О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1139/1.6.2020г.
гр. ЯМБОЛ.,01.06.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен
съд .............гражданска колегия в закрито
съдебно заседание на .......01.06.2020г........година в състав:
Председател:Св.ДИМИТРОВА
при секретаря .....................................
…………….........................................и в присъствието на
прокурора......................................................................................…като
разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ ДИМИТРОВА……………… ...гр.дело N
4100… по описа
за 2019 год.
и за да се произнесе взе предвид
следното..................................................................
Ищцата в исковата си молба е направила особено искане осн.чл.229, ал.1, т.4 от ГПК за спиране на делото до
приключване на наказателното производство предвид образуваното ДП №127/2017г.
по описа на РУП-Сунгурларе, преобразувано в следствено дело №126/2019г. по
описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – Бургас.
Съдът след като се запозна с молбата я намери за
неоснователна.
Разпоредбата на
чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК предвижда, че производството по делото се спира,
когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има
значение за правилното решаване на спора. Съгласно установената константна
практика на ВКС по посочения текст, производството по гражданското делото се
спира, когато твърдените престъпни обстоятелства имат значение за решаването му
и те са предмет на установяване в наказателното производство в съдебната фаза.
По въпроса за спиране
производството по граждански спор на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК, в
хипотезата – образувано наказателно производство, изходът от което е от
значение за гражданското дело, е формирана съдебна практика, в Решение
№ 116 от 15.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 745/2012 г., IV г. о., ГК,
постановено по реда на чл. 290 ГПК , където се приема, че когато
фактическият състав, обуславящ отговорността за вреди, включва вредата да е
настъпила в резултат на престъпление, установено по надлежния ред, искането за
спиране на гражданското дело до установяване на престъплението е основателно,
тъй като изходът на гражданския спор е в зависимост от изхода по наказателното
дело. В същото време е направено разграничение на приложимите основания, на
които следва да бъде постановено спирането, а именно: В случаите, когато за
престъплението, в резултат на което е настъпила вредата е образувано
наказателно дело, съдът спира производството на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК, тъй като присъдата по наказателното дело обуславя изхода по гражданския
спор. В същото време, производството по делото не се спира при наличие на данни
за висящо досъдебно производство, тъй като няма образувано наказателно дело по
смисъла на чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК, а констатациите на прокурора относно съставомерността на деянието и виновността на дееца не
обвързват гражданския съд. Прието, че в този случай съдът следва да спре
производството на основание чл. 229 ал. 1 т. 5 ГПК, независимо от образуване на
наказателно дело или досъдебно производство въобще, когато по делото се
разкрият престъпни обстоятелства и изходът на гражданския спор зависи от установяването
им по надлежния ред, а това ще бъдат и случаите, когато фактическият състав на
отговорността за вреди, включва извършено от деликвента
престъпление, каквито твърдения няма в настоящият случай.
Воден от горното , ЯРС
О П
Р Е Д Е Л
И :
Не уважава молбата на А.П.Г. за спиране на делото на
осн.чл.225,ал.1,т.4 от ГПК до приключване на ДП №127/2017г. по описа на
РУП-Сунгурларе .
Определението подлежи на обжалване пред ЯОС с Ч.Ж. в
1-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: