ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1
гр. гр. София, 05.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, IV-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на пети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галя Ив. Георгиева
Членове:Емилия В. Петкова
Венелин Б. Иванов
като разгледа докладваното от Венелин Б. Иванов Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600448 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по Глава 22 вр.чл.243 ал.8
НПК.
Образувано е по частна жалба №5891/25.11.2021г. на обвиняемия ЯНК. Н. Н.
депозирана до АСНС чрез СНС, срещу Определение на СНС 22 – ри състав от 15.11.2021г.
по НЧД №20211050202673/2021г.,
С атакуваното определение съдът е оставил без разглеждане частната жалба, както на
обвиняемия Я.Н. №63496/30.08.21г., така и жалба с №3821/03.09.21г., подадена от обв.В. С.
и А. С. и подписана вкл. от обв. Ц. М. обв. Я.Н. и обв.Ж. Н.. Без разглеждане са оставени и
допълнителни молби становища на адв.М., описани в скоба в определението, а именно
молба до СНС, допълваща първоначална жалба на адв.М. №3865/08.09.21г. с искания за
прекратяване на наказателното производство по отношение на В.С., А.С., Ц.М., Я.Н. и Ж.
Н., както и молба с вх.№4223/27.09.21г. и молба №4855/ 20.10.21г. на адв.М. за допълване
на предходната. С атакуваното определение съдът е потвърдил постановлението на
прокурора за ЧАСТИЧНО прекратяване на наказателното производство на основание чл.24
ал.1 НПК срещу починалия обвиняем Л.С.Г от 17.08.21г. (изведено в деловодството на СП
на 20.08.21г.), като се е произнесъл по същество единствено по молба вх.
№3803/02.03.2021г., на адв.М., като е приел (само в мотивите към определението), че
направените искания са неоснователни. В атакуваното определение липсва нарочен
диспозитив за описаното в мотивите, за това че молбата се оставя без уважение, като
неоснователна.
Определението на СНС от 15.11.2021г. по НЧД №20211050202673/2021г., е
обжалвано единствено от обв.Я.Н., който не е съгласен с това, че съдът е оставил жалбата му
без разглеждане. Твърди се, че единственото обвинение срещу него е по НОХД 1065/15г., по
което е подсъдим заедно с К.М.. Изразява несъгласие с отделянето на материали от частично
прекратеното наказателно производство с атакуваното пред съда определение на прокурора.
Твърди, че не е извършил инкриминираната му деятелност по воденото досъдебно
производство, за която е бил привлечен към наказателна отговорност. Иска прекратяване на
1
всички водени срещу него наказателни производства.
Въззивният съд, като се запозна с жалбата и атакуваното определение на СНС от
15.11.2021г. по НЧД №20211050202673/2021г. установи, че жалбата е депозирана в
седмодневния срок по чл.243 ал.7 НПК от лице с правен интерес. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна, а атакуваното определение на СНС 22 – ри състав от 15.11.2021г.
по НЧД №20211050202673/2021г., в частта му относно произнасянето по жалбата на
обв.ЯНК. Н. Н. е правилно и законосъобразно.
По фактите: На 17.08.21г. (изведено в деловодството на СП на 20.08.21г.) е
постановен прокурорски акт – Постановление за прекратяване на наказателното
производство и отделяне на материали. В обстоятелствената част на това постановление е
описано, че се налагат процесуални изменения във водено досъдебно производство
№24/2015г. и пр.пр. №450/2014г. по описа на СП. В уводната част се описва, че обсъжданите
наложителни процесуални изменения касаят именно посоченото наказателно производство
№24/2015г., което е било отделено в предходен (неуточнен) момент от друго ДП №25/2013г.
Първото изменение, според прокуратурата се основавало на данни, че един от
обвиняемите – Л.Г. е починал, което налагало частично прекратяване на наказателното
производство срещу това починало лице поради изискването уредено в процесуалната
норма на чл.24 ал.1 т.4 НПК.
Второто изменение по делото, според прокурорът, се налагало поради наличието на
доказателствени материали, които съдържали информация с различен предмет от този на
воденото досъдебно производство №24/2015г., поради което, същите (от т.24 до т.31 вкл.),
следвало да бъдат отделени от него и заведени с нов номер срещу същите обвиняеми лица
със същите описани обвинения, като след отделянето на посочените материали ДП
№24/2015г., следвало ДП 24/2015г. да бъде прекратено, поради отпаднала необходимост от
продължаване на разследването, доколкото делото било образувано единствено за
установяване местонахождението на двама от подсъдимите Л. Г. (вече починал) и Б.Г..
Следва да се отбележи, че правилността на посочените процесуални намерения и изменения,
не е предмет на настоящия и изобщо на съдебен контрол.
По предмета на настоящата въззивна проверка.
С въззивната жалба, обв. Я.Н. не оспорва частичното прекратяване на наказателното
производство, постановено от СП на основание чл.24 ал.1 т.4 НПК, по отношение
починалия обвиняем Л.Г., поради което настоящия състав няма основания да осъществява
контрол на акта на първостепенния съд в тази му част.
Възраженията на обв. Я.Н. отправени пред АСНС, съдържат претенции срещу
постановеното отделяне на доказателствени материали от прокуратурата по воденото
досъдебно производство №24/2015г., и оставянето на жалбата му срещу прокурорския акт в
този смисъл, без разглеждане по същество от СНС. Във въззивната жалба, макар и неясно се
претендира цялостно прекратяване воденето на бъдещи наказателни производства срещу
него, за което иска съдът да издаде разпореждане до прокуратурата.
Срещу правилността на посочените процесуалните промени при отделяне на
материали от воденото ДП са подавани жалби от всички подсъдими и от адв.М., които
първостепенният специализиран наказателен съд е оставил без разглеждане. Доколкото
същите не са предмет на настоящото производство, съдът няма правомощия да извършва
проверка на първостепенният съдебен акт в неатакуваните му части.
Настоящият състав споделя изцяло доводите на първостепенният съд отразени в
атакуваното определение, в частта по отношение разделянето на материалите по воденото
досъдебно производство, с която е оставил без разглеждане жалбата на обв. Я.Н. срещу
постановлението на СП. Правилността на атакуваното определение на СНС произтича от
изрядното приложение на процесуалните правила в НПК, които определят, че в хода на
досъдебното производство, само прокурорът е компетентен на основание чл. 216 НПК да
прецени, дали следва да се отделят материали от водено досъдебно производство и какво да
2
стане с тях, дали да се образува по тях ново дело или да се присъединят към друго вече
образувано. Акт на прокурор с такъв предмет, според законодателя не подлежи на
обжалване пред съд, а само пред прокурор от по - горестоящата прокуратура, като
постановлението на висшестоящия прокурор не подлежи на обжалване – по аргумент на
чл.200 НПК, т.е. за посочените процесуални промени е предвидено обжалване единствено
по реда на институционалния контрол в прокуратурата. В чл.201 НПК се предвижда, че
жалбата срещу постановлението на прокурор в посочената процедура се подава или чрез
прокурора издал постановлението, или направо до висшестоящия прокурор, който е
компетентен да я разгледа.
В този смисъл оспорването на атакуваното определение на СНС в частта, с която
съдът е оставил без разглеждане жалбата на обв. Я.Н., срещу постановлението на прокурора
е неоснователно, а определението на СНС е правилно и законосъобразно.
Ако след приключване на досъдебното следствие прокурорът прецени, че са налице
някои от основанията за прекратяване на наказателното производство, следва да се
произнесе със съответния акт (постановление), който подлежи на обжалване от
заинтересованите страни пред съда, по реда на чл.243 НПК. Към момента това
обстоятелство не е налице, нито предмета на настоящото производство съответства на
подобна процесуална фаза в развитието на настоящото досъдебното производство, а
претенцията на обв. Я.Н. към съда „да разпореди прекратяване на бъдещи производства“
и „причисляването“ му „към тази група и делото спрямо тях“, не попада в уредените в
наказателно процесуалния кодекс правомощия на съда.
За пълнота, следва да се посочи, че прокурорът след приключване на разследването,
ако прецени, че са налице основания изготвя обвинителен акт и с внасянето му в съда,
делото преминава в съдебната фаза на наказателния процес, където въпросите за вината и
отговорността и дали съответното лице е съпричастно към конкретно престъпление, за което
е било привлечено към наказателна отговорност се решава с крайния съдебен акт.
В този смисъл исканията на обв.Я.Н. за отмяна на постановлението на прокурора, с
което е постановил разделяне на материалите по досъдебно производство ДП №24/2015г.,
както и претенциите от въззивния жалбоподател, за издаване на разпореждане, с което съдът
да укаже на прокурора цялостно преустановяване на наказателно правните действия срещу
него, правилно са оставени без разглеждане в атакуваното определение на СНС. На
основание посоченото и чл.345 ал.1 вр. чл.243 ал.8 НПК, четвърти въззивен състав на АСНС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение на СНС 22 – ри състав от 15.11.2021г. по НЧД
№20211050202673/2021г., в частта, с която е жалбата на обв.Я.Н. е оставена без
разглеждане.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3