Определение по дело №237/2020 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 260001
Дата: 24 август 2020 г. (в сила от 11 септември 2020 г.)
Съдия: Иванка Николова Пенчева
Дело: 20205210100237
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 април 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

24.08.2020г., гр. Велинград

 

  РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД,   в закрито заседание на двадесет и четвърти август две хиляди и двадесета година в състав съдия Иванка Пенчева, като разгледа  докладваното от съдия Пенчева гр. дело № 237 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

         

Производството по делото е образувано по искова молба подадена от Д.А.К. против „ВКТВ“ ЕООД, с която са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал.1, т. 1 и 2 и чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 225 КТ. В проведено на 20.07.2020г.   открито съдебно заседание е направено искане за спиране на делото по съгласие на страните. С протоколно определение от същата дата, делото е спряно на осн. чл. 229, ал.1, т. 1 ГПК. С подадени чрез пълномощника адв. Аврамов молба вх. № 3256/24.07.2020г. и молба уточнение вх. № 3260/24.07.2020г.ищецът е направил волеизявление за отказ от предявения иск, предмет на настоящото производство, поради постигната с ответника извънсъдебна спогодба и моли производството да бъде прекратено.

Съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки на чл.233 ГПК за прекратяване на производството по делото. Отказът от иск по чл.   233 ГПК, е валидно изявление на страна в съдебния процес, която е носител на правото на иск, с което десезира съда. Това процесуално действие зависи изцяло от волята на ищеца /както и подаването на исковата молба/ и не изисква съгласие на противната страна. Съдът проверява дали изхожда от легитимирано лице и висящ ли е процесът. В случаите, когато според естеството на спорното право или на търсената защита, отказът от иск е недопустим, изявлението на ищеца по чл. 233 ГПК, няма десезиращ ефект /така решение № 360/ 13.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 796/2012 г., IV г. о./. Поради това ищецът има право да се откаже от спорното право във всяко положение на делото, като в тази хипотеза съгласието на ответника не е необходимо. Причината, поради която се прави отказът, е без значение. Освен това съдът съобрази, че изявлението изхожда от пълномощник, снабден с изрична представителна власт да се разпорежда с предмета на спора /л. 5 от делото/ и е направено по отношение на спорно право чието естество позволява отказ от иск.

С отказ от иска ищецът десезира съда с предявения от него иск, поради което и на основание чл. 233 ГПК производството по делото, предвид диспозитивното начало в гражданския процес, следва да бъде прекратено.

 С оглед предмета на делото, по което ищецът е освободен от заплащането на такси и разноски и предвид че същото приключва с десезиране на съда, в тежест на ищеца следва да се възложат разноските за държавна такса в размер на общо 135,20 лв. по обективно съединените искове и 150,00 лв. за назначената съдебно-счетоводна експертиза, или общо 285,20 лв., които да заплати в полза на Районен съд Велинград.

Мотивиран от горното, Районен съд Велинград,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 233 ГПК производството по гр.д. № 237/2020 г. по описа на Районен съд Велинград,  поради отказ от иска.

 

 ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал. 6 ГПК Д.А.К., ЕГН: ********** ***, да заплати в полза на Районен съд Велинград разноски в производството в размер на  285,20 лв. /двеста осемдесет и пет лева и 20 ст./.

 

Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пазарджик в седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Иванка Пенчева