Р Е Ш Е Н И Е
№365
гр. Велико Търново, 18.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, осми състав, в публично заседание на четвърти
ноември две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Диана Костова
при
участието на секретаря П.И.разгледа докладваното от съдия Костова адм.
дело № 389/21г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.
111 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
(ЗИНЗС).
Образувано е по постъпила жалба от л.св. М.В.К. ***, към Затвора гр.
Ловеч, ГДИН, против Заповед № 31/21.6.2021г. на Началник сектор ЗО Велико
Търново, към Затвора гр. Ловеч, ГДИН, с което на жалбоподателя е наложено
наказание – изолиране в наказателна килия за срок от пет денонощия. Излага
доводи, че фактическата обстановка по делото е невярно установена, тъй като към
момента на проверката той е държал цигара и запалка, но не е пушил.
Първоначално свидетелите са потвърдили тези факти, но в последствие, под
влияние на Началника на затвора са ги променили.
Претендира се отмяна на оспорения акт поради материална незаконосъобразност.
В о.з. се представлява от ... с., който поддържа така подадената жалба.
Ответникът по жалба – Началник сектор ЗО В. Търново към Затвора гр. Ловеч, заема становище за неоснователност на подадената жалба.Счита, че заповедта е законосъобразна, като с оглед представените в о.з. нови заповеди за наказание, се доказва системност на нарушенията от страна на жалбоподателя и съответно степенуване на предвидените за това наказания. След като предходните наказания не са доведи до коригиране поведението на затворника се е стигнало до това тежко наказание- изолиране в килия за 5 дни. Счита, че съдът следва да има предвид, че в рамките на един месец, жалбоподателят е извършил три нарушения на Правилника за вътрешния ред и това говори за неглижиране от негова страна на законите и правилата.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, тези събрани в административната преписка и приети в о.з. както и обясненията на самия жалбоподател, от фактическа страна намира за установено следното :
Л. св. М.В. излежава наложеното му наказание „ Лишаване от свобода“ в ЗО гр. В. Търново, към Затвора гр. Ловеч.
На 14.06.2021г. около 20,00 часа ,при обход ДКО ... Д.С.е установил, че в спално помещение № 10, което не е на жалбоподателя, същият пуши цигара. За констатираното нарушение от него е съставена Докладна записка, стр.20 от делото. От свидетелите И.З.И., К.М.С.и А.Г.А.са снети показания, приложени в административната преписка стр. 21- 23 по делото. От жалбоподателя са взети лично обяснения, в които същият твърди, че се е намирал в чуждо спално помещение, държал е цигара и запалка, но не е пушил.
След като установява тази фактическа обстановка и като има предвид формуляр на досие на жалбоподателя при ГДИН, стр. 27 от делото за множеството наложени наказания за извършени от него нарушения издава процесната Заповед. С нея на основание чл.101, т. 7 и чл. 104, ал.2 от ЗИНС за извършено от страна на жалбоподателя нарушение на чл. 96,т. 3 от ЗИНС и съответно Правилника за вътрешния ред, което изпълва състава на чл.100, ал.1 и ал. 2, т.1 и т.5 от ЗИНС му е наложено наказание“Изолиране в наказателна килия за срок от пет денонощия“. Същата е връчена лично на К. на 21.6.2021г. На 23.6.2021г. чрез Затвора гр. Ловеч е подадена жалба до Административен съд В. Търново.
В хода на съдебното дирене като писмени доказателства са приобщени и Заповед № 30/18.6.2021г. за налагане на дисциплинарно наказание „Лишаване от хранителна пратка за срок от три месеца“, която е обжалвана по административен ред пред Началник на Затвора гр. Ловеч, който със Заповед № Л-655/24.6.2021г. я е потвърдил., Заповед № 28/10.6.2021г. за налагане на дисциплинарно наказание „Лишаване от хранителна пратка за срок от три месеца, която също е потвърдена от Началник Затвора гр. Ловеч със Заповед №Л-614/16.6.2021г,Заповед № 18/27.4.2021г. за налагане на дисциплинарно наказание „Извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от 7 дни“.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :
Съгласно чл. 111, ал. 1 от ЗИНЗС, обжалването на заповеди от вида на оспорената в настоящето производство се извършва в 3-дневен срок от обявяването, което е станало на 21.6.2021г. ,а жалбата до Административен съд В. Търново е подадена чрез АО на 23.6.2021г. видно от поставения върху нея регистрационен номер. От това може да се направи извод, че жалбата е подадена в преклузивния законоустановен тридневен срок. Същата е подадена от лице с активна процесуална легитимация – негативно засегнато от ИАА, което формира наличието на правен интерес от оспорването. С оглед на това подадената жалба се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съгласно чл.
168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и
в установената форма, спазени ли са административно-производствените правила и
материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта
на закона.
Чл. 104, ал.2 от ЗИНЗС (Изм. и доп. - ДВ, бр. 103 от 2012 г.) сочи, че Началниците на затворнически общежития могат да налагат дисциплинарните наказания по чл. 101, т. 1 - 6, а по т. 7 и 8 - за срок до 5 денонощия. Доколкото по делото е установено, че с процесната Заповед се налага именно такова наказание, то Началник сектор ЗО към Затвора гр. Ловеч се явява материално и териториално компетентен да я издаде. Видно от представената по делото Заповед № ЧР -05-02/5.1.2017г. на Министъра на правосъдието Главен инспектор Г.Г.е преназначен на длъжност „Началник на сектор Трета категория в Затворническо общежитие „Велико Търново „ трета категория към Затвора гр. Ловеч, Първа категория Същият е встъпил в длъжност на 1.2.2017г. стр. 25 и 26 от делото.
Настоящата инстанция не установи наличието на съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя и които да са самостоятелно основание за отмяна на Заповедта. АО се е произнесъл в рамките на законоустановения срок по смисъла на чл. 106, ал. 1 от ЗИНЗС и при спазване на изискването по чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС преди налагането на наказанието нарушителят да бъде изслушан, предвид наличието на писмено обяснение от18.6.2021г. в 18 часа, като лично издателят на акта е изслушал лишения от свобода и е приел неговото писмено обяснение. Твърдението на жалбоподателя, че ако е знаел за показанията на свидетелите, не би подал жалба не се подкрепя от самото му обяснение в о.з. , тъй като същият твърди, че първоначално са били дадени показания в негова полза. С оглед на което съдът намира, че жалбоподателят е бил запознат със събраните доказателства, което е станало най- късно при връчването на Заповедта за дисциплинарно наказание,
В Заповедта подробно е описана фактическата обстановка по спора, събраните в хода на производството доказателства, както и направените от АО правни изводи. Началник ЗО В. Търново е посочил изрично нарушените от жалбоподателя норми – на Закона за здравето и Правилник аз вътрешния ред. АО е посочил изрично нарушените норми на ЗИНЗС ,като е направил правна квалификация на деянието , извършил е преценка на характера и тежестта на нарушението, взел е предвид предишните наказания на жалбоподателя и цялостното му поведение. С оглед на това настоящата инстанция намира, че не са налице нарушения на изискването за форма съгласно нормата на чл. 59, ал.2 от АПК.
По приложението на материалния закон, съдът намира следното :
Съгласно чл. 100, ал. 1 от ЗИНЗС дисциплинарното нарушение е деяние (действие или бездействие), извършено виновно от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешния ред, уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода. Неизпълнението на задълженията или неспазването на ограниченията, предвидени в ЗИНЗС, както и неспазване на реда и дисциплината в помещенията или на работното място; разпоредбата на чл. 100, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗИНЗС изрично регламентира, че се смятат за дисциплинарно нарушение.
Спазването на установените правила е въведено като задължение за лишените от
свобода – чл.
96, т. 3 от ЗИНЗС. Гаранция за осигуряване на подходящи битови условия за
лишените от свобода непушачи несъмнено е спазването на забраната, установена в чл. 56
от Закона за здравето за закритите обществени места, а за всички лишени от
свобода - и възможността да могат да съхраняват при себе си до 50 кутии цигари
на месец. Съгласно легалното определение в параграф
1а от ДР на Закона за здравето, "Обществени места" по смисъла на
чл. 56 са всички места, които са обществено достъпни и/или предназначени за
обществено ползване, без оглед на собствеността или правото на достъп, в което
определение, независимо от условията за достъп, попадат и закритите помещения
за общо ползване в местата за лишаване от свобода. За затворническата администрация съществува
задължение да определи място за тютюнопушене, което е различно от спалните
помещения. Непосочването на точната правна норма от ЗЗ, не представлява
съществено нарушение, доколкото е посочена нормата на чл. 96,т. 3 от ЗИНЗС във
вр. с ЗЗ.
Освен това настоящата инстанция намира, че събраните доказателства- писмени показания на трима лишени от свобода и на извършилия проверката, които се безпротиворечиви доказват извършването от страна на жалбоподателя на твърдяното нарушение – тютюнопушене в спално помещение.
Нормата на чл. 102, ал. 2 от ЗИНЗС регламентира, че дисциплинарните наказания по чл. 101, т. 7 могат да се налагат само при извършено дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал. 2, т. 4, 6, 7 или 8, както и при системни нарушения по чл. 100, ал. 2, т. 1, 2, 3 или 5. Съгласно чл. 102, ал. 1 от ЗИНЗС при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид характерът и тежестта на извършеното нарушение, отношението на лишения от свобода към него, поведението му преди това и здравословното му състояние.
Несъмнено и категорично се установява, че оспорващият е системен нарушител, предвид извършените от него нарушения, посочени в извадката от електронното му затворническо досие. Правилно ответникът е приел, че оспорващият е с поведение на системен нарушител по смисъла на чл. 100, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС, което предопределя възможност да му бъде налагано наказание от посочения вид „ „Изолиране в наказателна килия за срок до 14 денонощия“.
Наложеното наказание е законосъобразно определено като вид и размер.
Правилно и в съответствие с материалния закон ответникът е съобразил характера и тежестта на извършеното нарушение, след като вече е бил наказван за нарушения на същия текст по чл. 96, т. 3 от ЗИНС, което води извод за системност – повече от три пъти. Настоящият състав на съда намира, че наложеното наказание е адекватно и съразмерно на извършеното нарушение, доколкото предишните му наказвания не са постигнали своята превантивна и превъзпитателна цел спрямо него.
Следва да се има предвид и че обясненията на лишения от свобода и поведението му преди това не обуславят налагане на по-малко като размер наказание, не показват отношение на лишения от свобода, което да е насочено към спазване на реда и дисциплината, изпълнение на задълженията и зачитане на ограниченията по време на престоя му в затвора. Напротив трайно оспорващият пренебрегва установените ред и правила.
Негативното засягане на оспорващия се явява съразмерно спрямо преследваната легитимна цел. Оспорената заповед се явява в съответствие и с целта на закона – да се осигури максимално зачитане на правата и свободите на лишените от свобода по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, като дисциплинарни наказания да се налагат при спазване на разписаните за това правила в ЗИНЗС.
С оглед направените изводи за липсата на основанията по чл. 146 от АПК за отмяна на оспорената заповед, жалбата срещу нея се явява неоснователна.
Предвид гореизложеното, като издадена от компетентен орган, при липсата на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и на изискванията за форма на акта, в съответствие с целта на закона, както и без противоречие с относимите материалноправни разпоредби, оспорената в настоящето производство заповед е валиден и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.
По делото няма направени искания за присъждане на разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани на страните.
На основание чл. 111, ал. 6, т. 1 от ЗИНЗС, осми състав на Административен съд Велико Търново
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Заповед № 31/21.6.2021г. на Началник сектор ЗО Велико Търново, към Затвора гр. Ловеч, ГДИН, с което на л.св. М.В.К. ***, към Затвора гр. Ловеч, ГДИН е наложено наказание – изолиране в наказателна килия за срок от пет денонощия
Решението може да бъде оспорвано в 14-дневен срок, считано от получаване на съобщението, пред тричленен състав на Административен съд- Велико Търново
. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: