Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 69
гр. Сливен, 11. 04. 2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на тридесети март, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
ИГЛИКА
ЖЕКОВА
При участието на секретаря ВАНЯ КОСТОВА и на прокурора
КРАСИМИР МАРИНОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административнонаказателно дело
№ 75 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от „Водоснабдяване и
канализация– Сливен” ООД, подадена против Решение № 366 от 29.12.2021 г.,
постановено по АНД № 1107 / 2021 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е
потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 92 от 12.08.2021 г., издадено от
Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БД ИБР/ и е осъдено
„Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД да заплати на БД ИБР разноски по
делото в размер на 120 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. С
потвърденото НП, на „Водоснабдяване и канализация– Сливен” ООД, за нарушение на
чл. 44, ал. 1 от Закона за водите /ЗВ/ и на основание чл. 200, ал. 4 и чл. 200,
ал. 1, т. 1, пр. 1, б. „а” от ЗВ, е наложена имуществена санкция в размер на
1000 лева. В касационната жалба се твърди, че решението на Районния съд е
незаконосъобразно, неправилно, необосновано и постановено в противоречие на
материалния и процесуалния закон. Заявено е искане за отмяна на съдебното
решение с произнасяне по същество с решение, с което да се отмени процесното НП
или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния
съд.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател, редовно призован, се представлява от упълномощен процесуален
представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена.
Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се
представлява в съдебно заседание. В представено писмено становище чрез упълномощен
процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна, моли да бъде
оставена без уважение, счита обжалваното решение за законосъобразно, претендира
присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Сливен, счита, че решението на Районния съд следва да
бъде оставено в сила.
Касационната
жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от
надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна по следните съображения:
Първоинстанционното решение е
валидно и допустимо, но е неправилно.
Видно от установената по делото фактическа обстановка,
на 07.06.2021 г. на жалбоподателя е съставен АУАН, затова, че при извършена на
11.05.2021 г. проверка от експерти на БД ИБР на обект: Водоснабдяване на с.
Чинтулово, община Сливен, е констатирано, че питейно-битовото водоснабдяване на
населеното място се осъществява от водовземно съоръжение – тръбен кладенец,
разположен в землището на с. Чинтулово, като за правото на водовземане от
подземни води посредством тръбния кладенец и съоръженията към него няма
издадено разрешително на „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД по реда на
ЗВ и в БД ИБР не е постъпвала преписка от „Водоснабдяване и канализация –
Сливен” ООД за предприемане на процедура по неговото издаване. В съставения
АУАН е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗВ. Въз основа
на съставения АУАН, на 12.08.2021 г. е издадено процесното НП, с което на „Водоснабдяване
и канализация – Сливен” ООД е наложена имуществена санкция при условията на
повторност на нарушението.
За да потвърди НП като законосъобразно, Районният съд е
приел за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 44, ал. 1 от
ЗВ, поради което следва да понесе отговорността по чл. 200, ал. 1, т. 1, пр. 1,
б. „а” от ЗВ; направил е извод, че при съставянето на
АУАН и при издаването на НП не са допуснати процесуални нарушения, които да
водят до отмяна на НП; счел е, че наложената санкция е определена правилно.
Настоящият касационен състав намира, че
първоинстанционният съд е постановил своето решение при неизяснена фактическа
обстановка. С процесното НП на жалбоподателя е наложена имуществена санкция за
повторно нарушение, без по делото да са представени доказателства, че
констатираното в АУАН нарушение е
извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателно постановление, с
което жалбоподателят е наказан за нарушение от същия вид /в какъвто смисъл е
легалната дефиниция за повторно нарушение, дадена в § 1, ал. 1, т. 22 от ДР на
ЗВ/. В мотивната част на процесното НП, от наказващия орган е посочено
Наказателно постановление № 215 от 21.12.2020 г. на Директора на БД ИБР,
издадено за нарушение на чл. 44, ал. 1 от ЗВ, като е отразено, че същото е
влязло в сила на 08.01.2021 г. Районният съд е приел в мотивите си, че на
08.01.2021 г. е влязло в сила НП № 215 от 21.12.2020 г., издадено от Директора
на БД ИБР за извършено от жалбоподателя нарушение по чл. 44, ал. 1 от ЗВ. Не е
ясно как Районният съд е стигнал до този извод, след като по делото не се
съдържа горепосоченото НП, за да се извърши обоснована преценка за конкретното
административно нарушение, нито са представени доказателства за влизане в сила
на такова НП.
Предвид изложеното, решението на Районния съд е
необосновано и постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, тъй като не са изяснени релевантните за спора факти в тяхната пълнота.
Съдебното решение е постановено при неизяснена
фактическа обстановка, което налага отмяната му като неправилно и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Районния съд. При
новото разглеждане съдът следва да събере доказателства за всички относими
факти, включително и за наличието или не на повторност на нарушението, след
което в зависимост от фактическата обстановка, която приеме за установена, да
приложи материалния закон към тези факти.
По изложените съображения, обжалваното
решение следва да бъде отменено и
делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд при съобразяване с
дадените по-горе указания.
На основание чл.
226, ал. 3 от АПК във връзка с чл.
63в от ЗАНН, по разноските пред настоящата касационна инстанция следва да се
произнесе първоинстанционният съд.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1
от АПК, Административен съд– Сливен
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Решение № 366 от 29.12.2021 г., постановено по АНД № 1107/
2021 г. по описа на Районен съд – Сливен.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав на Районен съд– Сливен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: