Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр. П.19.03.2018
г.
П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, в открито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА Д.
при секретаря В. Трифонова и в
присъствието на прокурора ……………………..,
като разгледа докладваното от съдията Д. т.д.№53 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
На
29.03.2017 г. в П.ски Окръжен съд е постъпила искова молба от „Х*************“ЕООД-гр.
В., с която срещу „Т************“ЕАД-гр. П.е предявен иск с петитум: да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
сумата от 27 069.85 лв., явяваща се обезщетение за „нерегламентирано
нарушаване“ на сключения между страните договор №Д 105/ 12.10.2007 г. и за
„спрени плащания“ по този договор до м. януари 2017 г. без „годни“
доказателства за направен избор на нов топлинен счетоводител на абонатни
станции на следните адреси в гр. П.: **********; **********; **********; *********,
вх. А, Б и В; **********, заедно с мораторната лихва, считано от 08.04.2015 г.
и законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата.
С
разпореждане №666 от 21.04.2017 г. съдът е дал указания за отстраняване
нередовности на исковата молба. На 05.05.2017 г. ищецът е депозирал молба с
допълнително изложение на обстоятелствата, на които се основават претенциите
му. Съдът е счел, че не са изпълнени указанията му, дадени с разпореждане №666
от 21.04.2017 г. и е постановил ново разпореждане №823 от 19.05.2017 г. На
29.05.2017 г. ищецът е депозирал втора уточняваща молба, в която е заявил, че
искът му е по чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД с петитум: да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 27 069.85
лв., явяваща се обезщетение за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи,
причинени от нарушаване от страна на изпълнителния директор на ответното
дружество на чл.49 от ОУ на договорите между „Т************“ЕАД и търговец за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда-етажна собственост и на чл.32 от договор №*** г.,
сключен при тези ОУ, състоящо се в приемане за „изрядни“ на нередовни
документи за избор по чл.139б, ал.2 от
ЗЕ, представени от „Т*********“ЕООД, в резултат на което нарушение се е
стигнало до „нерегламентирано прекратяване“ на сключения между страните по
делото договор №*** г. относно 7 конкретно посочени абонатни станции в гр. П.и
сключване на нов договор за топлинно счетоводство на същите абонатни станции с
„Т*********“ЕООД. Ищецът е уточнил още, че сумата от 27 069.85 лв. се
равнява на дохода/възнаграждението, което би получил за осъществяване на
топлинното счетоводство на седемте абонатни станции за периода от 01.10.2013 г.
до 01.01.2017 г., ако бе продължило действието на договор №*** г.
Препис от ИМ
и приложенията към нея, както и от уточняващите молби и приложенията към тях са
връчени на ответника на 20.07.2017 г. и на 02.08.2017 г. е депозиран отговор, в
който предявения иск се оспорва като недопустим и алтернативно – като
неоснователен.
Преписи от
отговора и приложенията към него са връчени на ищеца и на 31.08.2017 г. е
депозирана ДИМ, в която се твърди, че в правомощията на изп. директор на
ответното дружество е била преценката на годността на документите,
удостоверяващи решението на ОС на ЕС за смяна на топлинния счетоводител и че
тази преценка не е формална. Сочи се, изп. директор е предупреждаван за
нелоялната конкуренция, осъществявана от „Т*********“ЕООД с цел да се заостри
вниманието му, както и че са подавани множество жалби и сигнали в т.вр. и че са
водени преписки и дела. Всички представени от ответника протоколи от ОС на ЕС
са оспорени като несъобразени с
изискванията на ЗУЕС. Конкретизирани са пороците на всеки от протоколите.
ДИМ и
приложенията към нея са връчени на ответника и на 10.10.2017 г. е депозиран
допълнителен отговор, в който ответникът сочи, че ДИМ е недопустима, тъй като
спорът не подлежи на разглеждане по реда на Глава тридесет и втора от ГПК. Съдът е счел,
че възражението на ответника по чл.369 от ГПК е закъсняло. Дори и да беше
направено в срок, възражението би било неоснователно, защото, доколкото касае
право, свързано с последиците от прекратяването на търговска сделка по смисъла
на чл.365, т.1 от ГПК, спорът е търговски.
По искане на ответника „Т*********“ЕООД е конституирано като трето лице – негов помагач. В
указания срок дружеството не е уведомило съда дали ще вземе участие в делото.
Ищецът
твърди, че основание чл.139в от ЗЕ и при Общи условия, одобрени от ДКЕВР с
решение от 10.08.2007 г., е сключил с ответника договор №105 от 11.10.2007 г.
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, доставяна
от ответника в сгради – ЕС, описани в приложение – неразделна част от договора.
Ищецът
твърди, че негов търговски представител в П.до 01.05.2013 г. е бил ЕТ“***“ –
гр. П., представляван от В. В. Д., който от 05.04.2013 г. е вписан като
съдружник в „Т*********“ООД, а няколко дни по-късно – и като едноличен
собственик на капитала в дружеството. Сочи се, че през юли 2013 г. В. В. Д.
прехвърлил всичките си дружествени дялове на трето лице, но останал управител
на дружеството и започнал дейност по мотивация на етажни собственици да заменят
избрания от тях топлинен счетоводител в лицето на „Х*************“ЕООД с „Т*********“ЕООД,
както и да подменят индивидуалните си разпределителни уреди. Тази дейност
ищецът нарича „нелоялна конкуренция“ и
твърди, че за нея е уведомил ответника, но той не променил безнесполитиката си.
Не го сторил и след постановяването на решение №523 от 15.04.2014 г. на КЗК,
както и на свързаните с него решение №12725 от 27.10.2014 г. по адм.д.
№7039/2014 г. на ВАС и решение №2772 от 13.03.2015 г. по адм.д. №268/2015 г. на
ВАС.
Твърди се,
че с оглед постановяване на решението на 5-членния състав на ВАС, с писмо
№183/18.03.2015 г. /на стр.142 от том 1/
„Т************“ЕАД е поканено да преустанови плащанията си към „Т*********“ЕООД
и да компенсира „Х*************“ЕООД за причинените вреди. С друго писмо №***
г. /на стр.143 от том 1/ ищецът
изпратил на ответника фактури за полагащите му се суми за услугата дялово
разпределение за процесните абонатни станции след влизане в сила на решението
на 5-членния състав на ВАС. Казано иначе – ищецът дефакто е поискал
възобновяване на договорните си отношения с ответника във вр. с процесните
абонатни станции. Такова обаче не последвало. Вместо това ответникът предложил
на съответните ЕС да изберат нов топлинен счетоводител.
Твърди се,
че ответника е бил уведомяван и от трети лица за некоректното поведение на „Т*********“ЕООД,
но не само не предприел необходимото да защити интересите на ищеца, а и
поощрявал новия топлинен счетоводител.
Твърди се,
че изп. директор на „Т************“ЕАД /без да се сочи името му/ приел за годни
„негодни“ доказателства за избора на
„Т*********“ЕООД за топлинен счетоводител от ОС на седем сгради – ЕС и въз
основа на тези доказателства считано от 01.10.2013 г. бил прекратен „нерегламентирано“, „без основание“ договор
№105 от 11.10.2007 г. по отношение на тези абонатни станции. Протоколите от ОС
на ЕС се наричат още „неистинни“,
„неизрядни“, „нередовни“, „некоректни“, „несъобразени с изискванията на ЗУЕС“.
Сочи се, че
изп. директор на ответното дружество е нарушил чл.32 от договор №105 от
11.10.2007 г. и чл.49 от ОУ, при които е подписан този договор. Ищецът твърди,
че от „нерегламентираното“
прекратяване на договор №105 от 11.10.2007 г. в съответната му част, считано от
01.10.2013 г. и от невъзстановяването
до м. януари 2017 г. на договорните му отношения с ответника във вр. със
седемте абонатни станции е претърпял вреди, пропускайки да реализира доходи от
водене на топлинното счетоводство в съответните сгради – ЕС през периода от
01.10.2013 г. до 01.01.2017 г. в размер на общо 27 069.85 лв., от които:
-
2 501.75 лв. във вр. с ЕС,
находяща се в гр. П., пл. „***“
-
4 350.45 лв. във вр. с ЕС,
находяща се в гр. П., ул.“***“
-
4 133.05 лв. във вр. с ЕС,
находяща се в гр. П., **********;
-
7 080.75 лв. във вр. с ЕС,
находяща се в гр. П., ул. „***
-
1 891.30 лв. във вр. с ЕС,
находяща се в гр. П., ул. „***“
-
4 663.05 лв. във вр. с ЕС,
находяща се в гр. П., *********,
-
2 449.50 лв. във вр. с ЕС,
находяща се в гр. П., **********.
За
установяване размера на вземанията си ищецът е представил изготвени от него
таблици /на стр.221-224/.
Ответникът
сочи, че не е в правомощията му да преценява законосъобразността на решенията
на ОС на ЕС за смяна на топлинния счетоводител, подкрепени и от смяната на
уредите за дялово разпределение. Сочи, че в рамките на настоящото производство
не може да се ревизират влезлите в сила решения на ОС на ЕС. Твърди, че
протоколите са редовни от външна страна и притежават всички задължителни
реквизити. Счита, че му липсва пасивна процесуална легитимация, което прави
иска недопустим.
Алтернативно
ответникът оспорва иска като неоснователен, поради липсата на елементите на
фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.49 от ЗЗД, а именно: наличието
на противоправно действие и/или бездействие, извършено от изп. директор на
ответното дружество при или по повод изпълнението на възложена му от същото
работа; настъпването на вреда под формата на пропуснати ползи в конкретен
размер; причинната връзка между действието и/или бездействието и вредата.
В становище
от 17.11.2017 г. по проекто-доклада ищецът сочи, че физическите лица,
представляващи ответното дружество през процесния период и ангажиращи
отговорността му по чл.49 от ЗЗД с действията и бездействията си, са В.Г.Т. и И.А.Г..
Ответникът не е оспорил обстоятелството, че тези лица са били законни
представители на дружеството. Изброени са действията и бездействията, които в
крайна сметка са довели до прекратяване на договор №*** г. относно процесните 7
абонатни станции и сключване на договор за извършване на дяловото разпределение
на топлинната енергия, доставяна в тези абонатни станции, между „Т************“ЕАД
и „Т*********“ ЕООД.
Ответникът е
заявил, че рамкови договори при Общи условия може да сключи с повече от едно от
лицата по чл.139б, ал.1 от ЗЕ, а индивидуалният договор, по който се заплаща
услугата „дялово разпределение“, се сключва с избраното от ОС на ЕС лице. В
становище от 18.12.2017 г. ответникът е уточнил, че с „Т*********“ЕООД е
сключил на основание чл.139в от ЗЕ договор №85 от 27.12.2012 г. за извършване
на дялово разпределение между имотите в ЕС, съгласно приложен списък, а „Т*********“ЕООД
на свой ред е сключило с ЕС индивидуални договори. В о.с.з. на 15.01.2018 г.
юриск. В. е уточнила, че договорът от 27.12.2012 г. е рамков.
В становището
си от 17.11.2017 г. ищецът е уточнил, че параметрите на пропуснатите ползи са
изчислени според „тарифите за работа“
към момента на прекратяване на договора. Като отправна точка се сочи и „договорения ценоразпис за таксите по
дейността „дялово разпределение“, които „Т************“ЕАД събира ежемесечно на
база свършената работа във всяка отделна абонатна станция“. Конкретните
изчисления на ищеца относно цената на иска се съдържат в таблица на стр.167 и
168 от том 1, както и в таблица на стр.220-224 от том 1. Тези таблици, според
съда следва да се третират като справка по смисъла на чл.366 от ГПК. От данните
в тях може да се проследи математическия алгоритъм, по който ищецът е определил
размера на претенцията си. В частност – видно е кои са процесните абонатни
станции /със съответния брой партиди, уреди, водомери/; продължителността на
процесния период; единичните цени по договор; общата цена с ДДС; размера на
разходите за отчет.
В
становището си от 17.11.2017 г. ищецът иска отмяна на „определение, с което не е приета мораторната лихва“. В ИМ ищецът е
претендирал мораторна лихва, начиная от 08.04.2015 г. Не е посочил върху каква
сума се начислява тази лихва; защо се начислява от 08.04.2015 г.; до кога се
начислява; какъв е размерът и. Не е внесена и следващата се ДТ. С разпореждане
от 21.04.2017 г. са дадени съответни указания на ищеца. В неговата уточняваща
молба от 05.05.2017 г. се сочи, че се претендира само законната лихва върху
общата сума от 27 069.85 лв., считано от завеждане на делото. С оглед така
изложеното, са неясни исканията на ищеца за отмяна на „определение, с което не е приета мораторната лихва“ и с
определение №999 от 14.12.2017 г. му е указано да изясни тези си искания. Уточнения
не са последвали.
В о.с.з. на
19.02.2018 г. след изслушване на ВЛ и приемане на заключението му, съдът е
приел заявеното
от ищеца частично оттегляне на иска, след което той следва да се счита предявен
за сумата от 21 966.65 лв. Производството по
настоящото дело е прекратено съответно.
Процесуалният представител на ищеца – адв. Д.
е пледирала за уважаване на предявения иск за сумата от 21 966.65 лв. като
основателен и доказан, както и за присъждане на направените разноски. Възразил
е срещу размера на претендираното от ответника юриск. възнаграждение. Адв. Д. е
представила подробни писмени бележки.
Юриск. В. е
пледирала за отхвърляне на предявения иск, както и за присъждане на юриск.
възнаграждение. Възразила е срещу размера на претендираното от ищеца адв.
възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Видно от
договор /на стр.15-22 от том 1/,
сключен на 11.10.2007 г. между „Т************“ЕАД и „Х*************“ ЕООД на
основание чл.139в от ЗЕ и при Общи условия, одобрени от ДКЕВР с решение от
10.08.2007 г., регистриран с №*** г., неговият предмет е извършването от ищеца
на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, доставяна от ответника
в сгради – ЕС, описани в приложение – неразделна част от договора. Въпреки
дадените на ищеца изрични указания, приложението или извлечение от него не са
представени по делото, но между страните не е спорно, че договорът касае и
процесните сгради – ЕС, находящи се на следните адреси в гр. П.:
1. пл. „***“
2.ул.“***“
3.**********;
4.ул. „***“
5.ул. „***“
6. *********,
7. **********.
Към договор
№105/12.10.2007 г. е подписано допълнително споразумение от 21.11.2007 г. /на стр.141 от том 2/, с което е
договорена конкретна цена на услугата „дялово разпределение“ за ежемесечно
отчитане в един отоплителен сезон на партида, уред, водомер. Съгласно чл.24 от
договора, тази цена се договаря ежегодно и важи до 30 септември на следващата
година. Не са представени такива ежегодни споразумения, поради което съдът
приема, че към 01.11.2013 г. и към 01.11.2014 г. действат договорените със
споразумението от 21.11.2007 г. цени.
Според чл.36
от договора, той има едногодишен срок на действие и влиза в сила от момента на
подписването му. Действието на договора се продължава автоматично за всяка
следваща година при липса на друго
предложение. Не са представени такива други предложения и по правилото на
чл.36 от договора, той следва да се счита автоматично продължен за една година,
считано от 12.10.2013 г., т.е. до 12.10.2014 г.
По правило
всеки двустранен договор, особено когато е
срочен, може да бъде прекратен едностранно, като страната, която отправя
волеизявлението за прекратяване, не е длъжна да го мотивира. Би могло страните
предварително да въведат конкретни ограничения и/или условия за предсрочно
прекратяване на договора и да санкционират съответно немотивирания отказ от
договора.
В случая
обаче договорът по чл.139в от ЗЕ има особен характер – неговото сключване, а
следователно и прекратяване, зависят от избора на потребителите в сграда – ЕС
на лице по чл.139а от ЗЕ и сключването, респ. прекратяването на договора по
чл.140, ал.5 от ЗЕ между потребителите в сграда – ЕС и избраното лице по
чл.139а от ЗЕ. Ето защо чл.32 от процесния договор, а и чл.49 от Общите
условия, при които е сключен, предвиждат, че договора може да бъде прекратен не
по-късно от 1 месец преди началото или не по-рано от 1 месец след края на
съответния отоплителен сезон, след
прекратяване на договора за разпределение на топлинна енергия между топлинния
счетоводител и потребителите в сграда – ЕС и след уреждане на отношенията свързани с дяловото разпределение между
„Т************“ЕАД и потребителите. Спазването на чл.32 от договора и на чл.49
от Общите условия от страна на „Т************“ЕАД означава съобразяване с
избора на потребителите в сграда – ЕС и гарантиране на техните интереси. Иначе
казано - конкретната хипотеза, при която
е възможно прекратяването на договора по чл.139в от ЗЕ и срокове, в които да бъде осъществено това
прекратяване, потвърждават неговия особен характер. Санкции за нарушение на така
приетите ограничения и срокове, не са предвидени изрично нито в договора, нито
в Общите условия. В настоящия спор стои въпросът извършили ли са изп. директори
на „Т************“ЕАД такова нарушение и ако са, скрепено ли е то с деликтна
отговорност по чл.49 от ЗЗД.
При създадения
с договора и Общите условия регламент – с писмо
изх. №*** г. /на стр.111 от том 1/, т.е.
след автоматичното подновяване на договора за още една година, считано от
12.10.2013 г., „Т************“ЕАД уведомява „Х*************“ ЕООД, че 20 сгради
– ЕС, сред които:
1. пл. „***“
2.ул.“***“
3.**********;
4.ул. „***“
5.ул. „***“
„чрез
надлежно оформени документи, депозирани в дружеството“, са избрали „Т*********“ЕООД,
съгласно чл.139б от ЗЕ, за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия, поради което и на
основание чл.6, ал.1 и ал.5 от Общите условия, от 01.10.2013 г. съответните 20
сгради – ЕС се изключват от информационния масив, обработван от „Х*************“ЕООД.
Видно от
писмо изх. №*** от 29.10.2013 г. /на
стр.113 от том 1/, „Т************“ЕАД уведомява „Х*************“ЕООД, че
20-те сгради – ЕС, посочени в писмо изх. №*** от 16.10.2013 г., ще бъдат
изключени от информационния масив, считано от 01.11.2013 г.
Видно от
писмо изх. №*** от 31.10.2013 г. /на
стр.114 от том 1/, „Т************“ЕАД уведомява „Х*************“ЕООД, че
още 9 сгради – ЕС, сред които и ЕС, находяща се в гр. П., ул. „***“ №***, ще
бъдат изключени от информационния масив, считано от 01.11.2013 г.
Съгласно
цитираната в горепосочените уведомления разпоредба на чл.6, ал.5 от Общите
условия, „Т************“ЕАД е длъжно да уведоми топлинния счетоводител за
месеца, от който ще бъде осъществено прекратяването на договора за дялово
разпределение. Ето защо тези уведомления следва да се третират като
волеизявление за прекратяване на договор №*** г. в частта му относно
съответните сгради – ЕС. Дефакто причина за това прекратяване е избора на нов
топлинен счетоводител /разбира се ако е реално осъществен и надлежно
удостоверен/, т.е. предвидената в чл.32 от договора хипотеза, но не са спазени
сроковете.
На
27.11.2013 г. /след като действието на договора е автоматично подновено и след
като е отправено волеизявлението за прекратяване на договора относно шест от
седемте сгради - ЕС, считано от 01.11.2013 г./ страните подписват анекс към
договор №105/12.10.2007 г. /на стр.26 от
том 1/ за промяна в неговия чл.32, съгласно която договорът може да бъде
прекратен по отношение на конкретна сграда – ЕС и по време на отоплителния
сезон след избор на ново лице по чл.139а от ЗЕ, като „Т************“ЕАД следва
да представи на „Х*************“ ЕООД съответните документи, удостоверяващи
избора по чл.139б от ТЗ, за да може да се извърши съответното преоборудване на
ИРУ. Този анекс обаче действа за в бъдеще и не важи за предхождащото го
прекратяване на договор №105/12.10.2007 г. относно всички процесни сгради – ЕС,
с изключение на тази, находяща се в гр. П.,
ул. „***“ №***, вх.***
Видно от
предизвестие от 29.05.2014 г. /на стр.38
от том 1/, сградата – ЕС, находяща се в гр. П., ул. „***“ №***, вх.***, е уведомила
ищеца, че прекратява договорните си отношения с него, поради избор на друго
лице по чл.139б от ЗЕ, направен от ОС на 31.10.2013 г.
Видно от
писмо изх. №1387 от 24.10.2014 г. /на
стр.126 от том 1/, „Т************“ЕАД уведомява „Х*************“ ЕООД, че
ЕС, находяща се в гр. П., ул. „***“№***, вх.***, е избрала „Т*********“ЕООД,
съгласно чл.139б от ЗЕ, за извършване на
услугата „дялово разпределение на топлинната енергия, поради което тази сграда – ЕС ще бъде
изключена от информационния масив, считано от началото на отоплителен сезон
2014/ 2015 г., т.е. от 01.11.2014 г.
Гореизброените
уведомителни писма от 2013 г. са подписани от изп. директор на „Т************“ЕАД
– В. Т., а уведомителното писмо от 2014 г. – от изп. директор И. Г.
С оглед
гореизложеното, съдът намира, че ищецът неправилно счита договора за прекратен
начиная от 01.10.2013 г. по отношение на процесните сгради – ЕС, находящи се на следните адреси в гр. П.:
1. пл. „***“
2.ул.“***“
3.**********;
4.ул. „***“
5.ул. „***“
По
отношение на тези сгради – ЕС, както и по отношение на сградата – ЕС, находяща
се в гр. П., *********, вх. ***, договорът е прекратен,
считано от 01.11.2013 г. Единствено по отношение на сградата – ЕС, находяща се
в гр. П., **********, договорът е прекратен, считано от 01.11.2014 г.
Между
страните не е спорно, че от 01.11.2013 г., съответно от 01.11.2014 г. до
завеждане на делото не е било възобновено действието на договора по отношение
на съответните сгради – ЕС.
Спорно е
дали са налице елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане, а
именно:
-има ли противоправно
действие и/или бездействие, извършено от изп. директор на ответното дружество
при или по повод изпълнението на възложена му от същото работа, в частност – нарушил
ли е изп. директор на ответното дружество чл.32 от договор №*** г. и чл.49 от
ОУ, при които е подписан този договор, при прекратяването на договора по
отношение на процесните 7 сгради – ЕС;
- претърпял
ли е вреди ищецът от прекратяването на договора по отношение на процесните 7
сгради – ЕС, пропускайки да реализира доходи от водене на топлинното
счетоводство в съответните сгради – ЕС през периода от 01.11.2013 г., респ. от
01.11.2014 г. до 01.01.2017 г. в размер на общо 27 069.85 лв.
-съществува
ли причинна връзка между действието и/или бездействието на изп. директор на ответното
дружество и вредата, претърпяна от ищеца.
Според съда,
в случая се касае до заявена от ищеца сложна поредица от действия и
бездействия, както на страните по договор №*** г., така и на трети лица, в
началото на която стои представителството на ищеца за гр. П., осъществявано до
01.05.2013 г. от ЕТ “***“ – гр. П., представляван от В. В. Д., съгласно договор
от 01.10.2007 г. /на стр.137 от том 2/.
При справка
в ТР се установява, че „Т*********“ЕООД е регистрирано на 28.05.2012 г. с
едноличен собственик на капитала К. М. К. От 05.04.2013 г. В. В. Д. е вписан
като съдружник в „Т*********“ООД, а няколко дни по-късно – на 22.04.2013 г. –
като едноличен собственик на капитала в дружеството. Такъв е до 18.07.2013 г.,
когато на негово място е випсана М. Х. М.. В. В.Д. е останал управител на
дружеството до 29.12.2016 г. Дейността на „Т*********“ЕООД, представлявано от В.
В.Д., по мотивация на потребителите в сграда - ЕС да заменят избрания от тях
топлинен счетоводител в лицето на „Х*************“ЕООД с „Т*********“ЕООД,
както и да подменят индивидуалните си разпределителни уреди, е установена като
нарушение по чл.29 от ЗЗК в решение №*** от 15.04.2014 г. по преписка
КЗК/1324/2013 г. на КЗК. На „Т*********“ЕООД е наложена имуществена санкция за
това нарушение. Решението на КЗК е изменено в частта му относно размера на
имуществената санкция с решение №*** от 27.10.2014 г. по адм.д. №7039/2014 г.
на ВАС, оставено в сила с решение №*** от 13.03.2015 г. по адм.д. №268/2015 г.
на 5-членен състав на ВАС. Последното
решение е изпратено от ищеца на ответника с писмо изх. №*** от 18.03.2015 г. /на стр.142 от том 1/. В него се
съдържа искане за „възстановяване на
законовата среда по изпълнение на дейността на „Х*************“ЕООД на
територията на „Т************“ЕАД“ чрез „преустановяване на плащанията към „Т*********“ЕООД“ и „компенсиране“ на щетите на „Х*************“ЕООД.
С друго
писмо изх. №***/08.04.2015 г. /на
стр.143 от том 1/ ищецът е изпратил на ответника фактури за полагащите му
се суми за услугата дялово разпределение за процесните абонатни станции след
влизане в сила на решението на 5-членния състав на ВАС. Казано иначе – ищецът
дефакто е поискал възобновяване на договорните си отношения с ответника във вр.
с процесните абонатни станции. Според съда такова „възобновяване“ на договора и то със задна дата е невъзможно. Няма
как прекратяването на договора, предопределено от избора на потребителите в
процесните сгради – ЕС, да бъде заличено, когато се установи, че този избор е
бил опорочен чрез осъществената от „Т*********“ЕООД нелоялна конкуренция. Няма
как също, с оглед особения характер на договора по чл.139в от ЗЕ, за който
ст.д. по-рано, изп. директор на „Т************“ЕАД да сключи след 13.03.2015 г.
нов договор с „Х*************“ЕООД без дружеството да е избрано по реда на
чл.139б от ЗЕ от ОС на процесните сгради – ЕС. Тук е мястото да се отбележи, че
жалбите и сигналите на ищеца и на други лица относно осъществяваната от „Т*********“ЕООД
нелоялна конкуренция не могат да мотивират изп. директор на „Т************“ЕАД
да промени безнесполитиката на дружеството, докато съответно оторизираната КЗК
не установи съответното нарушение на ЗЗК и решението и не бъде потвърдено от
съда в случай на обжалване.
Дотук обсъжданите действия и бездействия следват във
времето прекратяването на процесния договор №*** г. Центърът на спора обаче е
около действие, предхождащо прекратяването на договора, а именно – приемането
от изп. директор на „Т************“ЕАД за годни на „негодни“ доказателства за избора на „Т*********“ЕООД за топлинен
счетоводител от ОС на процесните седем сгради – ЕС. В тежест на ответника е било да докаже, че е имал основание да прекрати
процесния договор №*** г., а именно – че е реално осъществен и надлежно удостоверен избора на „Т*********“ЕООД
за топлинен счетоводител.
Съгласно чл.139б, ал.1 от ЗЕ, клиентите в сграда – ЕС, избират лице,
регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово
разпределение. Съгласно ал.2, този избор се извършва с писмено съгласие на
собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата – ЕС.
В ал.3 е предвидено клиентите да
уведомят писмено топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна енергия
за резултатите от избора. Законовият регламент е доразвит в чл.64 от Наредба за
топлоснабдяването №16-334 от 16.04.2007 г. Според ал.1, т.2 /в редакцията на
чл.64 в сила от 29.10.2013 г./, ОС на ЕС при условията и по реда на ЗУЕС взема
решение за избор на лицето по чл. 139б от ЗЕ за извършване на дялово
разпределение на топлинна енергия. За взетите решения по ал. 1 ЕС уведомява
топлопреносното предприятие, доставчика на топлинна енергия и избраното лице по
чл. 139б, ал. 1 от ЗЕ, като им предоставя
копие от протокола.
В случая не клиентите в седемте сгради – ЕС уведомяват
„Т************“ЕАД, че са избрали по реда на чл.139б от ЗЕ „Т*********“ЕООД, а
самото дружество изпраща на „Т************“ЕАД
с придружителни писма протоколите от ОС на ЕС и допълненията към някои от тях,
договорите по чл.140, ал.5 от ЗЕ и споразумителните протоколи – приложение №5. Всички тези документи ответникът е представил с отговора на исковата молба
във вид на копия, като с „вярно с оригинала“ е заверил само придружителните
писма и споразумителните протоколи – приложение №5. Преписките относно всяка от
сградите – ЕС са окомплектовани и с протоколи – приложение №6, които също са
заверени с „вярно с оригинала“. Ответникът
е заявил, че изпратените му с придружителните писма протоколи от ОС на ЕС и
допълнения към някои от тях, както и договорите по чл.140, ал.5 от ЗЕ, са били
във вид на копия. В този вид изп.
директор на дружеството ги е приел за годни
да удостоверят надлежно избора по
чл.139б от ЗЕ. Според съда, копията на протоколите биха били годни
доказателства за избора по чл.139б от ЗЕ, ако бяха заверени от ЕС и представени
от нея. Именно тази заверка и този начин на представяне са гаранция за достоверността
им. Изп. директор на „Т************“ЕАД обаче е пренебрегнал законовия
регламент и се е доверил на „Т*********“ЕООД. В настоящото исково производство
е дадена възможност както на ответника „Т************“ЕАД, така и на третото лице-негов
помагач да представят оригиналите на протоколите от ОС на ЕС и така да докажат,
че формалното неспазване на законово разписаната процедура за представяне на
документите за избора по чл.139б от ЗЕ не означава липса на надлежно осъществен
избор по чл.139б от ЗЕ в процесните седем сгради – ЕС.
Още в
исковата молба ищецът е поискал ответника да бъде задължен на основание чл.190
от ГПК да представи оригиналите на протоколите от ОС на ЕС. Както вече беше
споменато, ответникът е заявил, че не може да представи тези оригинали, защото те
не са му били представени от „Т*********“ЕООД. Заявил е също, че оригиналите би
трябвало да се намират в ЕС. Тогава по искане на ищецът съдът е задължил
третото лице – помагач на ответника „Т*********“ЕООД да представи оригиналите
на протоколите от ОС на ЕС. Изпратеното на вписания в ТР адрес съобщение се е
върнало в цялост с отбелязването, че адреса не е достатъчно конкретен и че
адресатът не може да бъде намерен там. Съдът /в о.с.з. на 15.01.2018 г./ е
разпоредил да бъде изпратено съобщение на ел. адрес на „Т*********“ЕООД.
Разпореждането е изпълнено на 19.01.2018 г., видно от справка на стр.233 и 234 от том 2, но вмененото по чл.190 от ГПК
задължение не е изпълнено от „Т*********“ЕООД.
С разпореждане
от 18.01.2018 г. по искане на ответника, на основание чл.192 от ГПК процесните
сгради – ЕС са задължени да представят оригиналните протоколи от ОС на ЕС,
обективиращи избора по чл.139б от ЗЕ на „Т*********“ЕООД. В о.с.з. на 19.02.2018 г. съдът е докладвал, че
съобщенията във връзка с чл.192 от ГПК са редовно връчени на ЕС, находящи се в
гр. П.на адреси: пл. „***“ ул. „***“, ул. „***“и ул. „***“. Отговорили са само
последните две ЕС в смисъл, че оригиналите на протоколите се намират в „Т*********“ЕООД.
Първите две ЕС не са представили документи и не са уведомили съда за причините,
поради които не представят документите /протоколите/. Управителят на ЕС,
находяща се в гр. П.на адрес: ул. „***“ – М.П. е отказала да получи съобщението
по чл.192 от ГПК. От останалите ЕС, находящи се в гр. П., на адреси: ул. „***“
и ул. „***“, изобщо не са се върнали отрязъци от изпратените им съобщения.
В о.с.з. на
19.02.2018 г. процесуалният представител
на ответника – юриск. В. е заявила, че се е свързала с управителите на ЕС и те
са заявили, че не разполагат с оригиналите на протоколите. Заявила е още, че се
е свързала и с управителя на „Т*********“ЕООД, който твърди, че е предал
оригиналите на „***“. От „***“ са отрекли. При това положение юриск. В. е
поискала приключване на съдебното дирене.
В заключение
– оригиналите на протоколите от ОС на ЕС не са ангажирани по делото, а без тях
не може да се приеме, че избора на „Т*********“ЕООД за топлинен счетоводител на
процесните сгради – ЕС е реално осъществен и надлежно удостоверен.
Ако
оригиналите на протоколите от ОС на ЕС бяха представени по делото и ако те
съответстваха по форма и съдържание на вложените в делото техни копия, щеше да
е видно, че не удостоверяват избор по чл.139б от ЗЕ, направен при условията и
по реда на ЗУЕС, в частност – че не са
спазени изискванията на чл.16, ал.2 -
ал.6 от ЗУЕС. От протоколите не е видно кой е
председателствал ОС и кой е избран за протоколчик; протоколите са подписани
само от протоколчика, но не и от председателя на ОС; приложените към
протоколите списъци с имената и подписите на присъствалите етажни собственици са
„допълвани“ месеци след провеждането
на ОС. Необяснимо е как още в деня на провеждане на ОС, преди да влязат в сила
решенията на ОС, „Т************“ЕАД е подписало споразумителните протоколи –
приложение №5, съгласно които ще фактурира изразходваната топлинна енергия на
база предоставени от „Т*********“ЕООД данни за разпределението.
С оглед
гореизложеното, съдът намира, че изп. директор на „Т************“ЕАД като е
приел писмени уведомления по чл.139б, ал.3 от ЗЕ и чл.64, ал.2 от Наредба
№16-334/16.04,2007 г., изходящи не от клиентите в процесните седем сгради – ЕС,
а от „Т*********“ЕООД; като не е изискал оригиналите на представените му от „Т*********“ЕООД
копия на протоколите от ОС на ЕС, за да се увери в достоверността им; като не е
установил несъотвествието с изискванията на чл.16 от ЗУЕС на представените му „Т*********“ЕООД
копия на протоколите от ОС на ЕС, е създал условия за осъществяване на нелоялна
конкуренция от страна на „Т*********“ЕООД, довела до увреждане на интересите на
„Х*************“ЕООД. Увреждането на ищеца се състои в прекратяването на
договор №*** г. в частта му относно процесните седем сгради – ЕС, което
прекратяване лишава ищеца от възможността да реализира съответните ползи
/печалби/. Както беше казано в началото,
договорът по чл.139в от ЗЕ има особен характер – неговото сключване и
прекратяване зависи от избора по чл.139б от ЗЕ, осъществен от потребителите на
топлинна енергия в сграда – ЕС и ако такъв избор не е реално осъществен и
надлежно удостоверен пред „Т************“ЕАД, то значи не е имало годно
основание за прекратяване на договора с „Х*************“ЕООД.
Според съда,
макар и по делото да не е представен договора за възлагане на управление,
сключен между „Т************“ЕАД и неговите изп. директори, безспорно в обема
на работата, възложена от дружеството на изп. директор, влиза сключването и
прекратяването на договори по чл.139в от ЗЕ. Безспорно основно задължение при
осъществяване на законово регламентирана дейност, каквато е производството,
доставката и разпределението на топлинна енергия, е спазването на ЗЕ, Наредба
№16-334 от 16.04.2007 г. и др. законови и подзаконови нормативни актове. Когато
тази законово регламентирана дейност е търговска
по своя характер, се изисква и спазването на правилата на добросъвестната
търговска практика. Висша цел на тази практика е лоялната конкуренция, която
гарантира не само интересите на търговците, но и интересите на потребителите. В
случая с горепосочените действия и бездействия изп. директори на ответното
дружество са създали условия за осъществяване на нелоялна конкуренция от „Т*********“ЕООД
и са допуснали увреждането на „Х*************“ЕООД.
Според съда обаче,
противоправното поведение на изп. директори на „Т************“ЕАД е в причинна
връзка с вредоносния резултат само за един отоплителен сезон от процесния
период, а именно:
- по
отношение на шест от седемте процесни сгради – ЕС от 01.11.2013 г. /от когато е
прекратен договора по отношение на тях/ до 12.10.2014 г. /до когато е
автоматично продължен договора по правилото на неговия чл.32/,
-по
отношение на седмата сграда – ЕС от 01.11.2014 г. /от когато е прекратен
договора по отношение на тях/ до 12.10.2015 г. /до когато е автоматично
продължен договора по правилото на неговия чл.32/.
Към момента
на прекратяване на договора, действието му е било подновено само до 12.10.2014
г., респ. до 12.10.2015 г., а не до 01.01.2017 г. Няма основание да се приеме, че
и за останалата част от процесния период би имало автоматично подновяване на
действието на договора. Казано иначе – за да има прекратяване, първо трябва
да има подновяване, а за да има подновяване, трябва да няма други предложения,
т.е. да няма избор от потребителите на ново лице по чл.139а от ЗЕ. Всички тези
зависимости са твърде опосредени и прекъсват пряката причинно-следствена
връзка, имаща релевантно значение в настоящия спор.
За определяне размера на
обезщетението за претърпените от ищеца имуществени вреди, съдът ползва приетото
от страните и неоспорено заключение на ВЛ Б.А.. Видно от него, цената на
услугата дялово разпределение за един отоплителен сезон при ежемесечно отчитане
е:
-на
партида – 4 лв. без ДДС;
-на
уред – 5 лв. без ДДС;
-на
водомер – 8 лв. без ДДС.
ВЛ
е установило, че в седемте процесни сгради – ЕС има общо 328 партиди, 838 уреда
и 295 водомера, което означава, че цената за отчитането им без ДДС за един
отоплителен сезон е както следва: 1 312 лв., 4 190 лв. и 2 360
лв., или общо 7 862 лв.
ВЛ
е установило, че уредите са отчитани само 6 месеца, колкото са реално отоплителните
месеци във всеки сезон, а водомерите – 12 месеца, т.е. през целия сезон.
Установило е още, че за отчет на 1 уред са правени разходи в размер на 0.15 лв.
на месец – за заплащане възнаграждението на отчетниците, което означава че за 6
отчетни месеца през сезона разходите за 1 уред възлизат на 0.90 лв. За всичките
838 уреда разходите възлизат на 754.20 лв. Същите са и разходите за отчет на 1
водомер – по 0.15 лв. на месец, което означава че за 12 отчетни месеца през
сезона разходите за 1 водомер възлизат на 1.80 лв. За всичките 295 водомера
разходите възлизат на 531 лв. Няма данни да се правени разходи при отчитането
на партида.
Като
от общите приходи без ДДС от отчитането за един отоплителен сезон на 328
партиди, 838 уреда и 295 водомера, а именно – от 7 862 лв. се извадят
общите разходи за отчитането за 6 месеца на 838 уреда и за 12 месеца на 295
водомера, а именно – 1 285.20 лв., се получава нереализирана от ищеца
чиста печалба в размер на 6 576.80 лв. В този размер съдът счита
предявения иск за основателен и доказан. За разликата до претендираните
21 966.65 лв. искът е неоснователен и недоказан и като такъв следва да
бъде отхвърлен.
С оглед
прекратяването на производството, поради оттеглянето на иска за сумата от
5 103.20 лв. /равняващи се на 18.85 % от първоначално претендираните
27 069.85 лв./, в тежест на ищеца остават направените от него разноски в
размер на 513.66 лв. /съответни на 18.85 % от общо направените разноски в
размер на 2 725 лв./ От останалите 2 211.34 лв. направени от ищеца разноски
ответникът следва да му заплати съобразно уважената част от иска 662.07 лв.
С оглед
прекратяването на производството, поради оттеглянето на иска за сумата от
5 103.20 лв., ищецът е осъден да заплати в полза на ответника сумата от
56.56 лв., явяваща се направени разноски за юриск. възнаглаждение съобразно
прекратената част на производството. От останалите 243.44 лв. направени от
ответника разноски за юриск. възнаграждение ищецът следва да му заплати
съобразно отхвърлената част от иска 170.55 лв.
В заключение
- при този изход на спора по същество ответникът следва да заплати в полза на
ищеца сумата от 491.52 лв., явяващи се разноски по компенсация.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на
основание чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД „Т************“ЕАД-гр. П., с ЕИК: ***
да заплати в полза на „Х*************“ЕООД-гр. В., с ЕИК: *** сумата от 6 576.80 лв., явяваща се
обезщетение за имуществени вреди –
пропуснати ползи – нереализирана печалба от действието на сключения между
страните договор №*** г. през периода от 01.11.2013 г. до 12.10.2014 г. относно
сгради – етажни собствености, находящи се в гр. П.на следните адреси: **********;
**********; ********** и *********, вх. ***, както и през периода от 01.11.2014
г. до 12.10.2015 г. относно сграда – етажна собственост, находяща се в гр. П.на
следния адрес: **********, които имуществени вреди са резултат от действия и бездействия на изп. директори на „Т************“ЕАД-гр.
П., с ЕИК: *** - В.Г.Т. и И.А.Г. при осъществяване на възложената им от
дружеството работа /управление/, довели до прекратяването на договор №*** г.
относно сгради – етажни собствености, находящи се в гр. П.на следните адреси: **********;
**********; ********** и *********, вх. ***, считано от 01.11.2013 г. и относно
сграда – етажна собственост, находяща се в гр. П.на следния адрес: **********,
считано от 01.11.2014 г., а иска за претендираната разлика от 6 576.80
лв. до 21 966.65 лв. ОТХВЪРЛЯ
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на
основание чл.78 от ГПК „Т************“ЕАД-гр. П., с ЕИК: *** да заплати в полза
на „Х*************“ЕООД-гр. В., с ЕИК: *** сумата
от 491.52 лв., явяващи се разноски по компенсация.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред ВТАС в 2-седмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: