№ 975
гр. Русе, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивайло Д. Иванов
при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова
като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело №
20214520101309 по описа за 2021 година
Ищецът „Гаранционен фонд” със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Граф
Игнатиев” № 2, ет.4, представляван заедно от изпълнителните директори Максим Колев и
Стефан Георгиев Стоилков, твърди, че на основание чл.288, ал.1, т.1 от КЗ /отм./ сега
чл.559, ал.1, т.1 от КЗ и споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните
фондове от 29.04.2002г. /на основата на чл.6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС/,
възстановил изплатеното от НББАЗ в качеството му на компенсационен орган, на
Национално бюро на Г. по щета № 120013/07.01.2016г. обезщетение за имуществени вреди
общо в размер на 937.84 лева /479.51 евро/, от които 239.51 евро обезщетение и 240.00 евро
такса обработка по фактура **********/17.05.2016г. за увреден при ПТП, настъпило на
27.05.2015г. лек автомобил „Мерцедес Спринтер” с ДК № *******, собственост на М.М. от
Г.. Виновен за ПТП бил ответникът, който управлявайки лек автомобил „Опел Вектра” с ДК
№ ******, около 11.30 часа при движение по Г. в посока на движение В. в промишлената
зона Б.Х. в Х. не спазил достатъчна дистанция с движещото се пред него МПС 2 и ударил
отзад спрелия пред него „Мерцедес Спринтер” с ДК № *******, собственост на М.М., като
така причинил процесното ПТП с материални щети. В нарушение на чл.249 във вр.с чл.259
от КЗ /отм./ Б.М. управлявал процесния лекотоварен автомобил, без да има за него сключена
задължителна застраховка “Гражданска отговорност”. С регресна покана поканил ответника
да възстанови платеното от ищеца, но до настоящия момент лицето не е погасило
задължението си. Поради това моли съда да постанови решение, с което да осъди Б.М., да му
заплати сумата от 937.84 лева, представляваща възстановеното от Гаранционен фонд
обезщетение за имуществени вреди в полза на Бюро на Българските автомобилни
застрахователи, които заплатили по претенция на DEUTSCHES BURO за щетите по лек
1
автомобил „Мерцедес Спринтер” с ДК № ******* при ПТП настъпило на 27.07.2015г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане. Претендира и направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически
обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира
правно предявения иск по чл.288, ал.1, т.1 от КЗ /отм./
Ответникът Б. АНГ. М. призован по регистрираните му постоянен и настоящ адрес не
е открит. Назначеният му особен представител в срока за отговор оспорва изцяло
предявения иск. Твърди, че Б.М. не е участвал в процесното ПТП, както и че НББАЗ не е
заплащал претенции по щетата на Дойче бюро Грюте карте е.Ф., съответно ищецът
неоснователно е заплатил предоставената му от НББАЗ фактура. В условията на
евентуалност оспорва и размера на претендираната щета. Прави и възражение за изтекла
погасителна давност на вземането на ищеца.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Представени са протокол и съобщение за ПТП, съставени от длъжностно лице при
Полицейски участък Хайлброн-Бьокинген, подлечатан от Прокуратура Хайлброн на
12.08.2015г., съгласно които на 27.05.2015г. ответникът Б.М., който управлявайки лек
автомобил „Опел Вектра” с ДК № ******, около 11.30 часа при движение по Г. в посока на
движение В. в промишлената зона Б.Х. в Х. не спазил достатъчна дистанция с движещото се
пред него МПС 2 и ударил отзад спрелия пред него „Мерцедес Спринтер” с ДК № *******,
собственост на М.М., като така причинил процесното ПТП с материални щети. Виновен за
настъпване на процесното ПТП бил ответникът, който и в нарушение на чл.249 във вр.с
чл.259 от КЗ /отм./ управлявал процесния лекотоварен автомобил, без да има за него
сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност”, което се установява от
представената по делото справка на „Гаранционен фонд”. Съгласно разпоредбите на
споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002г.
/на основата на чл.6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС/, ищецът възстановил
изплатеното от НББАЗ в качеството му на компенсационен орган, на Национално бюро на Г.
по щета № 120013/07.01.2016г. обезщетение за имуществени вреди общо в размер на 937.84
лева /479.51 евро/, от които 239.51 евро обезщетение и 240.00 евро такса обработка по
фактура **********/17.05.2016г. за увреден при ПТП, настъпило на 27.05.2015г. лек
автомобил „Мерцедес Спринтер” с ДК № *******, собственост на М.М. от Г.. С регресна
покана ищецът поканил ответника да възстанови платеното от ищеца, но до настоящия
момент не са представени по делото доказателства лицето да е погасило задължението си.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е суброгационен иск, с правно основание чл.288, ал.12 от КЗ /отм./, от
Гаранционен фонд, платил обезщетение против виновния причинител на вредата, който е
2
управлявал МПС без да има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
Съдът приема за доказано по делото, че на 27.05.2015г. ответникът Б.М., който
управлявайки лек автомобил „Опел Вектра” с ДК № ******, около 11.30 часа при движение
по Г. в посока на движение В. в промишлената зона Б.Х. в Х. не спазил достатъчна
дистанция с движещото се пред него МПС 2 и ударил отзад спрелия пред него „Мерцедес
Спринтер” с ДК № *******, собственост на М.М., като така причинил процесното ПТП с
материални щети. Виновен за настъпване на процесното ПТП бил ответникът, който и в
нарушение на чл.249 във вр.с чл.259 от КЗ /отм./ управлявал процесния лекотоварен
автомобил, без да има за него сключена задължителна застраховка “Гражданска
отговорност”, което се установява от представената по делото справка на „Гаранционен
фонд”. Била извършена експертна оценка на нанесените по увреденото МПС вреди и
разходите за отстраняването им, които били платени на собственика на „Мерцедес
Спринтер” с ДК № ******* - М.М. от Г., от компенсационния орган на Г. – DEUTSCHES
BURO. Последният от своя страна е предявил претенция към Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи, което действа като компенсационен орган на
територията на Република България за изплатеното застрахователно обезщетение на
собственика на увредения автомобил. Заведена е била щета на НББАЗ и във връзка с
предявените при претенции от DEUTSCHES BURO, НББАЗ е изплатило обезщетения, както
и извършените допълнителни разходи за външни услуги: хонорари за адвокат, хонорари за
вещо лице, допълнителни такси по обработка на щетата, за снимки, за преводи и др. общо в
размер на 937.84 лева.
Ищцовото дружество е възстановило изплатеното от Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи на DEUTSCHES BURO в качеството му на
компенсационен орган, по щета № 120013/07.01.2016г. сумата от 937.84 лева /479.51 евро/,
от които 239.51 евро обезщетение и 240.00 евро такса обработка по фактура
**********/17.05.2016г. за увреден при ПТП, настъпило на 27.05.2015г. лек автомобил
„Мерцедес Спринтер” с ДК № *******, собственост на М.М. от Г.. Плащането е било
извършено на 14.06.2016г., видно от преводното нареждане на л.55 от делото.
Предвид направеното плащане от Гаранционния фонд съгласно разпоредбата на
чл.288, ал.12 от КЗ /отм./, ищецът е встъпил в правата на увреденото лице и има право да
получи от причинителя на вредата платеното от него обезщетение, когато виновния водач
при настъпване на пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно
средство без да има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
Като съобрази това съдът намира, че предявеният иск е доказан както по своето
правно основание, така и по размер.
Неоснователно е и направеното от особения представител на ответника възражение, че Б.М.
не е участвал в процесното ПТП, както и че НББАЗ не е заплащал претенции по щетата на
Дойче бюро Грюте карте е.Ф., съответно ищецът неоснователно е заплатил предоставената
му от НББАЗ фактура. Участието на ответника в ПТП и неговата вина се доказват от
представените протокол и съобщение за ПТП, съставени от длъжностно лице при
3
Полицейски участък Хайлброн-Бьокинген, подлечатан от Прокуратура Хайлброн на
12.08.2015г. Тези документи по своята правна характеристика са официални свидетелстващи
документи, чиято доказателствена сила обвързва съда, докато фактическите констатации в
тях не бъдат оспорени по надлежния ред и с надлежни доказателства. Такива доказателства
по делото не са представени. Представени са по делото и доказателства, че НББАЗ е
заплатил претенциите по щетата на Дойче бюро Грюте карте е.Ф., съответно ищецът
основателно е заплатил предоставената му от НББАЗ фактура. Неоснователно е и
направеното възражение от особения представител на ответника, че е изтекла петгодишната
погасителна давност на вземането на ищеца, считано от деня на деликта 27.05.2015г. и
откриването на нарушителя. В случая съдът намира, че давността на претенцията на ищеца
тече не от деня на деликта или от датата на откриването на дееца, а от датата на която той е
извършил плащането и е встъпил в правата на увреденото лице, която дата в случая е
14.06.2016г., видно от преводното нареждане на л.55 от делото. Съгласно трайната съдебна
практика, а и правната теория, регресният иск се разглежда като особен, самостоятелен иск,
който макар и да има връзка с фактическия състав на непозволеното увреждане, възниква от
друг фактическа състав и от друг момент, а именно от датата на плащане на съответното
обезщетение в полза на увреденото при деликт лице, като изтичането на погасителната
давност спрямо прекия причинител на вредите за задължението му към увредения не е
пречка за предявяване на регресния иск спрямо него. Съгласно няколко решения на ВКС,
постановени по реда на предишния чл.290 и сл. от ГПК, за регресните искове важи общата
5-годишна давност по чл.110 и сл. от ЗЗД, която започва да тече от момента на изплащане на
обезщетението – Решение № 15/04.02.2011г. по т.д.№ 326/2010г. ІІ-ро т.о. на ВКС и др.
Същото следва и от разпоредбата на чл.288, ал.12 от КЗ /отм./, според която едва след
изплащането на съответното обезщетение, Гаранционният фонд встъпва в правата на
увреденото лице до размера на платеното и разходите по ликвидация на щетите. В случая
това право на регресния иск е възникнало на 14.06.2016г., когато ищецът е платил
обезщетението. Петгодишната давност изтича съответно на 14.06.2021г., а настоящия иск е
предявен преди изтичането й – на 08.03.2021г. Неоснователно е оспорването на размера на
щетата от страна на особения представител на ответника. Съгласно трайната съдебна
практика на ВКС /решение № 1/02.02.2011г. по т.дело № 263/2010г., 2-ро т.о. ТК на ВКС,
определение № 232/08.04.2013г. на ВКС по т.д. № 1072/2012г., 2-ро т.о./, когато се дължи
обезщетение на чуждестранно лице и поправянето на вредите е извършено в чужбина,
налице е чуждестранен елемент в правоотношението между застраховател и увреден,
свързан с характера на увреденото лице и мястото на отстраняване на вредите, затова не
може размерът на обезщетението да се определи по средни пазарни цени в България, тъй
като това не би довело до пълно обезщетяване на вредите, а следва стойността на
възстановителния ремонт да се определи по цени в случая на Г.. Дължи се стойността на
зъстановителния реминт, която в процесния случай се показва от приетите по делото
доказателства.
Като основателен и доказан по размер, предявения иск следва да се уважи изцяло,
4
като бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 937.84 лева, представляваща
възстановеното от Гаранционен фонд обезщетение за имуществени вреди в полза на Бюро
на Българските автомобилни застрахователи, които заплатили по претенция на
DEUTSCHES BURO за щетите по лек автомобил „Мерцедес Спринтер” с ДК № ******* при
ПТП настъпило на 27.07.2015г. Върху главницата следва да се присъди и законна лихва,
считано от датата на предявяване на иска – 08.03.2021г. до окончателното й изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид уважаването на предявения иск,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски от
350 лева – заплатени държавна такса за производството по делото и възнаграждение на
назначения особен представител на ответника.
Мотивиран така и на основание чл.235 и сл. от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. АНГ. М., с ЕГН: **********, с регистрирани постоянен адрес: с.Б.,
община – гр.Д.М. обл.Русенска, ул.”М.” № 5 и настоящ такъв: с.Б., община – гр.Д.М.
обл.Русенска, ул.”И.” № 10, да заплати на „Гаранционен фонд” със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.”Граф Игнатиев” № 2, ет.4, представляван заедно от
изпълнителните директори Максим Колев и Стефан Георгиев Стоилков, сумата от 937.84
лева /деветстотин тридесет и седем лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща
възстановеното от Гаранционен фонд обезщетение за имуществени вреди в полза на Бюро
на Българските автомобилни застрахователи, които заплатили по претенция на
DEUTSCHES BURO за щетите по лек автомобил „Мерцедес Спринтер” с ДК № ******* при
ПТП настъпило на 27.07.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
08.03.2021г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 350.00 /триста и петдесет/
лева - направени по делото разноски.
Съобщението за изготвеното решение да се изпрати на ответника чрез назначения му
особен представител.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Русенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5