Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 166
/ 04.04.2012 год.,гр.Пазарджик
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Пазарджишки
окръжен съд, гражданска колегия, в публично
заседание на пети
март две хиляди и дванадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: Славейка
Костадинова
при
секретаря Д.Н. и в присъствието на
прокурора …………………………………като разгледа гражданско
дело №
220 по описа на съда за 2010
година, докладвано от съдия Костадинова,
за да се произнесе, взе предвид следното:
По делото съдът е сезиран с
иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ал. 1 от ГПК.
В исковата си молба против Е.Д.Г. и М.С.Г. *** ищецът „Юробанк и Еф Джи
България” АД – София е изложил обстоятелства, че на ответниците с договор за кредит за покупка на недвижим
имот № HL28652/22.11.2007 година банката-ищец е предоставила
банков кредит в размер на 95 750 лева за срок от 300 месеца, считано от
откриването на заемната сметка по кредита. За усвоения кредит кредитополучателят
дължал на банката през първите шест месеца от срока на издължаване на кредита
фиксирана лихва в размер на 2%, а за
останалия период до погасяването му –
годишна лихва в размер на базовия лихвен процент на банката плюс надбавка от
0,4 пункта. Към момента на сключване на договора за кредит базовия лихвен
процент бил 7,5%. Ответниците изпаднали в просрочие за заплащане още на първата
дължима месечна вноска през месец декември 2007 година. След първите шест
месеца те започнали да изпитват сериозни затруднения при обслужването на
кредита, поради увеличението на размера на месечната погасителна вноска от
741,60 лева на 919,57 лева. По тази причина банката-ищец предложила на
ответниците преструктуриране на разрешения им кредит, като се въведе облекчен
ред при погасяване на съществуващите вземания към банката, включващи просрочени
главница, лихви и такси, както и редовни главница и лихви. На 10.04.2009 година
между страните било сключено допълнително споразумение към договора за кредит за покупка на недвижим имот, с
което било договорено просрочените задължения на ответниците да бъдат
преоформени чрез натрупване към редовната главница, като на ответниците бил предоставен
и десетмесечен период на облекчено погасяване на кредита. Въпреки това
ответниците не успели да преодолеят сериозните си финансови затруднения и
спрели да погасяват дължимите вноски към банката. Ищецът е приложил към исковата
молба експозиция от кредитна сметка на длъжника Е.Г., като твърди, че от нея е
видно, че кредитът е с просрочие 329 дни, а началната дата на просрочието е
14.04.2009 година. Ищецът твърди, че съгласно чл. 18 ал. 1 от договора за
банков кредит при непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и при
неизпълнение на което и да е задължение
по договора за кредит от кредитополучателя банката може да направи кредита
изцяло или частично предсрочно изискуем, а съгласно чл. 18 ал. 2 от договора за
банков кредит при неиздължаване на три последователни месечни погасителни
вноски изцяло или частично целият остатък от кредита се превръщал в предсрочно
и изцяло изискуем, считано от датата на последната вноска, като изискуемостта
настъпвала без каквото и да е изявление на страните. Въпреки многократните
разговори с ответниците те не предприели никакви действия за изпълнение на
договорните си задължения. Ищецът
изпратил две покани за доброволно изпълнение по пощата с обратна разписка. С
първата от 24.09.2009година длъжникът Е.Г.
бил информиран за намерението на банката да направи кредита предсрочно и изцяло
изискуем и да предприеме действия по принудителното му събиране, а с втората от
19.10.2009 година двамата ответници били поканени да изпълнят доброволно задълженията
си.
Поради неизпълнение на
задълженията ищецът подал на 11.11.2009 година заявление в Районен съд
–Пазарджик за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК – извлечение от счетоводните книги. Образувано било
ч.гр. дело № 3517/2009 година по описа на Районен съд –Пазарджик, по което била
издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответниците
за сумата в размер на 99486,26 лева – вземане за дължимите вноски по договор за
кредит от 02.11.2007 година и анекс към
него от 10.04.2009 година, сумата от 4666,07 лева – просрочени лихви за периода
от 14.05.2009 година до 11.11.2009 година, сумата от 815,83 лева – текуща лихва
за периода от 14.10.2009 година до 11.11.2009 година, сумата от 65 лева –
просрочени такси, както и законната лихва върху главницата, считано от
11.11.2009 година до окончателното изплащане на вземането, както и 3600,66 лева разноски по делото.
Ответниците подали
възражение по чл. 414 от ГПК срещу издадената заповед за незабавно изпълнение,
поради което ищецът в едномесечния срок по чл. 415 от ГПК предявява иск за
установяване на вземането си.
Искането му е да е приеме за установено по
отношение на ответниците вземането на ищеца по издадената по ч.гр. дело №
3571/2009 година заповед за незабавно изпълнение за сумите в размер на 99486,26
лева – вземане за дължимите вноски по договор за кредит от 02.11.2007 година и анекс към него от
10.04.2009 година, сумата от 4666,07 лева – просрочени лихви за периода от
14.05.2009 година до 11.11.2009 година, сумата от 815,83 лева – текуща лихва за
периода от 14.10.2009 година до 11.11.2009 година, сумата от 65 лева –
просрочени такси, както и законната лихва върху главницата, считано от
11.11.2009 година до окончателното изплащане на вземането, както и 3600,66 лева разноски по делото, както и да се осъдят
ответниците да заплатят на ищеца направените по настоящото дело разноски в
размер на 2550 лева. Ищецът представя писмени доказателства в подкрепа на
твърденията си.
В срока по чл. 131 от ГПК
не е подаден писмен отговор от ответниците, те не са оспорили предявения иск по
основание и размер, както и представените с исковата молба доказателства, не са
направили възражения и доказателствени искания.
В съдебно заседание
ответниците са изразили становище, че предявеният иск е недоказан и
неоснователен, тъй като ищецът не бил представил доказателства за времето и
размера на просрочените вноски, както и за размера на вземанията си за главници
и лихви.
След прилагане като
доказателство към настоящото дело на ч.гр дело № 3517/2009 година по описа на
Районен съд –Пазарджик, каквото искане е направено от ищеца с исковата молба,
ответниците са оспорили съдържанието на намиращото се в делото извлечение от сметките на длъжника Е.Г..
В тази връзка съдът е
открил производство по оспорване съдържанието на документа и изрично е указал
на ищеца, че той носи доказателствената
тежест за установяване на изискуемостта и размера на вземанията, предмет на
иска. Това е станало с определение в съдебно заседание на 06.02.2012 година.
Въпреки дадените указания ищецът не е направил никакви доказателствени искания.
От доказателствата, събрани
по делото, поискани от ищеца с подадената искова молба, се установява следната
фактическа обстановка:
С договор за кредит за покупка на недвижим имот
№ HL28652/02.11.2007 година банката-ищец е предоставила
банков кредит на Е.Г. и съпругата му М.Г. в размер на 95 750 лева за срок
от 300 месеца / чл. 1 чл. 5 от договора/.
С договора е уредено, че за усвоения
кредит кредитополучателите дължат на
банката през първите шест месеца от срока на издължаване на кредита фиксирана
лихва в размер на 2% / чл. 3 ал. 1/ , а
за останалия период до погасяването му –
годишна лихва в размер на базовия лихвен процент на банката плюс надбавка от
0,4 пункта / чл. 3 ал. 2/.
На 10.04.2009 година между
страните е сключено допълнително споразумение към договора за кредит за покупка на недвижим имот. От
съдържанието на допълнителното споразумение / чл І/ е видно, че към момента на
сключването му общият размер на задължението по първоначалния договор за кредит
е станал 99401,99 лева поради наличие на просрочени главница и просрочени лихви
по договора от 02.11.2007 година, към които са прибавени редовната главница и
лихви, просрочените такси и просрочените плащания по застраховки. Т.е.
установено е, че към момента на подписване на допълнителното споразумение е
налице неизпълнение на договорни задължения от страна на кредитополучателите по
договора за кредит. Със сключеното допълнително споразумение е договорено
просрочените задължения на ответниците да бъдат преоформени чрез натрупване към
редовната главница / чл. ІV/, като на ответниците е предоставен и десетмесечен период на
облекчено погасяване на кредита / чл. V/.
Освен договора за кредит и
допълнителното споразумение към него към исковата молба, подадена от ищеца е
представено компютърно извлечение от дата 09.03.2010 година, заверено от ищеца,
от партидата на Е.Д.Г., в което е отразено общ разрешен размер на кредита
100 892 лева, в раздела „обслужване на дълга” е посочено 329 дни
просрочие, а в раздел „просрочия” – на главници с дата 14.04.2009 година 5 броя и на лихви с
дата 14.07.2009 година – 5 броя.
На 11.11.2009 година ищецът
е подал заявление в Районен съд –Пазарджик за издаване на заповед за незабавно
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК – извлечение от
счетоводните книги. Образувано е ч.гр.
дело № 3517/2009 година по описа на Районен съд –Пазарджик, което е приложено
като доказателство по настоящото дело по негово искане. По това дело е издадена заповед за незабавно
изпълнение № 2304/30.11.2009 година и изпълнителен лист срещу ответниците за
сумата в размер на 99486,26 лева – вземане за дължимите вноски по договор за
кредит от 02.11.2007 година и анекс към
него от 10.04.2009 година, сумата от 4666,07 лева – просрочени лихви за периода
от 14.05.2009 година до 11.11.2009 година, сумата от 815,83 лева – текуща лихва
за периода от 14.10.2009 година до 11.11.2009 година, сумата от 65 лева –
просрочени такси, както и законната лихва върху главницата, считано от
11.11.2009 година до окончателното изплащане на вземането, както и 3600,66 лева разноски по делото.
Издаването на заповедта за
незабавно изпълнение е станало въз основа на приложено към заявлението
извлечение от сметките на длъжника Е.Г. изх. № 520-0585 от 11.11.2009 година,
подписано от търговските пълномощници на банката – ищец. В него е отразено
само, че по партидата на ответника към 11.11.2009 година са отразени вземания
по главница в размер на 99486,26 лева , сумата 4666,07 лева – просрочени лихви,
без да е конкретизиран периода, сумата от 815,83 лева – текуща лихва, също без
да е конкретизиран периода и сумата от
65 лева – просрочени такси. Освен това извлечение, чието съдържанието е
оспорено по настоящото дело от ответниците, при издаването на заповедта за
незабавно изпълнение Районният съд е разполагат с договора и анекса към него и
с две покани за доброволно изпълнение, изпратени на ответниците по пощата с обратна разписка. С първата от
24.09.2009година длъжникът Е.Г. е информиран за намерението на банката да
направи кредита предсрочно и изцяло изискуем и да предприеме действия по
принудителното му събиране, а с втората от 19.10.2009 година двамата
ответници са поканени да изпълнят
доброволно задълженията си
Ответниците са подали възражение по чл. 414 от ГПК срещу
издадената заповед за незабавно изпълнение. Възражението е в срока по чл. 414
от ГПК. То е подадено пред Районен съд –Пазарджик по ч.гр. дело № 3517/2009
година на 08.02.2010 година. На ответниците са връчени преписи от заповедта за
незабавно изпълнение и изпълнителния лист ведно с призовките за доброволно
изпълнение по образуваното изпълнително дело № 33/2010 година на ЧСИ с рег. №
750. По делото има данни за извършено връчване на Е.Г. на 27.01.2010 година, а
датата на връчване на М. Г. не е
установена. При тези данни следва да се приеме, че възражението от 08.02.2010
година е подадено в предвидения в чл. 414 ал. 2 от ГПК двуседмичен срок.
Ищецът е уведомен за
постъпилото възражение на 16.02.2010 година, искът е предявен в Окръжен съд
–Пазарджик на 09.03.2010 година, когато исковата молба е заведена с вх. №
1188/09.03.2010 година.
При така установената по делото
фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.
422 от ГПК е процесуално допустим, подаден е в срока по чл. 415 от ГПК след
направено възражение от длъжниците по реда и в сроковете на чл. 414 от ГПК.
Съдът обаче намира, че
искът е недоказан, а следователно и неоснователен.
Съображенията на съда в
тази насока са следните:
Действително ответниците по
делото не са представили в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор. Неподаването
на отговор обаче, респ. липсата на
становище по основателността и допустимостта на иска в срока по чл. 131 от ГПК
не е равнозначна на признание на иска или на фактите, на които той се основава.
Бездействието на ответниците не освобождава ищеца от доказателствената тежест
по чл. 154 ал. 1 от ГПК относно правопораждащите факти. / Р № 67/06.07.2010
година по т.д. № 898/2009 г., ТК, І т.о. на ВКС, Р № 310/30.07.2010 г. по гр.
д. № 1086/2009 г., ГК, ІІ г.о. ВКС/. В
случая ищецът не е установил по делото както настъпването на предпоставките,
свързани с изискуемостта на вземанията
си, така и размера на тези вземания. Определението на съда от 06.02.2012 година
е такова, с което на ищеца изрично е указано, че той носи доказателствената
тежест.
Представеното за нуждите на
заповедното производство извлечение от
сметката на ответника Е.Г. не може да бъде ценено в настоящото исково
производство. Става дума за документ, на който чл. 417 ал. 1 т. 2 от ГПК
придава значение на акт, въз основа на който може да бъде издадена заповед за
незабавно изпълнение. В исковото производство обаче този документ следва да
бъде ценен ведно с останалите събрани по делото доказателства. Документът е съставен
от самия ищец, неговото съдържанието е оспорено от ответниците в настоящото
исково производство. По тази причина, откривайки производство по чл. 193 от ГПК
съдът изрично е указал на ищеца, че той носи доказателствената тежест относно правопораждащите факти. Въпреки това
ищецът не е направил никакви доказателствени искания, с които да установи
твърденията си за размера на вземанията, свързани и с размера, вида и
датите на просрочване на вноските по
сключения договор за кредит. По тази
причина установителният му иск е останал недоказан.
Оспореното извлечение от
сметката на ответника в ищцовата банка не може да бъде ценено и въз основа на
него не могат да се правят изводи, тъй като ищецът не е установил оспореното
съдържание с други доказателства. От останалите доказателства – представени с
исковата молба, както и приложени по ч.гр. дело № 3517/2009 година на Районен съд –Пазарджик и
неоспорени от страните, подробно обсъдени от съда по-горе, не може да се направи извод за дължимост на
исковите суми и за техния размер.
По тази причина съдът
намира, че следва да отхвърли иска като недоказан от ищеца, който не е
предприел необходимите процесуални действия въпреки дадените му указания и
осигурената му възможност за това.
По изложените съображения
Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Юробанк и Еф Джи България” АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град София, район Средец, бул.
„Цар Освободител” № 14, представлявано от упълномощения от законните
представители адвокат В.С.Ц. ***, офис 101 против
Е.Д.Г. , ЕГН ********** и М.С.Г., ЕГН **********,*** за приемане за
установено по отношение на ответниците Е.Д.Г. и М.С.Г. вземането на ищеца „Юробанк
и Еф Джи България” АД по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 2304/30.11.2009 година, издадена по ч.гр. дело
№ 3517/2009 година по описа на Районен съд
–Пазарджик за следните суми: сума в размер на 99486,26 лева – вземане за
дължимите вноски по договор за кредит от
02.11.2007 година и анекс към него от 10.04.2009 година, сума в размер на
4666,07 лева – просрочени лихви за периода от 14.05.2009 година до 11.11.2009
година, сума в размер на 815,83 лева –
текуща лихва за периода от 14.10.2009 година до 11.11.2009 година, сума в
размер на 65 лева – просрочени такси,
законната лихва върху главницата, считано от 11.11.2009 година до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 3600,66 лева разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд –Пловдив с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: