Решение по дело №3933/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Номер                                                     11.03.2021г.                                 Град     София

                                                          

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,                                                       Първо ГО, 30 състав                                                  

На дванадесети февруари                                                                           Година 2021

В публичното заседание в състав:                        

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА

 

и секретар ДИАНА БОРИСОВА

като разгледа докладваното от съдия Банкова гр. дело N 3933 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

         Ищецът излага в исковата молба, че е претърпял подробно индивидуализирани в обстоятелствената част на молбата имуществени и неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 12.06.2019г. в гр. София по вина на Б.П., който, управлявайки лек автомобил  „Опел Корса“ с рег. № *****,  нарушил ЗдвП при извършването на маневра ляв завой и предизвикал произшествие с насрещно движещия се мотоциклет, управляван от ищеца.  Поддържа, че деликвентът е застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника – „БУЛ ИНС“ АД, поради което предявява иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ  за сумата 50 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществените вреди от процесното ПТП,  ведно със законната лихва за забава от датата на ПТП до окончателното изплащане, като и иск за обезщетяване на претърпените имуществени вреди в размер на 3 968,03 лв. – разходи по извършеното лечение и оперативна интервенция, ведно със законната лихва от 25.10.2019г. датата, на която е изтекъл тримесечния срок за произнасяне на застрахователя по извънсъдебно предявената на 25.07.2019г. застрахователна претенция.

В рамките на преклузивните срокове по ГПК, ответникът подава писмен отговор, в който оспорва исковете изцяло. Поддържа, че процесното ПТП не е настъпило по описания от ищцата механизъм, оспорва констативния протокол за ПТП. Сочи, че причина за настъпването на ПТП е поведението на ищеца, който е управлявал мотоциклета с превишена и несъобразена скорост върху осевата линия. Релевира евентуално възражение за съпричиняване на резултата от пострадалия на същите основания. Оспорва наличието на причинна връзка между уврежданията на ищцеца и процесното ПТП, както и твърдените неимуществени вреди под формата на болки и страдания. Оспорва претенцията по размер, като счита същата за несъобразена с критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД, съществуващите в страната икономически отношения  и трайната съдебна практика. Не оспорва валидността на застрахователното правоотношение.

В допълнителна искова молба, ищецът поддържа първоначалната и оспорва отговора на ответника. Допълнителен отговор от ответника не е постъпил в указания срок. 

         Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема за установено от фактическа страна следното:

Процесното ПТП е настъпило на 12.06.2019г. около 07:50 часа в гр. София по бул. „Никола П.“ с посока на движение от кв. „Горна Баня“ се е движел лек автомобил „Опел Корса“ с рег. №*****, управляван от Б.П., като на околовръстната част на булеварда той завива надясно към ул. „Любляна“ и спира на стоп-линията пред кръстовището с ул. „Монтевидео“, в дясната от общо две пътни ленти, като първи автомобил, при червен сигнал на светофара за него. След включването на зелен сигнал за л.а. „Опел Корса“, водачът е потеглил рязко и предприел ляв завой към ул. „Монтевидео“, преминавайки пред лявостоящия от него лек автомобил. В същото време, в дясната пътна лента, предназначена за насрещно движение по бул. „Н. П.“*** към кръстовището с ул. „Монтевидео“ се е приближавал мотоциклет „Хонда ПД“ с рег. № *****, управляван от ищеца с неустановена скорост. Приближавайки се към кръстовището, сигналът на светофара за водача на мотоциклета е бил зелен и той не е имал видимост към навлизащия с цел завой наляво в същото кръстовище л.а. Опел корса, поради наличието на автомобили, спрели в същото /задръстване/. Водачът на л.а. е възприел опасната ситуация и е реагирал, задействайки аварийно спирачките, при което е успял да спре автомобила си, но той вече е бил установен в траекторията на движение на мотоциклета. От момента на навлизане на автомобила в лентата за движение на мотоциклета, водачът на последния е разполагал с 1.35 секунди, което е крайно недостатъчно време за реакция чрез аварийно спиране. Ето защо е настъпил непредотвратим за него удар между предното колело на мотоциклета и десния ъгъл на предната броня на автомобила. Ищецът е преминал над предния капак на автомобила и е паднал вляво от него, близо в предното ляво колело, което свидетелства за факта, че скоростта на мотоциклета не е била висока и над 50 км/ч. Ударът е настъпил в дясна пътна лента за движение на мотоциклета. Кръстовището е регулирано  със  светофарна уредба и с пътна маркировка, указващи движение само направо от гл.т. на водача на лекия автомобил. Последният не е имал право на ляв завой на това кръстовище, още повече от дясна пътна лента, с което си действие е създал опасност за удар и с лявостоящия от него автомобил, чиято траектория също е пресякъл, извършвайки забранения завой. Видимостта на двамата водачи един към друг е била препятствана от намиращите се все още в кръстовището, изтеглящи се от него автомобили, навлезли от ул. „Монтевидео“, като водачът на мотоциклета не е и очаквал опасността, предвид факта, че левият завой на мястото не е разрешен.

Горното се установява от приетите по делото писмени доказателства, неоспорени по реда на чл. 193 от ГПК и от приетото заключение на автотехническата експертиза на вещото лице А.А., което съдът кредитира като компетентно изготвено.

За установяване механизма на ПТП по делото е проведен разпит на свидетеля Б.П.. Първоначално същият заявява, че не е учатвал в ПТП през 2019г. Впоследствие заявява, че е управлявал л.а. Опел Корса с рег. №*****, с който е станало ПТП. Движел се по бул. „Никола П.“, в лява лента, когато изведнъж срещу него изскочил мотоциклет и поради това той навил волана наляво.  Отрича да е предприемал ляв завой на място, където това не е разрешено.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля поради тяхната вътрешна противоречивост и опровергаването на същите от останалите събрани по делото доказателства.

Като взе предвид изложеното от фактическа страна съдът намира, че процесното ПТП е настъпило по описания механизъм по причина субективните действия на водача П., предприел маневра завой наляво на място, където това не е разрешено и отнел предимството на насрещно движещия се в своята пътна лента метоциклет.

От процесното ПТП за ищеца е настъпило следното увреждане:  пертрохантерно счупване на дясната бедрена кост. Спешна медицинска помощ на пострадалия била оказана в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“. По спешност били извършени хематологични и рентгенови изследвания. След установяване на получената травма, още същия ден ищецът е бил опериран като под тв-контрол е било извършено наместване на фрактурата на дясната бедрена кост и същата била стабилизирана с интрамедуларен заключващ пирон. Следоперативно е проведено медикаментозно и инфузионно лечение при постелен режим и активно наблюдение. След гладко протекъл следоперативен период, пострадалият е бил изписан от болницата на 18.06.2019г., като лечението е продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи, предписан режим, терапии и рехабилитация. Поради спецификата на локализацията на фрактурата, тя е зараснала окончателно за срок от 4,5 месеца, но лечението е продължило с рехабилитация, а след това балнеолечение и физиотерапия в гр. Поморие. Общо оздравителният период е продължил 7 месеца. През целия период ищецът е търпял болки и страдания, най-интензивни през първите 30 дни след злополуката и около 2 месеца по време на проведената рехабилитация. Извън посочените периоди, ищецът е търпял само периодично появяващи се болки при обща преумора на десния крайник и рязка промяна на времето, когато е ползвал седативни и обезболяващи средства. Постепенно във времето болките са станали спорадични и бързо са отзвучавали след употреба на аналгетици.

Това се установява от заключението на вещо лице д-р Б., което съдът кредитира изцяло, и от приетите по делото медицински документи, подробно обсъдени от вещото лице, поради което съдът не ги обсъжда  отделно.

Вещото лице  сочи още, че към момента на изготвяне на експертизата ищецът продължава да изпитва единични болки при студено и влажно време. Наред с това, в първите два месеца след злополуката ищецът се е придвижвал с помощни средства без да стъпва на оперирания крак, през който период е изпитвал затруднения в ежедневието си при движение и обслужване. Към настоящия момент състоянието на пострадалия е стабилизирано, като дясното бедро продължава да е в състояние на хипотрофия. Движенията на колянната и тазобедрената стави е възстановено. Предвид получената фрактура и наличието на предходно заболяване „ексракраниален нискодиференциран слузообразуващ фибросарком в десния понтоцеребрален ъгъл, увреда на 7-ми черепно-мозъчен нерв, глухота с дясното ухо“ с експертно решение от 17.01.2020г. на ТЕЛК на ищеца е била определена 50% трайна загуба на работоспособност.

По делото са приети като писмени доказателства и разходни документи – за закупен интрамедуларен бедрен пирон 1 866лв., за проведени рехабилитационни процедури в Поморие – 720 лв., за авансово заплащане, респ. доплащане за настаняване в хотел – 520, респ. 640 лв., за храна и епикриза – 30,76 лв., за закупени медикаменти – 222,03лв., на обща стойност 3 998,79 лв. Според заключението на вещото лице по изслушаната и неоспорена СМЕ, разходите са извършени във връзка с лечението на ищеца след ПТП и са били необходими за правилно му възстановяване.

За установяване на твърдените неимуществени вреди по делото е разпитана и свидетелката С.Г.Н., майка на ищеца. Същата заявява, че за инцидента научила от „Пирогов“, от където й се обадили по обяд на 12 юни, за да й кажат, че синът й е катастрофирал, че кракът му е счупен на няколко места, че му е извършена операция и в момента излиза от упойка. Посетила го в болницата още същия ден, както и всеки от следващите дни. Бил под влияние на обезболяващи лекарства. Останал в болницата 10 дни, през което време не можел да става от леглото. Едва към седмия ден вече трябвало да започне да става за тоалетна, за което имал нужда от чужда помощ от приятели и колеги, които му идвали на свиждане и от което той изпитвал голямо неудобство. След изписването не можел да се прибере вкъщи, защото семейството му живее в къща с тоалетна в приземния етаж, до която се стига по стълби. Наложило се да отиде у баба си, която живее в апартамент. Тя била възрастна и не можела да полага грижи за него, затова го обгрижвала свидетелката. След консултация със специалисти, пристъпили към провеждане на рехабилитация – първоначално в апартамента. С помощта на рехабилитатор ищецът започнал постепенно да сгъва крака и да сяда. Ефектът бил много добър, макар че през цялото време изпитвал и болки. Започнал да се придвижда – първоначално с два бастуна, после с един, накрая се подпирал по стените. Започнал да ходи без помощни средства едва в края на годината, но с почивки. По-късно рехабилитацията продължила в санаториум. Раздвижването вървяло позитивно, но въпреки това останало едно накуцване, особено след дълго време, прекарано в седнало положение, както и при затичване. Това го комплексирало. Катастрофата му причинила доста голяма емоционална травма, оттогава не е карал мотора си, страхува се. Има и белег на крака, който го притеснява и се отразява на самочувствието му, особено пред дамите. Продължава да употребява аналгетици при студено време и при преумора.

Между страните не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение между ответника и собственика, респ. водача на процесното МПС, към момента на деликта.

       При тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

       Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е частично основателен.

Увреденият от деликт, причинен от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност”, има право да иска обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя /чл. 432, ал. 1 от КЗ/. За да възникне субективното право по чл.  432, ал. 1 от КЗ е необходимо наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и застрахователя и на деликт с всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата и вина на причинителя. При процесното ПТП, осъществено по вина на застрахования при ответника водач, която презумпция не беше оборена по делото, са налице всички посочени по - горе елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Противоправно е предприемането от страна на водача на лекия автомобил на маневра по завиване наляво от крайна дясна лента и при указания за движение само направо, съгласно пътната маркировка и светофарната уредба, и без пропускане на насрещно движещите се ППС.  Налице е валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и ответника към момента на непозволеното увреждане, поради което застрахователят - ответник дължи на основание чл. чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД репариране на действително причинените вреди, които са пряка и непосредствена последица от ПТП. Претърпените неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и страдания от получените травматични увреждания от ПТП от ищцата, посочени по – горе при излагане на фактическата страна по казуса.

Размерът на обезщетението за неимуществените вреди, определен от съда в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС, при съобразяване със: силата и интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при установяване на спора от фактическа страна, предължили през целия възстановителен период от общо 7 месеца, през първия от които са били особено интензивни, както в продължение на 2 месеца по време на рехабилитацията; неудобството от постелния режим в болницата и необходимостта от чужда помощ; необходимостта от ползване на помощни средства за придвижване – бастуни - в началото на възстановителния период; младата възраст на ищеца – 26 г. към датата на ПТП – в която здравето се възстановява принципно сравнително по-бързо и пълноценно, отколкото в напреднала; настъпилото пълно физическо възстановяване на засегнатия крайник, но и неотработената и към момента емоционална травма, проявяваща се в страх от управляване на мотоциклет; белегът от извършената операция, който притеснява  ищеца,  спорадично появяващите се и към момента болки, които обаче бързо отзвучават след прием на аналгетици, както и социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент, възлиза на 28 000 лева. Според съда тази сума е достатъчна да компенсира търпeните болки и страдания от вредите, причинени от процесното ПТП.

По претенцията за лихва съдът намира следното:

По действащия КЗ /в сила от 01.01.2016г./, за разлика от отменения, в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка «Гражданска отговорност» в застрахователната сума по чл.429 КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не и от момента на увреждането. Това е така, защото за разлика от КЗ / отм. / новият КЗ в чл.429, ал.3, изр.2 изрично лимитира включените в застрахователното обезщетение, а оттам и в застрахователната сума, лихви за забава като ги ограничава до тези, които текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования на осн. чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице или от датата на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, но не и от датата на настъпване на застрахователното събитие. Следователно, до предявяване на претенцията пред застрахователя обезщетението за забава върху обезщетението за претърпените от пострадалия вреди се дължи от делинквента на осн.86 ЗЗД, но не се покрива от застрахователното обезщетение, дължимо от застрахователя на основание застрахователния договор. На осн.чл.493, ал.1, т.5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на деликвента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава.

В конкретния случай, между страните не е спорно, че ищецът е предявил извънсъдебна застрахователна претенция пред ответника на 25.07.2019г., но в срока по КЗ, вкл. и до момента, ответникът не е изплатил обезщетение. Като съобрази гореизложеното, съдът намира, че законна лихва върху определеното  обезщетение следва да се присъди, считано от датата на завеждане на претенцията пред застрахователя, а именно – 25.07.2019г.

Искът за имуществени вреди е основателен за целия предявен размер, доколкото от неоспореното от страните заключение на вещото лице се установява причинната връзка между установените разходи и лечението на травмата от процесното ПТП. Останалите предпоставки за уважаване на иска съвпадат с вече посочените по отношение на иска за неимуществени вреди, поради което съдът не ги сочи повторно. Лихва върху обезщетението за имуществени вреди следва да се присъди, както е поискана – от 25.10.2019г.

Неоснователно е заявеното от ответника възражение за съпричиняване на врeдоносния резултат от ищеца. От заключението на САТЕ се установява с категоричност, че ищецът е управлявал мотоциклета със скорост не по-висока от 50 км/ч, която е и максимално разрешената за управление в населено място, като не се установява на мястото на ПТП скоростта на движение да е била ограничена със съответната маркировка до по-ниска от посочената. Освен това, в заключението на експертизата е посочено изрично, че мотоциклетът се е движел в дясната лента за своята посока на движение, в която е настъпил и ударът, а не върху осевата линия. Въпросът за съобразената скорост е фактически, като в конкретния случай съдът приема, че ищецът не е имал никакви основания да предприеме намаляване на скоростта си при преминаването през кръстовището. Сигналът на светофарната уредба за него е бил разрешителен. Установява се, че не е имал видимост към навлизащия в кръстовището от насрещната крайна дясна лента лек автомобил, поради наличието на други спрели в същото автомобили, навлезли от ул. „Монтевидео“ и все още намиращи се в кръстовището, поради образувалото се задръстване. На последно място, ищецът не е могъл, нито е бил длъжен да очаква предприемането на ляв завой от друг водач на място, където това не е разрешено и без съобразяване с насрещното движение. Ето защо, не се установяват по делото фактите, от които ответникът извежда възражението си за съпричиняване, а именно – че ищецът е управлявал мотоциклета с превишена или несъобразена скорост върху осевата линия.

По разноските:

          С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.38, ал.2 от ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокатско дружество „В., У. и партньори“, БУЛСТАТ *****, сумата 1 203,46 лв., съставляваща адвокатски хонорар, съразмерно с уважената част от исковете.

         На осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и сторените от него разноски за държавна такса, САТЕ и СМЕ, съразмерно с уважената част от исковете, а именно сума в рамер на 196 лв.    

       На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от него разноски, съобразно представения списък и съобразно отхвърлената част от иска. Възражението на ищеца за прекомерност на заплатеното адв. възнаграждение от 3 000 лв. съдът намира за основателно предвид фактическата и правна сложност на делото, поради което намалява същото до размера, определен по реда на на чл.7, ал.2 от НМРАВ, а именно 2 149,04лв. или 2 578,85 лв.с ДДС. Така, съразмерно с отхвърлената част от иска, на ответника следва да се присъдят общо 1 279,89 лв. - деловодни разноски и платено адв. възнаграждение.

       На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищеца от задължението за внасяне на държавна такса  по делото над сумата от 50 лв., съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС, държавна такса в размер на 2 108, 72 лв.

       На основание изложеното, съдът

 

                                                Р  Е  Ш  И  :    

 

ОСЪЖДА  З. “Б.И.“ АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Г.Л.Н., ЕГН ********** *** следните суми:

- сумата от 28 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на причинени телесни увреждания при ПТП, настъпило на 12.06.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от 25.07.2019г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 28 000 лв. до пълния му предявен размер от 50 000 лева.

- сумата от 3 968,03 лева,  представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за лечение и възстановяване от телесни увреждания от същото ПТП, ведно със законната лихва върху сумата от 25.10.2019г. до окончателното плащане;

- сумата от 196 лева – разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете.

 

ОСЪЖДА  З. “Б.И.“ АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗА на адвокатско дружество „В., У. и партньори“, БУЛСТАТ *****, сумата 1 203,46 лв., съставляваща адвокатски хонорар, съразмерно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА Г.Л.Н., ЕГН ********** да заплати на З. “Б.И.“ АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***,сумата от 1 279,89 лв. - разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА  З. “Б.И.“ АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 2 108, 72 лв.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                         СЪДИЯ: