РЕШЕНИЕ
№_____
гр. Луковит, 11
януари 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на двадесет и пети
октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИСЛАВА ЦАРИГРАДСКА
при секретаря М.Д.
като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 236 по описа за 2015 г. на съда
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 344 ГПК – по допускане на делба.
Постъпила е
искова молба с Вх.№2635/27.07.2015 г. от Г.Х.К. с ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес ***, кантора 11, тел. 02/987 98 85, действащ чрез пълномощника си
адв. Я.Я. от САК, уточнена и допълнена, срещу А.И.С. с ЕГН ********** *** и И.П.
Ц. с ЕГН ********** ***, с която се иска да бъдат допуснати до делба недвижим имот с идентификатор 44327.502.2235 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Луковит, одобрени със Заповед №РД-1889/29.09.2008
г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Л., ул. „О.“№* с площ
316 кв.м., с номер по предходен план 2235, със съседи имоти с идент. 44327.502.2234,
44327.502.2238, 44327.502.2236, 44327.502.9515,
заедно с построените в имота масивна
двуетажна сграда с идентификатор 44327.502.2235.2,
отразена в скицата на вещото лице арх. К. като сграда №2, заедно със следните сгради, отразени в
заключението на вещото лице арх. К.: сграда
№3, представляваща сграда, изградената между жилищната сграда и лятната
кухня, сграда №4 – навес затворен
отпред с дъсчена стена, сграда №5 –
външна тоалетна и сграда №6 –
паянтов навес за отоплителни материали. Твърди се, че ищецът е собственик на
½ идеална част от описания имот и сгради, придобити по силата на покупко
продажба с Нотариален акт №124, том IV, рег.№3060 по нотариална дело
№326/2003 г. и приращение. Твърди, че описаните сгради са построени в
съсобствения имот след закупуването му без негово съгласие. Затова иска да бъде
допусната делба между него и двете ответници, като счита, че неговият дял е в
размер на ½ идеална част. Относно сградата с идентификатор 44327.502.2235.1, изградена в имота,
ищецът твърди, че той е изключителен собственик на самостоятелния обект в нея,
представляващ магазин (дюкян) в югозападната част на първия етаж от къщата, а ответниците
– на останалата част от първия етаж и целият втори етаж.
С отговора
на исковата молба ответнците признават правото на собственост на ищеца върху
½ ид.ч. от поземления имот с идентификатор
44327.502.2235, както и
изключителните му права върху магазина в жилищната сграда, но оспорват
претенцията му да е собственик на ½ ид.ч.от останалите сгради.
Противопоставят твърдения, че те са изградени в периода след 1964 г и преди
ищецът да стане съсобственик на поземления имот.
В първото
съдебно заседание ищецът се явява лично и с пълномощника си адв. Я.Я.. В
следващи съдебни заседания ищецът, редовно уведомен по реда на чл. 142, ал. 3 ГПК, не се явява и не се представлява.
Ответниците
се представляват в съдебно заседание от адв. Ц.А., като отв. И.Ц. се явява и
лично. Молят за допускане на делба само по отношение на поземления имот, като
считат, че претендираните от ищеца сгради са тяхна изключителна собственост и
следва да бъдат изключени от предмета на делбата.
Като обсъди
събраните по делото доказателства по отделно в тяхната съвкупност и
взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за
установено следното от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Ответниците
по делото са наследници на П. Г. С., който е починал на 16.01.1986 г., според
представеното Удостоверение за наследници с Изх.№02-5266-1/23.09.2015 г. на
Община Луковит, и е оставил преживяла съпруга – отв. А.И.С. и дъщеря – отв. И.П.Ц..
П. Г. С.
преди смъртта е придобил части от правото на собственост върху поземления имот,
предмет на делбата, и сградите в него, което се установява от представения Нотариалния
акт №***, том *, дело №******* г., съставен от съдия при Луковитския народен
съд. Съгласно този документ на 21.12.1968 г. П. Г. С. е закупил ½ идеална част от дворно
място в чертите на гр. Луковит, цялото от 300 кв.м., представляващо парцел XIV-517, в кв. 22 по плана на града, и изцяло постройките и жилищната
сграда, без югозападния дюкян
в нея. Описанието на имота в този документ за собственост е съгласно плана
от 1964 г., в който са нанесени следните сгради: двуетажна паянтова жилищна
(2ПЖ), едноетажна полумасивна жилищна (пМЖ) и два навеса от двете страни на
едноетажната сграда.
Ищецът се
легитимира като собственик съгласно представения с исковата молба Нотариален
акт №***, том **, рег.№**** дело №*** от ***** г. на нотариус П. Т., вписан в
Службата по вписвания при РС Л. под Вх.№**** от ******** г., съгласно който ищецът
Г.Х.К. е закупил ½ идеална част
от урегулиран поземлен имот (УПИ) №ХIII с кадастрален №*****, в кв. ** по
ПУП на гр. Луковит, целият с площ от 315 кв.м., заедно с целия дюкян, находящ се на първия етаж в югозападната част
на двуетажната масивна жилищна сграда, построена в този имот, както и всички подобрения и трайни
насаждения.
В
Нотариалният акт №******* г. имотът е описан по сега действащия ЗРП (ПУП-ПРЗ),
одобрен със заповед №318/1998 г.. По този план имотът е с пл.№***** и е
урегулиран по имотни граници в УПИ №*******, в кв. **, като имотните и регулационните
граници са идентични с тези на плана от 1964 г. В плана от 1998 г. са отразени
същите сгради, както в предходния план, с изключение на малкия навес, който не
е отразен.
От
заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза, изпълнена от арх. Ц.К.,
се установява, че двете сделки, обективирани в двата нотариална акта, имат за
предмет части от един и същи недвижим имот, находящ се на административен адрес
гр. Л., ул. „О.“№*, като описанието е различно и е съобразено с
градоустройствените планове, действали към съответния период.
В
кадастралната карта имотът е нанесен с идентификатор 44327.502.2235, като границите му съвпадат с тези по предходния
кадастрален план. В кадастралната карта са отразени само две сгради - жилищна
сграда еднофамилна със застроена площ 75 кв.м. и идентификатор
44327.502.2235.1, и жилищна сграда еднофамилна със застроена площ 35 кв.м. и
идентификатор 44327.502.2235.2.
Арх. К. е
извършила оглед на място в имота и е установила съществуващите към момента 6 сгради
в имота, отразени в скица – Приложение №3 към експертизата, за които вещото
лице дава следното заключение:
- сграда №1 представлява масивна
двуетажна сграда, нанесена в кадастралната карта с идентификатор
44327.502.2235.1. В първия етаж са разположени два дюкяна със самостоятелни
входове откъм улицата – този на ищеца е в югозападната част, а в югоизточната
част е този на ответниците. Вторият етаж е изцяло жилищен. Сграда №1 е
построена преди 1964 г., което арх. К. мотивира с това, че същата е нанесена в
предходните планове.
- Сграда №2 представляваща масивна
едноетажна сграда, нанесена в кадастралната карта като жилищна сграда
еднофамилна със застроена площ 35 кв.м. и идентификатор 44327.502.2235.2, която
се състои от две стаи и санитарен възел, т. нар. „лятна кухня“. Вещото лице е
установила белези на ремонт по покрива, дограмата и външната изолация. Сграда
№1 е построена преди 1964 г., което арх. К. мотивира с това, че същата е
нанесена в предходните планове със същия контур.
- Сграда №3 е изградена между жилищната
сграда и лятната кухня без собствени ограждащи стени, като същата не е отразена
в предходните планове на града, нито в кадастралната карта.
- Сграда №4 представляваща стопанска
постройка не е отразена в КК, а в предходните планове е нанесена като „навес“.
- Сграда №5 представляваща външна
тоалетна, която не е нанесена в кадастралната карта, нито в регулационните
планове. Тоалетната е долепена до сграда №4.
- Постройка №6 представлява паянтов
навес, разположен между външната тоалетна и североизточната граница на имота,
който се състои от тънки дървени колонски и покрив от етернит, не е нанесен
нито в кадастралната карта, нито в предходните планове.
Арх. К.
мотивира изводът, че сграда №3, 5 и 6 са построени след 1998 г., когато е приет
последния регулационен план на гр. Луковит, с нормативната уредба – чл. 13, ал.
1 ППЗТСУ, съгласно който всички съществуващи на място сгради са подлежали на
отразяване в плана със съответния условен знак. В кадастралната карта не са
отразени сгради №3,4,5 и 6, защото са паянтови, без масивни основи, а такива
съгласно чл. 43, ал. 3, т. 3 от Наредба №3/2005 г. за съдържанието, създаването
и поддържането на КК и КР не се нанасят.
Вещото лице
е дала заключение, че освен двуетажната жилищна сграда №1, всички останали
сгради и постройка имат характер на допълващо застрояване по смисъла на чл. 41,
ал. 1 ЗУТ. Тези сгради са самостоятелни постройки, тъй като не са свързани
помежду си конструктивно, но не са самостоятелни обекти по смисъла на §5, т. 39
ДР на ЗУТ, тъй като нямат самостоятелно функционално значение, а обслужват
жилищната сграда.
В съдебно
заседание при изслушване на заключението арх. К. пояснява, че в кадастралната
карта и кадастралния регистър е налице грешка, тъй като не са заснети
самостоятелните обекти в масивната двуетажна сграда, нанесена в кадастралната
карта с идентификатор 44327.502.2235.1. Разположените на първия етаж два
магазина (дюкяна) - в югозападната част
този на ищеца, а в югоизточната част - този на ответниците, и вторият етаж,
който е изцяло жилищен, не са заснети самостоятелно в картата. Тази грешка е пренесена и в
кадастралния регистър, където собствеността върху обектите не е отразена
съобразно изключителните права на страните, а като съсобственост по ½
ид.ч.
От
представената Скица №15-181313-04.05.2015 г., издадена от СГКК Ловеч, се
установява, че поземлен имот с идентификатор 44327.502.2235 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Луковит, одобрени със Заповед
№РД-1889/29.09.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, се намира в гр.
Луковит, ул. „Оряховска“№6, има площ 316 кв.м., и номер по предходен план 2235.
Според скицата в имота попадат две сгради, а именно жилищна сграда еднофамилна
със застроена площ 75 кв.м. и идентификатор 44327.502.2235.1, и жилищна сграда
еднофамилна със застроена площ 35 кв.м. и идентификатор 44327.502.2235.2.
От
представеното от ищеца Удостоверение за данъчна оценка, издадено от Община Луковит
на 18.05.2015 г., се установява, че по партидата на Г.Х.К. *** са отразени два
обекта – „Търговски обект, ет. 1“ с площ от 16 кв.м. и земя – 158 кв.м., за
които ищецът е заплащал местен данък.
В хода на
съдебното дирене са разпитани двама свидетели, доведени от ответниците – св. В.
В. Д. (50 г.) и св. Б.Г. Д. (64 г.). Двамата са съседи на имота и добре
познават негово състояние още от детските си години. Свидетелите безпротиворечиво
установяват, че всички постройки в имота са съществували много години преди
ищецът Г.К. да закупи част от имота. Св. Д. е била приятелка от дете с отв. И.Ц.
и често са играли в имота, където са съществували всички сгради, отразени от
вещото лице в комбинираната скица. Съседите са възприели извършването на
ремонти от страна на отв. Ц. и нейният съпруг на съществуващите сгради.
Съдът се
довери напълно на свидетелските показания, които оцени като обективни и
безпристрастни. Двамата свидетели дават информация за преките си възприятия в
продължение на десетилетия относно състоянието на имота, като показанията им
намират опора в констатациите на вещото лице, че част от помощните постройки са
били отразени още в регулационния план от 1964 г.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Съгласно чл.
34 ЗС всеки съсобственик може да иска делба на съсобствената вещ. В тежест на
ищеца Г.К. е да докаже, че между него и ответниците е налице съсобственост
върху вещите, посочени от него – поземления имот и сградите с № 2,3,4,5 и 6,
според заключението на вещото лице арх. К..
Ищецът
проведе успешно доказване, че е налице съсобственост между него и ответниците
единствено върху дворното място – поземлен имот с идентификатор 44327.502.2235
при квота за ищеца ½ идеална част, а за всяка от ответниците по ¼
идеална част. Ищецът Г.К. е и изключителен собственик на магазин (дюкян),
разположен в югозападната част на първия етаж в една от сградите, изградени в
имота – тази с идентификатор 44327.502.2235.1
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Луковит. Този магазин
представлява самостоятелен обект в сграда и като такъв може да бъде предмет на
сделка.
Неоснователни
са претенциите на ищеца, поддържани от неговия пълномощник адв. Я., че по
силата на приращение той е придобил идеална част от правото на собственост и
върху останалите сгради, построени в имота, а именно масивна двуетажна сграда с идентификатор 44327.502.2235.2, и сградите, отразени в заключението на вещото
лице арх. К.: сграда №3,
представляваща сграда, изградената между жилищната сграда и лятната кухня, сграда №4 – навес затворен отпред с
дъсчена стена, сграда №5 – външна
тоалетна и сграда №6 – паянтов навес
за отоплителни материали.
За да бъдат
придобити от ищеца по силата на приращението, е необходимо същите да са били
изградени, след като Г.К. е придобил права върху земята, което според
нотариалния му акт е станало през 2003 г. Всички сгради, според доказателствата
по делото, са били изградени много преди това – повечето от сградите са
съществували още към 1964 г., когато е изработван първият регулационен план на
града, в който са били нанесени двуетажна жилищна сграда, едноетажна
полумасивна жилищна и два навеса от двете страни на едноетажната сграда.
Праводателят на ответниците П. Г. С. през 1968
г. е закупил ½ идеална
част от дворното място и изцяло постройките и жилищната
сграда,без югозападния дюкян в
нея.
От
съдържанието на титула за собственост, данните в плана от 1964 г. и
свидетелските показания се налага извод, че П.С. още през 1968 г. е станал изключителен
собственик на всичките постройки с изключения на единия дюкян, обособен на
първия етаж на жилищната сграда, както и на ½ идеална част от дворното
място.
Ищецът Г.К.
е придобил права върху имота едва през 2003 г. Обемът на правата, които са му
прехвърлени по силата на Нотариален акт №124, том IV, рег.№3060 по нотариална дело
№326/2003 г. са само върху идеалната част върху дворното място и изключителната
собственост върху дюкяна. Според документа К. е закупил ½ идеална част от урегулирания поземлен имот, заедно с целия дюкян, находящ се на
първия етаж в югозападната част на двуетажната масивна жилищна сграда.
Обстоятелството, че в нотариалния акт е записано, че той закупува и всички подобрения и трайни
насаждения не променят този извод, доколкото такива не са
индивидуализирани. В подкрепа на това са самите изявления на ищеца Г.К.,
направени в съдебно заседание на 22.06.2016 г. (л.66) заявява неизгодните за
него факти: „…На мен ми продадоха дюкяна и половината земя, което се падаше на
моите продавачи. Има документ, който е заверен в съда.“, в какъвто смисъл е
декларирал собствеността си пред Община Луковит за нуждите на данъчното му
облагане, а именно – търговски обект в ет. 1 (магазина) с площ от 16 кв.м. и
земя 158.00 кв.м. (половината от площта на целия имот в размер на 316 кв.м.).
При това
положение следва извод, че ищецът Г.К. няма никакви права върху постройките в
имота, а същите са били изключителна собственост на Петър Стоицев, впоследствие
наследени от ответниците, което обуславя неоснователност на предявения иск за
делба на тези сгради.
Положение на
съсобственост е налице единствено по отношение на земята – поземления имот с
идентификатор 44327.502.2235 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Луковит, одобрени със Заповед №РД-1889/29.09.2008 г. на изпълнителния
директор на АГКК. Тази съсобственост, обаче, не може да бъде ликвидирана чрез
делба, доколкото същата има особеното положение на хоризонтална етажна
собственост, в който случай делбата е недопустима с оглед предназначението на
общите части и забраната на чл. 38, ал. 3 ЗС.
По делото е
безспорно, че в УПИ №ХIII-2235, в кв. 67 по сега действащия ПУП
на гр. Луковит, представляващ поземлен имот с идентификатор 44327.502.2235 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Луковит, одобрени със
Заповед №РД-1889/29.09.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, страните
притежават самостоятелни сгради/обекти в сграда. В такава хипотеза, съгласно
т.1, б.“д“ на ППВС №2/82 г. и съответното приложение на тълкуването при
действието на ЗУТ, постановява, че в случаите, когато УПИ е съсобствен и всички
съсобственици притежават самостоятелни сгради или обекти в такива сгради,
теренът на имота представлява обща част и искът за делбата му се отхвърля, тъй
като извършването й е недопустимо (вж. Решение №87/07.07.2011 г. по
гр.д.№825/2010 г., ВКС, II г.о.).
Оплакването,
поддържано от ищеца, че не може да ползва припадащите му се части от дворното
място, следва да бъде обсъдено и решено доброволно между страните, а в случай
че не могат да постигнат съгласие, то пред Г.К. остава открит пътя да потърси
от съда разпределение на ползването, както и обезщетение за лишаването от
правото да ползва своята част.
По
разноските
При
отхвърляне на иска за делба и съгласно чл. 9 от Тарифата за държавните такси по ГПК се събира такса в размер до 100 лева, но не по-малко от 25 лева. Съдът, съобразявайки
броя на проведените заседания и събраните доказателства приема, че в случая
справедливата държавна такса е в размер на 50.00 лева, която следва да се
постави в тежест на ищеца.
Мотивиран от
горното, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Х.К. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, кантора **,
тел. *********, действащ чрез пълномощника си адв. Я.Я. от САК, срещу А.И.С. с ЕГН ********** *** и И.П. Цанова с ЕГН ********** ***, иск
за делба на следните недвижими имоти: поземлен
имот с идентификатор 44327.502.2235
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Л., одобрени със Заповед
№РД-1889/29.09.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Л.,
ул. „О.“№* с площ 316 кв.м., с номер по предходен план 2235, със съседи имоти с
идент. 44327.502.2234, 44327.502.2238, 44327.502.2236,
44327.502.9515, представляващ УПИ №ХIII-2235, в кв. 67 по сега действащия ПУП
на гр. Луковит, заедно с построените в имота масивна двуетажна сграда с идентификатор 44327.502.2235.2, отразена в скицата на вещото лице арх. К. като
сграда №2, заедно със следните сгради,
отразени в комбинираната скица към заключението на вещото лице арх. К.,
представляващо неразделна част от настоящото решение: сграда №3, представляваща сграда, изградената между жилищната
сграда и лятната кухня, сграда №4 –
навес затворен отпред с дъсчена стена, сграда
№5 – външна тоалетна и сграда №6
– паянтов навес за отоплителни материали.
ОСЪЖДА на основание чл. 9 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК Г.Х.К. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на РАЙОНЕН СЪД ЛУКОВИТ сумата от 50.00 лева (петдесет лева),
представляваща държавна такса.
Решението може
да се обжалва пред Ловешкия окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: