Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 431
гр. Русе,
12.03.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Х-ти
граждански състав в публично заседание
12-ти март през две хиляди и двадесета
година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИН
ЙОРДАНОВ
при секретаря
Ширин Сефер,
като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 5530 по
описа за 2019 година,
за да се произнесе, съобрази
следното:
Ищецът Ищецът “Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София твърди, че на
14.04.2016 г. ответникът сключил с трето-неучастващо в делото лице договор за паричен
заем №****. С договор за цесия третото-неучастващо в делото лице - Изи
Асет Мениджмънт АД, на ищеца били прехвърлени вземанията срещу ответника като
неизправен кредитополучател по договора за заем/кредит. Същите били в размер 447,84 лв. - главница, 454,24 лв. – неустойка по договора,
претендирана за периода от 14.05.2016 г. до 10.12.2016 г., 45 лв. – такса разходи
за събиране на просрочени задължения и 135,21 лв. –лихва за забава за периода от
15.05.2016 г. до датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. №****/19 г. на
РРС, по което претендирали сумите по реда на заповедното производство. По същото
заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
поради което били дадени указания за установяване на задължението му по исков ред,
което се претендира с иска по настоящото производство. Ищецът претендира и за присъждане
на разноските по делото. В исковата
молба изрично е посочено, че кредитът не е обявяван за предсрочно изискуем
поради неплащане на погасителни вноски.
Ответникът Н.И.Н. е редовно призован по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и не се
явява. Назначеният му особен представител адв. В С. е подала отговор на исковата
молба, с който иска се оспорва. Изложени са правни доводи за нарушение на разпоредби
на Закона за потребителския кредит, водещи до недействителност на договора. Прави
се и евентуално възражение за наличие на погасителна давност ако се приеме, че договора
е действителен. Прави се и възражение за прекомерност на разноските, които претендира
ищецът. Клаузата за неустойка се оспорва и като нищожна поради противоречие с добрите
нрави, тъй като води до неоснователно обогатяване при липса на причинени вреди,
с които да е свързана.
За да се произнесе, съдът съобрази
следното:
Видно е от приложеното ч. гр. дело №****/2019 г., че в производство по чл.410
и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №1165/09.05.2019
г. срещу Н.И.Н. да заплати на кредитора “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД гр. София сумите в размер на 447,84 лв. – главница по договор за паричен заем №****
от 14.04.2016 г., 454,24 лв. – неустойка по договора, претендирана за периода от
14.05.2016 г. до 10.12.2016 г., 45 лв. – такса разходи за събиране на просрочени
задължения и 135,21 лв. –лихва за забава за периода от 15.05.2016 г. до датата на
подаване на заявлението по ч.гр.д № ****/2019 г. по описа на РсРС. По делото е
представен препис от въпросния договор от 14.04.2016 г., от който е видно, че
на ответника е предоставен паричен заем /кредит/ в размер на 500 лв., а той се е
задължил да върне заемната сума на осем месечни с посочени падежи. Уговорени са
размер на вноските, ГПР – 49,01%, ГЛП – 40,00% лв. и общият размер на задължението
– 577,84 лв. Съгласно чл.4 от договора е уговорено задължение на заемателя да
осигури обезпечение на заема чрез поръчителство при определени условия в
тридневен срок от сключването на договора и неустойка за неизпълнение на това
задължение в размер на 454,24 лв. Уговорено е, че същата се добавя към
месечните погасителни вноски в месечен размер от 56,78 лв. Договорът е подписан
от договарящите страни и не е оспорен от ответника. Няма спор и относно обстоятелството,
че ответникът е усвоил отпуснатия заем, както и че е преустановил плащанията по
кредита.
По делото са представени и писмени доказателства за прехвърляне на вземания
(цесия) от „Изи Асет Мениджмънт АД на ищеца и уведомителни писма до ответника
за извършените цесии, с оглед на което съдът приема, че ищецът в качеството си на
цесионер има всички права на кредитор.
С оглед изложеното съдът счита, че по делото са доказани правопораждащите
за правата на ищеца факти – договор за кредит, изпълнение на задълженията на
кредитора по него и цедиране на вземанията му срещу длъжника на ищеца. С оглед
на това, че договорът за кредит е за потребителски кредит следва да се извърши
и служебна проверка за действителност на същия с оглед особените изисквания на
Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
Съгласно императивните изисквания, въведени с разпоредбата на чл. 11, ал. 1
т. 11 и 12 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, като погасителният
план следва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването
на тези плащания, да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването
на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо,
допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните
разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план
се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит.
При тези съображения спорът се съсредоточава върху обстоятелството дали уговореното
в процесния договор относно размер и падеж на месечната вноска обективира погасителен
план по смисъла на чл. 11, т.11 и т.12 ЗПК.
От цитираното съдържание на договора следва изводът, че в същото фигурира информация
за съответните плащания и срокове за това. Съгласно цитираната правна норма на ЗПК,
за да бъде прието, че съответни уговорки в договора по своята правна същност представляват
погасителен план, следва освен да са ясни размерът на съответните плащания и срока
за това, а също така да е изложена и разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главница, лихва, изчислена на базата на лихвения процент, и когато
е приложимо, допълнителните разходи. В настоящия случай липсва разбиване по пера
на задължението на кредитополучателя, от което да е ясно в каква част то представлява
главница, лихви и допълнителни разходи по кредита, респ. липсва информация, показваща
с всяка отделна вноска каква част от задължението за главница, лихви и допълнителни
разходи се погасява. Не става ясно как се формира погасителната вноска и каква
е същата при добавяне на неустойката по чл.4 от договора. Задълженото произтичащо
от ЗПК за кредитора е да посочи разбивка не само на целия размер на предоставения
паричен заем, а и на всяка една отделна погасителна вноска. Важно значение има
това, че неустойката по чл.4 от договора също следва да да бъде отразена в погасителен
план, тъй като същата се заплаща на равни вноски през периода на действие на договора
за кредит. Освен това същата води до увеличение на ГПР над законовия лимит по
чл.19, ал.4 ЗПК и поради това е недействителна.
С оглед изложеното съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит
е сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 11 и 12 ЗПК, тъй като
няма изискуемото по закон съдържание – липсва погасителен план, поради което е налице
пълна недействителност (нищожност) на договора – арг. чл. 22 ЗПК. Съгласно правилото
на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
Следователно, предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК се явява основателен
само за сумата от 447,84 лв. - главница по
сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор
за потребителски паричен заем (кредит) №**** от 14.04.2016 г., но не и по отношение на останалите претендирани
суми, за които следва да се отхвърли.
Разноските по делото, вкл. и за държавна такса, следва да се разпределят
между страните съразмерно на уважената/отхвърлената част от иска.
По изложените съображения СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено съществуването на вземането на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. “Люлин“ 10, бул. “Д-р Петър Дертлиев” №25,
офис-сграда “Лабиринт“, ет.2, офис 4, срещу Н.И.Н., ЕГН:********** *** за сумата от 447,84 лв.
– неизплатена главница по сключен
с „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за потребителски
паричен заем (кредит) №**** от 14.04.2016 г., ведно със законната лихва върху същата от 07.05.2019 г. до
окончателното изплащане и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част – за претендираните 454,24 лв. – неустойка по договора,
претендирана за периода от 14.05.2016 г. до 10.12.2016 г., 45 лв. – такса разходи
за събиране на просрочени задължения и 135,21 лв. –лихва за забава за периода от
15.05.2016 г. до датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. №****/19 г. на РРС.
ОСЪЖДА Н.И.Н., ЕГН:**********
*** да заплати на “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. “Люлин“ 10, бул. “Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда “Лабиринт“, ет.2,
офис 4 сумата в размер на 235,86 лв. – разноски по настоящото дело съразмерно на уважената
част от иска, както и сумата в размер на 31,04 лв. – разноски по заповедното производство по ч.гр.д № ****/2019 г. по описа на РсРС съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА Н.И.Н., ЕГН:********** *** да заплати по сметка на Русенски районен съд държавна такса от 50 лв.
ОСЪЖДА “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. “Люлин“ 10, бул. “Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда
“Лабиринт“, ет.2, офис 4 да заплати по сметка на Русенски районен съд държавна такса
от 125 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Районен съдия: