РЕШЕНИЕ
№ 311
гр. Момчилград, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело №
20245150100366 по описа за 2024 година
Производството е по чл.14 ал.3 от ЗСПЗЗ.
Производството е образувано по повод жалбата на А.Г. К. с ЕГН-
**********, чрез пълномощник, ПРОТИВ Решение № 41076/ 30.11.1992г.
за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или
възстановими стари реални граници в землището на с.******** общ.Кирково,
изд. от Поземлена комисия- с. Кирково. Жалбоподателя е посочил, че е
Наследник на А. Х. К. /А./, роден на 14.03.19**г. с.Чорбаджийско,
общ.Кирково.
Същият посочва, че на 29.05.2024г. е получил обжалваното Решение №
41076/30.11.1992г., с което е било отказано възстановяване на правото на
собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на
следните имоти или части от тях на наследниците на А. Х. К. /А./ по подадено
заявление с вх. № 41076 от 29.05.1992г., както следва; 1. Нива от 1.500 дка,
находяща се в землището на с.******** в местността „Юкар кую“; 2. Нива от
1.000 дка, находяща се в землището на с.******** в местността „Юкаръ кую“;
3. Нива от 0,800 дка, находяща се в землището на с.******** в местността
„Верен тарла“; 4. Нива от 0,300 дка, находяща се в землището на с.******* в
1
местността „Кулак“; 5. Нива от 0.700 дка, находяща се в землището на
с.******** в местността „Мемеклик“; 6. Нива от 0.600 дка, находяща се в
землището на с. ********* в местността „Верен тарла“; 7. Нива от 0.300 дка,
находяща се в землището на с.******* в местността „Балък чай“; 8. Нива от
0.300 дка, находяща се в землището на с.******** в местността „Дашджа“; 9.
Нива от 0.700 дка, находяща се в землището на с.******** в местността
„Ферендън ери“; 10. Нива от 1.000 дка, находяща се в землището на
с.******** в местността „Алмалък“; 11. Нива от 0.700 дка, находяща се в
землището на с.******** в местността „Чобан оглу“; 12. Нива от 0.600
дка, находяща се в землището на с.******** в местността „Сюнетджи“; 13.
Нива от 1.500 дка, находяща се в землището на с.******** в местността „Орта
кую“; 14. Нива от 0.800 дка, находяща се в землището на с. ******** в
местността „Кюпрю янъ“; 15. Нива от 0.700 дка, находяща се в землището
на с. ******** в местността „Хали кюсе“; 16. Нива от 1.500 дка,
находяща се в землището на с.******** в местността „Йени йер“; 17. Нива от
1.000 дка, находяща се в землището на с.******** в местността „Кепир“;
18.Нива от 0.700 дка, находяща се в землището на с.******** в местността
„Ашакъ чаир“; 19.Нива от 0.300 дка, находяща се в землището на с.******** в
местността „Алма диби“; 20. Нива от 0.700 дка, находяща се в землището на
с.******** в местността ,Депир“; 21.Нива от 0.300 дка, находяща се в
землището на с.******** в Местността „Токат алтъ“; 22. Нива от 0.400 дка,
находяща се в землището на с.******** в местността „Юл алтъ“; 23. Нива от
0.600 дка, находяща се в землището на с.******** в местността ,Дора“; 24.
Нива от 0.300 дка, находяща се в землището на с.******** в местността
„Инкая“; 25. Нива от 0.300 дка, находяща се в землището на с.******** в
местността „Боклук дере“; 26. Нива от 0.400 дка, находяща се в землището на
с. ******** в местността .“Алтъ карък“; 27. Нива от 0.700 дка, находяща се в
землището на с.******** в местността „Хамбар тепе“; 28. Нива от 0.700 дка,
находяща се в землището на с.******** в местността „Дущурбак“; 29. Нива от
1.000 дка, находящ се в землището на с. ******** в местността „Армут янъ“;
Жалбоподателя заявява, че причината за постановяване на отказ от
възстановяването на горепосочените имоти е бил, че преписката е била
нередовна, но не било конкретизирано какво точно се има предвид.
Посочва, че обжалваното решение е постановено при съществено
нарушение на административнопроизводствени правила, т.к. нормата на чл.15
2
от Закона за административното производство /ЗАП/- отм./, но действаща към
момента на постановяване на решението, уреждала формата на
индивидуалния административен акт. Съгласно чл.15 ал.2 т.3 ЗАП /отм./ актът
трябвало да съдържа фактически и правни основания за издаването му. В
обжалваното решение липсвали фактически основания за издаването му. Като
причина за отказа е било записано само "нередовна преписка". Това обаче не
било достатъчно, за да се мотивира решението на ОСЗ. Жалбоподателят
заявява, че не са изложени ясно и точно фактите, установени по преписката,
послужили за причина за постановения отказ. Твърди, че не може да се
приеме, че решението съдържа фактически основания. В жалбата се заявява
също така, че не са посочени и правни основания за отказа, т.е., отказът не е
бил подведен под конкретна разпоредба на ЗСПЗЗ.
Предвид изложеното счита, че оспореното решение не съдържа
реквизитите, посочени в разпоредбата на чл.15 ал.2 т.3 ЗАП /отм./ - не са били
посочени фактическите обстоятелства- мотиви, въз основа на които е
постановен отказа, не били посочени и правните норми, които да оправдават
този отказ. Липсата на мотиви е било съществено процесуално нарушение на
чл.15 ал.2 т.3 ЗАП /отм./, тъй като по този начин се пресичала възможността
да се установи, дали оспореният административен акт е в съответствие с
целите на закона, което е едно от основанията, посочени в чл.41 ал.3 ЗАП
/отм./.
Счита, че констатираните пороци са основание за отмяна на
административния акт като незаконосъобразен, поради допуснати съществени
процесуални нарушения.
Предвид горното иска да се отмени Решение № 41076/30.11.1992 г. за
възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или
възстановими стари реални граници в землището на с.********, изд. от
Поземлена комисия- Кирково, с което е отказано възстановяване на правото на
собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имоти
или части от тях на наследниците на А.Х.К. /А./ по подадено заявление с вх.
№ 41076 от 29.05.1992г. и да върне Преписката на Общинска служба
„Земеделие“- Кирково за повторно произнасяне с административен акт по
отношение на посочения имот, който да е надлежно мотивиран, в изпълнение
на чл.59 ал.2 т.4 от АПК. Претендира разноски.
3
Прави доказателствени искания и представя следните доказателства;
Документ за идентичност на имена ред № 896, код на община: 1829/2024г.,
изд. на 11.03.2024г. от ГД към Министерство на вътрешните работи на Р.
Турция; Препис-извлечение от семейния регистър на с. Чорбаджийско, том
VII, стр. 79, изд. от Община Кирково; Решение № 304/01.03.2024г. по дело №
336/2024г. на турски съд; Решение № 216/30.04.2024г. по дело № 206/2024г. на
турски съд; Решение № Ч 1076/30.11.1992г.- обжалваното;
Ответната страна- Общинска служба „Земеделие“- Кирково, не дава
отговор в едномесечен срок и не изразява становище по жалбата.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
В хода на проведената по реда на чл.158 и сл. АПК служебна проверка
за редовността на предявената жалба, съдът констатира, че тя е депозирана от
активно процесуалноправно легитимирано лице, разполагащо с правен
интерес от обжалване на акта; молбата е за обявяване нищожност на
индивидуални административни актове, поради което може да бъде предявена
без ограничение във времето, съгласно чл.149 ал.5 от АПК.
Правният интерес на жалбоподателя се установява, че с представените
по делото преведени, респ. легализирани турски документи- Документ за
идентичност на имена ред № 896, код на община: 1829/2024г., изд. на
11.03.2024г. от ГД към Министерство на вътрешните работи на Р. Турция;
Препис-извлечение от семейния регистър на с. Чорбаджийско, том VII, стр.
79, изд. от Община Кирково; Решение № 304/01.03.2024г. по дело №
336/2024г. на турски съд; Решение № 216/30.04.2024г. по дело № 206/2024г. на
турски съд, с които се установява, че същият е наследник- внук на А.Х. А. /К./,
роден на 14.03.1908г. в с.Чорбаджийско, общ.Кирково, който се е изселил в
Турция и получил турско гражданство през 1950г. Същият е починал през
1980г. в Турция и е оставил за наследници съответните лица, едно от които е
жалбоподателя А.Г. К., роден на 27.01.1967г. /внук на починалото лице/.
С представената по делото преписка по издаване на Решение № Ч
1076/30.11.1992г. на ПК- Кирково, понастоящем ОСЗ- Кирково, а именно
обжалваното, се установява, че същата е образувана по Заявления- 2 бр., на С.
К., наследник на А.Х.К., с което е поискал възстановяване собствеността
4
върху зем.земи, находящи се в землището на село ******** /а също
с.Островец и с.Робиново/, общ.Кирково- описани в 15 пункта с обща площ от
11,5 дка и 10,4 дка. Към заявлението е било приложено копие на декларация
от Препис- извлечение за притежавани, непокрити зем.имоти на А.Х.К.,
находящи се в землището на село ******** /а също с.Островец и с.Робиново/,
с обща площ от 21,9 дка- съвпадащи по местонахождение, площ и местности-
описани и в заявлението, а и самото решение.
Въз основа на така представените доказателства е било постановено
обжалваното в настоящото производство Решение № Ч 1076/30.11.1992г. на
ПК- Кирково, по чл.18 „ж“ ал.1 и чл.18 „з“ ал.1 от ППЗСПЗЗ, с което е било
отказано възстановяване правото на собственоств съществуващи
/възстановими/ стари, реални граници на посочените в решението имоти- в 26
пункта- описани и в жалбата. В процесното решение е посочено, че се отказва
възстановяването на собствеността поради нередовна преписка.
Съдът констатира, че представената от ответната ОС „Земеделие“–
Кирково, преписка съдържа процесното решение, което видно от същото е
постановено от състав на Поземлена комисия- Кирково, състоящ се от 6-ма
членове /Председател, секретар, и 4-ма членове/, като същото е подписано
само от Председател и секретар /поне това е отразено в представеното копие/.
Съдът приема, че жалбата е основателна, като счита, че решението
страда от пороци, което водят до неговата нищожност.
Според чл.170 ал.1 от АПК, тежестта на доказване на съществуването
на фактическите основания, посочени в административния акт, и
изпълнението на законовите изисквания при издаването му се носи от
административния орган и от лицата, за които оспореният административен
акт е благоприятен.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира
жалбата за основателна. Съдът приема, че са налице основанията за
прогласяване нищожността на оспореният административен акт е липсата на
компетентност у органа издал акта– чл.146 т.1 от АПК. Когато органът е
колективен, некомпетентност е налице, ако обжалваният акт е постановен от
незаконен състав. Според императивната норма на чл.60 ал.1 и ал.4 от
ППЗСПЗЗ /в ред. й към 30.11.1992г./, Поземлената комисия се състои от
председател, секретар и нечетен брой членове. Видно от представената от
5
ответника в настоящото производство преписка, № Ч 1076/30.11.1992г. на ПК-
Кирково не е подписано от състава на комисията, а носи подписите само на
Председател и секретар на комисията.
Това води до извода на съда, че посоченото решение е постановено от
незаконен състав, състоящ се от четен брой членове, т.е. нарушено е и
изискването на чл.15 ал.2 т.6 изр.2 от ЗАП /отм., в сила към момента на
постановяване на решение/.
Освен това обжалваното решение е нищожно и на друго основание, а
именно, не съдържа реквизитите, посочени в разпоредбата на чл.15 ал.2 т.3
ЗАП /отм./ - не са посочени фактическите обстоятелства- мотиви, въз основа
на които е постановен отказът, не са посочени и правните норми, въз основа
на които се постановя този отказ. Липсата на мотиви е съществено
процесуално нарушение на чл.15 ал.2 т.3 ЗАП /отм./, тъй като по този начин се
пресича възможността да се установи, дали оспореният административен акт е
в съответствие с целите на закона, което е едно от основанията, посочени в
чл.41 ал.3 ЗАП /отм./.
Изложеното мотивира съда да приеме, че процесното решение следва да
бъде прогласено за нищожно, а преписката – върната на ответния
административен орган, за произнасяне с валидно и законосъобразно
решение, съгласно чл.173 ал.2 от АПК.
Предвид основателността на жалбата и на основание чл.143 ал.1 от АПК
следва да се присъдят в полза на жалбоподателя направените деловодни
разноски в общ размер от 400 лева, представляващ адв.възнаграждение.
Водим от изложеното съдът,
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО Решение № Ч 1076/30.11.1992г. на ПК-
Кирково, по чл.18 „ж“ ал.1 и чл.18 „з“ ал.1 от ППЗСПЗЗ, с което е било
отказано възстановяване правото на собствеността в съществуващи
/възстановими/ стари, реални граници върху земеделски земи, находящи се в
землището на с.********, с.Островец и с.Робиново, всички в община Кирково,
на наследниците на А.Х.К., по преписка по заявление на С. К. с вх. № Ч
1076/29.05.1992г. на ПК- Кирково.
6
ВРЪЩА на Общинска служба "Земеделие" – Кирково преписка по
заявление на С. К. с вх. № Ч 1076/29.05.1992г. на ПК- Кирково, за издаване на
валидно и законосъобразно решение, на основание чл.173 ал.2 от АПК.
ОСЪЖДА Общинска служба "Земеделие" – Кирково, да заплати на
А.Г. К. с ЕГН- **********, с пълномощник адв.Д. И.- САК, с адрес-
гр.Кърджали, ул.Джордж Вашингтон“, комплекс „Пентагона“ секция Д, ет.3,
деловодни разноски в размер от 400 лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред
Административен съд– Кърджали в 14-дневен срок от връчване на препис от
съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
7