетелите Х. М. и В. Д. (разпитани устно и непосредствено пред
СРС, НО, 10 състав) се явяват информативни, взаимно допълващи се и обективни. Те
намират опора в АУАН № 331379 от 23.01.2023г., писмото с рег. № 82-00-55-16 от
09.01.2023г., Заповедта на Директора на РД „АА“ – Русе с № РД-12-227 от 23.01.2023г.,
Констативния протокол за извършена комплексна проверка с № 82-00-55-16/1/24.01.2023г.,
разпечатката от програмата „Car Tracker Tacho TEK“ за ППС с рег. № ****, CMR №
********* от 14.11.2022г., извлеченията от информационната система на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ за проведени технически преглед на МПС с рег. №
**** и Лиценз № 19140 за международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или
срещу възнаграждение, издаден на ****. Поради това СРС кредитира тези гласни
доказателства.
Приложените на лист 10-12 от НАХД № 356/2023г. по описа на РС – Силистра
доказателства са еднопосочни, обективни и достоверни. Те намират опора и в кредитираните
по-горе свидетелски показания. Поради това съдът дава вяра на писмото с рег. № 82-00-55-
16 от 09.01.2023г., известието за неговото доставяне и Заповед № РД-12-227 от 23.01.2023г.
на Директора на РД „АА“ – Русе. От тези доказателства, както и от показанията на
свидетелите М. и Д., става ясно, че Директорът на РД „АА“ – Русе е изпратил писмо до ****
за представяне на документи с цел извършване на комплексна проверка, каквато с
цитираната по-горе Заповед е била възложена на свидетелите Д. и М..
Удостоверението за техническа изправност на ППС по Протокол № 26753094 с
извлечение от информационната система на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ за проведен на 29.09.2021г. технически преглед на МПС с рег. № ****,
Удостоверението за техническа изправност на ППС по Протокол № 30783264 с извлечение
от информационната система на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ за
проведен на 21.12.2022г. технически преглед на МПС с рег. № ****, разпечатката от
програмата „Car Tracker Tacho TEK“ за ППС с рег. № ****, CMR № *********, CMR №
********* и CMR № ********* са обективни, непредубедени и достоверни писмени
доказателства. Поради това СРС ги кредитира и приема, че по делото е безспорно доказано,
че с ППС с рег. № **** е извършван превоз на територията на Фарьорски острови и Белгия
на 14.11.2022г., като в информационната система на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ е имало въведени данни за преминати технически прегледи на това
превозно средство на 29.09.2021г. със срок до 29.09.2022г. вкл. и на 21.12.2022г. със срок до
21.12.2023г. вкл.
5
Констатациите от АУАН № 331379 от 23.01.2023г. намират опора в кредитираните по-
горе писмени и гласни доказателства. Поради това СРС кредитира и този Акт. Тук е местото
да се посочи, че съдът дава вяра на Акта по отношение на вписаните в него твърдения (за
придобитата информация от Лиценз на Общността № 19140, от „Car Tracker Tacho TEK“, от
CMR № ********* от 14.11.2022г. и от информационната система на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ за проведени технически преглед на МПС с рег. № ****), но
не и касателно направените в АУАН № 331379 от 23.01.2023г. изводи (че за ППС с рег. №
**** няма издадено валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка на
техническата изправност към 14.11.2022г. и за реализирано нарушение по чл.57, ал.6, т.1 от
Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС), тъй като тези изводи не обвързват съда. Редно е да се
посочи, че твърдението от Акта, че за товарен автомобил влекач „****“ с рег. № **** нямало
издадено валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата
изправност към 14.11.2022г. представлява извод, направен от свидетелите Х. М. и В. Д. на
база въведената информация в информационната система на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ за проведени технически прегледи на МПС с рег. № ****.
Дали този извод се споделя от съда или не е въпрос по същество, във връзка с което съдът
ще изложи мотиви по-долу.
Констативният протокол за извършена комплексна проверка с № 82-00-55-
16/1/24.01.2023г. се характеризира като обективно и непредубедено писмено доказателство,
което намира опора в приложените по делото АУАН № 331379 от 23.01.2023г., АУАН №
330377 от 23.01.2023г., АУАН № 331378 от 23.01.2023г. и АУАН № 331377 от 23.01.2023г. От
съвкупната им преценка става ясно, че в хода на проверката на Дружеството – жалбоподател
са били констатирани от страна на проверяващите нарушения на чл.7б, ал.1, предл.2 от
ЗАвПр, чл.57, ал.6, т.1 от Наредба № 11 от МТС и чл.10, §2, изр.1, пр.2 от Регламент №
561/2006г., като за тях съответно са били съставени четири Акта. Именно във връзка с това
обстоятелство следва да се посочи, че приложените по делото пред РС – Силистра Актове са
обективно съществуващи и се отнасят до различни по вид нарушения. Поради това СРС
приема, че в действителност след проверката на Дружеството са били съставени четири
АУАН за нарушения, които фигурират като установени и в кредитирания по-горе
Констативен протокол. Само във връзка с това съдът дава вяра на АУАН № 330377 от
23.01.2023г., АУАН № 331378 от 23.01.2023г. и АУАН № 331377 от 23.01.2023г. – без да
навлиза по същество в съдържанието им, тъй като те не касаят предмета на доказване по
настоящото дело.
Приложените на лист 32-33, лист 40 и лист 46 от НАХД № 356/2023г. по описа на РС
– Силистра документи са обективно съществуващи и имат доказателствена сила за
посочените в тях обстоятелства, тъй като са издадени по специален ред и с цел да
удостоверят определени факти. Освен това документите на лист 40 и лист 46 от НАХД №
356/2023г. по описа на РС – Силистра намират опора в извлеченията от информационната
система на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ за проведените на
29.09.2021г. и на 21.12.2022г. технически преглед на МПС с рег. № ****, а документът на
6
лист 32-33 от НАХД № 356/2023г. по описа на РС – Силистра не се опровергава от нито
едно друго доказателства, приложено по делото. Поради това СРС дава вяра на
Удостоверението за извършен технически преглед от 30.09.2022г. /в превод на български
език/, Удостоверението за техническа изправност на ППС по Протокол № 26753094 и на
Удостоверението за техническа изправност на ППС по Протокол № 30783264. От тези
писмени доказателства следва, че товарен автомобил влекач „****“ с рег. № ****, с рама №
VF610A368MD023754 е преминал преглед за техническа изправност в България, гр. Видин
на 29.09.2021г. (със срок до 29.09.2022г. вкл.), в Белгия, гр. Лондерзел на 30.09.2022г. и в
България, гр. Бургас на 21.12.2022г. (със срок до 21.12.2023г. вкл.). Същевременно тук е
моментът да се посочи, че писмо с рег. № 52-00-55-900/27.01.2023г. (приложено на лист 31 от
НАХД № 356/2023г. по описа на РС – Силистра) има достоверна дата, поради което съдът го
кредитира. От него става ясно, че на 27.01.2023г. (т.е. след съставяне на Констативен
протокол за извършена комплексна проверка № 82-00-55-16/1/24.01.2023г. и на АУАН №
331379 от 23.01.2023г.) от **** са предоставили в РД „АА“ – Русе доказателства, че товарен
автомобил влекач „****“ с рама № VF610A368MD023754 (на който отговаря ППС с рег. №
****) е преминал технически преглед на 30.09.2022г., но извън България. Това обяснява и
защо в информационната система на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
фигурират данните от проведените на 29.09.2021г. и на 21.12.2022г. технически преглед на
МПС с рег. № ****, но не този от 30.09.2022г., извършен в Белгия - гр. Лондерзел.
