Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 21.01.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на петнадесети януари през
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
Членове: ДИМИТРИНКА
КУПРИНДЖИЙСКА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при
секретаря Мария Станчева и с участието на прокурора Валентина Личева, като
разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д.
№ 372 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Ф.Й.
(F. Y.), турски гражданин, роден на *** г., чрез процесуалния му представител,
против решение № 724/25.10.2019 г., постановено по АНД № 1610/2019 г.
по описа на РРС, с което е потвърдено наказателно постановление № 38-0000956/25.07.2019
г. на началника на ОО „Автомобилна администрация“ – Русе. С наказателното постановление,
на основание чл.93в, ал.11 от ЗАвПр, за две нарушения по чл.12, § 2, б.“б“ т.(ii) от Приложение „Контролен уред“ към Европейската
спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи
международни автомобилни превози (AETR) във вр. с чл.78, ал.1, т.2 от ЗАвПр, на
касатора са наложени две административни наказания „глоба“, всяко в размер на
1500 лева. Като касационни основания се сочат допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила във връзка със събирането и оценката на доказателствата и
нарушение на материалния закон. Твърди се, че неправилно въззивната инстанция е
приела, че на нарушенията е дадена правилна правна квалификация, доколкото те
следвало да се субсумират не под текста на чл.93в, ал.11 от ЗАвПр, а под този
на чл.93в, ал.17, т.3 от същия закон. Сочи, че съгласно чл.34, § 3 от Регламент
(ЕС) № 165/2014 държавите-членки не налагат на водачите изискване да представят
формуляри, свидетелстващи за действията им във времето, когато не са били в
превозното средство, поради което неправилно районният съд приел, че санкцията
е наложена в съответствие със закона. По посочените съображения се иска отмяната
на обжалваното решение и решаване на делото по същество чрез отмяната на
наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба – ОО
„Автомобилна администрация“ – Русе не е депозирал писмен отговор. В съдебно
заседание не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила решението
на РРС.
Съдът, като взе предвид изложените в
жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2
от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
– подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт,
поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Касационната инстанция споделя изложените от
районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона. Обосновано
въззивната инстанция е приела, че касаторът, като водач на товарен автомобил, е
извършвал международен превоз на товари от Турция за Румъния през територията
на Република България с превозно средство, регистрирано в първата страна, която
макар да не е страна – членка на ЕС, е такава по Европейската спогодба (AETR).
Текстът на чл.2, § 3, б.“а“ от Регламент (ЕО) №
561/2006 изрично предвижда, че за международни транспортни операции, извършвани
отчасти извън Общността, Швейцария и страните, които са договарящи се страни по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, вместо посочения
регламент се прилага AETR за превозните средства, регистрирани в Общността или
в страни, които са договарящи се страни по AETR, за цялото пътуване. Следователно в случая приложение намира именно
посочената Европейска спогодба, към изискванията на която препраща и посочената
в наказателното постановление разпоредба на чл.78, ал.1, т.2 от ЗАвПр.
Неоснователни са възраженията на касатора за допуснато
от въззивната инстанция нарушение на материалния закон. Нормата, въз основа на
която е наложена санкцията, е тази на чл.93в, ал.11 от ЗАвПр. Тя предвижда, че
водач, който не е въвел данните относно периодите на "друга работа",
"време на разположение", "прекъсване" или "дневна
почивка", когато няма възможност да използва монтирания на превозното
средство тахограф, поради това че е извън превозното средство, се наказва с
глоба 1500 лв. Задължението на водача, което се нарушава с изпълнителното
деяние на това нарушение, е уредено по позитивен начин в посочената в
наказателното постановление разпоредба на чл.12, § 2, б.“б“ т.(ii) от
Приложение „Контролен уред“ към Европейската спогодба (AETR). Според нея, когато
в резултат на отсъствие от превозното средство водачът не може да използва
контролния уред по допълнение 1Б (т.е. дигитален тахограф), монтиран на
превозното средство, периодите от време, посочени в параграф 3, второ тире,
букви "б", "в" и "г" по-долу, а именно всички
други периоди на работа, други периоди на разположение и прекъсванията и
дневните почивки, трябва да се запишат на картата на водача с използване на
функцията за ръчно въвеждане, осигурена от записващото оборудване.
Според касатора на нарушението е дадена неправилна
квалификация като правилната такава е по чл.93в, ал.17, т.3 от ЗАвПр. Този
текст предвижда, че се наказва с глоба 1500 лв. водач, който при проверка от
контролните органи не представи документите, които са регистрирали времето на
управление, прекъсванията и почивките му през текущия ден, и тези от
предходните 28 календарни дни, между които са и ръчни
записи и разпечатки.
При съпоставяне на нарушенията по чл.93в, ал.11 от
ЗАвПр и чл.93в, ал.17 от ЗАвПр е видно, че те взаимно се изключват. За да бъде
извършено нарушението по чл.93в, ал.17 от ЗАвПр е необходимо такива ръчни
записи и разпечатки все пак да са създадени от водача, но да не са представени
при извършената проверка, т.е. това нарушение е предпоставено от фактическото
наличие на подобни ръчни записи и разпечатки. В случая не е спорно, че касаторът, след като е бил
длъжен, не е въвел по какъвто и да е начин, вкл. чрез ръчен запис, необходимите
данни за посочените в наказателното
постановление
дати и часове, в които е бил извън превозното средство и не е бил в състояние
да използва тахографа и това е именно състава на извършените от него нарушения – чл.93в, ал.11 от ЗАвПр, както правилно е приела и
въззивната инстанция. Впрочем чл.12, § 2, б.“б“ т.(ii) от Приложение „Контролен
уред“ към Европейската спогодба (AETR) предвижда определен начин на записване
на посочената в тази норма информация – не на хартиен носител, а на картата на
водача с използване на функцията за ръчно въвеждане, осигурена от записващото оборудване,
т.е. информацията се записва в цифров вид. Ако тя е записана по предписания
начин, при проверка от контролните органи за водача ще се породи задължение да им
представи своята карта, на която тази информация е записана, а не посочените
ръчни записи и разпечатки, т.е. такива на хартиен носител, които са относими
към аналоговите тахографи.
Неоснователно е и възражението на касатора,
обосновано с разпоредбата на чл.34, § 3 от Регламент (ЕС) № 165/2014. В случая,
както беше посочено, е приложим не този регламент, а Европейската спогодба
(AETR). Самата спогодба обаче, подобно на регламента, също не създава
задължение за представяне на удостоверение за дейности от водачите. Както е
посочено и в т.1 от Допълнение 3 към Приложението на Европейската спогодба
(AETR), в съответствие с член 12 bis на тази спогодба автомобилните превозвачи могат да използват предвидените образци
на формуляри за улесняване на проверките на пътя, т.е. да ползват предвиденото
в това допълнение удостоверение за дейности. Очевидно е, че ползването му е
само възможност, а не задължение. Всъщност, видно и от т.1 от Допълнение 3 към
Приложението на Европейската спогодба (AETR), удостоверението за дейности се
използва, когато водачът е бил в отпуск по болест, в годишен отпуск или е
управлявал превозно средство, попадащо извън обхвата на спогодбата, както е
определен в член 2 на тази спогодба, т.е. не е бил ангажиран с управлението на
товарен автомобил, който попада в нейното приложно поле. По различен начин стои
въпросът с периодите на "друга работа", "време на
разположение", "прекъсване" или "дневна почивка", за
невъвеждане в картата на водача на данни за които е наказан касаторът. Тези
периоди, макар да не обхващат периода на управление на товарния автомобил,
така, както това понятие е дефинирано в чл.1, б.“ф“ от Европейската спогодба (AETR), са пряко свързани с
управлението и са обхванати от предвиденото за водача работно време (арг. от чл.12,
§ 2 от Приложение „Контролен уред“ към Европейската спогодба (AETR). По тази
причина за тяхното доказване се изисква не удостоверение за дейности, а въвеждането
им по указания в закона начин, което именно не е сторено от касатора и за което
той е бил наказан.
На последния са наложени две административни
наказания „глоба“, всяко в размер на 1500 лева, за невъвеждането на
необходимите данни за два периода, когато
водачът е нямал възможност да използва монтирания на превозното средство
тахограф, поради това че е бил извън превозното средство, а именно от 00:10
часа до 10:10 часа на 29.06.2019 г. и от 14:30 часа на 03.07.2019 г. до 09:45
часа на 04.07.2019 г., което е в съответствие с нормата на чл.18 от ЗАНН.
По изложените съображения следва да се приеме, че
районният съд не е допуснал процесуални нарушения и нарушения на материалния
закон и е постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Така
мотивиран и на осн. чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 724/25.10.2019 г., постановено по АНД № 1610
по описа за 2019 г. на Районен съд - Русе.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: