Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Червен бряг, 13.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЧЕРВЕНОБРЕЖКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, четвърти
граждански състав, в публичното заседание на дванадесети октомври през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА НИКОЛОВА
при секретаря Марияна Тодорова, като разгледа докладваното от съдия В.Николова гр.
дело №409/2020 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба с вх. № 2155/05.06.2020г. на ***с
ЕИК ***седалище и адрес на управление: ***чрез адв.З.Ц.–***
против А.Б.В. – П. с ЕГН **********,
адрес: ***. Твърди се, че
между страните съществували облигационни задължения по повод договор за мобилни услуги №
*********/19.10.2017г., договор за мобилни услуги №*********/19.01.2018г.,
договор за мобилни услуги №*********/22.03.2018г. и допълнително споразумение
№*********/22.03.2018г. към договор за мобилни /фиксирани услуги и договор за
лизинг от 22.03.2018г. Твърди се, че по силата на тези договори са предоставяни
мобилни услуги и мобилно устройство таблет Prestigio Grace 3157 7 и мобилно устройство Alcatel U5 Black. Твърди се, че
ответницата не е изплатила задълженията си по три брой фактури , издадени в периода м.04.2018г. –
м.07.2018г. фактура № **********/20.04.2018г.,
фактура № **********/20.05.2018г. и фактура №
**********/20.07.2018г. Общата дължима
сума по трите фактури възлиза на сумата от 847.00 лв. За тази сума дружеството подало заявление по
чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. Било
образувано ч.гр.д.№ 183/2020г. по описа на РСЧБ
и издадена Заповед за изпълнение, срещу която длъжникът подал
възражение. Иска се от съда да признае за установено, че в полза на ***съществува вземане
към А.Б.В. – П.за сумата от 847 лв., неизплатени
задължения по фактура
№ **********/20.04.2018г., фактура №
**********/20.05.2018г. и фактура № **********/20.07.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
/21.02.2020г./ до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и
направените деловодни разноски в исковото и заповедното производство: сумата от
385 лв. разноски в заповедното производство
и сумата от 385 лв. разноски в исковото производство или общо сумата от
770 лв.
На основание чл.25 т.1 вр. чл. 23, ал.2 вр. чл.21, т.3 ЗПП на ответника е назначен процесуален
представител, който да й предоставя правна помощ по гр.д.№ 409/2020г. по описа
на РСЧБ.
В срока по чл.131 ГПК е
постъпил отговор от представителя на
ответника, в който се взема становище за неоснователност на исковата молба и
моли съда да я отхвърли като такава. В
отговора особеният представител прави възражение за неравноправност на
клаузата, от договора между страните, от които произтича вземането за сумата от
464,39 лв. за неустойка поради прекратяване на договора. Оспорва се и
изложеното за неизпълнение на задълженията от страна на П. вкл. за предаването
на мобилен телефон на лицето. Иска се от съда да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява. Взема становище по делото
в молба с вх.№260410/09.10.2020г. , в която се иска от съда да постанови
решение, с което да уважи изцяло като основателен и доказан предявения иск
срещу А.Б.В. – П..
Ответникът, редовно призован не се явява.
Представлява се от адв.П.к. – АК-Плевен, прави
възражение за наличие на неравноправна клауза в договора между страните относно
неустойката, която се дължи при виновно неизпълнение на задължение по договора,
поради което тази разпоредба следва да
се третира като нищожна и не пораждаща правни последици. Оспорва се
уведомлението на длъжника от кредитора за настъпилата предсрочна изискуемост,
както и предаването на движима вещ мобилен телефон. Процесуалният представител
на ответника прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Иска се от съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като
неосновател и недоказан.
Съдът като прецени събраните в хода на
производството писмени доказателства и обсъди доводите на страните намира за
установено следното:
От твърдяното в исковата молба и приложените
по делото писмени доказателства се установява активната и пасивната легитимация
на страните в процеса. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е
заведен пред Районен съд гр. Червен бряг, като същия е родово, местно и
функционално подсъден на този съд, по общите и специалните правила за
подсъдност по гражданските производства.
По същество искът е ОСНОВАТЕЛЕН.
Безспорно по
делото е и се установява от материалите по
ч.гр.д.№183/2020г. описа на РС-Червен бряг, че на 21.02.2020г. ***подало заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу А.Б.В. – П..
Било образувано ч.гр.д.№183/20г. по описа на РС-Червен бряг и била издадена
Заповед за изпълнение № 95/24.02.2020г., с която РС - Червен бряг разпоредил
„Длъжникът А.Б.В. с ЕГН **********, адрес: ***
да заплати на кредитора „***с ЕИК ***седалище и адрес
на управление: ***представлявано от Д. К. К. – Изпълнителен директор, заедно с М.
С. член на Съвета на директорите, чрез пълномощник адв.
З.Й. Ц. ***, сумата 847 /осемстотин четиридесет и седем / лева – главница,
законна лихва от датата на подаване на заявлението /21.02.2020г./ до
окончателното изплащане на задължението, както и направените деловодни разноски
от заявителя общо 385 /триста осемдесет и пет/ лева, от които платена държавна
такса в размер на 25 /двадесет и пет/
лева и адвокатско възнаграждение в размер на 360 /триста и шестдесет / лева.“
Не се спори и се установява от материалите
по ч.гр.д.№183/2020г. описа на РС-Червен
бряг, че заповедта е връчена на 10.03.2020г., а на 11.03.2020г. длъжникът
подала възражение срещу нея.
С разпореждане №352/17.03.2020г. по
ч.гр.д.№183/2020г. заявителят бил уведомен за възможността по чл.415 ал.1 от ГПК в едномесечен срок да предяви иск за установяване на правото си.
Съобщението било получено на 04.05.2020г. С искова молба с
вх.№2155/05.06.2020г. е инициирано настоящото гражданско дело.
Спори се
между страните дължи ли ответника
и в какъв размер сумите по издадената заповед за изпълнение, налице ли е
неизпълнение от негова страна на договора между страните и в какво се изразява
то, от коя дата страната е просрочила задължението си.
Съдът
приема, че е сезиран с иск по чл.422,
ал.1 вр.
чл.415, ал.1 вр.
чл.124, ал.1 ГПК за установяване
съществуването на вземания в полза на ищеца на следните суми, дължими от
ответника: сумата от 847 лв. /осемстотин
четиридесет и седем/ лева - главница, дължима по фактура с № **********/20.04.2018г.,
фактура № **********/20.05.2018г. и фактура № **********/20.07.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението /21.02.2020г./ до окончателното изплащане на вземането, за които е
издадена Заповед за изпълнение № 95/24.02.2020г. по ч.гр.д.№183/2020г. по описа
на ЧРС.
За успешното провеждане на установителния
иск, в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи
сумата, за която е издадена заповед за изпълнение.
За установяване на спорните обстоятелства са
приобщени писмени доказателства: заверено копие на
фактура №№**********/01.06.2020г.; договор за мобилни услуги №
*********/19.10.2017г., договор за мобилни услуги №*********/19.01.2018г.,
договор за мобилни услуги №*********/22.03.2018г. и допълнително споразумение
№*********/22.03.2018г. към договор за мобилни и/фиксирани услуги и договор за
лизинг от 22.03.2018г. и приложения към
тях; Общи условия на ***; заверено копие на фактура №
7271622266820.04.2018г.; заверено копие на фактура №**********/20.04.2018 и др.
Назначена и
изготвена е и икономическа експертиза. Видно от заключението на вещото лице, по
приложените фактури с доставчик ***, с ЕИК ********* и клиент А.Б.В., с ЕГН **********,
в размер на 853.62 лв., е извършено приспадане на надвнесено плащане на
задължение в размер на 6.62 лв. от първата фактура. Задълженията по неплатени
фактури са в общ размер на 847.00 лв., както следва: по фактура №**********/20.04.2018г.
неизплатената сума е в размер на 61.72 лв., по фактура №**********/20.05.2018г.
– сумата от 277.00 лв. и по фактура
№**********/20.07.2018г. - 508.28 лв. Сумата по последната фактура е образувана
от неустойка за предсрочно прекратяване на договор за услуги 464.39 лв. и
вноска за лизинг в размер на 43.89 лв. задължение за предсрочно изискуем
остатък от лизингови вноски за мобилно устройство Alcatel us black. Съдът кредитира с доверие заключението на вещото лице като
обективно безпристрастно и компетентно изготвено, съответно на писмените
доказателства по делото.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
За
успешното провеждане на установителния иск, в тежест
на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумата, за която е
издадена заповед за изпълнение.
В
конкретния случай ищецът доказа, че между
кредитора и длъжника - ответник по делото е съществувало облигационно
правоотношение, по силата на договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен номер
+359********* и допълнителни споразумения
към него / л. 10 – л.23 вкл./, с който са уговорени параметрите на
предоставяните мобилни услуги, подробно описани в Приложение – ценова листа за
абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от 22.03.2018г. Установи се по безспорен и категоричен начин
от представеното заверено копие на допълнително споразумение от 22.03.2018г. –
л. 22 от делото, неоспорено от ответника, че при подписването на споразумението
потребителят е получил устройство Alkatel U5 Black сериен номер 354492082690067,
удостоверено с подписа на А.Б.В. за получател
на л. 23 от делото.
Съдът приема за доказано по делото и обстоятелството, че кредиторът е предоставял
мобилни услуги, за които е издал съответните фактури с №
**********/20.04.2018г., № **********/20.05.2018г. и № **********/20.07.2018г.,
което също не се оспорва от ответника
като факт.
Безспорно е установено и
обстоятелството, че по две от фактурите длъжникът е правил плащания –
частични, а именно по фактури
72716222266/20.04.2018г. и №
**********/20.05.2018г. В първият случай
е предплатена сума от 6,62 лв., а във втория 68,35 лв., които са
приспаднати от дължимите вземания. Фактурите кореспондират с изискванията на
Закона за счетоводството и съдът приема,
че се ползват с доказателствена
сила, предвид заключението на вещото лице по назначената експертиза.
Неоснователно
е и възражението на процесуалния
представител на ответника, че дължимата сума за неустойка от договора противоречи на Закона за защита на
потребителя.
Действително
В. има качеството потребител по смисъла на параграф 13 от ЗЗП, даващ легална
дефиниция на понятието "потребител". Според този текст потребител е
всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. На длъжника
, в качеството на физическо лице са предоставени мобилни услуги. Разпоредбата
на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на понятието "неравноправна
клауза" в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя като в 18 точки визираната правна норма дава изчерпателно
изброяване на различни хипотези на неравноправие. Според чл. 146, ал.1 от ЗЗП
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени
индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в
случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т.9 от ДР на
ЗЗП/ДВ бр.64/2007 г./. Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са
договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки
изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.
Според Директивата не се счита индивидуално договорена клауза, която е
съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да
влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или
някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на
чл. 3 от Директивата към останалата част на договора, ако общата преценка на
договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или доставчик
твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена индивидуално, негова е
доказателствената тежест да установи този факт. В
тази връзка следва да се даде отговор на въпроса при какви условия е сключен процесния договор и как са уговорени клаузите на този
договор. Предвид обсъдената в тази насока доказателствена
съвкупност съдът приема, че процесният договор е и
индивидуално уговорен и това обстоятелство е видно от собственоръчно изписаните
три имена и положен подпис от страна на А.Б.В. на л. 23 от делото. На стр.22
като част от допълнително споразумение в
изрично посочен текст под т. IV т.4, почертан в Bold,
изрично е уговорено между страните, че в случай на прекратяване на договора
преди изтичане на срока , клиента дължи на оператора неустойка в размер на
всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване на до изтичане
на уговорения срок.
Неустойката като
една от формите на договорна отговорност винаги е била предпочитано средство за
обезпечаване на изпълнението, респ. за осигуряване на обезщетение при
неизпълнение. По същината си тя представлява предварително определена по
съдържание, основание и обем вторична санкционна правна последица, възникваща
от факта на неизпълнението (неточното изпълнение) на валидно поето облигационно
задължение, за което длъжникът отговаря. Тя обезпечава изпълнението на дадено
задължение и обезщетява вредите, които изправната страна би претърпяла от
неизпълнението или неточното изпълнение, без да е необходимо те да се доказват,
очертавайки се така като една специфична форма на договорна отговорност, чиито
характерни видови признаци са: автоматично възникване на неустоечното
задължение - със самия факт на неизпълнението (по причина, за която длъжникът
може да бъде държан отговорен) и независимо от наличието и конкретния обем на
реално претърпените вреди; възможност за ограничаване размера на дължимото
обезщетение, какъвто е случаят с изключителната или алтернативната неустойка;
възможност за намаляване на дължимата неустойка, т.е. за редуциране на
дължимото обезщетение.
Една
от основните функции на неустойката е обезпечително-гаранционната
(превантивната). Тя служи да обезпечи точното изпълнение на задължението, което
на още по-голямо основание важи за формите на неустоечно
задължение, предвидени, за да се кумулират с иска за
реално изпълнение. Такава по своята същност е и уговорената неустойка за
забава. Чрез обезпечителната си функция неустойката цели да въздейства преди
всичко върху съзнанието и психиката на длъжника, върху протичането на
мотивационния процес у него до падежа на главното вземане. Нейното стимулиращо
въздействие се осъществява чрез предварителното знание на длъжника за
неизбежността на санкционното въздействие в случай на виновно неизпълнение.
Следователно неустойката подтиква към осигуряване на дължимия резултат и има за
основна цел да обезпечи точното изпълнение на задължението. Вярно е, че неустойката
е количествена мяра за гражданската отговорност за неизпълнение или неточно
изпълнение на задължението и служи като обезщетение за претърпените от
неизпълнението вреди, без да е необходимо да се доказва както настъпването на
вредите, така и техният размер. Неустойката гарантира на кредитора възмездяване
на вредите в рамките на предварително определения или установен размер, като
същевременно го освобождава от сложния и дълъг процес по доказване на
претърпените вреди и техния размер (Реш. № 1577/1994
г., V г. о. ВС и Реш. по в. а. д. № 133/2001 г., АС
БТПП). Уговорената неустойка цели да репарира вредите от забавеното изпълнение,
като постави кредитора в положение, в което същият би бил при точно изпълнение,
т.е. да запази ненакърнен позитивния му договорен интерес. Конкретният случай е
именно такъв, уговорена е неустойка в случай на неизпълнение на задължения по
договора, които да обусловят прекратяване пред изтичане на уговорения между
страните срок на определено правно основание. Клаузата е индивидуално
уговорена, не е част от Общи условия, с които мобилния оператор да определя общ
регламент за всички свои клиенти, поради което съдът приема, че клаузата в т.
IV т.4 в допълнително споразумение към договор за мобилни/ фиксирани услуги с
мобилен/фиксиран номер +359********* относно претендираната
неустойка не е неравноправна и не противоречи на ЗЗП. Процесната
клауза на договора не накърнява договорното равноправие между страните, не противоречи
на добрите нрави и не е в разрез с принципа на добросъвестността при
договарянето, поради което същата поражда правни последици.
Неоснователно е и възражението на процесуалния
представител на ответника, че в случая длъжникът не бил уведомен за обявената
предсрочна писмо-покана за доброволно
плащане от 21.06.2018г. / л. 71 / и
заверено копие на удостоверение изх.№ 159/07.10.2020г. / л.72/, писмото с номер
EAN13 ********** на клиент А.В. е предадено за доставка на „Тип –топ
Куриер“ Ад на 22.06.2018г. и на 28.06.2018г. е доставено на адреса в ***. Ето
защо съдът приема, че връчването е редовно. Налице е т.нар. „фингирано връчване“, което е действително след като достигне до посочения
адрес, уговорен между страните.
С оглед на горното , съдът приема, че предявения
иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.
Ето защо и предвид
факта, че установителния иск е явно основателен и
доказан, то отговорността за разноските и в заповедното производство следва да
остане върху длъжника – ответник по настоящето производство. В този смисъл са
Определение №290/01.04.2010г. на ВКС по
ч.т.д.№ 244/2010г.; Определение № 666/13.07.2012г. на ВКС по ч.т.д.№
461/2012г.; Решение № 40 от 05.06.2012г. на ВКС по т.д.№14882011г.,
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк.дело
№ 6/2012г. ОСГТК на ВКС/.Следва ответника да бъде осъден да заплати на ищеца направените
деловодни разноски в заповедното и исковото производство, а именно сумата от 25
лв. платена държавна такса в заповедното производство, сумата от 360 лв. –
платен адвокатски хонорар в заповедното производство, сумата от 360 лв. –
адвокатско възнаграждение в исковото производство; платена държавна такса от 25
лв. в исковото производство, депозит за вещо лице в размер на 350 лв. или общо
сумата от 1170 лв.
Мотивиран
от горното и на основание чл.235,ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО предявеният
положителен установителен иск с правно основание чл.
422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК на ***с ЕИК ***седалище
и адрес на управление: ***чрез адв.З.Ц.–***
против А.Б.В. – П. с ЕГН **********,
адрес: ***, че
в полза на „***съществува вземане към А.Б.В.
– П. за
сумата от 847 лв. /осемстотин
четиридесет и седем/ лева - главница, дължима по фактура с №
**********/20.04.2018г., фактура № **********/20.05.2018г. и фактура №
**********/20.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението /21.02.2020г./ до окончателното изплащане на
вземането, за
които е издадена Заповед за изпълнение № 95/24.02.2020г. по ч.гр.д.№183/2020г.
по описа на ЧРС.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 А.Б.В. – П. с ЕГН **********, адрес: *** да заплати на ***с ЕИК ***седалище и
адрес на управление: ***сумата от 1170
/ хиляда сто и седемдесет / лв. деловодни разноски общо направени от заявителя
в исковото и заповедното производство.
На основание чл.7, ал.2 ГПК препис от решението да се връчи на страните и
пълномощника на ищеца.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд- гр.Плевен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: