№ 563
гр. Пазарджик , 14.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на втори септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20215220200934 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Г.“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление в гр.Пловдив, ЕИК ***, представлявано от управителя П. Г. Х.
К. против НП № 13-002555 от 11.03.2021 год. на директора на Дирекция
“ИТ”-Пазарджик, с което на основание чл.415 ал.1 във вр. с чл.415в ал.1 от
КТ е наложена имуществена санкция в размер на 300 лв. /триста лева/.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и
процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, с оглед на което се иска
неговата отмяна.
В съдебно заседание за жалбоподателя не се явява законов или процесуален
представител, като по никакъв начин не се изразява становище по съществото на
спора.
АНО не се явява лично и не изпраща процесуален представител. След
обявяване на делото за решаване, постъпва писмено становище от юрисконсулт
при наказващия орган, с което иска потвърждаване на НП и присъждане на
1
разноски.
Пазарджишкият районен съд съобрази становищата на страните,
съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по
делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63
от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че в качеството си на работодател
смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ не е изпълнил дадено задължително за
изпълнение предписание по т. 1 от Протокол № 2004208/10.03.2020г. на ст.
юрисконсулт Р. Т. със срок за изпълнение до 10.04.2020г., а именно: „Да се
направят измервания на факторите на работната среда /осветление и
микроклимат/ с цел доказване на съответствие с изискванията за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд - основание чл. 217, ал.1 и ал. 3 във
връзка с чл.18 от Наредба № 7 за минималните изисквания за ЗБУТ /д.в. бр.88/99
изм. бр.24/2013 г/“.
Нарушението било извършено на 13.04.2020 год., т.е. в първия работен ден,
следващ изтичането насока за изпълнение на предписанието.
Нарушението било констатирано на 26.11.2020г. по време на извършена
последваща проверка в обект на дружеството, представляващ „Заведение за
бързо хранене“, намиращ се в гр. Пазарджик, ***, когато е бил представен
Сертификат за контрол № 304/09.06.2020г., от който било видно, че
измерванията са направени около два месеца след изтичането на срока за
изпълнение на предписанието.
За констатираното нарушение по чл.415 ал.1 от КТ, против дружеството
бил съставен АУАН, въз основа на който било издадено атакуваното НП, с
което нарушението било преквалифицирано по по-леко наказуемия
административен състав на чл.415в ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 от КТ. Последното
било връчено на жалбоподателя по пощата на 04.06.2021 г., видно от
отбелязването в известие за пощенска доставка /лист 7/, а жалбата против него
била подадена по куриер чрез наказващия орган на 10.06.2021 год. /куриерска
разписка на л.5/, т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, с оглед на което е
процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активнолегитимирано да
инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП.
2
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на писмените
доказателства, приети по делото, както и от показанията на актосъставителя – св.
В.Д..
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбата е
основателна по следните съображения:
Според настоящия съдебен състав вмененото административно нарушение
не е било извършено от страна на жалбоподателя.
Не е спорно по делото, че на дружеството е било дадено задължително
предписание в горния смисъл, чийто срок за изпълнение е бил до 10.04.2020г.,
включително. Няма спор и по това, че същото е било изпълнено на 09.06.2020г.,
когато дружеството е предприело действия да се направят съответните
замервания, съобразно предписаното, като му е бил издаден Сертификат за
контрол № 304/09.06.2020г.
Погледнато на пръв поглед предписанието е било изпълнено около две
месеца след изтичането на предоставения от контролните органи срок за
изпълнение, но на практика това не е вярно. Това е така, защото на 13.03.2020г., с
решение на Народното събрание, в държавата беше обявено извънредно
положение по повод възникналата в световен мащаб пандемия от Коронавирус,
което продължи два месеца, а считано от 14.05.2020 год. бе отменено отново с
решение на НС на Р България.
Във връзка с това бе приет Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020г. и срок на
действие, считано от 13 март 2020 година, и за преодоляване на последиците. С
разпоредбата на чл. 4 от този закон бяха удължени определени срокове, които
изтичат по време на извънредното положение. В чл.4, т.2 от закона е казано, че се
удължава с един месец от отмяната на извънредното положение действието на
административните актове, което е ограничено със срок и изтича по време на
извънредното положение.
В същото време няма спор, че даденото на дружеството задължително
предписание по своята правна същност представлява принудителна
административна мярка по смисъла на чл.404, ал.1, т.1 от КТ и се дава от
3
контролните органи със съответен административен акт – в случая протокол от
извършена проверка, който в частта на дадените задължителни предписания
подлежи на обжалване по реда на АПК /чл.405 от КТ/. При това положение не
може да има съмнение, че срокът по процесното предписание, по силата на
горецитирания закон, е бил удължен с един месец считано от 14.05.2020г., т.е. до
14.06.2020 година, включително. Вече бе посочено, че в същото време
дружеството е предприело действия да се направят съответните замервания, за
което е издаден Сертификат за контрол № 304/09.06.2020г., т.е. преди изтичането
на законово удължения срок на предписанието, при което не е налице съставът
на вмененото административно нарушение.
Предвид всичко казано до тук НП се явява незаконосъобразно и следва да
се отмени. При този изход от делото, който е неблагоприятен за АНО, искането
за присъждане в негова полза на юрискосултско възнаграждение не може да бъде
удовлетворено. То не би могло да се уважи и на друго основание, а именно
защото не е направено преди делото да бъде обявено за решаване. Практиката е
категорична за това, че ако искането за присъждане на разноски е направено в
писмена защита, а не от страна в производството и то в последното по делото
заседание, то ще се яви неоснователно на второ основание. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 6 от
6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, където в т.11 е посочено, че:
„Претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-
късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото
пред съответната инстанция”. В мотивната част на същото тълкувателно решение
е заявено: „До приключване на устните състезания се стига, когато страните са
изчерпили всички съображения, които желаят съдът да вземе предвид при
постановяване на решението. След тази фаза на процеса съдът постановява своя
съдебен акт, а страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални
действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили.
Следователно те не могат да въвеждат нови искания, нито да ангажират нови
доказателства, дори и те да са във връзка с поддържаното им становище по време
на процеса. Тази забрана обезпечава приложението на основни принципи на
исковия процес - равенството на страните, равно право на защита и
състезателност, установени с чл. 8 и 9 ГПК. Постановяване на решението е
възможно, когато всички процесуални действия по разглеждане на правния спор
4
вече са били осъществени. С действащия ГПК се урежда възможност за
представяне на писмена защита при определени условия - при фактическа и
правна сложност на делото. чл. 149, ал. 3 ГПК възлага извършването на тази
преценка на съда, който следва да даде срок за писмено излагане на доводите и
аргументите в подкрепа на становището на страните по съществото на спора.
Самата писмена защита неправилно се квалифицира като продължение на
устните състезания, тъй като тя само обективира това, което страната е изложила
устно пред съда. Даването на възможност за по-точно обосноваване на
разбирането й по приложението на закона, не променя характера на съдебните
прения, нито ги прави писмени
…
Представянето на писмена защита, така както е установено с чл. 149, ал.
3 ГПК, не може да бъде разбирано разширително, т. е. да бъде възможност за
връщане на приключила вече фаза на процеса - тази, в която могат валидно да
бъдат правени искания, с които се сезира съда, респективно да бъдат
представяни доказателства, спрямо които противната страна не може да
ангажира становище. Следователно с писмената защита не могат да бъдат
предявени процесуално валидно искания за присъждане на разноски,
съответно за техния размер. Макар и акцесорна, претенцията за разноски
съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като
него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което
приключва делото пред съответната инстанция”.
По настоящото дело е видно, че в последното съдебно заседание АНО
или негов юрисконсулт не са направили искане за присъждане на разноски,
т.к. не са взели участие по делото.
С оглед на изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Пазарджишкият
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 13-002555 от 11.03.2021 год. на директора на Дирекция
“ИТ”-Пазарджик, с което на „Г.“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление в гр.Пловдив, ЕИК ***, представлявано от управителя П. Г. Х.
5
К. основание чл.415 ал.1 във вр. с чл.415в ал.1 от КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 300 лв. /триста лева/.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски под
формата на юрисконсултско възнаграждение в полза на АНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия
административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6