Номер 42010.08.2020 г.Град
Апелативен съд - София8-ми наказателен
На 10.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Пламен Дацов
Светла Букова
като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно частно наказателно дело №
20201000600726 по описа за 2020 година
при секретар ……и при участие на прокурор……като разгледа в.н.ч.д.№726/2020 година по описа на
Софийски апелативен съд,докладвано от съдия Иванов,въз основа на доказателствата по делото,приема
следното:
Производството е по реда на чл.440 ал.2 вр.чл.345,ал.1 вр.чл.341 ал.2 НПК,като е образувано по частна
жалба на лишения от свобода С. А. К. ,роден на *** година в гр.***,българин,български гражданин,с
начално образование,ЕГН **********,понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвор
гр.***,против протоколно определение №2128/25.06.2020 година на Софийски градски съд,постановено в
открито съдебно заседание по н.ч.д.№1832/2020 година по описа на съда.С атакуваното определение е
оставена без уважение молбата на лишения от свобода К. за условно предсрочно освобождаване от не
изтърпяна част на наложено му наказание „лишаване от свобода” ,като съдът не е уважил направеното
искане на лишения от свобода да се постанови УПО по реда на гл.ХХХV ,раздел І-ви,чл.437-442 НПК за
останалия срок на изпълнение на наказанието „лишаване от свобода”.
В частната жалба лишения от свобода К. твърди,че атакуваният съдебен акт е неправилен,като по
същество твърди,че мотивите на съда са незаконосъобразни.Сочи,че са налице предвидените кумулативно
изискуеми предпоставки за прилагане института на„условно“ предсрочно освобождаване.Като оспорва
доводите на съда,че не са налице достатъчно доказателства,които да сочат на поправянето му,намира
некоректен анализ на приложените в досието му и по делото писмени доказателства.
Направено е искане за отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на направеното искане.
Съдът,като прецени оплакванията в частната жалба до въззивния съд и провери атакуваното
определение,въз основа на собствена оценка на доказателствата по делото,намери жалбата за
неоснователна.
Съображенията са следни:С. А. К. е с установена по делото самоличност, понастоящем изтърпява
наказание „лишаване от свобода“ в Затвор гр.***.Постъпва в Затвора гр.*** на 23.11.2018 година,като по
отношение на К.,с начало 24.06.2018 година,е приведено за изтърпяване наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 2 години и 10 месеца ,определено със съдебен акт,постановен по нохд №19619/2018 година на СРС
за деяние по чл.198 НК.Към датата на постановяване на атакувания съдебен акт-25.06.2020 година,осъдения
К. е изтърпял фактически 2 години и 1 ден,като към тази изтърпяна част са добавени и зачетени 4 месеца и
12 дни от работа или всичко-2 години,4 месеца и 13 дни.Остатъкът към посочената дата е 5 месеца и 17 дни-
вж. приложена справка,л.16 от делото. Лишеният от свобода изтърпява наказанието си при оценка на риска
от рецидив във високи стойности-102 точки/непроменяни/.
За да постанови атакувания пред САС съдебен акт,първият съд е анализирал писмените
доказателства,събрани надлежно по делото-справки и становища от началник на Затвора гр. *** ,изх.
№170/01.06.2020 година и №170/25.06.2020 година,Доклад за лишения от свобода К. л.л.3-6,изготвен от
инспектор ВПД ИСДВР на 13.05.2020 година,препланиран план на присъдата ,писмени доказателства и
заповеди,намиращи се в затворническото досие на осъдения К. ,относими към обстоятелства,подлежащи на
установяване по реда на чл.439а ал.2 вр.ал.1 НПК.
Няма спор,че за прилагане института на УПО съгласно чл.70 ал.1 НК е необходимо кумулативно да са
налице две предпоставки:
-осъденият да е дал доказателства за своето поправяне и
-да е изтърпял фактически………не по-малко от 1/2 от наказанието си.
Първият съд обосновано е приел,че осъденият К. е изтърпял повече от 1/2 от наложеното му наказание
„лишаване от свобода“ и спор в тази насока между страните няма.
Обсъждайки първата предпоставка за прилагане института на „УПО“,първият съд правилно е отчел
разписаното в чл.439а НПК,оценявал е доказателства за поправянето на осъденото лице /работа,участие в
културни мероприятия организирани в пенитенциарното заведение/,но е оценявал в комплекс степента на
изпълнение целите на наказанието по плана на присъдата и наградите и наложени наказания на осъденото
лице,наред с установеното в цялост,относно поправянето на осъдения.
При изграждане на вътрешното си убеждение първият съд се е позовал на изразеното становище в
представени по делото справки от началника на Затвора гр.***,че целите на наказанието не са изпълнени и
липсва трайна положителна промяна на осъдения К. по време на изтърпяване на наказанието,като п реценката
за степен на поправяне на осъдено лице се формира от поведението му в пенитенциарното заведение,въз
основа на всички събрани по делото доказателства,особено въз основа на доклада по чл.155 ал.1 ЗИНЗС.
Анализирайки доказателствения обем,обосновано решаващият съд е посочил,че въпреки наличие на
изтърпяна по-голяма част от наказанието,наложено на лишения от свобода К. към момента на
постановяване на атакувания съдебен акт,с оглед оценката на налични доказателства по делото-предмет на
настоящото обсъждане ,данните за поведението на осъдения ,показателите на риска от вреди за обществото
и риска от рецидив /102 точки-непроменен в хода на изтърпяване на наказанието от осъденото лице/,както и
констатираните проблемни зони ,то категорично следва да се приеме,че не са налице убедителни
доказателства осъденият да се е поправил.
Неоснователно е оплакването на осъдения К.,че решаващият съд е подценил едни доказателства по
делото за сметка на други,които са надценени в доказателствената им тежест. Първият съд е оценил
подобаващо и задълбочено факта,че осъденият работи/макар и отскоро/ и участва в културно масовата
деятелност в пенитенциарното заведение.Отчел е факта,че осъденият е бил награждаван,отчетено е
желанието му да избягва явни конфликти и е предпазлив в държанието си.Но,безспорно първият съд е
оценил степента на риск,липсата на промяна на оценката от 102 точки,наличието на дисциплинарни
нарушения на К.,последното от които е от м.февруари,когато е реализирана и дисциплинарна отговорност
към осъдения.Спрян е от работа за констатирани нарушения на дисциплината.Оценени са дадените
негативни оценки в цитирания и приложен по делото доклад на ИСДВР на основата на преценка за
постигнат резултат от корекционния процес.Собственият анализ на доказателствата по делото,сторен от
настоящият въззивен състав сочи,че правилно е оценена относителната тежест на тези факти,без да са
надценени в общата доказателствена обусловеност.Настоящият съд отчита поведението на осъдения К.,на
когото е оказано доверие да работи,но това доверие е основополагащо за оценката за поправяне на
осъдения,не краен извод и оценка за завършил поправителен процес и не е оправдано от осъденото лице.
Неоснователно е стореното оспорване от страна на осъдения К. на акцентираните от затворническата
администрация проблемни зони,довели до непроменяне оценката на опасности и риск от рецидив и
внимателно оценявани от първия съд.Видно е,че при осъдения се констатира висок риск от рецидив-102
точки.К. е оценен като користно-насилствен нарушител с утвърден модел на поведение,не разпознава
факторите,които са допринесли за извършване на престъпна деятелност,приобщен е към хора с трайно
утвърдени криминални нагласи, злоупотребява с наркотични вещества,не зачита права на трети
лица.Именно в посочения доклад е посочено,че целите на наказанието не са постигнати,а корекционния
процес следва да продължи. Не са преодолени проблемите в оценените конфликтни зони,липсва ясно
дефиниране на етапите ,през които следва да премине осъдения за решаване на проблемите,липсва ясно
предвиждане на негативните последици от действията му,свързани с липса на изграден устойчив модел за
преодоляване на тези проблемни зони.Установеното неизпълнение на целите и задачите в плана на
присъдата и липсата на съществена и дълбока позитивна промяна в дефинираните проблемни зони на
осъдения К. води до извод за незавършен корекционен процес.Становището на началника на затвора гр.***
и доклада на инспектор СДВР сочат,че поставените цели и задачи в плана на присъдата не са постигнати,на
която основа е безспорно отрицателно изразеното становище на затворническата администрация към
прилагане правилата на чл.70 НК.Социалната работа с осъденото лице следва да продължи в насока
осмисляне собственото му поведение,мотиви и последиците от него.Въззивният съд намира,че преценени в
тяхната съвкупност изложените обстоятелства дават отрицателен отговор на въпроса за настъпило
превъзпитание на осъдения в степен,изискуема от Закона.За осъдения възпитателно-корекционната работа
следва да продължи в насока постигане разписаните цели по индивидуалния план на
присъдата.Фактическите и правни изводи са съобразени с данни за насоките за работа с лишения от
свобода,установени по ясен ред-оценка по реда на чл.155 ЗИНЗС и чл.156 ЗИНЗС,свързана с план за
изпълнение на присъдата.
На основа на горното,въззивния съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно протоколно №2128/25.06.2020 година на Софийски градски
съд,постановено в открито съдебно заседание по н.ч.д.№1832/2020 година по описа на съда,с което е
оставена без уважение молбата на лишения от свобода С. А. К. ,с установена самоличност,за условно
предсрочно освобождаване от не изтърпяна част на наложено му наказание „лишаване от свобода”.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________