М О Т И В И
към Присъда по НОХД № 2982 по описа за 2017 година
на ПРС
След проведено ДП № 430/2013г. по описа на Отдел “Икономическа
полиция“ при ОДМВР Пловдив, на основание внесен в Районен съд гр.Пловдив
обвинителен акт е било образувано НОХД № 218/2015г. по описа на съда по което дело
подсъдима З.И.Н. с Присъда № 297 от 28.10.2016г.
е призната за виновна за извършено през периода 14.05.2010г. – месец май 2013
година в с.Цалапица и гр.Пловдив престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209,
ал.1 , вр. чл.26, ал.1 от НК и е наложено наказание две години лишаване от
свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим.
Присъдата е била обжалвана от
подсъдимата Н. *** и образувано ВНОХД № 2691/2016г. по което дело състав на
съда с Решение от 15.03.2017г. е отменил Присъда № 297 от 28.10.2016г. по НОХД №
218/2015г. по описа на ПРС и е върнал делото на Районна прокуратура Пловдив за
ново разглеждане и отстраняване на посоченото в обстоятелствената част на
решението съществено процесуално нарушение.
В изпълнение на Решение на Окръжен
съд гр.Пловдив, от Районна прокуратура гр.Пловдив е
повдигнато ново обвинение срещу З.И.Н. ***, ЕГН ********** и предадена на съд за извършено престъпление по чл.210,
ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК а именно за това, че през периода
- 14.05.2010г. до 24.06.2013г. в с.Цалапица,
обл.Пловдив и гр.Пловдив, при условията на продължавано престъпление, с цел да
набави за себе си имотна облага е възбудила и поддържала заблуждение у: К. А.П.
ЕГН **********, Д.Я.Н. ЕГН **********, Г.П.Ц. - М. ЕГН **********,
К.А.Т. - Г. ЕГН **********, Г.Г.Т. ЕГН **********, М.Д.Д. ЕГН**********,
Р.С.Е. ЕГН**********, Х.А. ЛНЧ**********, В.А.Д. ЕГН ********** и Г.С.Д. ЕГН**********
както следва:
-На неустановена дата през месец април 2011г. в гр.Пловдив е
възбудила и до 20.11.2012г. поддържала у К. А.П.
ЕГН ********** заблуждение и с това е причинила на Е.А.П. ЕГН********** имотна
вреда в общ размер на 1740 лева;
-На неустановена
дата през лятото на 2011г. в с.Цалапица, обл.Пловдив
е възбудила и
до края на месец октомври 2012г. поддържала у Д.Я.Н.
ЕГН ********** заблуждение и с това е причинила на Д.Я.Н. ЕГН ********** имотна
вреда в общ размер на 3250 лева;
-На 26.03.2011г.
в гр.Пловдив е възбудила и до 24.06.2013г. поддържала у Г.П.Ц. - М. ЕГН ********** заблуждение и с това е
причинила на Г.П.Ц. - М. ЕГН ********** имотна вреда в общ размер на
4960,80 лева;
-На 20.03.2013г.
в гр.Пловдив е възбудила и до 10.05.2013г. поддържала у К.А.Т. - Г. ЕГН **********
заблуждение и с това е причинила на К.А.Т. -Г. ЕГН ********** имотна вреда в
общ размер на 9250 лева;
-На неустановена
дата през месец ноември 2011г. в с.Цалапица, обл.Пловдив е възбудила и
до месец ноември 2012г. поддържала у Г.Г.Т. ЕГН **********
заблуждение и с това е причинила на Г.Г.Т. ЕГН ********** имотна вреда в общ
размер на 3200 лева;
-На 14.05.2010г.
в с.Цалапица, обл.Пловдив и в гр.Пловдив е възбудила и
до пролетта на 2011г. поддържала у М.Д.Д. ЕГН **********
заблуждение и с това е причинила на М.Д.Д. ЕГН ********** имотна вреда в общ
размер на 10800 лева;
-На неустановена дата през лятото на 2011г. в гр.Пловдив, обл.Пловдив е възбудила у М.Д.Д. ЕГН **********
и Р.С.Е. ЕГН********** заблуждение и с това е причинила на Р.С.Е. ЕГН**********
имотна вреда в общ размер на 5000 лева;
-На неустановена
дата през месец септември 2010г. в с.Цалапица,
обл.Пловдив е възбудила у М.Д.Д. ЕГН ********** и Х.А. ЛНЧ**********
заблуждение и с това е причинила на Х.А. ЛНЧ********** имотна вреда в общ
размер на 2000 лева;
-На неустановена
дата през месец май 2011г. в гр. Пловдив
е възбудила и до 21.02.2013г. поддържала у В.А.Д.
ЕГН ********** и Г.С.Д. ЕГН********** заблуждение и с това е причинила на В.А.Д.
ЕГН ********** и Г.С.Д. ЕГН********** /съпрузи/ имотна вреда в общ размер на 28800
лева, като общият размер на причинената вреда е 69 000.80 лева, като причинената
вреда е в големи размери.
В съдебно заседание по негова молба бе
конституиран в качеството на граждански ищец и частен обвинител Е.А.П. и приет за
съвместно разглеждане с наказателния процес предявения от него срещу
подсъдимата З.Н. граждански иск в размер на 1740 лева, представляващ
обезщетение за имуществени вреди, причинени от деянието по чл.210, ал.1, т.5, вр.
чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на
извършване на деянието, до окончателното им изплащане.
Същия чрез своя повереник адв.Н.М.
изрази мнение, че събраните по делото доказателства обосновават обвинението по
посочения по-горе текст от НК и моли Съда да осъди подсъдимата Н. и да
уважи предявения срещу нея граждански
иск.
В съдебно заседание по негова молба бе
конституиран в качеството на граждански ищец и частен обвинител Д.Я.Н. и приет
за съвместно разглеждане с наказателния процес предявения от него срещу
подсъдимата З.Н. граждански иск в размер на
3250 лева, представляващ обезщетение за имуществени вреди, причинени от
деянието по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, ведно
със законната лихва от датата на извършване на деянието, до окончателното им
изплащане.
Същия чрез своя повереник адв.Н.М.
изрази мнение, че събраните по делото доказателства обосновават обвинението по
посочения по-горе текст от НК и моли Съда да осъди подсъдимата Н. и да
уважи предявения срещу нея граждански
иск.
В съдебно заседание по нейна молба
бе конституирана в качеството на граждански ищец и частен обвинител Г.П.Ц. – М.
и приет за съвместно разглеждане с наказателния процес предявения от нея срещу
подсъдимата З.Н. граждански иск в размер на
4960,80 лева, представляващ обезщетение за имуществени вреди, причинени
от деянието по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК,
ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието, до окончателното
им изплащане.
Същата лично и чрез своя повереник
адв.Н.М. изрази мнение, че събраните по делото доказателства обосновават обвинението
по посочения по-горе текст от НК и моли Съда да осъди подсъдимата Н. и да
уважи предявения срещу нея граждански
иск.
В съдебно заседание по нейна молба
бе конституирана в качеството на граждански ищец и частен обвинител К.А.Т. – Г.
и приет за съвместно разглеждане с наказателния процес предявения от нея срещу
подсъдимата З.Н. граждански иск в размер на
9250 лева, представляващ обезщетение за имуществени вреди, причинени от
деянието по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, ведно
със законната лихва от датата на извършване на деянието, до окончателното им
изплащане.
Същата лично и чрез своя повереник
адв.Н.М. изрази мнение, че събраните по делото доказателства обосновават
обвинението по посочения по-горе текст от НК и моли Съда да осъди подсъдимата Н.
и да уважи предявения срещу нея граждански
иск.
В съдебно заседание по тяхна молба
бяха конституирани в качеството на граждански ищец и частен обвинител В.А.Д. и Г.С.Д.
и приет за съвместно разглеждане с наказателния процес предявения от тях срещу
подсъдимата З.Н. граждански иск в размер на 28800 лева, представляващ
обезщетение за имуществени вреди, причинени от деянието по чл.210, ал.1, т.5, вр.
чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на
извършване на деянието, до окончателното им изплащане.
Същите чрез своя повереник адв.Н.М.
изразиха мнение, че събраните по делото доказателства обосновават обвинението
по посочения по-горе текст от НК и молят Съда да осъди подсъдимата Н. и да
уважи предявения срещу нея граждански
иск.
В съдебно заседание по негова молба
бе конституиран в качеството на граждански ищец Х. А. и приет за съвместно разглеждане с
наказателния процес предявения от него срещу подсъдимата З.Н. граждански иск в
размер на 2000 лева, представляващ обезщетение за имуществени вреди, причинени
от деянието по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК,
ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието, до окончателното
им изплащане.
Граждански ищец Х.А., при
пледоариите по същество на делото не се явава и не представя становище относно
приетия за съвместно разглеждане граждански иск.
В съдебно заседание по нейна молба
бе конституирана в качеството на граждански ищец и частен обвинител М.Д.Д. и приет
за съвместно разглеждане с наказателния процес предявения от нея срещу
подсъдимата З.Н. граждански иск в размер на 8000 лева, представляващ
обезщетение за имуществени вреди, причинени от деянието по чл.210, ал.1, т.5, вр.
чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на
извършване на деянието, до окончателното им изплащане.
Граждански ищец М.Д., при
пледоариите по същество на делото не се явава и не представя становище относно
приетия за съвместно разглеждане граждански иск.
Представителят на Районна прокуратура - Пловдив поддържа така
повдигнатото обвинение срещу подсъдимата З.Н. и представя доводи на доказаност. Моли съда да признае подсъдимата З.Н. за виновна за извършено
престъпление така както е посочено в обвинителния акт и да и наложи наказание, при условията
на чл.54 от НК, съобразено с разпоредбата на чл.355, ал.2 от НПК а именно
лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. По отношение предявените граждански искове представителят
на Районна прокуратура Пловдив представи становище за доказаност по оснорание и размер, и поиска да бъдат
уважени, като по отношения на техния уважен размер преценката се предостави на
съда.
С оглед изхода на делото от
представителят на Районна прокуратура Пловдив се поиска направените разноски по
делото да бъдат възложени на подсъдимата З.Н., както и приложените по делото
веществени доказателства – документи, да останат за срока на съхранение.
Адв.Н.М. – повереник на
частните обвинители Е.П., Д.Н., Г.Ц. – М., К.Т.
– Г., В.Д. и Г.Д. в пледоарията си изрази становище за доказаност на
обвинението и признаването на подсъдимата Н. за виновна по предявеното и
обвинение и налагане на наказание
ориентирано към максималния размер за съответното деяние. С оглед изхода
на делото поиска да бъдат заплатени от подсъдимата Н. направени разноски по
делото.
Подсъдимата З.И.Н. се явава и
лично участва в наказателното произвоство. Не се признава за виновна и упражни
правото си да не дава обяснения. В право на лична защита заяви че се придържа
към изразеното от нейния служебен
защитник адв.Д.. При последната си дума заяви желание да бъде призната за
невинна.
Адв.Х.Д. – служебен защитник на
подсъдимата Н., пледира не доказаност на обвинението и приетите за съвместно
разглеждане граждански искове. В пледоарията си представи доводи по същество на
искането си към съда за признаване подзащитната му Н. за невиновна и
оправдаване по предявеното и обвинение.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намери за установено следното:
Подсъдимата
З.И.Н. е родена на *** ***, обл.П., ул.“И.Б.“ № **, б., българска гражданка,
със средно образование, трудово ангажирана, омъжена, неосъждана, ЕГН **********.
От
приетата по делото справка съдимост относно подсъдимата з.Н. се установи че
същата не е осъждана, както и че не ебила освобождавана от наказателна
отговорност и да и е налагано административно наказание глоба по реда на чл.78а
от НК.
При
разглеждане на наказателното дело подсъдимата декларира трудова ангажираност с
работодател фирма „*****“ гр.Пловдив.
През периода 14.01.2002г.
до 14.03.2013г. подсъдимата З.Н. ***, като
първоначално била назначена на длъжност *****при *****. В последствие – с
допълнително споразумение към трудов договор № 62 от 01.04.2008г. била
назначена на длъжността *****ТСУ-ОС при ****“. С допълнително споразумение №
114 от 27.02.2013г. към трудовия договор същата била назначена на длъжността *****в ПУ при ****“.
Със
Заповед № 145/14.03.2013г. на кмета на Община„Родопи“ по повод на подадено
заявление от страна на З.Н., трудовото правоотношение мужду подсъдимиата Н. ***
било прекратено на основание чл.325,
ал.1, т.1 от КТ / прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие /.
През
периода от месец юли 2000г. до месец януари 2011г. в **** работила и свидетелката
С. Й. която до 2004г. заемала длъжността ****Общинска собственост, а след това
- до напускането и през 2011г. – **** Общинска собственост. От 07.12.2011г. ****на
Отдела била свидетелката Р.М.. В общината имало съставени комисии за картотекиране
на хора, които имали дългогодишни спестовни влогове, както и такава за
настаняване в общински жилища и продажба на общинска земя. В такава комисия
участвали свидетелките Й. и М., а подсъдимата Н. не е участвала в никои от
посочените комисии, въпреки че съобразно длъжностната й характеристика, като *****ТСУ-ОС
при ****“, можело да участва в комисии свързани с общинско имущество. Реално
работата, която извършвала подсъдимата Н. се изрязвала в актуализация на архива
на общинската собственост, съхраняване на досиетата в архива на ****“, вписване
на актове в Агенцията по вписванията, отнасящи се частна и публична общинска
собственост, получаване на скици от ОСЗГ„Родопи“ и кадастърни. В последствие на
подсъдимата били отнети по – голяма част от горепосочените правомощия и бил
ограничен достъпът й до преписките, влизащи в ОС – ****“, като работата й се
свеждала до попълване на молби - декларации по обстоятелствена проверка, което се
състояло в заверяване на молба – декларация за това дали има съставен Акт за
общинска собственост. На посочения документ подсъдимата се подписвала като
изготвил. При работата си Н. контактувала с различни граждани, посещаващи отдел
„Общинска Собственост“ – ***“. Процедурата за закупуване на част от общинска
земя била следната: след като лицето подадяло молба за закупуване на такава
земя или недвижим имот, същата се входирала в деловодството, образувала се
преписка, като към молбата се прилагала скица – проект, изготвена от
правоспособен проектант. В зависимост от това дали същата била насочена до
Кмета или до Отдел „Общинска собственост”, се разпределяла по различен начин. В
единия от случаите молбата отивала в отдел „Общинска собственост” за
доокомплектоване, като в последствие била изпращана в ОС – ****“, който
следвало да реши дали съответната публична
общинска собственост следвало да придобие статут на частна. След
съответното решение преписката била изпращана в отдел ТСУ, за да бъде изготвен
ПУП за промяна на частта. В последствие, експертния съвет при Отдела следвало
да обяви промяната, като след това Кметът на Общината следвало да издаде
заповед за промяна на частта на ПУП. На следващ етап от отдел ТСУ се издавала
скица, която се изпращала в отдел ОС за съставяне на идеална част от имота –
съсобственост на ***“. От отдел ОС се съставял акт за съответните идеални
части, след което окомплектованата преписка се изпращала в общински съвет.
Подсъдимата
Н. издавала подобни актове за общинска собственост. Изпратената преписка се
разглеждала от комисия от Общинския съвет, като след получено разрешение да се
закупи частта, Комисията изисквала от отдел ОС оценка, изготвена от лицензиран
оценител на идеалните части. Преписката отново се окомплектовала от „Общинска
собственост”, вече с изготвената оценка и данъчна оценка на имота и се внасяла
за разглеждане на заседание на Общинския съвет за приемане на решение за
продажба на идеални части. След изтичане на законоустановения срок решението
било изпращано в отдел „Общинска собственост” за предприемане на действия по
продажбата. Въз основа на решението на Общинския съвет за продажбата, отдел
„Общинска собственост” подготвял заповед на Кмета за частта, като в същата били
описани трите банки и банковите сметки, по които следвало да бъдат преведени
парите. По едната от тях се превеждала сумата за продажната стойност на
продаваемите части, по втората се превеждала сумата по Закон за местните данъци
и такси, а по третата – сумата от 5 %
режийни разноски по сделката съобразно Наредбата на Общинския съвет за
дължимите суми от страна на купувачите. Заповедта се връчвала на лицето за
внасяне на сумите по банковите сметки и след представяне на копията от
платежните нареждания се изготвял договор за покупко – продажба, който се
подписвал от двете страни и се внасял от купувача за вписването му в Агенция по
вписванията. В последствие вписаният договор следвало да се представи в отдел
ОС заедно със заявление, което се входирало и резолирало от Кмета. Въз основа
на всичко това се изготвяла заповед за отписване на идеални части от актовите
книги за общинска собственост и едва тогава лицето влизало във владение на тези
части.
Подсъдимата З.Н. била позната на доста лица, живущи в с.Цалапица, като
работеща в *****“. Отделно от това Отдела при Общината се посещавал от различни
лица, желаещи да закупят общински имоти или да наемат такива. В тази връзка
подсъдимата се запознала с различни лица, сред които свидетелите К. П., Д.Н., Г.Ц.
- М., К.Т. – Г., Г.Т., Р. А., Х.А., М.Д., В. и Г. Д. Пред свидетелите
подсъдимата Н. се представяла, като служителя в ***“, занимаващ се с общинската
собственост. Същата твърдяла, че е в комисията за отдаване на общински имоти и
продажба на имоти в Община„****, както и че е на граждански договор към Община
„****, където била включена в комисия, занимаваща се с общински имоти.
Всички тези действия и
убедителното поведение от страна на подсъдимата Н., че се занимава с тази
дейност, че е включена в комисии и пряко отговаря за продажбата или отдаването
под наем на общински имоти, както и фактът че свидетелите знаели, че работи в
отдел ***при ***“, ги мотивирало същите да й се доверяват и да й предават
различни документи и посочени им от нея суми под предлог, че са необходими за
различни такси, услуги, вписвания, заверки, закупуване на имоти и други
държавни такси. Това в действителност не отговаряло на истината, а по този
начин подсъдимата си набавяла различни по размер средства, с които се
облагодетелствала, без да има каквото и да било намерение, а и възможност, да изпълни
поетите задължения.
По описания по – горе начин
подсъдимата се представила пред свидетел К. А.П., който бил помолен от брат си
– свидетел Е.А.П. да закупи на негово
име недвижим имот в землището на с.Храбрино, обл.Пловдив, като за тази цел му
предоставил нужните средства. Свидетел Е.
*** и по тази причина не можел лично да се ангажира с тези действия. По тази причина на неустановена дата през
месец април 2011г. свидетел К. П. ***
Отдел„****” находяща се в гр.Пловдив при подсъдимата З.Н., служител в
отдела. Свидетел К. П. обяснил, че желае
да закупи от името на брат си изоставена нива в землището на с.Храбрино и
попитал какъв е реда. Като служител на ***“ подсъдимата Н. му обяснила, че е
необходимо да й даде 60 лева за оценка на имота. Сумата щяла да му бъде
възстановена ако не се стигнело до продажба на имота. Свидетел К. П. дал поисканата сума, като за нея подсъдимата Н.
не му дала разписка. Обяснила му, че бележката за внасяне на сумата ще бъде
прикрепена към преписката, отнасяща се до закупуване на имота.
На 25.07.2011г., в гр.Пловдив
подсъдимата Н. и свидетел К. П. се срещнали, при което Н. обяснила на свидетеля
че оценката на имота е 2400 лева, като в тази връзка му поискала и той й дал
сумата от 800 лева, като капаро за закупуване на имота в присъствието на бащата
си – свидетел А.И.П.. Подсъдимата Н. обяснила, че ще внесе парите в касата и не
дала разписка за внесената сума, тъй като щяла да я приложи към преписката.
На 24.10.2012г., в гр.Пловдив
свидетел К. П. отново дал сума, поискана му от подсъдимата Н. в размер на 700
лева, за която му било обяснено от нея, че представлява вноска по заплащане на
самия имот и отново не получил разписка за внесената сума. Подсъдимата му
казала, че вече е дал 1560 лева и ако сделката не се осъществи, Община„****“ ще
му върне сумата, тъй като процедурата била такава и преписката се съхранява в
общината.
При една от срещите им,
подсъдимата Н. се похвалила, че работи в ****“ на граждански договор и била
член на комисия за продажба на общински жилища. Предложила на свидетел К. П. да закупи общинско жилище, като
последният след разговор с брат си,
попълнил молба от негово име за закупуване на общинско жилище с дата
20.11.2012г. В тази връзка свидетел К. П. дал на подсъдимата Н. сумата от 180
лева, поискана му от нея във връзка с покупката. Всички средства, които свидетел
К. П. предавал на подсъдимата били от средствата предоставени му от неговия
брат – свидетел Е.П.. През цялото време подсъдимата Н. уверявала свидаетел К. П.,
че всичко свързано с продажбата на общинския имот, се придвижва от нея и е
наред, като е въпрос само на време за окончателното сключване на договор. Дори
през същия месец на 2012г. в гр.Пловдив за да бъде по убедителна в твърденията си, свидетел
К. П. бил поканен от подсъдимата Н. на оглед на апартамент, нает от
нея за кратък период от време, находящ се в гр.Пловдив, ул.“С. Муткуров“ № 2,
ет.3, ап.9. За същият този апартамен, подсъдимата Н. заявила на свидетел К. П. че може да закупи
за брат си, ако го хареса. На посочения адрес свидетел К. П. ходил два пъти,
като в един от случаите се срещнал
случайно със свидетелите В.А.Д. и Г.С.Д.
които също го разглеждали.
След като в продължение
на месеци свидетел К. П. не получил резултати нито за сделката с имота в с.Храбрино,
нито за апартамента, общинска собственост, той уведомил подсъдимата Н., че иска
парите да му бъдат върнати. След многократни уговорки тя му върнала на няколко
пъти част от получените пари, като сумата възлизала на 660 лева, от общо
дадената от него на подсъдимата Н. сума
в размер на 1740 лв. След 06.05.2013г. подсъдимата Н. спряла да отговаря на
обажданията на свидетел К. П.. Свидетел К. П. отишъл да търси подсъдимата Н. ***,
където му казали, че същата вече не е на работа. Отишъл да я търси и в ****”
където разбрал, че няма такъв служител.
През 2007г., свидетелите Д.Я.Н. и П.М.Х. *** със статут на земеделска земя.
Тъй като имали намерение да се строи къща следвало да се смени статута на
земята. Свидетел Х. заминал по работа извън страната, като действията по смяна
на статута на земята предприел свидетел Н.. През лятото на 2011г., на
неустановена дата, свидетел Н. и
съпругата му – свидетелката Н.Ц. Н. отишли
в дома на подсъдимата Н. ***, тъй като знаели, че тя е служител в ***“. Свидетел Н. обяснил на подсъдимата Н. какви са
намеренията им, при което подсъдимата заявила, че трябва да се смени статута на
парцела с право на строеж, както и че трябва да се плати сумата от 1850 лева, която
да й се предаде за смяна на статута, но процедурата щяла да бъде бавна и щяла
да отнеме около година и половина.
На неустановена дата през
лятото на 2011г., свидетел Н. занесъл
поисканата му от подсъдимата сума в размер на 1850 лв. в дома на Н.. При
предаване на парите трети лица не присъствали и документ за дадените пари не
бил съставен. В последствие свидетел Н. започнал често да посещава дома на
подсъдимата Н.,***, където знаел, че тя работи, за да се интересува до къде е
стигнала процедурата, но всеки път подсъдимата Н. му обяснявала, че е необходимо време за да се
смени статута. През месец октомври 2012г. подсъдимята Н.
се обадила по телефона на свидетел Н. и го поканила да иде до дома и в
с.Цалапица да скицата вземе скицата на
имота и дадените от него пари за имота. В разговора в дома си, подсъдимата Н.
споменала че неин познат си сменил статута на имота за сумата от 1400 лв. и му
предложила, ако той желае това, тя да го направи. В края на същия месец свидетел
Н. дал поисканата му от подсъдимата Н. сума от 1400 лева за смяна на статут, като за
това отново не бил подписан от страните никакъв документ. В последствие свидетел
Н. *** и разбрал, че при посочената му от подсъдимата служителка, няма
входирана молба от негово име за смяна статута на земята му.
Свидетелката Г.Ц. – М.
имала наследствен имот в с.Цалапица, обл.Пловдив и познавала подсъдимата Н.,
като живуща ***. Тъй като знаела, че подсъдимата работи в ***“, се обърнала към
нея като й обяснила, че желае да закупи зелената площ пред наследствения си
имот, която била общинска собственост. Подсъдимата Н. и обяснила, че процедурата е
дълга и че ще й струва около 2800 лв., като преди това трябвало да занесе
всички суми при нея в кабинета й в ***“, тъй като според нея трябвало
квитанциите за платените суми да бъдат приложени към преписката при внасянето й
в Общинския съвет. Така на 26.03.2011г., в гр.Пловдив свидетелката Ц. – М. предала
на подсъдимата сумата от 300 лв., а в последствие и различни суми, като към
24.06.2013г. общата им стойност възлизала на 4960.80 лв. През цялото време подсъдимата
Н. уверявала свидетелката Ц. - М. че
придвижвала нейните документи и дори и показвала различни вносни бележки, за
които твърдяла, че ги е приложила към преписката й, като свидетелката мислела,
че са внесените от нея суми. На по – късен етап свидетелката Ц. – М. разбрала,
че подсъдимата е уволнена от работа, като след извършена от нея проверка,
установила че такива суми не са били внасяни от подсъдимата Н. ***. След много
разговори последната й върнала само сумата от 500лв.
Свидетелката К.Т. - Г. *** и именно от там
познавала подсъдимата. За нея знаела, че работи в ****“ гр.Пловдив и дори, че била началник на отдел „Общински
имоти”. На 20.03.2013г., в гр.Пловдив подсъдимата посетила магазина, стопанисван от
свидетелката и след проведен разговор с нея я уверила, че участва в комисия за
настаняване на хора в общински жилища, тъй като знаела от свидетелката Т. - Г. ***
със семейството си на квартира. Подсъдимата Н. я уверила, че може да й
съдейства за закупуване на общинско жилище и че в момента Общината се нуждаела
от средства. Казала й, че ще подготви необходимите документи и ще ги придвижи,
а свидетелката трябвало да подготви само необходимите пари. Свидетелката Г. събрала
наличната сума и, мотивирана от подсъдимата по описания начин, на 20.03.2013г.
в гр.Пловдив и дала сумата от 4000 лв., след което давала на подсъдимата Н.
различни суми, като последната от които на предала на 10.05.2013г. Така свидетелката
Г. дала на подсъдимата сума в общ размер на 9250лв. Междувременно подсъдимата Н.
непрекъснато я посещавала в магазина в
гр.Пловдив и я уверявала, че е придвижила документите й, като й носела различни
такива за подпис, а именно молба, предварителен договор за покупко – продажба
на имот на стойност 36000лв., който свидетелката Т. - Г. подписала и й върнала.
Подсъдимата обяснила, че ще бъдат настанени в описаният в договора за покупко –
продажба апартамент, като следвало да заплатят различни вноски, които трябвало
да дава на ръка на подсъдимята Н.. Именно в тази връзка свидетелката Т. - Г. предавала различните суми на подсъдимата до
20.03.2013г. В последствие пострадалата разбрала от свидетелката Н.С., че
подсъдимата Н. не участва в комисия за настаняване на хора в общински жилища и
че има и други лица, които са били измамени от нея по сходен начин. След
множество разговори, подсъдимата Н. върнала на свидетелката Г. сумата от 1300лв.,
след което преустановила контактите си с нея.
Свидетелката Г.Т. и
подсъдимата Н. ***, и като такива били в
близки отношения. Свидетелката Т. знаела че подсъдимата работи в ***“, като
последната била казала, че работи като ****на отдел „Общински имоти“. При това
двете дори пътували всяка сутрин заедно до гр.Пловдив с личния автомобил на свидетелката
Т..
През месец ноември 2011г.,
подсъдимата посетила дома на свидетелката Т.,*** продавала общински имот
находящ се в с.Дедево, обл.Пловдив, местността „Топила”. Обяснила й също, че
стойността на имота с № *** по регулационния план в землището на с.Дедево, съобразно
държавната оценка, била 3200 лв. Заявила й също, че оценката се изготвяла от „Пловдивинвест
– 21“АД, тъй като Община „Родопи“ я искала от лицензирания оценител. Отделно от
това й разяснила, че Общината подготвяла всички документи във връзка с
продажбата, а имота щял да бъде обявен на търг. Обяснила, че свидетелката Т. може да не присъства на търга и че тя щяла да
уреди всичко свързано с него. През месец ноември 2011г., подсъдимата Н. дори завела свидетелката Т. на два пъти на оглед на имот, намиращ се в
с.Дедево, обл.Пловдив. При тези огледи присъствали съпругът и синът на свидетелката
Т., които също харесали имота. Това не отговаряло на истината, но мотивирана от
подсъдимата по описания начин свидетелката
Т. решила да закупи недвижимия имот. На свидетелката Т. подсъдимата Н.
представила едно заявление за участие в търг. Свидетелката Т. попълнила
заявлението до Кмета на Общината, съдържанието на което й било продиктувано от подсъдимата
Н., както и заявка за поемане на
задължение. В последствие попълнила и декларация от 30.11.2011г., с която
декларирала, че не е неизправна страна по договори, сключени с Община „Родопи“
и че не нарушава актове на Общински съвет „Родопи”. Отделно от това заверила с
„вярно с оригинала“ и положила подпис на лист, на който била ксерокопирана
личната й карта. Относно необходимата сума за
закупуване на имота, подсъдимата Н. казала на свидетелката, да й я
предаде на нея, а тя щяла от своя страна да я внесе в касата на Община
„Родопи”. Така неколкократно през периода месец ноември 2011г. до месец ноември
2012г., свидетелката Т. предавала
различни суми на подсъдимата Н., последната от които през м. ноември 2012г.
Общият размер на средствата възлизал на 3200лв., като през цялото време
подсъдимата обяснявала на свидетелката Т. че всичко е наред, че е придвижила нещата и че
е въпрос на време, за да приключат със закупуването на имота. Междувременно,
обаче, при посещение в с.Дедево, обл.Пловдив свидетелката забелязала, че имота,
който трябвало да закупува, бил вече застроен. При въпрос към подсъдимата Н.,
същата уверила свидетелката Т. че ще попълни нова декларация и че ще може да
закупи друг имот, но това така и не станало, нито подсъдимата върнала парите,
дадени й от свидетелката за закупуване на гореописания имот.
Свидетелката М.Д. и подсъдимата Н.
се запознали в началото на 2010г., в Общинска служба „Земеделие и гори“ гр.Пловдив,
като двете се сприятелили, още повече че подсъдимата Н. споделила на
свидетелката Д. че е леля на неин колега в дружество „****, където свидетелката
работела. Двете поддържали приятелски отношения при което свидетелката Д. услужвала с различни суми пари на подсъдимата,
искани й по различни поводи. На 14.05.2010г., в с.Цалапица, обл.Пловдив подсъдимата
Н. поискала от свидетелката Д. сума в по – голям размер, а именно
8 000лв., които обяснила, че й трябвали, за да помогне на своя приятелка. Подсъдимата
Н. обяснила на свидетелката Д., че нейната приятелка щяла да изтегли кредит, от
който да й върне парите, като дори й обещавала, че ще я срещне лично с тази
нейна приятелка, което обаче така и не станало. Поради това, че сумата, поискана
й от подсъдимата Н. била доста голяма, свидетелката Д. решила, че иска да подпишат съответен документ
за предаването й. Така в с.Цалапица, обл.Пловдив бил оформен Запис на заповед
от 14.05.2010г. за сумата от 8000лв., която подсъдимата подписала лично при
предаването й. В последствие, въпреки просрочената дата на предявяване,
упомената в Записа на заповед, сумата получена от подсъдимата Н. в размер на 8000лв.,
не била върната. Това не станало и независимо от проведените разговори между
двете. Нещо повече - подсъдимата смятала да се сдобие с още средства, с които
да се облагодетелства. Поради това в изпълнение на това си намерение, на
неустановена дата през месец септември 2010г. подсъдимата Н. се обадила по
телефона на свидетелката Д. която в момента била в с.Цалапица, обл.Пловдив на
местоработата си. Подсъдимата Н. с
разтревожен глас й обяснила, че баща й е в много тежко здравословно състояние и
трябвало спешно да го оперират и не й достигали пари за операцията му. В тази
връзка подсъдимата Н. помолила свидетелката Д. да й услужи със сумата от
2 000лв., които обещала да й върне в най – кратък срок. Свидетелката й
обяснила, че няма такава сума на разположение, която да й даде. По време на
разговора в офиса на дружеството „***, присъствал и свидетел Х.А. – собственик
на същото. Той станал свидетел на разговора и тъй като разбрал за какво става
дума, се намесил като заявил, че има такава сума в себе си. Свидетел А. разбрал, че се касае за сума в заем за
възникнал здравословен проблем и предвид факта, че подсъдимата Н. била близка
приятелка със свидетелката Д. решил да
предостави на подсъдимата сумата от 2000лв. Последната се появила след около 15
минути в офиса на дружеството, който се намирал в с.Цалапица, обл.Пловдив при
свидетелите Д. и А., като последният разпоредил на Д. да вземе сумата от 2000лв.
от касата в офиса и същата ги предала на подсъдимата Н.. Подсъдимата взела
сумата от 2000лв., след което обещала до няколко дни да ги върне. Това, обаче,
така и не се случило, като в последствие подсъдимата Н. изтъквала различни
причини за невъзможността да изпълни поетото задължение.
Междувременно подсъдимата Н. продължавала да подържа приятелски отношения
със свидетелката Д. като при срещите си
с нея дори обяснявала, че се чувства доста неудобно от това, че приятелката й,
за която била поискала пари, се забавила с връщането им. Така през пролетта на
2011г., при една от срещите на свидетелката Д. с подсъдимата, свидетелката й
споделила, че иска да закупи или да вземе под наем земеделски земи – оризища.
При това свидетелката Д. заявила че ще наеме хора, които да й търсят такава
земеделска земя, за което ще им заплаща определен процент. Подсъдимата Н. решила отново да се възползвала от ситуацията
и предложила на Д. под претекст, че й е задължена да й свърши подобна услуга.
Обещала й да й изпрати клиенти, без Д. да заплаща за това. Така подсъдимата
действително й изпратила няколко лица, с които Д. се споразумяла и сключила
сделки. Междувременно, обаче подсъдимата Н. решила, че може да получи
определени суми от Д. с които да се облагодетелства, използвайки ситуацията.
Така същата, под претекст, че трябвало да дава някакви суми като капаро на
евентуалните клиенти изпращани на Д. поискала от пари. През пролетта на 2011г.
в с.Цалапица, обл.Пловдив, свидетелката Д. дала на подсъдимата Н. сумата от 1000лв.,
а няколко дни след това подсъдимата й се обадила и поискала още пари, тъй като
твърдяла, че й била намерила клиентка, на която била дала дадената й от Д. сума
от 1000лв., като капаро за сключване на сделка помежду им. Подсъдимата,
твърдяла че намерила и друга клиентка, която искала сумата от 800лв. капаро, за
да започнела да си подготвя документите за сключване на сделка със свидетелката
Д.. В тази връзка отново през пролетта на 2011г., в с.Цалапица, обл.Пловдив свидетелката
Д. дала на подсъдимата сумата от 800лв., за да ги даде на тази клиентка. По
посоченият начин на няколко пъти през пролетта на 2011г., свидетелката Д. дала
различни суми на подсъдимата Н., отново поискани от последната за капаро, за
евентуални клиенти – продавачи на земи. По този начин общият размер на
предадените от свидетелката Д. на подсъдимата Н. суми възлизал на 2800лева. Свидетелката Д. се притеснявала и изискала от
подсъдимата Н. някакъв документ за
дадените от нея пари, при което
подсъдимата Н. й обяснила да не се притеснява, тъй като адв.Т. ***, щял да
изготви разписки за това, че са дадени суми – капаро. В последствие нещата се
проточили, като въпреки че подсъдимата Н. уверявала свидетелката Д., че всичко е наред, последната се усъмнила. При проведени разговори с
различни лица, установила, че посочените от подсъдимата Н. лица, като бъдещи
клиенти и такива, на които са дадени суми – капаро, всъщност не са получили
тези суми. Свидетелката Д. провела разговор с подсъдимата Н. по този въпрос,
като последната я уверявала, че нещата са наред и ще си получи дадените за
капаро суми или клиентите ще сключат договори с нея.
Междувременно на неустановена дата през
лятото на 2011г., в гр.Пловдив подсъдимата Н. се обадила по телефона на свидетелката Д. като
й заявила че има общински имот, находящ се в с.Белащица, обл.Пловдив, който бил
много изгоден. Предложила й да го закупи или, ако не представлявало интерес за
нея, да й даде на заем сумата от 5000лв., която не й достигала тя да го закупи.
Казала й също, че има купувач, на който веднага да продаде имота на по – висока
цена и по този начин тя ще може да й върне сумите, които свидетелката Д. и била
дала. Тъй като имотът не представлявал интерес за свидетелката, но знаела, че
неин познат – свидетел Р.С.Е., търсел да закупи имот в с.Белащица, обл.Пловдив,
се обадила на последния. Свидетелката Д.
обяснила при разговора си със свидетел Е. за посочения от подсъдимата Н. общински имот,
както и за предложеното от последната. Свидетел Е. се съгласил да даде сумата от 5000лв., при
което заявил, че дори ако имота му хареса, той ще го купи от подсъдимата Н. когато
тя го обяви за продажба. Така на неустановена дата през лятото на 2011г., в гр.Пловдив
свидетел Р.Е. дал сумата от 5000лв. на свидетелката Д., която от своя страна
веднага я предала на подсъдимата Н.. По – късно, на неустановена по делото дата
подсъдимата Н. завела свидетелите Д. и Е. да огледат имот находящ се в с.Белащица,
обл.Пловдив, като обяснила, че е имота, който се предлагал за продажба. Тъй
като свидетел Е. не харесал същият, подсъдимата Н. заявила, че ще го продаде,
след което ще му върне парите. В последствие подсъдимата Н. не върнала парите
на свидетел Е., като при проведените разговори между тях и със свидетелката Д.,
подсъдимата Н. обяснила че не е сторила това, тъй като не е продала показания
имот. Същевременно, при проверка в Имотния регистър свидетелката Д. установила
че няма регистриран недвижим имот в с.Белащица, обл.Пловдив на името на
подсъдимата Н.. Това мотивирало свидетелката Д. да подаде жалба против
подсъдимата Н. до органите на полицията за извършщени от нейна страна измами
спрямо нея и свидетелите А. и Е..
Свидетелите В.Д. и Г.Д. *** от където се
познавали с подсъдимата Н., за която знаели че работи в ***“. Свидетелите Д. искали
да им бъдат определени границите на двора на къщата им в с.Цалапица, тъй като
имали проблем с оградата, граничеща с техен съсед. За да се уточни границата на
имота се налагало да бъде извършено трасиране между двете граници. Отделно от
това свидетелите Д. се интересували за начина, по който могат да закупят
земята, на която била построена къщата им, тъй като същата била общинска
собственост. Именно поради това същите на неустановена дата през месец май
2011г., посетили подсъдимата Н. ***. Така при проведения с нея разговор
подсъдимата Н. им заявила, че тя е служителят, занимаващ се с общинската
собственост на *** Казала им също, че е в комисията за отдаване на общински
имоти под наем и за продажба на такива имоти. Отделно от това твърдяла, че е на
граждански договор към ****“, като там също била в комисия занимаваща се с
общински имоти. При проведения разговор подсъдимата Н. обяснила, че за да се
задейства процедурата за закупуване на земята, на която била построена къщата
на свидетелите Д. и която била собственост на Община „Родопи“, тя можела да им
съдейства, като ги свърже с геодезист и хора, с които работела в ***“.
Предложила им също така да закупят общинското дворно място, за което същата
щяла да им съдейства за по –ниска пазарна оценка, която стойност щяла да бъде
около 2000лв. Обяснила им също, че ако не искали това да се случи на този етап,
то в бъдеще Общината можело да остане без пари и да им поставила ултиматум да
закупят имота на много висока цена или да им отчуждят всичко. Мотивирани по
този начин от подсъдимата, свидетелите Д. решили, предвид всичко заявено им от
нея, да закупят земята независимо от пазарната й цена, поради което й казали да
задейства процедурата по закупуването й. Подсъдимата Н. им поискала сумата от 100лв., които обяснила
че са за изготвяне на данъчна оценка на дворното място, за да задейства
процедурата за закупуване на парцела. Свидетелите веднага дали на подсъдимата
поисканата им сума, а последната обяснила, че ако не са съгласни с оценката,
парите ще им бъдат върнати, като дори попълнили бланка от името на свидетел Д. за
закупуване на дворно място.
През
месец юни 2011г., подсъдимата Н. заявила на свидетелите Д. че сумата,
определена от Община „Родопи“ за закупуване на дворното място била 2000лв. Същите занесли посочената им сума в кабинета на подсъдимата Н. *** и я
предали лично. Подсъдимата Н. им обяснила, че след като са платили сумата за
оценка следвало да бъдат подготвени документи за собственост от страна на
Община „Родопи“. Впоследствие, при проведена нова среща със свидетелите Д. им
заявила, че следва да се изготви нова оценка, тъй като имало несъгласно лице с
изготвената такава. Била изготвена нова данъчна оценка, коригирана още няколко
пъти, при което подсъдимата Н. искала различни суми от свидетелите Д. като общият размер на заплатените от тях суми
достигнал 3500лв. За дадените от тяхна страна суми подсъдимата твърдяла, че
трябва да подписват касови ордери, но същите следвало да остават при нея, за да
ги подпечатала в касата, след което било по – добре да останат при нея с оглед
придвижване на документите. След това започнала да измисля различни оправдания
за забавянето за закупуването на парцела, което така и не станало.
Междувременно свидетелите Д. открили в дома
си документ удостоверяващ отстъпване на правото на строеж на същия имот на
бащата на свидетел Г.Д.. Същите посетили подсъдимата Н. на която занесли
открития документ, при което последната ги уверила, че те автоматично ставали
собственици на парцела. Заявила, че ще получат документ за собственост на тяхно
име, а парите които са дали ще им бъдат възстановени от Община „Родопи“ . Уверила ги дори след известно време, че в
регистрите на Община „Родопи“ вече били
собственици и се очаквал само подпис на Кмета на Община „Родопи“ върху
документа, за да си го вземат и да си изтеглят парите от Общината.
Междувременно им предложила друга „изгодна“
сделка с недвижим имот в с.Дедево, обл.Пловдив и казала, че като *** на
„Общинска собственост” в ****“, можела да ги уреди да спечелят търг за един от
недвижимите имоти, тъй като именно тя отговаряла за търговете. Имотите били много хубави и изгодни, но тя
нямала право да участва, поради това предложила да го закупят те. Завела ги дори да огледат имот в с.Дедево, обл.Пловдив
за който твърдяла, че могат да закупят. Свидетелите Д. огледали показаният им имот и
заявили, че го харесват и искат да го закупят. В последствие подсъдимата Н. им обяснила, че с
имота нищо нямало да стане, тъй като Община „Родопи“ била обявена в
несъстоятелност. Уверила ги, че ще изтегли дадените от тях 3500лв., за
закупуване на дворното място от Община „Родопи“ и ще им ги върне. Това така и
не станало, а напротив - същата започнала да измисля различни причини, поради
които не можела да им върне парите. Междувременно подсъдимата Н. била заявила на свидетелите Д. че работи на
граждански договор в ****, като **** „Общинска собственост” и била в комисията,
одобряваща кандидатите за закупуване на общински жилища. Твърдяла, че има
няколко такива жилища за жители на Община „Родопи“ и като служител на ***“ щяла
да ги уреди да закупят общинско жилище в гр.Пловдив. В тази връзка подсъдимата Н.
искала от свидетелите Д. различни суми, които твърдяла, че внася в Община „Пловдив“
за закупуване на общинско жилище. В тази връзка свидетелите заплатили различни
суми в периода есента на 2011г. до 21.02.2013 г. в общ размер на
25 000лв., които предавали лично на подсъдимата Н. с оглед закупуване на общинско жилище, като
винаги били уверявани, че същата ги внасяла в Община „Родопи“, че били одобрени
като кандидати и трябвало само да изчакат и да правят необходимите вноски.
Междувременно подсъдимата наела за кратко време апартаменти, първият от които
находящ се в гр.Пловдив, ул.“Средец“ № 46, ет.1, а вторият в гр.Пловдив, ул.“С.
Муткуров“ № 20, ет.3. За да бъде по-убедителна в твърденията си пред свидетелите
Д. същата ги завела през пролетта на 2012г. на оглед на апартамента, нает от
нея находящ се в гр.П., ул.“Средец“ №
46, ет.1. Тъй като свидетелите Д. желаели да закупят по – голям апартамент, подсъдимата Н. ги завела през месец януари
2013г. на оглед на апартамента находящ се в гр.Пловдив, ул.“С. Муткуров“ № 20,
ет.3. Същевременно, тъй като посоченият апартамент бил по – голям, им поискала
и още пари, за които обяснила, че са допълнителна вноска за апартамента, който
съответно бил на по – висока стойност. Така през периода от неустановена дата
през месец май 2011г. до 21.02.2013 г., свидетелите В.Д. и Г.Д. заплатили различни суми на подсъдимата Н. в
общ размер на 28 800 лв., с които последната се облагодетелствала,
разпореждайки се в свой личен интерес. В последствие подсъдимата Н. започнала
да измисля различни причини, поради които не била извършена покупко –продажбата
на имотите на свидетелите Джамбови, които впоследствие поискали от същата да им
върне заплатените от тях суми. Това така и не станало, поради което били
сигнализирани органите на реда.
По образуното досъдебно производство
привлечената като обвиняема З.Н. не се признава за виновна.
В хода на наказателното производство, по
искане на защита за удостовереност на авторство относно ръкописно изписания текс
на ВД – плик / лист 142 от НОХД № 218/2015г., том 1 / представен от адв.М. като
повереник на гражданския ищец и частен
обвинител К.Т. – Г. се назначи съдебно – почеркова експертиза, по която
съгласно заключението на вещото лице М.С.
/ лист 524 – 528 от наказателното, Том 2 / текстът в представения
документ е изпълнен от лицето З.Н. по отношение на цябото съдържание, а именно
буквен и цифров текст, както и че представения за изследване текст няма поправки,
добавяния и изписване на нови думи. Съгласно заключението на вещото лице
подписът под посочения писмен текст е положен от лицето З.Н., както и че няма
данни за изпълнение на текста при необичайни условия, както и признаци за
имитация на почеркса при изпълнение на текста.
Съдът възприе и кредитира в
присъдата си заключението на вещото лице М.Д.С. като изготвено обективно, с необходимите професионални знания и опит в
съответната област.
Същото не се оспори от страните.
Изиска се от Община Родопи Решение и
Договор за покупко-продажба на недвижим имот общинска собственост със страни
Община Родопи и В.Н. Ц. и Г.п.Ц. – М. / лист 244 – 249, том 1 от наказателното
/.
Така описаната фактическа
обстановка се установява, според съда, безспорно и категорично от показанията
на разпитаните в хода на съдебното производство като свидетели лица а именно: В.Н.
Ц., Е.А.П., К. А.П., А.И.П., К.А.Т. – Г., Г.П.Ц. – М., В.А.Д., Г.С.Д., Г.Г.Т., Р.С.Е.,
Х.А., П.М.Х., В.П.Ш., К.А.Д., М.Р.М., П.П.К., Н.И.Х., С.П.Й., Н.И.С., М.Д.Д., Д.Я.Н.,
Н.Ц. М. / Н. /, Г.А.Г., Д.С., М.Г.Д., както и от приложените по делото писмени
доказателства- протоколи за претърсване и изземване,
разпореждания на ПРС, протокол за оглед на ВД, трудови договори, писма на
Община „Родопи” и Община Пловдив, адресна карта, заявления, копия на Решения на
Община „Родопи”, протокол и прикрепена към него квитанция към ПКО, свидетелство
за съдимост и характеристична справка, приложени по дознанието.
За обосноваване на своето заключение съдът кредитира
изцяло приетите по делото писмени доказателства. За достоверни се ценят
писмените доказателствени средства – официални документи и веществени
доказателствени средства, чието съдържание не се оспори от страните и съдът
кредитира изцяло.
Трайно установено в съдебна практика е положението,
че обясненията на подсъдимия имат двойствена правна природа - като те са
едновременно средство за защита и годно доказателствено средство, чиято
доказателствена стойност не може да бъде априори игнорирана при формиране
фактическите изводи на съда. Решаващият състав следва да ги подложи на
внимателна преценка с оглед тяхната логичност, последователност, вътрешна
безпротиворечивост и житейска
издържаност, както и да ги съпостави с целия събран по делото доказателствен
материал. Едва след извършването на всички тези процесуални действия съдът
следва да реши дали да ги кредитира или
не.
В
хода на настоящето наказателно производстово подсъдимата З.Н. се ползва от
правото си да не дава обяснения, поради което и съдът не ги постави на
обсъждане съгласно правината на наказателния процес.
Както се посочи по – горе, за установеността
на фактите от значиние за делото съдът се основава на показанията на
свидетелите разпитани устно и непосредствено в съдебна зала. Всичките
свидетели, с изключение на свидетелите Н.Х. и М.М., по идентичен начин описват
възприетата от съда фактическа обстановка по делото, в зависимост от това на
каква част от протеклите събития са били страни или преки очевидци. Както се
установи по делото свидетелите Х. и М. са имали отношения с подсъдимата Н.,
които са приключили с желания от тях резултат и същите нямат претенции към
подсъдимата. Породените от тези отношения факти не са били достояние на другите
свидетели по делото, и не са били фактор за определяне на тяхното поведение в
отношенията им с подсъдимата Н..
Съдът
счита, че не съществува противоречие в показанията на пострадалите и свързаните
с тях лица относно описаните в началото на настоящите мотиви събития и
по-конкретно за това какви действия е извършвала подсъдимана Н. за да се снабди с парични средства от
пострадалите по делото. Освен това и не съществува съмнение относно начина, по
който същата се е свързвала с всеки от свидетелите по делото, както и за това,
че тя е успяла, да получи пари от тях, въвеждайки ги в заблуждение относно
основанието за предаването на паричните средства, като им предоставяла неверни
данни относно възможността да им съдейства за придобиването на различни имоти,
както и относно механизмите, по които следва да бъде извършено това от всеки от
пострадалите. От показанията на свидетелите Й., С., Ш. се установи че
подсъдимата не е заемала длъжност и не е участвала в орган на **** и *** която
да е свързана с решаването на имуществените проблеми на пострадалите. С
показанията си свидетел П.К. потвърди че апартамента находящ се в гр.Пловдив,
ул.“Средец“ № 46 не е бил общниска собственост, както и че при продажбата му
страна е било физическо лице, различно от подсъдимата Н., която посочения
свидетел категорично заяви че не я познава и не е имал никакви отношения с нея.
Както се посочи и по
горе, в хода на проведеното наказателно производство се разпитаха като
свидетели лица семейно свързани с посочените като пострадали по дело лица,
каквито са свидетелите В. Ц., Г.Г., Н. Н.,
К.Д., П.Х., А.П. които добросъвество изложиха възприетите от тях събития и
факти. Посочените от тях факти се потвърждават от другите приети по делото
доказателства поради които съдът иг кредитира и ползва при постановяване на
своя акт.
Независимо дали подсъдимата Н. е осъществила контакта с пострадалите или те са осъществили първия
контакт с нея, всички въпроси които са били обсъждани между тях се отнасят за
имотни отношения, относно които от приетите по делото доказателства се установи
че З.Н. никога не е заемала длъжност, позволяваща й да има пряко участие във
вземане на решения или дори участие в каквато и да било процедура по закупуване
на имоти, общинска собственост. Безспорно се установи и че пострадалите лица за
решаване на имотните им проблеми за давали на подсъдимата суми, определени от
самата подсъдима за решаването на тези проблеми.
Въпреки че подсъдимата се ползва от правото
си да не дава обяснения, при постановяването на своя акт съдът се основа на
друго обстоятелство а именно че пред свидетелите П. пред К.Т. – Г., пред Г.Ц.М.,
негласно подсъдимата е признала наличието на задължение към тези лица, което
задължение има паричен израз, като възстанила частично на посочените лица
различни парични суми. От приетите по
делото доказателства надлежно се устонови, че за решаване на имотните проблеми
на пострадалите подсъдимата Н. е получавала различни по размер суми, често на
части, до размер посочен от нея като достатъчен за решаването на въпроса и
заплащане на всички дължими такси и цени на имота. Същественото в случая е
обстоятелството при какви конкретни условия подсъдимата Нитхтянова е получавала
пари от свидетелите. Така, в пълно противоречие с вменените й служебни
задължения подсъдимата твърдяла пред всеки от тях, че именно тя се занимава с
продажбата на имоти, общинска собственост на частни лица. Освен това,
възползвайки се от неосведомеността на пострадалите, тя им разяснявала, че
следва да й предават лично на ръка различни суми, които тя щяла да внесе в
касата на Общината, а документите – да се приложат към преписката на лицата.
Всъщност нищо от така заявеното не отговаря на обективната истина. Както се
установи по делото редът за подобни процедури е коренно различен - след като лицето подаде молба за закупуване на земя или недвижим имот,
общинска собственост, същата се входирала в деловодството, образувала се
преписка, като към молбата се прилагала скица – проект, изготвена от
правоспособен проектант. В зависимост от това дали същата била насочена до
Кмета или до отдел „Общинска собственост”, се разпределяла по различен начин. В
единия от случаите молбата отивала в отдел „Общинска собственост” за
доокомплектоване, като в последствие била изпращана в ОС – Община „Родопи“,
който следвало да реши дали съответната публична общинска собственост следвало да придобие
статут на частна. След съответното решение преписката била изпращана в отдел
ТСУ, за да бъде изготвен ПУП за промяна на частта. В последствие, експертния
съвет при Отдела следвало да обяви промяната, като след това Кметът на Общината
следвало да издаде заповед за промяна на частта на ПУП. На следващ етап от
отдел ТСУ се издавала скица, която се изпращала в отдел ОС за съставяне на
идеална част от имота – съсобственост на Община „Родопи“. От отдел ОС се
съставял акт за съответните идеални части, след което окомплектованата преписка
се изпращала в общински съвет. Подсъдимата Изпратената преписка се разглеждала
от комисия от Общинския съвет, като след получено разрешение да се закупи
частта, Комисията изисквала от отдел ОС оценка, изготвена от лицензиран
оценител на идеалните части. Преписката отново се окомплектовала от „Общинска
собственост”, вече с изготвената оценка и данъчна оценка на имота и се внасяла
за разглеждане на заседание на Общинския съвет за приемане на решение за продажба
на идеални части. След изтичане на законоустановения срок решението било
изпращано в отдел „Общинска собственост” за предприемане на действия по
продажбата. Въз основа на решението на Общинския съвет за продажбата, отдел
„Общинска собственост” подготвял заповед на Кмета за частта, като в същата били
описани трите банки и банковите сметки, по които следвало да бъдат преведени
парите. По едната от тях се превеждала сумата за продажната стойност на
продаваемите части, по втората се превеждала сумата по Закон за местните данъци
и такси, а по третата – сумата от 5 % режийни разноски по сделката съобразно
Наредбата на Общинския съвет за дължимите суми от страна на купувачите.
Заповедта се връчвала на лицето за внасяне на сумите по банковите сметки и след
представяне на копията от платежните нареждания се изготвял договор за покупко
– продажба, който се подписвал от двете страни и се внасял от купувача за
вписването му в Агенция по вписванията. В последствие вписаният договор
следвало да се представи в отдел ОС заедно със заявление, което се входирало и
резолирало от Кмета. Въз основа на всичко това се изготвяла заповед за
отписване на идеални части от актовите книги за общинска собственост и едва
тогава лицето влизало във владение на тези части. Всъщност
в нито една от гореописаните стъпки в процедурата не е предвидено предаване на
парични средства на ръка на който и да е от служителите на Общината, а още
по-малко на самата подсъдима, чиито служебни задължения на практика са били
изключително ограничени и нямат пряка връзка с описаните механизми за
разпореждане с общинска собственост. Нещо повече – видно от писмените
доказателства по делото, в Община „Родопи” липсват каквито и да било документи,
а още по-малко документи за извършени плащания, от който и да е от пострадалите
във връзка с желанието им да станат собственици на имоти, общинска
собственост. Същевременно всички те са
категорични в твърденията си, че са предавали конкретно посочени в показанията
им парични суми именно на лицето З.Н. и точно с цел да придобият конкретни
имоти. Липсват каквито и да било данни, даващи възможност да бъдат поставени
под съмнение твърденията на свидетелите по делото в тази насока.
При така установената по категоричен начин фактическа обстановка, съдът
намира, че подсъдимата З.И.Н. е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26,
ал.1 от НК за това, че през периода - 14.05.2010г. до 24.06.2013 г. в с.Цалапица, обл.Пловдив
и гр.Пловдив, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за
себе си имотна облага е възбудила и поддържала заблуждение у: К. А.П. ЕГН **********,
Д.Я.Н. ЕГН **********, Г.П.Ц.- М. ЕГН **********, К.А.Т. - Г. ЕГН **********, Г.Г.Т. ЕГН **********,
М.Д.Д. ЕГН**********, Р.С.Е. ЕГН**********, Х.А. ЛНЧ**********, В.А.Д. ЕГН **********
и Г.С.Д. ЕГН**********, както следва: -на неустановена дата през месец април 2011г. в
гр.Пловдив е възбудила и до 20.11.2012г. поддържала у К. А.П. ЕГН **********
заблуждение и с това е причинила на Е.А.П. ЕГН********** имотна вреда в общ
размер на 1 740 лева; -на неустановена дата през лятото на 2011г. в с.Цалапица, обл.Пловдив е възбудила и до края на месец октомври 2012г. поддържала
у Д.Я.Н. ЕГН ********** заблуждение и с това е причинила на Д.Я.Н. ЕГН **********
имотна вреда в общ размер на 3 250 лева; -на 26.03.2011г. в
гр.Пловдив е възбудила и до 24.06.2013г. поддържала у Г.П.Ц. - М. ЕГН ********** заблуждение и с
това е причинила на Г.П.Ц. - М. ЕГН ********** имотна вреда в общ размер на 4 960,80 лева; -на 20.03.2013г. в
гр.Пловдив е възбудила и до 10.05.2013г. поддържала у К.А.Т.
- Г. ЕГН ********** заблуждение и с
това е причинила на К.А.Т. -Г. ЕГН ********** имотна вреда в общ размер на 9
250 лева; -на неустановена дата през месец ноември 2011г. в
с.Цалапица, обл.Пловдив е
възбудила и до месец ноември 2012г. поддържала у Г.Г.Т. ЕГН ********** заблуждение и с това е
причинила на Г.Г.Т. ЕГН ********** имотна вреда в общ размер на 3200 лева; -на 14.05.2010г. в с.Цалапица, обл.Пловдив и в
гр.Пловдив е възбудила и до пролетта на 2011г. поддържала
у М.Д.Д. ЕГН ********** заблуждение и с това е причинила на М.Д.Д. ЕГН **********
имотна вреда в общ размер на 10 800 лева; -на неустановена дата през лятото на 2011г. в
гр.Пловдив, обл.Пловдив е възбудила у М.Д.Д. ЕГН ********** и Р.С.Е. ЕГН**********
заблуждение и с това е причинила на Р.С.Е. ЕГН********** имотна вреда в общ
размер на 5 000 лева; -на неустановена
дата през месец септември 2010г. в с.Цалапица,
обл.Пловдив е възбудила у М.Д.Д. ЕГН ********** и Х.А. ЛНЧ**********
заблуждение и с това е причинила на Х.А. ЛНЧ********** имотна вреда в общ
размер на 2 000 лева; -на неустановена
дата през месец май 2011г. в гр. Пловдив
е възбудила и до 21.02.2013г. поддържала у В.А.Д.
ЕГН ********** и Г.С.Д. ЕГН********** заблуждение и с това е причинила на В.А.Д.
ЕГН ********** и Г.С.Д. ЕГН********** /съпрузи/ имотна вреда в общ размер на 28800 лева, като общият размер на
причинената вреда е 69 000.80 лева, като причинената вреда е в големи
размери.
Основния състав на престъплението
измама уредено в първата алинея на чл.209 от НК.
Той урежда въвеждане другиго в заблуждение, с цел деецът да набави за себе си
или за другиго имотна облага, като възбуди или поддържа у някого заблуждение и
с това причини нему или другиму имотна вреда. С оглед константната практика на
ВКС по тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл.209, ал.1 от НК, за да е налице осъществен състав на
престъплението се изискват два елемента – деецът изначално да не е имал
намерение да изпълни онова, което е обещал и да не е имал възможност да го
направи. Освен това измамата е имуществено престъпление, засягащо личната
собственост на пострадалия, тъй като деецът с користна цел – да си създаде
облага, възбужда у потърпевшия неправилна, погрешна представа относно
определено имуществено право или със същата цел използва неопитност,
заблуждение или неосведоменост. Не на последно място при измамата имотната
вреда настъпва с акта на имуществено разпореждане то страна на пострадалия,
извършено именно под въздействието на формираните от дееца или използваните от
него вече съществуващи неправилни представи за определени факти. Вредата в
следствие на това разпореждане е свързана с намаляване активите /патримониума/
на пострадалия. Не на последно място измамникът действа вредоносно и в
случаите, когато обективно е в състояние да изпълни поето задължение, но
въпреки това още с поемането му не възнамерява да го стори. В конкретния случай,
всички елементи от обективния състав на престъплението, вменено във вина на
подс. Н. са налице. Въз основа на гореобсъдените гласни и писмени доказателства
по делото безспорно се установява, че същата е използвала изразеното от всички
пострадали – недоверие в институциите, допълнено и от неосведомеността на
свидетели К. А.П., Д.Я.Н., Г.П.Ц. – М., К.А.Т. – Г., Г.Г.Т., М.Д.Д., Р.С.Е., Х.А.,
В.А.Д. и Г.С.Д. относно това какъв е законоустановеният ред за придобиване на
имоти, бивша общинска собственост. На следващо място самата подсъдима е създала
неправилни представи у всеки от пострадалите, че именно от нея зависи
осъществяване на намеренията на всеки от тях, тъй като тя е лице, участващо в
подобни процедури. В резултат на всички тези неправилни възприятия, подсъдимата
Н. директно е заявявала на горепосочените свидетели да й предоставят конкретни,
определени от нея, парични суми. Освен това в тези моменти ги е заблуждавала,
че така посочените парични средства ще бъдат внесени от нея в касата на
Общината, като напълно ясно е съзнавала, че това не следва да бъде сторено, тъй
като паричните вноски са се правели единствено и само по банков път по
конкретни банкови сметки на Общината, а и самата подсъдима изначало не е имала намерение да внася сумите,
а е смятала единствено да се разпореди с тях в свой интерес. Пряко
доказателство за тези действия на подсъдимата са както показанията на
разпитаните по делото свидетели, така и установените в длъжностната
характеристика на същата нейни права и задължения. Последните в нито един
момент от трудовите й отношения с ****” не са включвали правомощия да участва
под каквато и да било форма в разпореждане с общинско имущество, както и че никога
в инкриминирания период не е работила в *****.
В случая е налице и квалифициращият признак по смисъла на чл.210, ал.1, т.5
от НК а именно, че причинената имотна вреда е в големи размери според
критериите залегнали в ТР № 1 от 1998 г. на ОСНК. Общата вреда причинена от
инкриминираното деяние е в размер на 69 000.80 лева. Тази сума е в размер
значително повече от 70 пъти стойността на минималната работна заплата към
момента на извършване на престъплението, която е била в границите между 240 лeва и 310 лева.
Налице е и квалифицирация признак по смисъла на чл.26 от НК. Съгласно
разпоредбата на чл.26 от НК, продължавано престъпление е налице, когато две или
повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и
също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една
и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, като деецът в
тези случаи се наказва съобразно включените в продължаваното престъпление
деяния, взети в тяхната съвкупност и съобразно с причинения от тях общ
престъпен резултат, които следва да бъдат
конкретизирани по време, място и начин на извършване. В настоящето производство се установи че
деянията, повече от две, извършени от
подсъдимата и преставляващи едно и също престъпление, са извършени през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите.
От субективна страна
престъплението е извършено от подсъдимата Н. с пряк умисъл, с користна цел, с пряко целени,
съзнавани и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимата Н. е искала непосредствено
настъпването на противоправните последици на деянията си, което безспорно се
доказва преди всичко от свидетелските показания по делото, описващи целенасочените
й действия по възбуждане на заблуждение у всяко от пострадалите лица относно
желанието им да придобият право на собственост върху отчуждени общински имоти и
за решаване на имуществени отношения. Подсъдимата е предвиждала, че в резултат
на нейните лични действия у всеки от пострадалите възниква неправилната
представа, че е налице законова възможност да придобие имот чрез предаването на
определени парични суми именно на нея. Освен това подсъдимата напълно е съзнавала, че
именно под въздействието точно на тези неправилни представи се осъществява акт
на имуществено разпореждане конкретно в нейна полза, като й се предоставят
парични средства. Именно тези парични средства представляват и облагата, която подсъдимата
Н. е желала да получи от тях и съзнавала, че тя ще получи.
Предвид изложеното до тук
съдът намира за неоснователни възраженията на защитата на подсъдимата, наведени
в последното по делото съдебно заседание. По отношение доказаността на
повдигнатите спрямо З.Н. обвинения, в посочения
по-горе и възприет от съда в постановената присъда обем, вече бяха изложени
доводи по какви причини съставът счита същите за напълно установени в
изискуемата от чл.303 от НПК форма, които не следва да се преповтарят. Отново
следва единствено да се отбележи, че въз основа на обсъдените безпристрастни,
последователни и намиращи се в синхрон помежду си свидетелски показания,
безспорно се установи извършеното престъпление, самоличността на извършителя - подсъдимата
З.Н. и получените от нея имотни облаги.
На следващо място разпитаните по делото свидетели са категорични и
последователни относно причината да предоставят парични средства на
подсъдимата. В този смисъл от една страна те са били заблудени от същата, че тя
е в състояние да им съдейства да придобият съответни имуществени права, създала
е у тях неправилни представи относно реда, по който следва да се извършват
определени плащания на вноските за имотите, като им е казала, че следва да й
предават парите на ръка. Ако не беше налице това цялостно поведение на Н. то никой от пострадалите не би се разпоредил
със собствените си парични средства в нейна полза. В нито един момент от
инкриминирания период тя не е имала правомощия да стори никое от предвидените в
Закона действия за оказване съдействие на пострадалите за придобиване на имот.
В този смисъл не почива на нито едно от доказателствата по делото твърдението
на защитата, че всъщност причина за оплакванията на пострадалите са влошените
им отношение с подсъдимата, а не реализиране на описаните в обвинителния акт
обстоятелства. Точно обратното – именно защото са познавали и са се доверявали
на Н., преобладаващата част от свидетелите са се доверили на нейните, уверения
относно реда и начина за придобиване на имот, бивша общинска собственост.
Ирелевантен за съставомерността на вменено във вина на подсъдимата престъпление
е и факта, че определени суми, получени по описания вече начин са били
възстановени от нея. В този смисъл съдът
намира, че това е било сторено единствено и само с цел избягване на наказателно
преследване от страна на подсъдимата и
опит да бъдат мотивирани пострадалите да нямат повече претенции към нея.
С оглед на така
установената правна квалификация на извършеното от подсъдимата З.И.Н. престъпление
по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, при условията на чл.54 от НК,
както и за постигане целите на индивидуалната и
генералната превенция, но най-вече за поправянето и превъзпитанието на дееца,
на същата следва да бъде определено и наложено наказание “лишаване от свобода”.
Според настоящият състав именно с това наказание биха се постигнали целите,
визирани в Наказателния кодекс, като се подейства превъзпитателно спрямо
подсъдимата и същевременно предупредително по отношение на останалите членове
на обществото. При индивидуализация размера на така определеното по вид
наказание, съдът отчита всички обстоятелства по делото, а именно превесът на
смекчаващите отговорността обстоятелства. Като такива се отчитат чистото
съдебно минало на подсъдимата, добрите характеристични данни, социалната й и
трудова ангажираност. Отегчаващи отговорността обстоятелства се явяват
значителния размер на причинените с деянието вреди, който надхвърля
квалифициращият признак „големи размери”, както и широкия кръг на пострадалите
лица. С оглед на изложеното съдът намира, че най-справедливо е на подсъдимата З.И.Н. е да бъде наложено наказание от две години
лишаване от свобода.
Въпреки
отсъствието на предходно осъждане на подсъдимата, за поправянето и
превъзпитанието й, настоящият състав е на становище, че така наложеното общо
наказание две години „лишаване от свобода” е необходимо да бъде изтърпяно от
същата реално. Макар наказанието по вид и размер да съответства на изискванията
на чл.66 от НК и подсъдимата да не е осъждана, съдът намира че не е налице
третата предпоставка за отлагане на наказанието. Разпоредбата на чл.66,
ал.1 от НК поставя на първо място поправянето на подсъдимото лице и именно на
тази плоскост - личността на подсъдимата и прогнозата за нейното поправяне и
превъзпитание, съдът преценява, че с условното осъждане тази цел не може да
бъде постигната. Обстоятелствата на внимателно обмислената и прилагана
продължително време схема на измама, демонстрираният последователно и в
продължение на дълго време стремеж за облагодетелстване, сочат на невъзможност
за постигане на целите по чл.36 от НК спрямо подсъдимата Н. с прилагане на
условното осъждане. На тези обстоятелства не могат да бъдат противопоставени
данните за семейно положение и здравословно състояние на подсъдимата, защото те
не са от характер да обосноват извод за положително осъществяване на
поправителното въздействие върху подсъдимата, ако осъждането й е условно. В
допълнение към това, макар поправянето и превъзпитанието на дееца да е с
приоритетно значение при преценката на приложимостта на института на „условното
осъждане, това не игнорира преценката за общия превантивен ефект от
наказанието. Определеното наказание, включително и решаването на въпроса за ефективното
му изтърпяване или отлагането му, освен останалото, изразяват негативната
обществена оценка за престъпното деяние и поради това са предназначени да
въздействат предупредително и възпитателно върху останалите членове на
обществото. Поради това, тежестта на извършеното престъпление и неговата
морална укоримост не могат да бъдат подминати при решаване на въпроса за изтърпяване
на наказанието, наложено на подсъдимата Н. с оглед и на осъществяване на целите на
генералната превенция.
Поради това и на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, така наложеното на подсъдимата З.И.Н. наказание от две години „лишаване от свобода”,
следва да бъде изтърпяно от същата при първоначален ОБЩ режим.
При определяне на
конкретния размер на наложеното наказание „Лишаване от свобода“, съдът се
съобрази и с правилото на чл.355, ал.2 от НПК, тъй като настоящото въззивно
производство е второ по реда си, а първоначално въззивно производство е било
инициирано единствено и само с жалба на подсъдимата Н. поради което не може да се утежнява
положението му и присъдата следва да бъде в размера, постановена при
първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционен съд. Предвидената в процесуалните
правила забрана за утежняване положението на подсъдимия (reformation in pejus) при новото разглеждане
на делото, когато присъдата се отменя по негова жалба, е важно средство за
осигуряване действителното осъществяване правото му да обжалва присъдата. Едно от основните права на подсъдимия е правото
му да обжалва присъдата, без да се страхува от утежняване на положението му
пред по - горната инстанция. Елиминирането на това право би означавало фактически да се отрече
правото на подсъдимия да обжалва присъдата на първоинстанционната инстанция
пред опасението му да се влоши положението му. Съдът,
на който делото е върнато за ново разглеждане, може да наложи по-тежко
наказание, само когато присъдата е била отменена по протест на прокурора, жалба
на частния обвинител или частния тъжител, поради искане за утежняване
положението на подсъдимия.
С оглед признаването на подсъдимата З.И.Н. за виновна по повдигнатото й обвинение по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК с което е причинила имуществени вреди на Е.П. в общ размер на 1740 лева; на Д.Н. в общ размер на 3250 лева; на Г.П.Ц. – М. в общ размер на 4960,80 лева; на К.А.Т. – Г. в
общ размер на 9250 лева; на В.Д. и Г.Д. в общ размер на 28800 лева, то предявените от посочените лица
граждански искове против подсъдимата, се
явяват доказани по основание. Същевременно, видно от приложените и вече
обсъдени в настоящите мотиви писмени доказателства, тази подсъдима е
възстановила част от получените от нея суми на пострадалите, поради което и
приетите за разглеждане претенции на всеки от тях са в редуциран размер, като
подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати на Г.П.Ц. – М. сумата
от 4440.80лева, представляваща обезщетение за причинените
на последната имуществени вреди от престъплението по чл.210, ал.1, т.5, вр.
чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от 24.06.2013г.
до окончателното й изплащане. На следващо място подсъдимата следва да заплати
на Е.А.П. сумата от 900 лева, представляваща обезщетение за причинените на
последният имуществени вреди от престъплението по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209,
ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК, ведно със законната лихва от 20.11.2012г. до
окончателното й изплащане. На К.А.Т. – Г.
следва да заплати сумата от 7450 лева, представляваща обезщетение за
причинените на последната имуществени вреди от престъплението по чл.210, ал.1,
т.5, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от
10.05.2013г. до окончателното й изплащане. На следващо място подсъдимата е
необходимо да заплати на Д.Я.Н. сумата от 3250 лева, представляваща обезщетение
за причинените на последният имуществени вреди от престъплението по чл.210,
ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК, ведно със законната лихва от
края на месец октомври, на 2012г. до окончателното й изплащане. Подсъдимата Н. следва
да заплати на В.А.Д. и Г.С.Д. сумата от 28800 лева, представляваща обезщетение
за причинените на последните имуществени вреди от престъплението по чл.210,
ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, ведно със законната лихва
от 21.02.2013г. до окончателното й изплащане.
С оглед изхоа на делото и
заявеното по – горе, подсъдимата следва да бъде осъдена да запрлати на
граждански ищци и частни обвинители направените от всеки от пострадалите
разноски по делото за адвокатски възнаграждение на повереника им по делото адв.М.
видно от приложените и приети договори за правна защита и съдействие.
Иззетите и приложени по
делото веществени доказателства - един брой запечатан и
облепен с лепенки на ОД на МВР-Пловдив черен полиетиленов чувал, съдържащ
приобщени в резултат на извършено на 03.02.2014г. претърсване и изземване документи, следва да се унищожат като вещи
без стойност.
Предвид признаването на
подсъдимата З.И.Н. за
виновна по повдигнатото и обвинение по чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209,
ал.1 вр. чл.26, ал.1 от
НК, то същата следва да бъде осъдена на основание чл.2 от Тарифата за
държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК да заплати по сметка на Районен
съд гр.Пловдив сумата от 2193,63 лева представляваща 4 % държавна такса върху
уважените размери на гражданските искове.
С оглед изхода на делото
и на основание чл.189, ал.3 от НПК следва подсъдимата З.И.Н. да заплати по
сметка на ПРС в полза на съдебната власт сумата от 587,43 лева направени по
делото разноски.
Причини за извършване на
деянието – незачитане на установения в страната правов ред, желание за
облагодетелстване по неправомерен начин.
По изложените съображения
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
В.И.