Редно е да се посочи, че писмото с рег. № 52-00-55-900/27.01.2023г. и
Удостоверението за извършен технически преглед на 30.09.2022г. в Белгия - гр. Лондерзел
(приложени на лист 31-33 от НАХД № 356/2023г. по описа на РС – Силистра) не
дискредитират показанията на свидетелите Д. и М., както и констатациите от АУАН №
331379 от 23.01.2023г. и от Констативен протокол за извършена комплексна проверка с №
82-00-55-16/1/24.01.2023г., тъй като извършеният в чужбина технически преглед на ППС с
рег. № **** не доказва наличие на валидно издадено удостоверение на периодичен преглед
за проверка на техническата изправност на това ППС към 14.11.2022г., защото чл.4, §2 от
Директива 2014/45/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 03.04.2014г. относно
периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на МПС и техните
ремаркета и за отмяна на Директива 2009/40/ЕО изисква прегледите за проверка на
техническата изправност да се извършват в държавата членка, където е регистрирано
превозното средство. Поради това правилно проверяващите са извършили проверка в базата
данни на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и представеното на
27.01.2023г. доказателство за извършен технически преглед в чужбина по отношение на
МПС, регистрирано в България, не е прието за пречка за издаване на НП.
Съдът се доверява и на приложените по делото Заповед № РД-08-30 от 24.01.2020г. на
Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Заповед № 727 от
29.12.2022г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ и Заповед № 939 от 18.03.2020г. на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, тъй като това са официални
7
документи, разполагащи с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. От
Заповед № 939 от 18.03.2020г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ се установява, че св. Х. М. е заемал длъжността „старши
инспектор“ в Отдел „Контрол“ към РД „АА“ - Русе, а от Заповед № 727 от 29.12.2022г. на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ се
доказва, че В. Ш. е заемал длъжността Директор на РД „АА“ – Русе. В същия смисъл е и
писмото от Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр. Русе до СРС с вх. № 204425
от 20.06.2024г., поради което съдът кредитира и него. От Заповед № РД-08-30 от 24.01.2020г.
на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията се доказва, че
Директорите на РД „АА“ могат да издаван НП.
Пликът на лист 9 от НАХД № 356/2023г. по описа на РС – Силистра има достоверна
дата на пощенското клеймо. Поради това съдът го кредитира и приема, че жалбата е била
подадена по пощата на 22.05.2023г.
Приложените на лист 19 и лист 20 от НАХД № 356/2023г. по описа на РС – Силистра
декларации от управителя на **** не следва да се подлагат на анализ, тъй като по същество
те представляват свидетелски показания, дадени в писмен вид, което ги прави негодни и
като писмено, и като гласно доказателство. Освен това тяхното съдържание не касае
предмета на доказване по това дело, поради което се явяват и неотносими. Водим от
изложеното СРС прие, че следва да остави тези декларации извън доказателствената маса.
При така установената фактическа обстановка и направения по-горе доказателствен
анализ, СРС достигна до следните правни изводи :
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от лице, оправомощено за
това, срещу административен акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред. Поради това
жалбата се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Нарушението се твърди да е извършено на 14.11.2022г., а АУАН е съставен на
23.01.2023г. Това означава, че Актът е съставен в рамките на по-малко от 3 месеца след
извършване на нарушението. В Акта не е изрично посочена датата на установяване на
нарушението и нарушителя, но доколкото от АУАН № 331379 от 23.01.2023г. и от Заповед №
РД-12-227 от 23.01.2023г. на Директора на РД „АА“ – Русе може да се установи тази дата,
СРС приема, че нарушението и неговият автор са станали ясни на проверяващия екип на
23.01.2023г., т.е. в деня на съставяне на Акта. Наказателното постановление е издадено след
по-малко от три месеца след съставянето на АУАН. Поради това съдът приема, че са спазени
сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Въз основа на извършената служебна проверка съдът установи, че са спазени
изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН и чл.43, ал.1 и ал.5 от ЗАНН.
Макар да не е изрично изведено, от цялостното изложение в Акта и в НП може да се
установят мястото и времето на извършване на твърдяното нарушение. Въпреки това и
макар в Акта и в НП сравнително подробно да е посочено въз основа на кои справки е
прието, че се извършва превоз с товарен автомобил – категория N3 от транспортно
8
предприятие, притежаващо Лиценз на Общността без издадено валидно удостоверение за
периодичен преглед за проверка на техническата изправност, СРС счита, че между
словесното и цифровото описание на нарушение няма пълна идентичност. Според чл.57,
ал.6, т.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС лицето по чл.2, ал.1 от същата Наредба
извършва превозите на пътници или товари само с превозни средства, на които е извършен
предпътен преглед за проверка на техническата изправност и за които има издадено валидно
удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата изправност. За да е
реализиран фактическият състав на това нарушение не е достатъчно лицето /нарушителят/
да е юридическо лице, притежаващо Лиценз на Общността, да извършва превоз на пътници
или товари и превозното средство да няма издадено валидно удостоверение за периодичен
преглед за проверка на техническата изправност, а е необходимо кумулативно с това да не е
извършен и предпътен преглед за проверка на техническата изправност на ППС-то. В случая
нито в Акта, нито в Наказателното постановление е посочено дали за товарен автомобил
„****“ с рег. № **** има извършен предпътен преглед за проверка на техническата му
изправност. Поради това съдът приема, че в Акта и в Наказателното постановление не са
описани с думи всички елементи от фактическия състав на нарушението по чл.57, ал.6, т.1
от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС. Поради това съдът приема, че не са спазени
изискванията на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, 5 от ЗАНН, а именно нарушението да
е описано пълно, точно и ясно. Поради това не е ясно нито за наказаното лице, нито за
решаващия съд какво е приел административно – наказващия орган : дали, че има или че
няма извършен предпътен преглед за проверка на техническата изправност на товарен
автомобил „****“ с рег. № ****. Неяснотата на едно административно – наказателно
обвинение винаги е основание за отмяна на НП на формално основание, тъй като води до
ограничаване правото на защита на наказаното лице, защото на него не са му били
предявени всички релевантни обстоятелства, срещу които да се защитава.
На следващо място - въпреки, че от кредитираните по-горе Заповеди на Министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщенията и на Изпълнителния директор
на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ се установява, че св. Х. М. е
заемал длъжността „старши инспектор“ в Отдел „Контрол“ към РД „АА“ - Русе, а В. Ш. е
заемал длъжността Директор на РД „АА“ – Русе и че Министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщенията е оправомощил Директорите на РД „АА“ да
издават НП, този съдебен състав счита, че конкретните АУАН и НП не изхождат от
оправомощени лица. Това е така, защото според действащата към датата на издаване на
АУАН и НП законова разпореда (чл.17, ал.2, т.5 от Устройствения правилник на
Изпълнителна агенция «Автомобилна администрация») РД «АА» - Русе е имала
териториална компетентност в областите Русе, Силистра, Разград и Търговище. Според
действащата сега норма на чл.17 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция
«Автомобилна администрация» териториална компетентност на всеки от 27-те Областни
отдела „Автомобилна администрация“ /по един във всеки областен град на страната/
съвпада с територията на областта с административен център съответният областен град, т.е.
за Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе това е територията на област Русе.
9
Същевременно от текстовото описание на нарушението в АУАН и НП следва, че то е
извършено в чужбина. Поради това следва да се приеме, че съставеният от служител на РД
„АА“ – Русе Акт и издаденото от Директора на РД „АА“ – Русе Наказателно постановление
изхождат от лица, които са нямали /към 2023г./ териториална компетентност да издадат тези
документи. Липсата на териториална компетентност на РД „АА“ – Русе по отношение на
административно нарушение, извършено в чужбина, означава, че АУАН № 331379 от
23.01.2023г. и издаденото въз основа на него Наказателно постановление № 38-0004652 от
12.04.2023г. от Директора на РД „АА” – Русе изхождат от териториално некомпетентни лица
и това е формално основание за отмяна на обжалваното НП. За пълнота на изложението
следва да се посочи, че със Заповед № РД – 08 – 249 от 15.05.2015г. на Министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията не се разширяват териториалните
правомощия на Директора на РД „АА“ – Русе и за нарушения, извършени в чужбина, а само
се овластяват съответните Директори на РД „АА“ са издават НП, но това следва да става при
спазване на териториалната им компетентност.
Водим от всичко, изложено до тук, СРС прие, че Наказателното постановление
следва да се отмени на формално основание.
Доколкото доводите от жалбата касаят спора по същество и в Решение №
1951/25.03.2024г. АССГ е критикувал предходния състав на СРС за това, че не е отговорил
на възраженията на жалбоподателя, този съдебен състав прецени, че следва да изложи
мотиви и по съществото на спора. От направения по-горе анализ на доказателства следва, че
**** има издаден Лиценз за международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка и
срещу възнаграждение, който е бил валиден към датата на нарушението, като на 14.11.2022г.
Дружеството е извършвало превод на товари с товарен автомобил с рег. № **** на
територията на Фарьорски острови и Белгия, което доказва, че жалбоподателят е лице по
чл.2, ал.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС. От свидетелските показания на М. и Д.,
АУАН № 331379 от 23.01.2023г., Констативния протокол, извадките от информационната
система на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, Удостоверението за
техническа изправност на ППС от 29.09.2021г. и Удостоверението за техническа изправност
на ППС от 21.12.2022г. се налага изводът, че на 29.09.2022г. е изтекла валидността на
техническия преглед, направен на товарен автомобил влекач „****“ с рег. № **** на
29.09.2021г. в България, гр. Видин и доколкото следващият такъв е осъществен на
21.12.2022г. в България, гр. Бургас, то формално в периода от 30.09.2022г. до 20.12.2022г.
ППС с рег. № **** не е имало издадено валидно удостоверение за периодичен преглед за
проверка на техническата изправност. Вярно е, че по делото е налице Удостоверение за
извършен технически преглед на същото ППС в Белгия на 30.09.2022г., но доколкото чл.4,
§2 от Директива 2014/45/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 03.04.2014г. относно
периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на МПС и техните
ремаркета и за отмяна на Директива 2009/40/ЕО гласи, че прегледите за проверка на
техническата изправност се извършват от държавата членка на регистрация на превозното
средство или от публичен орган, на който държавата членка е възложила тази задача, или от
10
органи или образувания, които са определени и контролирани от държавата членка,
включително упълномощени частни образувания, то следва да се приеме, че фактическият
състав на чл.57, ал.6, т.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС изисква удостоверението за
периодичен преглед за проверка на техническата изправност да е издадено в България за
ППС, които са регистрирани в България. От тук съответно съдът прави извод, че издаденото
в Белгия на 30.09.2022г. Удостоверение за извършен технически преглед за товарен
автомобил влекач „****“ не е от естество да докаже, че въпросното ППС е имало издадено
валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата изправност към
14.11.2022г., когато е извършвало превоз на стоки в чужбина – доколкото прегледът не е
извършен, респ. удостоверението не е издадено в държавата, където ППС е регистрирано.
По делото не са ангажирани доказателства, че преди тръгване на път е бил извършен преглед
за проверка на техническата изправност на ППС с рег. № ****. Поради всичко това следва,
че от обективна стара е налице нарушение на чл.57, ал.6, т.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002г.
на МТС. От субективна страна следва да се посочи, че административната отговорност на
юридическите лица е обективна и безвиновна. Въпреки това, обаче, съдът счита, че в случая
може да се приложи чл.28 от ЗАНН, тъй като въпросното превозно средство е минало
технически преглед преди процесната дата, макар и в Белгия, като заключението е било, че
ППС отговаря на техническите предписания. Това означава, че нарушението е с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение по чл.57,
ал.6, т.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС. Нарушението е формално и от него няма
настъпили вредни последици. Освен това превозвачът е представил автомобила на
технически преглед, макар и в чужбина, но на дата веднага след като му е изтекъл
техническият преглед от 29.09.2021г. След връщане в България превозното средство е
минало отново на технически преглед – на 21.12.2022г. в гр. Бургас. Няма установени
неизправности по товарния автомобил. Налице са и данни, че към процесната дата
превозното средство е било в чужбина, т.е. обективно не е могло да бъде представено пред
български пункт за годишен технически преглед и да се снабди превозвачът с валидно
удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата изправност. За другите
констатирани в хода на проверката нарушения (посочени в АУАН № 330377/23.01.2023г.,
АУАН № 331378/23.01.2023г. и АУАН № 331377/23.01.2023г.) няма данни дали са издадени
Наказателни постановление и дали същите са влезли в сила. Поради това не може да се
приеме, че превозвачът е извършил други нарушения и че представлява лице с висока степен
на обществена опасност. От датата на извършване на процесното деяние до момента е
изминал срок над 2 години. Всичко това в съвкупност води до извода, че са налице
множество смекчаващи отговорността обстоятелства, които формират ниска степен на
обществена опасност на конкретното неизпълнение на задължението на **** по чл.57, ал.6,
т.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС. Поради това СРС счита, че случаят е маловажен
по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗАНН и е следвало наказващият орган да приложи чл.28 от
ЗАНН като не налага наказание, а предупреди писмено Дружеството – превозвач, че при
извършване на друго нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в 1-
годишен срок от влизане в сила на предписанието, за другото нарушение ще бъде наложено
11
административно наказание.
В случая, обаче, съдът не следва да предупреждава нарушителя по смисъла на чл.28
от ЗАНН (въпреки, че счита, че има основания за приложението на тази норма), тъй като са
налице формални основания за отмяна на НП поради допуснати в хода на административно
– наказателното производство съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване
правото на защита на наказаното лице.
Във връзка с това Наказателно постановление, което съдът прецени, че следва да
отмени, Дружеството – жалбоподател е било защитавано от адвокат. Според договора за
правна защита и съдействие, приложен на лист 8 от НАХД № 356/2023г. по описа на РС –
Силистра **** е заплатило в брой на адв. А. за изготвяне на жалбата и за процесуално
представителство общо 480 лева. Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
чл.63, ал.1 от ЗАНН (каквото е настоящото) страните имат право на присъждане на разноски
по реда на АПК. Въпросът за разноските е уреден в чл.143 от АПК, който е част от Дял III -
„Производства пред съд“ и за неуредените в този дял въпроси се прилага ГПК /според
чл.144 от АПК/. Според чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски,
представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание
в съответната инстанция. В настоящия случай това законово изискване не е изпълнено, но
въпреки това доколкото според точка 8 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. на ВКС
по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК „липсата на списък не е пречка за присъждане на разноски
съобразно доказателствата по делото“, с оглед изхода на спора и изрично направеното с
жалбата искане за присъждане на разноски, СРС следва да осъди органа, издал отмененото
НП (т.е. Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” като разпоредител с
бюджетни средства, към чиято структура спада Областен отдел „Автомобилна
администрация“ – Русе като правоприемник на РД „АА“ - Русе) да заплати на Дружеството -
жалбоподател направените от него разноски за адвокат. За пълнота следва да се посочи, че с
писмо до РС – Силистра с вх. № 3866/01.06.2023г. въззиваемата страна е направила изрично
възражение за прекомерност на разноските за адвокат на жалбоподателя. Според чл.18, ал.2,
вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – при имуществена санкция до 1000 лева минималното възнаграждение за
адвокат е 400 лева. Реално на нито едно от заседанията, проведени по това дело от който и
да било от съставите, които са го гледали до момента адвокатът не се е явил, но доколкото е
изготвил жалбата, следва да бъдат присъдени разноски в полза на Дружеството –
жалбоподател. Техният размер, обаче, следва да е съобразен с реално стореното по делото от
адвоката. Поради това настоящият съдебен състав прие, че следва да присъди в полза на
Дружеството – жалбоподател единствено сумата от 400 лева за адвокатска защита, а за
разликата над този минимален размер на адвокатското възнаграждение до платената сума от
480 лева – искането следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
12
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0004652 от 12.04.2023г., издадено от В.
С. Ш. – Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – гр. Русе, с което
на **** на основание чл.105, ал.1 от Закона за автомобилните превози, за нарушение на
чл.57, ал.6, т.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на Министерство на транспорта и
съобщенията е наложена „имуществена санкция” в размер на 200 /двеста/ лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” да заплати на ****
с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление : община Силистра, ****, с управител и
едноличен собственик на капитала В. Е. А. сумата от 400 (четиристотин) лева за направени
по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски в полза на **** за
разликата над 400 лева до платените и поискани 480 лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда на
АПК в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13