Решение по дело №6117/2016 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 62
Дата: 10 януари 2017 г. (в сила от 25 април 2017 г.)
Съдия: Силвия Владимирова Петрова
Дело: 20162120206117
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 ноември 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                         Р Е Ш Е Н И Е

№ 62                                                  10.01.2017 год.                                                гр.Бургас

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Бургаският районен съд                                           36-ти наказателен състав   

на деветнадесети декември                                      две хиляди и шестнадесета година

в открито съдебно заседание, в следния състав:

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: СИЛВИЯ ПЕТРОВА

при секретаря М.Д., като разгледа докладваното от съдия Петрова НАХД № 6117 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на „Българско сдружение за честни избори, граждански права и демократични практики”, ЕИК *********, против наказателно постановление № 02-000466/26.09.2016г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Бургас, с което за нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/, на осн. чл. 416, ал. 5, вр. чл.413, ал.2 КТ на Сдружението е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева. Моли се за отмяна на обжалваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

            В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството -жалбоподател не се явява.

            Административно-наказващият орган – чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Ангажира допълнителни доказателства.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от заинтересовано лице, в законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити.

            След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното:

            На 17.06.2016г. служители към ИТ извършили проверка в офис на жалбоподателя, находящ се в гр. Бургас, ул. ”Патриарх Евтимий” № 9. По време на проверката на място установили, че има работещи лица. В тази връзка с призовка представляващия бил призован да се яви в ИТ – Бургас, за да представи документи, свързани с трудовото законодателство, в т.ч. и оценка на риска.

            При извършена проверка по документи в Инспекцията по труда на 30.06.2016г. и 21.07.2016г., проверяващият установил, че дружеството няма извършена оценка на риска на посочения обект. Оценка на риска била изискана, но до приключване на проверката, такава не била представена. При попълване на идентификационната карта по т.16 изрично било написано, че такава няма. Жалбоподателят допълнително представил договор за абонаментно обслужване със Служба по трудова медицина - „Медико” ЕООД, гр. Севлиево, но той обхващал периода 02.09.2014г. - 02.09.2015г. Актът е съставен в присъствие на представляващ дружеството, връчен за запознаване и подписан без възражения.

            Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното понастоящем наказателно постановление на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Бургас, с което за нарушението на чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗЗБУТ, на осн. чл. 416, ал. 5, вр.413, ал.2 от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.

            Описаната фактическа обстановка безспорно се установява от събраните по делото доказателства, обективирани в гласните доказателствени средства – безпротиворечивите, незаинтересовани и изцяло кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото.

С оглед така приетата за установена фактическа обстановка съдът намира жалбата за неоснователна, като съображенията за това са следните:

Както при съставянето на процесния АУАН, така и при издаване на обжалваното НП не е допуснато нарушение на процесуалните правила – и двата акта са издадени от оправомощени за това органи, при спазена процедура по ЗАНН и съдържат необходимите законови реквизити, поради което и от формална страна са годни да породят целените с тях правни последици.

По същество на твърдяното нарушение:

Съгласно нормата на чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗЗБУТ при осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят е длъжен да оценява рисковете за безопасността и здравето на работещите, като обхване избора на работно оборудване, използването на химични вещества и препарати и организацията на работните места. Посочената обща и бланкетна разпоредба въвежда задължение за работодателя да оценява рисковете за безопасността и здравето на работещите, като конкретните задължения и съдържанието на посочената оценка на риска са конкретизирани в разпоредбите на чл. 3 и чл. 4 от Наредба № 5 от 11.05.1999г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска, съгласно които оценяването на риска се извършва от работодателя и обхваща работните процеси, работното оборудване, помещенията, работните места, организацията на труда, използването на суровини и материали, както и други странични фактори, които могат да породят риск. С оглед посочения в чл. 3 от Наредба № 5/1999г. обхват на оценяването и предвид спецификата на работа, съдът счита, че такова оценяване в случая следва да бъде извършвано за всеки отделен обект, тъй като следва да бъде съобразено със спецификата на конкретната дейност, конкретните работни места и условията на труд на обекта, тъй като изброените фактори предполагат различни рискове за различните обекти. Съдът намира, че с неизготвянето на оценка на рисковете за безопасността и здравето на работниците за конкретния обект, дружеството-жалбоподател – в качеството му на работодател на работещите на обекта, действително е извършило твърдяното нарушение на  чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗЗБУТ, поради което и с издаденото НП правилно и законосъобразно на осн. чл. 416, ал. 5, вр. чл.413, ал.2 КТ е било санкционирано за това нарушение, като му е била наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.

Предвид относително високата степен на обществена опасност на извършеното от дружеството-жалбоподател административно нарушение, обусловена от вида, естеството и значимостта на обществените отношения, засегнати с него – безопасността и здравето на работещите, както и с оглед реалните в случая (макар и несъставомерни) неблагоприятни последици от нарушението, съдът от една страна счита, че процесното нарушение не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по см. на чл. 28 ЗАНН с последиците от това, а от друга страна счита, че така наложеното на дружеството наказание се явява справедливо по размер.

По изложените съображения, Бургаският районен съд счита, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено, поради което и на осн. чл. 63, ал. 1 ЗАНН

                                              Р     Е     Ш     И :

 ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 02-000466/26.09.2016г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Бургас, с което за нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/, на осн. чл. 416, ал.5, вр. чл.413, ал.2 КТ на „Българско Сдружение за честни избори, граждански права и демократични практики”, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                      

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/не се чете/

Вярно с оригинала!

Секретар: М.Д.