Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….
гр.
Ловеч, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ, втори касационен състав в публично заседание на пети октомври две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
МИРОСЛАВ
ВЪЛКОВ
при секретаря Татяна Тотева и в
присъствието на прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия
Вълков к.а.н.д. № 126/2021 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.
208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.
1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба от И.Д.М. *** срещу Решение № 260064/06.07.2021 г. на Ловешки районен
съд, постановено по НАХД № 214/2020 г.
По изложени доводи за
неправилност, материална незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствените правила на постановения съдебен акт се иска неговата
отмяна.
Касационният жалбоподател – редовно призован, явява се
лично и с адв. С., с пълномощно от първа инстанция.
Ответникът по делото – Регионална
дирекция по горите (РДГ) гр. Ловеч – редовно призован – представлява се от ю.к.
Т., с пълномощно, представено в о.с.з. Претендира сторени разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност на същата.
Административен съд Ловеч, втори касационен състав
намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежно
легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Ловешкият районен съд (ЛРС) е потвърдил
наказателно постановление (НП) № 1499/13.02.2020 г., издадено от Директора на РДГ
гр. Ловеч, с което на И.Д.М. ***, ЕГН: **********, са наложени административни
наказания на основание чл.266, ал.1, предл.1-во от ЗГ – глоба в размер на
200 лева, за нарушение на чл.104, ал.1, т.5 от ЗГ, на основание чл.266,
ал.1, предл.1-во от ЗГ – глоба в размер на 200 лева за нарушение на
чл.108, ал.1, т.1 от ЗГ, на основание чл.20, ал.1 от ЗАНН и чл.273, ал.1 от ЗГ
са отнети в полза на държавата вещите послужили за извършване на нарушението –
1 брой бензиномоторен трион „STIHL-MS-
За да постанови този резултат, ЛРС е приел, че НП е
издадено от компетентен орган, въз основа на редовно съставен АУАН, както и че
същото е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено във всичките му
части. Нарушението, за което е ангажирана административно наказателната
отговорност на М. е осъществено от него от обективна и субективна страна. Същото е доказано със
събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Решението е правилно.
Въззивният съд е изпълнил служебното си задължение да
проведе съдебното следствие по начин, осигуряващ обективно, всестранно и пълно
изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото.
Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила в хода на
съдебното производство. Извършеното от М. административно нарушение е безспорно
доказано с писмените доказателства, съдържащи се в административно
наказателната преписка, както и с показанията на разпитаните по делото
свидетели.
Правилни и обосновани са изводите на ЛРС, че на
02.10.2019 г. М. е отсякъл с отнетия в полза на държавата моторен трион 8 броя
дървета от габър и 1 брой дърво от цер от имот в землището на с. Пресяка,
област Ловеч, представляващ държавна горска територия, за което нямал издадено
позволително за сеч и дървесината не била маркирана с КГМ. По този начин е
осъществил от обективна и субективна страна вмененото му административно
нарушение, поради което правилно е била ангажирана административно-наказателната
му отговорност. При категоричната установеност на нарушението и неговия автор,
основателно касационния жалбоподател е бил санкциониран по законовите текстове на
чл.108, ал.1, т.1 и чл.104, ал.1, т.5 от ЗГ. Правилно и законосъобразно също
така, съобразявайки разпоредбата на чл.18 от ЗАНН АНО му е наложил две отделни
административни наказания на основание чл.266, ал.1, предл.1-во от ЗГ, тъй
като с едно деяние М. е осъществил съставите на две отделни административни
нарушения.
Настоящата съдебна инстанция споделя напълно
изложеното в мотивите на ЛРС, а именно, че редът за провеждане на сечи,
независимо дали са в частен или държавен горски фонд е подробно указан и
разписан в Закона за горите и подзаконовите актове по прилагането му. Никъде в
тях, преди подготвянето на съответните документи и най-вече, преди издаването
на позволително за сеч не се допуска отсичането на дървесина, в т.ч. и като
„подготовка“ на имот, за който евентуално ще бъде издадено позволително.
Правилно също така, съдът е приел, че вторият АУАН
бланков № 000391 от 29.11.2019 г. (този въз основа на който е издадено
обжалваното пред ЛРС НП) е бил съставен законосъобразно, при спазване на
установените в ЗАНН правила. Касационният жалбоподател е бил надлежно поканен,
а отказа му да получи поканата е бил надлежно оформен с подписите на двама
свидетели. Процедурата по съставянето и връчването на АУАН е била спазена.
Напълно се споделят и изводите на ЛРС досежно
разпоредбата на чл. 273, ал. 1 от Закона за горите, а именно, че в тази си част
Закона за горите се явява специален по отношение на ЗАНН и че с формулировката
„…че са били използвани независимо или против волята на собственика им“ в
разпоредбата на чл.273, ал.1 от ЗГ, законодателят е имал предвид, че собственикът следва да не знае, че нарушителят
е използвал веща му или ако е знаел, да се е противопоставил на това.
Извършеното административно нарушение не представлява
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, както правилно и с подробни
мотиви е приел ЛРС.
Правилно също така, първостепенният съд е приел, че
при определяне размера на санкциите са били съобразени всички обстоятелства, съобразно
разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, като са били наложени глоби малко над
предвидения от закона минимум.
С оглед изложеното, касационната жалба е
неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в
съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и с оглед своевременно
направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника за
присъждане на сторени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
120,00 лв., настоящият съдебен състав счита, че следва да бъде уважено, като
същото е в рамките на предвидения в чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ размер.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1,
изр. последно от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК,
Административен съд Ловеч, втори касационен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260064/06.07.2021
г. на Ловешкия районен съд, постановено по НАХД № 214/2020 г.
ОСЪЖДА И.Д.М. ***, ЕГН: **********
да заплати на Регионална дирекция по горите - Ловеч сумата от 120,00 /сто и
двадесет/ лева, представляващи сторени разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: