№ 169
гр. Пловдив , 08.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и шести февруари, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Николай Х. Ингилизов
при участието на секретаря Виолина И. Шивачева
като разгледа докладваното от Николай Х. Ингилизов Административно
наказателно дело № 20215330200571 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1030-013387 от
19.11.2020 г. на М.М. - Началник Група към ОД на МВР Пловдив, Сектор
„Пътна полиция“ Пловдив, с което на М. Р. М., ЕГН ********** на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1
от ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление
/НП/ като неправилно и незаконосъобразно, издадено при съществено
нарушение на процесуалните правила, ограничили правото на защита на
жалбоподателят.
В съдебно заседание жалбоподателят М.М., редовно призован се явява
лично, представлява се от адв.Ю.С.И., която излага аргументи за отмяна на
наказателното постановление. В лично становище жалбоподателят сочи, че не
е видял че е изтекъл този номер и счита за прекалено да му вземат книжката
за 6 месеца.
Въззиваемата страна – ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция” -
редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по делото.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във
връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна
1
страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок,
предвид което е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и
в тяхната съвкупност прие за установено следното:
На 21.10.2020 г. жалбоподателят М.М. управлявал лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с регистрационен номер ***, който бил издаден със срок
на валидност 23.09.2020 г. Автомобилът не бил регистриран по надлежния
ред. Около 13.50 часа на същата дата водачът М. бил спрян за проверка в на
път II-86, км 10 + 500 в Община Родопи от служители на Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР Пловдив. При извършената проверка било
установено, че автомобилът не е регистриран по надлежния ред, а издадените
регистрационни табели са с изтекъл срок на валидност. За установеното
св.В.Б. съставил АУАН с бл.номер 974186 за нарушения на чл.141, ал.1 от
ЗДвП,. Жалбоподателят подписал същия без възражения. Въз основа на
съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление,
в което правната квалификация на установените факти била променена и се
сочело за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от
приобщените по делото писмени доказателства – НП, АУАН, справка за
нарушител/водач, оправомощителни заповеди, справка за регистрационен
номер***, справка за собственик на МПС, справка за задгранични пътувания
на жалбоподателят в периода 01.08.2020 – 31.10.2020 г., както и от
свидетелските показания на актосъставителя В.Б., които съдът кредитира като
обективни и непротиворечиви.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение
и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не са налице формални
предпоставки за отмяна на наказателното постановление, тъй като при
реализирането на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които
да водят до опорочаване на производството. По отношение спазването на са
сроковете по чл.34 от ЗАНН, съдът счита че същите са спазени.
При така изяснената фактическа обстановка и с оглед на приложените
по делото доказателства съдът намира, че е безспорно доказано да е
осъществено от страна на жалбоподателят А. административното нарушение
по чл.140, ал.1 от ЗДвП, тъй като е безспорно доказано, че жалбоподателят е
управлявал нерегистриран по надлежния ред лек автомобил.
Съдът намира, че в конкретния случай не е налице ограничено право на
защита на жалбоподателят и правилно е приложен реда на чл.53, ал.2 от
ЗАНН и в наказателното постановление е посочена като нарушена
разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, при отразената такава в акта – чл.141,
2
ал.1 от ЗДвП. Следва да се посочи, че разпоредбата на чл.141, ал.1 от ЗДвП
визира именно реда, по който се осъществява предвидената в чл.140, ал.1 от
ЗДвП регистрация на МПС, а именно – чрез издаване свидетелство за
регистрация с безсрочна или с временна валидност по образец. Ето защо и
посочване липса на валидно свидетелство за регистрация (визирано в чл.141,
ал.1 от ЗДвП), сочи по достатъчно ясен начин на установения да управлява
нерегистрирано МПС водач нарушението на чл.140, ал.1 от ЗДвП. В случая
съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона и независимо от
некоректната правна квалификация на процесното административно
нарушение, доколкото коректната такава все пак фигурира в НП – както
цифрово, така и словестно, при пълно, точно и ясно описание на
обстоятелствата, относими към съставомерността на деянието, то
анагажирането на отговорността на касатора за процесното административно
нарушение е правилно и законосъобразно. То в никаква степен не е
накърнило и правото му на защита, включващо правото му да разбере за
какво нарушение е ангажирана отговорността му, с оглед организиране на
адекватна защита. Нарушението е установено по несъмнен начин,
индивидуализиран е нарушителят и му е дадена възможност да направи
възражение във връзка с констатираното нарушение съгласно чл. 42-44 от
ЗАНН. Ето защо са налице предпоставките на чл.53, ал.2 от ЗАНН. В сочения
смисъл е и практиката на Административен съд Пловдив – Решение № 633 от
21.04.2017 г. по к.а.н.д. №339 от 2017 г.
По отношение на наложеното наказание следва да се посочи следното :
Наложената санкция за нарушението на чл.140, ал.1 от ЗДвП е определена в
минимален размер, като наказващия орган правилно е индивидуализаирал на
същата с оглед липсата на предходни нарушения.
В конкретния случай съдът счита, че не следва да се приеме случаят за
маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН по отношение на нарушението на
чл.140, ал.1 от ЗДвП. От една страна не са ангажирани доказателства то да се
явява такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обичайните нарушения от същия вид. Този извод не се променя с оглед на
обстоятелството, че след изтичане срока на валидност на временните
регистрационни табели жалбоподателят е напускал страната. Очевидно е, че
същият не е бил лишен от възможността да регистрира личния си автомобил,
поради което и няма как да се приеме случая за такъв с по-ниска степен на
обществена опасност с оглед отсъствие на жалбоподателят от страната. С
оглед на всичко това съдът счита, че липсват каквито и да било основания да
се приеме, че обществената опасност е по-малка, поради което съдът счита, че
няма как да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай.
С оглед изложеното съдът счита, че издаденото наказателно
постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1030-013387 от
19.11.2020 г. на М.М. - Началник Група към ОД на МВР Пловдив, Сектор
„Пътна полиция“ Пловдив, с което на М. Р. М., ЕГН ********** на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1
от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по
реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4