ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 512
гр. Монтана, 05.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на пети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно частно
гражданско дело № 20221600500316 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
С Определение от 13.06.2022година постановено по Гр.д.
№166/2021година по описа на Районен съд Берковица е прекратено
производството по делото образувано по искова молба на С. С.
представляван от адвокат К. Б. против «Т» С. АД *за установяване на
недължимост на сумата 1549.14лева дължима по партида с абонатен номер
*за периода от месец май 2013-април 2014година поради липса на правен
интерес като недопустимо.
Това определение е обжалвано с частна жалба от С. С.
представляван от АДВ.Н.И. с изложени доводи за необоснованост,
незаконосъобразност и постановено в противоречие с установени
процесуални правила и практиката на ВКС.Жалбата е подробно
мотивирана.Моли съда да отмени атакуваното определение като
незаконосъобразно и постанови продължаване на съдопроизводствените
действия от първоинстанционния съд.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на частната
жалба от въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД с изложени доводи за нейната
неоснователност.Моли съда да потвърди атакуваното определение като
правилно и законосъобрзано.
Окръжният съд, като обсъди оплакванията в частната жалба, въз
1
основа на закона и събраните доказателства, приема следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, при спазване
на изискванията на чл.260 и сл. от ГПК, от надлежна страна, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.
Производството пред първостепенния съд е образувно по искова
молба на жалбоподателят С. С. срещу „Т.“ ЕАД гр.*за установяване по
предявен иск за правно основание чл.124 от ГПК, че не дължи сумата
1549.14лева дължима по партида с абонатен номер * за периода от месец май
2013-април 2014година.
За да постанови атакуваното определение БРС е приел, че за ищеца
не е налице правен интерес от водене на настоящия иск, тъй като не е
представена фактура от която да произтича вземането, както и други
доказателства, които да го установяват, а и ответникът в отговора си по
чл.131 от ГПК изрично е заявил ,че процесната сума е отписана от неговите
счетоводни документи.
Така направените изводи от първоинстанционния съд като крайни са
правилни и законосъобразни и напълно се споделят и от настоящата
инстанция по следните съображения.
Видно от приложените писмени доказателства жалбоподателят е
предявил иск срещу Т.“ ЕАД гр.*с правно основание чл.124 от ГПК за
установяване, че не дължи сумата 1549.14лева дължима по партида с
абонатен номер *за пероида от месец май 2013-април
2014година.Твърденията са му свързани с факти, че от служители в
деловодството на монополиста е научил, че по партида на имот на негово име
в гр.* се претендира доставен топлинна енергия и ако не я внесе ще бъде
събрана по принудителен ред.Същия оспорва да е възникнало задължението,
поради липса на облигационна връзка, да е вещноправен ползвател на имота и
ответника да е доставял топлоенергияна адреса на абоната, отговаряща на
българския държавен стандарт за топлопреносната мрежа.
Действително всеки може да предяви иск, за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на
едно право, когато има интерес от това. Предявеният по делото иск за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника процесната сума
2
по своето естество е отрицателен установителен иск за признаване за
установено, че не съществува вземане за сумата по фактурата (вземане в
размер на тази сума).
Правото на иск представлява правомощие на определени лица да
възбудят чрез иск производство за разрешаване на конкретен граждански
спор със сила на присъдено нещо.За да съществува в полза на определено
лица право на иск, трябва да се налице условията, при които то възниква и се
прикрепва към дадено лице, като същевременно трабва да не са настъпили
условията при които то се погасява.
Първото условие за възникване на правото на иск е интерес от
търсената с иска защита.За да съществува интерес от установителен иск е
достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира
отричано от него право.
В случая в исковата молба ищецът е изложил твърдения, че не дължи
на ответника сумата по фактурата, защото не е потребил количество топлинна
енергия на посочената във фактурата стойност, а евентуално – защото
вземане за нейната стойност не е възникнало.
Правният интерес от решаване на правния спор винаги произтича от
конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от
спорещите твърди, че се засяга правната му сфера. Действително длъжникът
по едно вземане не е длъжен да чака същото да бъде предявено по съдебен ред
чрез осъдителен иск или по реда на заповедното производство, за да
реализира своята защита. Не съществува законова пречка длъжникът да поеме
инициативата в процеса, като предяви отрицателен установителен иск по чл.
124, ал.1 ГПК, позовавайки се на изтеклия давностен срок по отношение на
вземането, като по този начин препятства възможността на ищеца да го
претендира в бъдеще. В този случай предмет на отрицателния установителен
иск не е установяване липсата на материално право изобщо, а липсата на
притезание, насочено срещу длъжника-ищец.
В случая обаче по делото не е установено по несъмнен начин
наличието на това вземане на ответника към ищеца с надлежни доказателства,
а се обосновава само с твърдение на служители на въззиваемата страна.Не са
ангажирани доказателства, че неговата правна сфера е накърнена от
поведение на ответника. Липсва и изпълнителен титул, който материализира
3
вземане, отричането на което обосновава интерес ищецът да установи, че
вземането е погасено по давност.
Посочената в исковата молба фактура №*/м.07.2014година не е
представена от нито една от страните и за изискуемост на вземането не може
да се приеме отразеното на приложения незаверен препис на л.38 от
първоинстанционното производство, където е отразена тази сума, тъй като
няма данни от къде е издаден и какво удостоверява.
Правният интерес е абсолютна положителна процесуална
предпоставка за допустимостта на съдебното производство по предявен
отрицателен установителен иск. За наличието и съдът следи служебно във
всеки един момент от производството, като е длъжен да съобрази и фактите,
настъпили и след образуването му /аргумент от чл. 235, ал. 3 от ГПК/.
Ето защо МОС намира, че за ищеца не е налице правен интеррес от
водене на настоящия иск и правилно и законосъобразно БРС е прекратил
производството по делото.Жалбата е неоснователна и като такава следва да
остане без уважение.
По изложените съображения МОС намира жалбата за неоснователна
и като такава я оставя без уважение.
Водим от горното Окръжен съд – Монтана
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на С.С. представляван от
АДВ.Н. срещу Определение от 13.06.2022година постановено по Гр.д.
№166/2021година по описа на Районен съд Берковица като неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС при условията
на чл.280,л.1 и 2 във връзка с чл.274ал.3,т.1 от ГПК в едноседмичен срок от
съобщението му на страните.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5