Р
Е Ш Е
Н И Е
№152
10.05.2023 г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд,
ІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори март през две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Ива Атанасова
и с
участието на прокурора Гриша Мавров
като
разгледа докладваното от съдия Динкова административно дело № 261 по описа
за 2022г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 203
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.
285, ал. 1 във вр. с чл.
284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
/ЗИНЗС/.
Образувано е по искова молба на П.Н.П., понастоящем
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр.Бургас, с която срещу
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София е предявен иск
с правно основание чл.
284, ал. 1 от ЗИНЗС, за присъждане на обезщетение в размер на 10 000
лева, за претърпени неимуществени вреди в следствие на поставянето на ищеца в
неблагоприятни битови и санитарно-хигиенни условия при изтърпяване на наказание
„лишаване от свобода“ в Затвора гр.Стара Загора за периода от 13.09.2019г. до
предявяване на исковата молба /19.04.2022г/. Ищецът твърди, че през сочения
период е бил в килия, която не отговаряла на изискванията за 4 кв.м. полагаема
площ на всеки лишен от свобода, тъй като в килия № 5 е бил настанен с още пет
лица, лишени от свобода; в килията нямало монтиран паник-бутон, а „дежурното
осветление“ не работело, поради което през тъмната част от денонощието нищо не
се виждало в нея; прозорците не били големи и не отговаряли „европейския
стандарт“; в тоалетната нямало монтиран сифон, а в банята имало само един
сифон, който не бил достатъчен за отичане на водата, поради което по време на
къпане се задържала вода в резултат на което ищецът получил здравословни
проблеми – гъбички по краката. Според П.П. банята не трябвало да се ползва по
график /вторник и петък/, а следвало да е достъпна всеки ден – по един час
сутрин и следобяд. Според ищеца
посочените неблагоприятни условия, при които е бил поставен в Затвора Стара Загора
по време на изтърпяване на наложеното му наказание, довели до причинени му
неимуществени вреди, които оценява на 10 000лв.
Ответникът - Главна Дирекция
"Изпълнение на наказанията" - гр. София, чрез процесуалния си
представител по делото, в съдебно заседание и в представения писмен отговор,
оспорва предявената искова претенция, като неоснователна. Поддържа, че след
реализирания основен ремонт на Затвора гр.Стара Загора, считано от 28.03.2016г.
всички спални помещения са били приведени в съответствие с изискванията на
чл.43, ал.4 ЗИНЗС и чл.20, ал.2 и 3 от ППЗИНЗС. Ищецът е имал непосредствен и
неограничен 24-часов достъп до течаща
вода и санитарен възел, с какъвто са били снабдени всички спални помещения.
Отделно от това П. е имал свободен достъп за времето от 6.00ч. до 20.00ч. и до
общото санитарно помещение в коридора на групата. Всички спални помещения в затвора имали
прозорци, осигуряващи естествена светлина и проветрение, като на лишените от свобода е била предоставена и
възможност за внасяне на вентилатор. Налице била и осветеност от изкуствена
светлина, а централното изключване на осветление е с цел осигуряване на
непрекъснато време за сън не по-малко от 8 часа, съобразно изискването на
чл.84, ал.2, т.2 от ЗИНЗС. На всички лишени от свобода била осигурена
възможност за достъп до баня два пъти седмично в съответствие с чл.21, ал.6 от
ППЗИНЗС. Относно соченото от ищеца изискване за инсталиране на паник бутон в
спалното помещение се излага съображения, че липсва такова нормативно
изискване, каквото не било налице и относно монтирането на сифон в санитарния
възел. Поддържа, че редът и сигурността в местата за лишаване от свобода се
обезпечава чрез жива охрана – служители от НОС, които изпълняват служебните си
задължения при непрекъсваем режим на работа и при възникнала необходимост и
сигнализиране от лишените от свобода, предприемат нужните действия. Твърденията
на ищеца за получена гъбична инфекция в резултат на условията в Затвора Стара
Загора счита за недоказани, поради липсата на конкретни установявания относно
давността на това заболяване. Освен това счита, че случая не се касае до
сериозен здравословен проблем и неоказана своевременна медицинска помощ, поради
което липсва неправомерна административна дейност.
Окръжна прокуратура - Стара Загора,
конституирана като страна по делото на основание чл. 286, ал. 1 от ЗИНЗС, чрез
участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение, че исковата
претенция е недоказана по основание и по размер и предлага да бъде отхвърлена,
като неоснователна. Поддържа, че от събраните по делото доказателства се
установява по безспорен начин, че на
ищеца са били осигурени всички нормативно изискуеми битови и санитарно-хигиенни
условия за изтърпяване на наказанието.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и
становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
Ищецът П.Н.П. *** на 23.02.2017г., като на
11.09.2019г. бил преведен в Затвора гр.Стара Загора по негова молба, за да бъде
включен в учебната дейност в СУ“Поп Минчо Кънчев“ към затвора. На 16.08.2022г.
отново е преведен в Затвора Бургас.
Съгласно приетите като писмени доказателства
по делото писмо с характер на справка изх.№ 6229/ 02.11.2022г. /л.47 по делото/
и писмо изх.№3242/ 07.06.2022г. на Началника на Затвора Стара Загора /л.20 по
делото/, през периода 13.09.2019г. до 19.04.2022г. л.св.П.Н.П. е пребивавал в IV
група /осъдени, неработещи, учащи се/, като е бил настаняван последователно в
следните спални помещения: Спално помещение № 14 с площ от 33.50 кв.м., към
което е имало обособен санитарен възел с площ от 2.46 кв.м. В спалното
помещение е имало 2 бр. прозорци с обща площ от 2.16 кв.м. и 2 броя осветителни
тела /луминисцентни лампи с по 2 бр.пури всяка/; оборудвано е със седем броя
легла /три от които на два етажа и едно на един/, 2 бр. маси, 3 бр.столове и 4
бр.шкафове. По време на престоя си в това спално помещение ищецът е пребивавал
с още петима лишени от свобода. Спално помещение № 1 с площ от 45.5 кв.м. и
санитарен възел към него с площ от 3.24 кв.м. В това спално помещение ищецът е
пребивавал с още осем, а понякога и девет лишени от свобода. В спалното
помещение е имало 3 бр. прозорци с общ размер от 3.24 кв.м., 3 бр.луминисцентни
лампи, 5 броя легла на два етажа, 3 бр. маси, 4 бр. столове и 5 бр. шкафове.
Спално помещение № 7 с площ от 25 кв.м. и санитарен възел към него с площ от
2.13кв.м. По време на престоя на ищеца в това спално помещение е имало
настанени още двама лишени от свобода. Помещението е с 3 бр. прозорци с обща
площ от 3.24 кв.м. и 2 бр. осветителни тела /луминисцентни лампи/; 5 броя легла
/две на два етажа и едно на един етаж/; 1 бр. маса, 3 бр. сотолове и 3 бр.
шкафове. Спално помещение № 6 с площ от 25 кв.м. и санитарен възел към него с
площ от 1.60 кв.м.. В спалното помещение са били настанени общо четирима лишени
от свобода, в т.ч. и ищецът. Оборудвано е с 5 бр. легла / две на два етажа и
едно на един/, 1 бр. маса, 2 бр. столове и 3 бр. шкафове. 2 бр. луминисцентни
лампи и три прозореца с обща площ от 3.24кв.м.
Спално помещение № 5 – с площ от 25 кв.м. и площ на санитарния възел от
2.15кв.м. В това помещение ищецът е пребивавал с още трима лишени от свобода.
Килията е била с три прозореца с площ от 3.24 кв.м. общо и 2 бр. осветителни
тела. Оборудването се състои от 5 бр. легла /две от които на два етажа и едно
на един етаж/, 1 бр. маса, 2 бр. столове и 3 бр. шкафове. Спално помещение № 13
– площта му е 25 кв.м. , а на санитарния възел – 2.83 кв.м., има 3 бр. прозорци
с обща площ от 3.24 кв.м и е оборудвано с 2 бр. луминисцентни лампи. В това
спално помещение ищецът е бил настанен с още двама лишени от свобода. Спално
помещение № 15 с площ от 45 кв.м. и санитарен възел към него с площ от
2.00кв.м. Ищецът е бил настанен с още двама лишени от свобода. Помещението е с
3 бр. прозорци и 3 бр. луминисцентни лампи, 10 броя легла /пет на два етажа/, 2
бр. маси, 4 бр. столове и 5 бр.шкафове. Гореописаната площ на спалните
помещения, в които е бил настаняван П.П. ***, отразена в представената по
делото от страна на ответника справка /л. л.83 по делото/, както и наличието на
прозорци в килиите, се потвърди при извършения в съдебно заседание преглед на
Техническия проект за преустройство на корпуса на затвора гр.Стара Загора, част
„Архитектурна“, чертежи Корпус В, етаж 1.
Спалните помещения са били оборудвани с
необходимия брой легла съобразно предвидения капацитет за настаняване на лишени
от свобода, като с цел пестене на площ леглата са на два етажа с размери
1900/720мм; шкафчета с размери 450/500мм, като двама л.св. са ползвали едно
шкафче; маси и столове, с възможност последните да се поставят под масата с
оглед освобождаване на максимално подово пространство /справка, приложена на
л.81-82 по делото/.
От представените по делото заповеди на
началника на Затвора Стара Загора за утвърждаване на график за подаване на
топла вода към баните в корпуса на затвора Стара Загора /л.48-51 по делото/, се
установява, че през процесния период на ищеца е била осигурена възможност за
достъп до топла вода в баня, обща за групата, два пъти седмично /вторник и
петък/.
Ответникът не оспорва, че в спалните
помещения, в които е бил настаняван ищецът по време на престоя си в Затвора
Стара Загора, не е имало инсталиран паникбутон, както и монтиран сифон в
санитарното помещение, обособено към всяка килия.
От медицинска справка на л.св. П.Н.П. за
периода м.септември 2019г. - м.август 2022г., приложена на л.52 по делото, е
видно, че на 21.10.2019г. и на 02.03.2021г. на ищеца е била поставена диагноза
„****“ и предписано лечение с Тинктура Кастелани. Допълнително с писмо изх.№
7131/ 06.12.2022г. от страна на ответника е уточнено, че поставената диагноза
на 21.10.2019г. е „Епидермофития на ходилата“, но относно диагностицирания на
02.03.2021г. **** не се съдържали данни в амбулаторния журнал за коя част от
тялото се отнася поставената диагноза.
По делото са представени договори и
разяснения, давани в хода на откритата процедура по реда на ЗОП с предмет:
„Преустройство на санитарно-битови помещения в корпуса на затвора – Стара
Загора“ /л.87-101/, от които се установява, че за създаване на по-благоприятни
санитарно-битови условия в затвора Стара Загора, е бил извършен ремонт и
преустройство в корпуса на затвора, в т.ч. и на общата санитарно-битова част
/бани, тоалетни и умивалници/, видно от Техническото задание към Договор № 88/
29.11.2013г /л.100/. За целта е била изготвена и одобрена проектна
документация, вкл. и по част „ВиК“, разработена при спазване изискванията на
Наредба № 4/ 2005г за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни ВиК
инсталации.
По искане на ищеца е допуснато събиране на
гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетел на лицето К.М.Т.. Свидетелят заявява, че през 2021г. или 2020г.
е бил заедно с ищеца в Затвора гр.Стара Загора, като около пет-шест месеца са
били в килия № 14 и три месеца в килия № 6. Сочи, че в килия № 14 винаги са
били около седем или осем човека. Големината на тази килия била около 25-26
кв.м. и към нея е имало санитарен възел. Леглата са били на два етажа и освен
тях е имало две маси и столове. В шеста килия са били общо пет и шест човека.
Заявява, че спалните помещения са осветени – от седем до десет и половина
вечерта, а след това, до шест часа сутринта, нямало никакво осветление. В
килиите имало прозорци, които се отваряли и е имало възможност за проветряване.
Топлата вода в банята е по график – вторник и петък. Много хора едновременно
ползвали банята – по пет-шест човека на душ. Имало е проблем със сифона и при
ползване на душа водата стигала до кокалчетата и излизала в коридора. Знае, че
ищецът е ползвал „мазила“ от медицинския център, защото имал оплаквания, че
получава гъбички от банята. Свидетелят заявява, че в килиите, в които е бил
настаняван не е имало паникбутон, но при нужда от спешна помощ са идвали
служители от надзорно-охранителния състав. Заявява, че не е бил в 15 килия, в
която е бил настаняван ищеца, но знае, че тя е много мръсна, имало дървеници и
хлебарки.
Така
установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3, т. е на нарушения на
забраната осъдените /респ. задържаните/ да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение, вкл. нарушения по см. на чл.3,
ал.2 от ЗИНЗС - поставянето на посочените лица в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба
на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Искът
за присъждане на обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло
неимуществени вреди в резултат на неблагоприятните условия, при които е било
поставено при изтърпяването на наказание „лишаване от свобода”, причинени от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в Затвора гр.Стара Загора,
срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - юридическо лице към
Министъра на правосъдието, с териториални служби Затворите и Областните служби
"Изпълнение на наказанията" /чл.12, ал.3 от ЗИНЗС/ – т.е исковата
молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания
ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във чл. 284, ал.1 във вр. с чл.285, ал.1
и ал.2 от ЗИНЗС.
Ето
защо съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС,
е допустим и подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК.
Отговорността на държавата по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС
възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Допуснати от
специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл.3 от ЗИНЗС; 2. Нарушението на чл.3 от ЗИНЗС да е при или по повод изпълнение на
наказание „лишаване от свобода” или на мярка „задържане под стража”; 3.
Претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между
допуснатите от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения
на чл.3 от ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно
регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който
и да е от елементите от правопораждащия
фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени
вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата в
исково производство по чл.203 и сл. от АПК.
Съдебната практика на Европейския съд по правата на човека
във връзка с дела, заведени от български граждани срещу Република България,
относно заявени нарушения на чл.3 от ЕКПЧ, произтичащи от условията в местата
за лишаване от свобода и задържането под стража, е установила общи принципи и
стандарти за преценката дали в конкретни случаи е налице нарушение на
прокламираното в чл.3 от ЕКПЧ основно право - Решение от 02.02.2006г. по делото
Йовчев срещу България, Решение от 24.05.2007г. по делото Навущаров срещу
България, Решение от 28.06.2007г. по делото Малечков срещу България, Решение от
27.11.2008г. по делото Славчо Костов срещу България, Решение от 08.07.2014г. по
делото Харакчиев и Толумов срещу България и др. В посочените решения се съдържат критерии от значение за
преценката дали условията за изтърпяване на един ограничителен режим могат да
достигнат до третиране в нарушение на чл.3 от ЕКПЧ. В контекста на тази съдебна
практика, по см. на чл.3 от ЕКПЧ, „безчовечно или унижаващо отношение”
предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на
страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или
наказание. Съгласно мотивите на посочените решения на ЕСПЧ, мерките за лишаване
от свобода могат често да съдържат такъв елемент, като държавата трябва да
осигури на лишеното от свобода лице условия, които са съвместими с уважението
към човешкото достойнство, така че начинът и методът на изпълнение на мярката
не го подлагат на стрес и трудности с интензивност, която надминава неизбежното
ниво на страданието, свързано със задържането и че като се имат предвид
практическите нужди на лишаването от свобода, здравето и доброто му състояние
са адекватно осигурени.
Предметът на делото е очертан в исковата молба, според
която се търси обезщетяване в размер на 10 000лв. за твърдени от П.П.
претърпени неимуществени вреди, като последица от неблагоприятни битови /недостатъчна свободна жилищна площ, недостатъчна
възможност за естествено проветрение, липса на паникбутон и осветление през
тъмната част от денонощието в спалното помещение/ и санитарно-хигиенни условия
/невъзможност за ежедневно ползване на баня, не добра възможност за оттичане на
водата в банята и липса на сифон в санитарното помещение към килията/.
Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, минималната жилищна
площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да бъде по-малка от
4 кв. м., като в чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС е установено, че в
спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за
естествено проветряване Съответно съобразно § 167 от Пилотното решение на
ЕСПЧ от 27.01.2015 г. за условията в българските затвори по делото "Нешков
и други срещу България", всяко задържано лице трябва да има индивидуално
място за спане и най-малко три квадратни метра жилищна площ. Съгласно същото
решение, счита се, че пренаселеността е толкова тежка, че да доведе сама по
себе си, независимо от други фактори, до нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ, когато затворниците имат на
разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ.
От събраните
по делото доказателства се установява, че спалните помещения, в които е бил
настаняван ищеца по време на престоя си в Затвора гр.Стара Загора за времето от
13.09.2019г. до 19.04.2022г., отговарят
на изискванията на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС и чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС относно
населеност, количество дневна светлина и възможност за проветрение, степен на
изкуствено осветление, достъп до санитарни възли и течаща вода, както
и наличие на мебели от основна необходимост /маси, столове, шкафове/.
Съдържанието на представената по делото справка /л.83/ относно площта на
спалните помещения, в които е бил настаняван ищеца през процесния период – помещение
№ 1 с площ 45.50кв.м; помещение № 5 с площ от 25кв.м; помещение №6 с площ от
25кв.м; помещение № 7 с площ от 25кв.м; помещение № 13 с площ от 25 кв.м.;
помещение № 14 с площ от 33.5кв.м. и помещение № 15 с площ от 45кв.м, не бе опровергано по делото. От представените
за преглед в съдебно заседание графични части към строителна документация -
Технически проект, с отразено разпределение на спалните помещения на IV група в
Затвора Стара Загора - корпус В, първи етаж, се установи, че размерите на
килиите в които е бил настаняван ищецът съответстват на отразената им площ в
представената от ответника справка. Жилищната
площ на помещенията, в които ищецът е пребивавал през процесния период спрямо
броя на настаняваните в тях лишени от свобода лица, не сочи на тежка
пренаселеност или на липса на минимално изискуемото се жизнено пространство по
см. на чл.43, ал.4 ЗИНЗС, които да обусловят сами по себе си, независимо от други
фактори, допуснато нарушение на чл.3 от ЕКПЧ. От събраните по делото гласни
доказателства се опроверга единствено отразеното в изготвеното от началника на
затвора Стара Загора писмо с характер на справка, приложено на л.47 по делото,
относно броя настанени лица в спално помещение № 14 и спално помещение № 6,
доколкото в същата е посочено, че по време на престоя си в тези спални
помещения ищецът е пребивавал с още петима л.св /за килия № 14/ и с още трима
л.св. в килия № 6. За останалите пет спални помещения / №№ 1, 7, 5, 13 и 15 /
не се събраха доказателства, оборващи отразените в справката данни за брой
лишени от свобода, пребивавали заедно с ищеца в една килия. Дори обаче и при
настанени 8 лишени от свобода в спално помещение № 14 с площ от 33.5кв.м. и шест
лишени от свобода лица в помещение № 6 с площ от 25 кв.м, в какъвто смисъл са
показанията на разпитания по делото свидетел, се явява спазено изискването за
минимална жилищна площ от 4 кв.м. за всеки лишен от свобода. Наведените от
процесуалния представител на ищеца доводи, че нормативно изискуемата жилищна
площ на лишен от свобода не следва да включва площта, заета с мебели, не могат
да бъдат споделени, тъй като мебелировката във всяко едно жилищно помещение е
неизменна част от неговата площ, превръщайки го в място, годно за обитаване, а
освен това заключение в сочения смисъл не може да се изведе и от съдържанието
на правната норма /чл.43, ал.4 ЗИНЗС/, нито от практиката на ЕСПЧ, съгласно
която изчисляването на наличната площ в килията
включва пространството, заето от мебели.
Важното при тази оценка е дали задържаните са имали възможност да се движат нормално в килията
(Muršić v. Croatia, 2016, § 114). По делото не са налични данни за
възпрепятствана възможност за движение между мебелите, с които са били
оборудвани килии с №№ 14, 1, 7, 6, 5, 13 и 15. Точно обратното, при извършено
от съда пресмятане, за което не са необходими специални знания, се установява,
че в килия № 14 чистата от мебели площ е 25.5 кв.м. /от площта на килията 33.5
кв.м. се изважда 5.9 кв.м. площ, заета от мебели, включваща: легла - 5.472кв.м.
/ 3бр. двуетажни и 1бр.на един етаж х 1.368кв.м/бр /, шкафчета – 0.9кв.м. /4бр
х 0,224кв.м/бр/ и маси – 1.6 /2 бр. х 0.8 кв.м/. При това положение всеки от
осемте лишени от свобода, настанени в тази килия /каквито данни се установяват
от показанията на свидетеля/, е разполагал със свободно пространство от
3.19кв.м. Аналогични са установяванията и за в килия № 6, в която свободната от
мебели площ на един л.св. е 3.16 кв.м /при настанени шест лишени от свобода –
25 кв.м площ на килията – 5.9кв/м /площ, заета от мебели = 19.1 кв.м чиста площ, както и за останалите спални
помещения, в които е бил настаняван ищецът по време на престоя си в затвора
Стара Загора. Следователно площта на помещенията несъмнено е била в рамките на
установения стандарт с пилотното решение на ЕСПЧ по делото "Нешков и други
срещу България" /най-малко 3 кв. м. на лишен от свобода/.
Не се подкрепя от събраните по делото доказателства, в т.ч.
и от показанията на свидетеля, и твърдението на ищеца за
липса на естествено проветрение и осветление на помещенията, в които е бил
настаняван по време на престоя си в Затвора Стара Загора. Гарантираният от
закона достъп до чист въздух и естествено проветряване в случая се е
осъществявал от разположените в
помещенията прозорци с отваряема част.
От
представените по делото графици за подаване на топла вода към баните в корпуса
на затвора гр.Стара Загора /л.48-51/ и писмо с характер на справка изх.№3242/
07.06.2022г. /л.20-21/ се установява, че къпането се е осъществявало два пъти
седмично, с което се явява спазено изискването на чл.21, ал.6 от ППЗИНЗ.
Липсата на осигурена възможност за ежедневно къпане на л.св. П., каквато
претенция последният заявява в исковата молба, не може да се квалифицира като
увреждащо обстоятелство в случая, доколкото по делото не са налице данни за
повишени нужди при ищеца от тази потребност поради специфики във физиологичното
му състояние или заболяване, което да му е причинило страдание с интензитет,
надхвърлящ неизбежното ниво на страданието, свързано с изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода.
Не
могат да бъдат квалифицирани като отклонение от изискванията за осигуряване на
здравословна жизнена среда твърденията на ищеца за недобро оттичане на водата в
банята по време на къпане. От представените по делото документи за извършено
преустройство на санитарно-битови помещения в корпуса на затвора Стара Загора –
техническо задание и договор за строителство, е видно, че при изпълнението на
СМР, в т.ч. част „ВиК“, са съобразени
изискванията на Наредба № 4/ 2005г за проектиране, изграждане и експлоатация на
сградни ВиК инсталации. Дори и да се приеме за достоверно оплакването, че е
съществувал проблем с изтичането на водата,
това само по себе си не е достатъчно да обоснове извод за причиняване на
неудобства, които надхвърлят прага на суровост и в този смисъл да съставляват
нарушение на чл. 3, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗИНЗС. Действително
установява се по делото, че по време на престоя в Затвора Стара Загора л.св.П.
е бил диагностициран с Епидермофития на ходилата, но с оглед спецификата на това гъбично
заболяване, не може да се твърди с категоричност, че причината за инфектиране
на ищеца е не добрия отток на водата в банята. Заразяването може да се
осъществи и на всяко друго място, в т.ч. и в спалното помещение при ходене бос
и липса на добра хигиена. По-важното в случая е, че на ищеца е била оказана
своевременна медицинска помощ и назначена нужната медикаментозна терапия /видно
от медицинската справка, приложена на л.52 по делото/.
Относно
сочените от ищеца като неблагоприятни аспекти по изтърпяване на наложеното му
наказание - липса на паникбутон и осветление през нощта в спалните помещения,
както и липсата на сифон в санитарното помещение, не може да се приеме, че
същите обективно са рефлектирали неблагоприятно върху личната сфера на П.П.,
достигащи прага на тежест, изискван по чл.3 от ЗИНЗС. Освен това претенцията на ищеца за наличие на
„дежурно осветление“ в килията през нощта е в колизия със законово установеното
изискване за осигуряване на непрекъснато време за сън не по-малко от 8 часа на
денонощие, а искането за инсталирането на паникбутон не намира никаква
нормативна опора, тъй като сигурността и реда в пенитенциарните заведения се
осъществява посредством жива охрана от служители на ГДИН.
С оглед на
гореизложеното съдът приема, че в случая условията в Затвора – Стара Загора,
при които П.П. е изтърпявал наложеното му наказание "лишаване от
свобода", не са били в противоречие със законово установените норми, като
ограниченията не са надхвърляли обичайните, свързани с изпълнението на
наказанието и същите са изцяло съобразени с регламентирания специален режим в
местата за лишаване от свобода. Съответно негативните преживявания, физически и
емоционален дискомфорт на л.св.П. не могат да бъдат определени като такива,
надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на изтърпяваното наказание "лишаване
от свобода" и до унижаване на човешкото му достойнство, при допуснато от
специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС. Не са налице кумулативно
изискуемите се елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране
отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, поради което
предявената от П.Н.П. срещу Главна Дирекция "Изпълнение на
наказанията" искова претенция, се явява недоказана по основание.
С оглед на
изложеното предявеният от П.П. иск по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС за присъждане на
обезщетение в размер на 10 000 лв. за претърпени неимуществени вреди в Затвора
- Стара Загора при изтърпяване на наложеното му наказание "лишаване от
свобода", вследствие на поставянето на ищеца в неблагоприятни
битови и санитарно-хигиенни условия при изтърпяване на наказание „лишаване от
свобода“ в Затвора гр.Стара Загора за периода от 13.09.2019г. до 19.04.2022г
/датата на предявяване на исковата молба/, следва да бъде отхвърлен, като недоказан и
неоснователен.
Водим от
горните мотиви Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от П.Н.П., понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в
Затвора гр.Бургас, с която срещу Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" гр. София е предявен иск с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, за
присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лева, за претърпени неимуществени
вреди в следствие на поставянето на П.П. в неблагоприятни битови и
санитарно-хигиенни условия при изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в
Затвора гр.Стара Загора за периода от 13.09.2019г. до 19.04.2022г., като
недоказан и неоснователен.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на
Административен съд – Стара Загора в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: