Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 1493/19.7.2019г. Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен
съд четвърти състав
На петнадесети юли Година две хиляди и деветнадесета
В публичното съдебно
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: АТАНАС ШКОДРОВ
като
разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело
номер 2584 по описа за две хиляди и деветнадесета година.
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ НП №**********/15.05.2019г. на зам. Кмет на Община
Варна, с което на „Л.“ ЕООД е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 500 лева на основание чл.123 ал.1 от ЗМДТ.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е образувано по жалба на пълномощник на управител на
санкционираното дружество против НП №**********/15.05.2019г. на зам. Кмет на Община Варна, издадено на
основание чл.83 от ЗАНН.
С жалбата се формулира искане за отмяна на наказателното
постановление или приложение на по- благоприятен закон. Счита се, че е налице
хипотеза на маловажен случай на административно нарушение. Изразява се становище, че задължението за
деклариране е отпаднало по силата на
чл.14 ал.3 от ЗМДТ.
В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален
представител.
По същество се поддържат основанията за отмяна на
наказателното постановление, наведени с жалбата.
Процесуален представител на въззваемата
страна оспорва жалбата.
По същество счита, че наказателното постановление следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
След преценка на
събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 10.01.2019г., след
извършена проверка по повод подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ, било
установено от св. Д., че дружеството „Л.“ ЕООД , при придобиване на недвижим
имот от 06.11.2018г., не е спазило срока за деклариране, който изтичал на
07.01.2019г.
Декларация за имота
била подадена на 10.01.2019г.
За
констатираното, на 10.01.2019г. св. Д. съставила акт за установяване на
административно нарушение срещу дружеството. В обстоятелствената част на същия
подробно били описани обстоятелствата на извършване на нарушението. Била дадена
и правна квалификация по ЗМДТ. Така
съставения акт за установяване на административно нарушение бил надлежно
предявен и връчен на представляващ дружеството, който вписал в съдържанието му,
че се касае за минимално закъснение от три дена. Срещу АУАН били подадени
възражения в тридневния срок за такива.
Впоследствие,
на 15.05.2019г. било издадено НП, с което
дружеството било санкционирано за извършено нарушение по чл.14 от ЗМДТ. На осн.
чл.123 ал.1 от ЗМДТ било определено административно наказание имуществена
санкция в минимално предвидения размер.
Горната фактическа
обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства - показанията на св. Д., както и писмените
доказателства, приложени към административно наказателната преписка.
При
проверка на съставения акт за установяване на административно нарушение и
издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът констатира, че
същите са издадени при спазване на всички срокове и процедури, предвидени в
ЗАНН : Акта за установяване на административно нарушение е съставен в срок, съобразно изискването на чл.34 от ЗАНН;
наказателното постановление е било издадено в месечен срок от съставянето на
АУАН, т.е. спазен е и предвидения в ЗАНН шестмесечен срок за издаването му. И
акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление
съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Проверяващите
обективно и пълно са изяснили фактическата обстановка, като по административнонаказателната преписка събрани доказателства в подкрепа на
твърдяното за извършено административно нарушение. В съдържанието на съставения
акт за установяване на административно нарушение се съдържа подробно описание
на самото нарушение, както и на обстоятелствата на извършването му. Посочена е
и правилната правна квалификация по ЗМДТ.
Съдът намери, че
административно наказващият орган неправилно, въз основа на събраните
доказателства е приел, че се касае за извършено административно нарушение,
което следва да бъде санкционирано по смисъла на закона.
В
настоящия казус се касае за установяване на извършеното нарушение посредством
проверка на подадена декларация. Действително, декларацията е била подадена на
10.01.2019г. , но се касае за минимално закъснение. Безспорно, налице е
закъснение за деклариране, но доколкото то е минимално и не са установени
произтекли вредни последици за фиска, то следва да се
отчете като занижаващо степента на обществена опасност на деянието обстоятелство. Степента на обществена
опасност на деянието в значителна степен е занижена и от сформираното критично
отношение към извършеното.
Поради горното се
сформира извод, че в сравнение с обичайните случаи от този вид деянието показва
изключително ниска степен на обществена опасност и в този смисъл е налице
хипотезата на „маловажен случай” на административното нарушение.
Що
се отнася до възразеното, че задължението за деклариране е
отпаднало по силата на чл.14 ал.3 от ЗМДТ, съдът намери същото за неоснователно, доколкото приложимата разпоредба в
настоящия казус е тази на чл.14 ал.4 от ЗМДТ.
След
като обсъди възраженията на въззивното дружество и
намери част от същите за основателни, съдът отмени НП като необосновано.
Водим
от горното съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: